Глен Кук
Надвисналата сянка (26)

26.
Хвойноград — раздялата на любовниците

Скубльо вкара каруцата си в задната уличка зад дома на Иска, изтича отпред и почука на вратата. Като за Патъка, мястото беше висша класа. Отвътре входът се охраняваше. Тук живееха осем жени — всяка в собствен апартамент, всяка в същия бизнес като Иска, всяка печелеше значителни суми за времето си.

— Здравейте, господин Скубльо! — поздрави пазачът на входа. — Качвайте се! Тя ви очаква!

Скубльо му даде бакшиш — нещо, което не беше правил досега. Пазачът започна да раболепничи, но гостът не му обърна внимание и тръгна по стълбите.

Сега идваше трудната част. Да се преструва на любовник с влажен поглед, при условие че вече не беше сляп. Но щеше да я измами — точно както тя беше измамила него.

Иска му отвори, великолепна в красотата си. Сърцето на Скубльо се качи в гърлото. Той пъхна нещо в ръката й.

— Това е за теб!

— О, Кестеняв, не беше нужно! — просто любезен израз, защото без подарък той нямаше да влезе зад тази врата. — Каква странна огърлица! И тези змии?…

— Истинско сребро — отвърна той. — И рубини. Направо ми плени погледа. Грозна е, но изработката е великолепна!

— Мисля, че е прекрасна, Кестеняв! Колко ти струваше?

— Прекалено много — отвърна Скубльо, усмихнат сардонично. — Не мога да ти кажа. Но е по-скъпа, отколкото човек плаща за живота си!

Тя не го притисна повече.

— Влизай, Кестеняв!

Сигурно имаше заповеди да го върти на пръстчето си внимателно. Обикновено му създаваше доста трудности, преди да отстъпи. Започна да се съблича, а Кестенявия влезе в апартамента й. Взе я грубо — нещо, което не беше правил преди. След това я облада повторно. Когато приключи, тя попита:

— Какво ти става?

— Имам голяма изненада за теб. Много голяма! Сигурен съм, че ще ти хареса. Можеш ли да се измъкнеш, без никой да разбере?

— Разбира се. Но защо?

— Това е изненада. Ще го направиш ли заради мен? Няма да се разочароваш, обещавам!

— Не те разбирам!

— Просто го направи. Измъкни се няколко минути след като си тръгна. Ще се видим отзад. Искам да те заведа на едно място и да ти покажа нещо. Но гледай да носиш огърлицата.

— Какво си замислил? — Тя се забавляваше, но не проявяваше подозрения.

Добре, помисли си Скубльо, докато се обличаше.

— Няма да ти отговоря сега, скъпа. Това ще е най-голямата изненада в живота ти. Не искам да я развалям! — и тръгна към вратата.

— Пет минути? — подвикна тя.

— Не ме карай да чакам! Ставам ужасен, когато ме карат да чакам. И не забравяй огърлицата!

— Няма, скъпи!

Той прекара в очакване поне четвърт час. Започваше да губи търпение, но бе сигурен, че алчността ще изведе Иска навън. Беше забил кукичката и тя играеше по неговата свирка.

— Кестеняв?

Гласът й беше мек и музикален. Сърцето му се сви. Как можеше да й причини подобно нещо?

— Тук съм, скъпа!

Тя се приближи към него и той я прегърна.

— Хайде, стига! Стига, казах! Искам си изненадата! Направо не мога да я дочакам!

Скубльо си пое дълбоко дъх. Хайде, извика сам на себе си наум.

— Ще ти помогна!

Тя се обърна. Сега! Но ръцете му тежаха като оловни.

— Хайде, Кестеняв!

Той се завъртя. Иска се блъсна в каруцата и издаде само слабо стенание. След втория удар тялото й се отпусна. Скубльо извади парцал изпод капрата, напъха го в устата й, преди тя да успее да изпищи, а после бързо й върза ръцете. Тя започна да рита, когато посегна към глезените й. Ритна я в отговор, като едва не се остави гневът да го победи.

Тя спря да се бори. Скубльо свърши със завързването й, после я метна на капрата. В мрака досущ приличаха на мъж и жена, тръгнали по късна работа.

Той не заговори, преди да подминат пристана.

— Сигурно се чудиш какво става, скъпа!

Тя изсумтя. Беше пребледняла и уплашена. Докато Кестенявия си прибираше амулета, я освободи също и от бижутата и ценните й вещи.

— Иск, обичах те! Наистина. Бих сторил всичко за теб. Когато убиваш любов като тази, тя се превръща в страхотна омраза…

Бижутата струваха поне двайсет ливи, предположи той. Колко ли мъже беше унищожила?

— Да работиш за Гилбърт! — обвини я. — Да се опитваш да откраднеш „Лилията“! Бих ти простил всичко друго. Всичко!

Говореше й през целия път нагоре по хълма. Това отвлече вниманието й, докато Черният замък не засия тъй огромен, че вече не можеше да не го забележи. Тогава очите й се разшириха. Разтрепери се и се разнесе смрад, когато не успя да овладее червата си.

— Да, скъпа — каза й Скубльо със спокоен тон като в обикновен разговор. — Да. Черният замък. Канеше се да ме оставиш на милостта на приятелчетата си. Заложи — и загуби. Сега аз те оставям на милостта на моите…

Спря, слезе и отиде до портата. Тя се отвори незабавно.

Високото същество го посрещна, размахвайки паешките си ръце.

— Добре — каза то. — Много добре! Партньорът ти никога не носеше живи играчки!

Вътрешностите на Скубльо се свиха. Прииска му се да си промени решението. Искаше само да нарани и унижи Иска… но беше твърде късно. Не можеше да се откаже вече.

— Съжалявам, Иск! Не трябваше да постъпваш така с мен. И двамата с Гилбърт не биваше! И неговият ред ще дойде. Кестенявия Скубльо не е такъв, за какъвто го мислят всички!

През парцала в устата Иска се разнесе хлипащо стенание. Скубльо се извърна. Трябваше да се махне оттук. Обърна се с лице към високото същество.

То започна да брои парите направо в ръката му.

Както винаги, Кестенявия не се пазари. Всъщност дори не ги поглеждаше, просто ги пъхаше в джобовете си. Беше съсредоточил вниманието си върху мрака зад тварта.

Там се бяха събрали повечето от неговия вид, съскаха и се блъскаха. Разпозна ниското, с което се беше пазарил преди време. Високото същество спря да брои. Той отсъстващо натъпка парите в джобовете си и се върна до каруцата. Тварите в сенките пристъпиха напред, сграбчиха Иска и започнаха да й късат дрехите. Едното извади парцала от устата й. Скубльо започна да обръща каруцата.

— За бога, Кестеняв! Не ме оставяй!

— Всичко свърши, жено. Свърши! — Той взе юздите. — Хайде на заден, мулета!

Тя започна да пищи, докато той обръщаше към вратата. Не погледна назад. Не искаше и да знае какво става.

— Мърдайте, мулета!

— Върни се пак — и по-скоро, Кестеняв Скубльо! — подвикна след него високата твар.