Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows Linger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 15гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
SamBoetes(2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Надвисналата сянка

Американска, първо издание

Превод: Елена Павлова

Редактор: Недияна Панчовска

Коректор: Персида Бочева

ИК „Лира Принт“, 2003 г.

ISBN: 954–8610–63–8

История

  1. —Добавяне

3.
Хвойноград — Желязната Лилия

„Лилията“ се издигаше на Цветната улица в сърцето на Патъка, най-ужасния бордей на Хвойноград, където вкусът на смърт лепне по езика и хората ценят живота по-малко, отколкото час на топло или засищащо ядене, фасадата й се е килнала върху съседната къща отдясно, подирила подкрепа като някой от собствените й пияни клиенти. Задната й страна е клюмнала в противоположна посока. Голите й дървени стени са нашарени с прокажени ивици сива гнилоч. Прозорците й са заковани с дъски и натъпкани с парцали. В покрива й зеят дупки, през които вятърът вие и хапе, задуха ли от планините Уоландър. Там дори посред лято ледниците блестят като далечни сребърни лози. Морските ветрове не са по-добри. Носят студена влага, която прояжда костите и праща ледените късове на дълго плаване из залива.

Дрипавите ръце на Уоландър посягат към морето, обграждат Речното пристанище и оформят шепи, в които са сгушени градът и кейовете. Самият град пък е яхнал реката и е плъзнал по хълмовете от двете й страни.

Изобилието се надига в Хвойноград, като се шири нагоре и встрани от реката. Вдигнат ли поглед от мизерията си, хората в Патъка виждат над себе си домовете на богатите, надменно да се зяпат едни други през долината.

Още по-нависоко два замъка са увенчали хребетите. На южния хълм е кацнал Дуретил, наследствено имение на дука на Хвойноград. Дуретил е в скандална разруха. Както и повечето сгради в града, впрочем.

Под него лежи Оградата, посветената сърцевина на Хвойноград, под която пък са Катакомбите. Тук, в очакване на Деня на преминаването, почиват над петдесет поколения, пазени от Попечителите на умрелите. На северния гребен се издига недовършена крепост, наричана простичко Черния замък. Архитектурата й е чуждоземна. Гротескни чудовища похотливо се зверят от зъберите й. Змии се борят в замръзнала агония по стените й. Няма сглобки в подобния на обсидиан материал, а постройката се разраства.

Жителите на Хвойноград не обръщат внимание на замъка, още по-малко пък на растежа му. Те не искат да знаят какво става там. Рядко имат време да спрат борбата си за оцеляване и да вдигнат поглед тъй високо.