Метаданни
Данни
- Серия
- Черният отряд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Shadows Linger, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Павлова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Глен Кук. Надвисналата сянка
Американска, първо издание
Превод: Елена Павлова
Редактор: Недияна Панчовска
Коректор: Персида Бочева
ИК „Лира Принт“, 2003 г.
ISBN: 954–8610–63–8
История
- —Добавяне
24.
Хвойноград — танцът на сенките
— Мисля, че се справих много добре — казах на Гоблин.
— Трябваше да го видиш този Скубльо! — изкиска се Лихваря. — Пиле, което се поти като прасе и лъже като куче. Направо човек — зверилник!
— Дали наистина лъжеше? — промърморих. — Не каза нищо, което да противоречи на нашите сведения!
— Какво точно научи? — попита ме магьосникът.
— Смятам, че лъжеше! — настоя Лихваря. — Може просто да е спестил част от истината, но и това си е лъжа. По един или друг начин участва в далаверата!
— Продължавай да се навърташ около „Лилията“ в такъв случай. Дръж го под око…
— Та какво научи? — прекъсна ме Гоблин.
Влезе Брестака и на свой ред поиска да узнае как е минало.
— Страхотно — отвърнах. — Най-накрая разбрах какво е станало с Гарвана.
— И какво? — попитаха те с Гоблин в един глас.
— Напуснал е града с кораб. Още в първия ден, когато отворили залива.
— И Глезанка ли? — поинтересува се Гоблин.
— Да си я виждал наоколо? Как смяташ?
Лихваря промърмори:
— Обзалагам се, че онзи Аса е заминал с него. Старият Скубльо твърди, че и двамата тръгнали едновременно!
— Може и тъй да е. Гордея се със себе си, че успях да го подхвана. Вече съм на мнение, че Скубльо е единственото слабо място в мрежата ни и единственият, който знае какво се е случило с тях. Няма го Скубльо, няма и кой да каже съществени подробности на Вола и Покорените.
Брестака се намръщи. Предположението беше по-скоро в негов стил, а не в моя. Помисли си, че съм го дал насериозно.
— Не знам, прекалено просто ми изглежда. Освен това започват да ни забелязват тук, долу, нали така?
Гоблин кимна.
— Идеята беше, че сме моряци, които са изпуснали кораба си, но хората си сравняват сведенията и се опитват да ни изведат на светло. Ако убият Скубльо, може да се вдигне достатъчно вой, че да притесни Вола. А ако той се притесни, рано или късно новината ще стигне пак до Покорените. Предполага се, че трябва да спестим героичните мерки за героични обстоятелства!
— Този Скубльо има нещо за криене. С костите си го чувствам. Знахаря му каза за нападението на Катакомбите, а той хич не се стресна. Всички други биха надали страхотен вой и ще разпространят вестта като чума — съгласи се Лихваря.
— Кеглата още ли го следи? — попитах.
— Редуват се тримата с Изнудвача и Сърбела. Не може и до едното място да иде, без да научим за това.
— Добре. Продължавайте в същия дух, но не му се пречкайте. Просто искаме да го държим далеч от Вола и Покорените…
И потънах в мислите си.
— Какво? — попита накрая Брестака.
— Хрумна ми една идея, докато говорех със Скубльо. Вола е основната заплаха за нас, нали? Сигурни сме, че, стъпи ли на следата, ще драпа по нея с нокти и зъби като гонче. А той определено е стъпил на следата на този Аса. Тогава защо не го подмамим да тръгне след него?
— Ами, не знам… — проточи Брестака. — Току-виж го намерил!
— И за какво точно го търси той? Да го разпита за нападението над Катакомбите. Какво съдействие ще получи извън Хвойноград? Почти никакво. Както съм чувал, градовете по брега смятат Хвойноград за пълен идиотизъм. Освен това ние просто искаме да спечелим малко време. Пък ако догони Аса, според мен ще догони и Гарвана. А никой няма да върне Гарвана тук жив. Той смята, че Покорените са по следите на Глезанка. Ако се срещнат, готов съм да заложа цяло състояние на Гарвана. Така ликвидираме единствения източник на информация. Временно или пък за постоянно. Нали разбирате какво имам предвид? А ако вземе, та убие Гарвана, тогава и той няма да може да се разприказва!
— И как смяташ да вкараш Вола в тази история? — полюбопитства Брестака. — Глупаво е, Знахар. Той няма да хукне след някакъв дребен заподозрян.
— О, ще хукне! Нали си спомняш, че когато дойдохме тук, трябваше той да ни превежда? И как според теб е научил езика на Градовете на скъпоценните камъни? Попитах го — изкарал е там три години в търсене на някакъв тип, който бил по-маловажен и от Аса.
Гоблин се обади:
— Тази история става все по-налудничава с всеки изминал ден. Въртим толкова много полуистини и лъжи, че вече не мога и да ги следя. Според мен най-разумното е да си прикриваме задниците, докато Капитана дойде насам…
Често имах чувството, че просто влошаваме положението. Но не виждах друг изход, освен да продължим в този дух и да се надяваме.
— Най-доброто за нас — обобщи Брестака лаконично, — е да избием всички, които знаят по нещо, а после ние самите да се нанижем на мечовете си.
— Звучи ми малко пресилено — заяви Гоблин. — Но ако искаш, действай пръв, а аз ще те следвам отблизо!
— Ще трябва да докладвам на Шепота — допълних. — Някой да има хубава идея какво да й кажа?
Нямаха. Така че тръгнах, изпълнен с ужас от предстоящата среща. Бях сигурен, че в погледа ми се изписва вина всеки път, когато се изправя пред нея. Завиждах на Брестака. Не му се налагаше всекидневно да преживява гневните й пристъпи.
Вола се оказа прекалено лесна плячка. Зае се да си събира багажа още преди да съм му изложил цялата история, както я бяхме измислили. Ръцете го сърбяха да докопа Аса.
Чудех се дали знае нещо, за което ние не сме осведомени. Или просто се е вманиачил по загадката върху нападението на Катакомбите.
Шепота се оказа по-сериозния проблем. Каза ми:
— Искам да пратите някого с него!
Нали все трябваше да й докладвам нещо, та й разказах по-голямата част от истината. Пресметнах, че шансовете да бъдат проследени Аса и Гарвана са нулеви. Но… Тя ми се стори прекалено заинтересувана. Може би знаеше повече, отколкото се преструваше. В крайна сметка нали беше от Покорените?
Брестака избра трима души, сложи начело Кеглата и му каза да забие нож във Вола, ако според него се появи необходимост.
Капитана и Отрядът, както ми каза Покорената, се намираха в планините Уоландър, на двеста километра от Хвойноград. Предстоеше им полека-лека да прекосят ужасните проходи, но вече започвах да предвкусвам пристигането им. Щом Старецът се появеше, щеше да свали цяла планина от моя гръб и от този на Брестака.
— Побързай! — промърморих и се върнах към изплитането на мрежата ни от лъжи.