17.
Хвойноград — планове за заминаване
Скубльо хвана Аса, докато се опитваше да се измъкне.
— Какво, по дяволите, става?
— Трябва да изляза, Скубльо! Полудявам, затворен тук!
— Така ли? А искаш ли да ти кажа нещо, драги? Инквизиторите те търсят и самият Вол беше тук онзи ден, и пита за теб по име!
Кестенявия доста преувеличаваше истината. Интересът на Вола не беше особено голям. Но нямаше начин да не е свързан с Катакомбите. Вола и спътникът му идваха в Патъка всеки ден и задаваха, задаваха, задаваха въпроси… Нямаше нужда Аса да се среща лице в лице с Инквизитора — или щеше да се паникьоса, или да се пречупи при разпит. И в двата случая Кестенявия Скубльо падаше в блатото с главата напред.
— Аса, ако те хванат, всички сме мъртъвци!
— Защо?
— Ами, ти харчеше онези стари пари. А те търсят човек с цял куп стари монети!
— Проклет да е Гарвана! Даде ми всичко от преходните урни като мой дял. Богат съм, а сега ти ми казваш, че не мога да ги използвам, без да ме спипат!
— Сигурно е пресметнал, че ще удържиш харча до утихване на напрежението. Дотогава и него няма да го има.
— Няма ли?
— Заминава, веднага щом отворят пристанището!
— И накъде е тръгнал?
— Някъде на юг. Не говори много за това.
— А аз какво да правя? Да продължавам да прося, колкото за хляба? Проклятие, Скубльо, не е честно!
— Погледни го откъм хубавата страна, Аса! Вече никой не иска да те убие.
— Е, и? Сега пък Вола е по петите ми. Сигурно щях да се споразумея с Крейг. С Вола не може да става и дума за споразумения. Не е честно! Цял живот…
Скубльо не го и слушаше. Старата песен — на нов глас.
— Какво да правя, Кестеняв?
— Не знам. Най-добре се покривай още малко… — внезапно му хрумна друга идея. — А какво ще кажеш да се махнеш от Хвойноград за известно време?
— Вярно бе, как не се сетих! Същите пари ще се харчат спокойно на друго място, нали?
— Ами, не знам. Никога не съм пътувал.
— Доведи ми Гарвана, когато се появи!
— Аса…
— Хей, Скубльо, хайде де! Нищо няма да му стане, ако го попитам. А и винаги може да ми откаже.
— Както кажеш, Аса. Но не ми се иска да те пускам!
— Много ясно, Скубльо. Много ясно! — и когато Кестенявия се измъкна през вратата, Аса додаде: — Чакай малко! Хм… Трудничко е… Така и не ти благодарих!
— Да ми благодариш ли? Че за какво?
— Задето ми спаси живота. Ти ме върна, нали?
Скубльо сви рамене и кимна.
— Не е кой знае какво, Аса!
— Напротив, Скубльо. И ще го запомня! Голям длъжник съм ти!
Съдържателят побърза да слезе на долния етаж, преди да му се стовари още някое притеснение на главата, и откри, че Гарвана се е върнал. Беше изцяло погълнат от енергичен разговор със знаци с Глезанка. Отново спореха. Сигурно бяха любовници. Проклети да са! Скубльо изчака, докато клиентът му го забележи.
— Аса желае да те види. Мисля, че му се иска да дойде с теб, когато си тръгнеш.
Гарвана се изсмя.
— Това би решило проблема ни, нали?
Скубльо не можеше да отрече, че ще се чувства по-спокоен, ако Аса го няма в Хвойноград. Подпита предпазливо:
— Как мислиш?
— Не е лоша идея всъщност. Аса не е кой знае какво, но ми трябват хора. Мога и да го притисна. Пък и след като изчезне, по-лесно ще прикрия следата си.
— Тогава го взимай!
Гарвана тръгна по стълбите. Скубльо добави:
— Чакай! — не знаеше дали изобщо да подхваща темата, нито дали въпросът е важен. Но все пак трябваше да му каже: — Вола доста се мотае из Патъка напоследък. Води си и съдружник.
— Е, и?
— Ами може да е открил повече, отколкото си мислим! Например идва тук да търси Аса, а между другото пита и за теб.
Лицето на Гарвана стана непроницаемо.
— За мен ли? Как тъй?
— Подпитваше. Нали знаеш Нишадъра, жената на братовчед ми Калкана? Брат й е женен за една от братовчедките на Вола. Както и да е, Вола още познава доста хора тук, долу, отпреди да отиде при Попечителите. Помага им от време на време, тъй че някои от тях да му казват онова, което иска да знае…
— Схващам картинката. Давай на въпроса!
— Вола е питал за теб. Кой си, откъде идваш, кои са ти приятелите — такива работи.
— Защо?
Скубльо само сви рамене.
— Добре. Благодаря. Ще проверя какво става!
