Глен Кук
Надвисналата сянка (15)

15.
Хвойноград — смъртта на един бандит

Скубльо водеше продължителни, яростни спорове с майка си. Тя така и не го обвини открито, но не оставяше съмнение, че го подозира в ужасяващи престъпления.

Двамата с Гарвана се редуваха да бдят над Аса. После дойде време да се срещне с Крейг. Никак не му се тръгваше. Боеше се, че лихварят може да го свърже с двамата му съучастници. Но ако не отидеше, Крейг щеше да дойде при него. А в момента търсеше на кого да си го изкара… Разтреперан, Скубльо се помъкна по замръзналата улица. Сипеше се сняг на лениви, тлъсти снежинки.

Един от хората на Крейг го вкара в бърлогата. Бройчо не се виждаше никакъв, но се носеше слух, че се възстановявал. Твърде глупав дори да умре — така смяташе Скубльо.

— А, Кестеняв! — обади се Крейг от дълбините на огромно кресло. — Как си?

— Замръзнах. А ти как се справяш?

Притесняваше го, че лихварят се държи толкова приятелски.

— Ще се оправя… — Крейг опипа бинтовете си. — Малкият дявол. Имах късмет. Дойде да се разплатиш ли?

— Колко ти дължа като цяло? Ти ми изкупуваш дълговете и вече му изгубих края!

— Можеш ли да се разплатиш? — Лихварят присви очи.

— Не съм сигурен. Имам десет ливи…

Събеседникът на Скубльо въздъхна драматично.

— Предостатъчно имаш! Не смятах, че ще завъдиш толкова пари, драги. Ами добре — печелиш понякога, а понякога губиш. Общо заемът възлиза на осем ливи и няколко гирша.

Скубльо наброи девет монети. Крейг му върна ресто.

— Тази зима нещо ти се е отворил късметът, Кестеняв!

— Вярно, така си е.

— Виждал ли си Аса? — Гласът на лихваря се стегна.

— От три дни не съм. Защо?

— А, просто питам! Е, уредихме си сметките, Скубльо. Но е време да си прибера и услугата. Гарвана. Искам го!

— Крейг, не ти се меся в работата, но е най-добре да го оставиш на мира. Той е луд, мръсник е и е корав. По-скоро ще те убие, отколкото да те поздрави. Нямам намерение да те подценявам, но той се държи, все едно си някаква подигравка на природата!

— Подигравка, но за негова сметка, Скубльо! — Крейг се измъкна от креслото и се намръщи от болка. Притисна раната си. — За негова сметка, запомни ми думата!

— Може би следващия път няма да те остави да се измъкнеш!

Лицето на лихваря се изкриви отново — този път от страх.

— Скубльо, или той — или аз! Ако не го убия, бизнесът ми отива по дяволите!

— Не е ли същото, ако той те убие?

Отново познатият едва потиснат страх.

— Нямам никакъв избор. Приготви се, ще ми потрябваш, Скубльо! Скоро ще е.

Кестенявия сведе глава и си тръгна. Трябваше да се измъкне от Патъка — така си мислеше. Можеше да си го позволи. Но къде би могъл да иде? Крейг щеше да го намери навсякъде в Хвойноград. Бягството не му допадаше по ред причини. „Лилията“ му беше дом, това също трябваше да се има предвид. Вярно, все някой от двамата съперници щеше да умре, но, който и от тях да бъде, поне щеше да се откачи от куката. Сега се намираше между чука и наковалнята. Мразеше Крейг, който го беше унижавал в продължение на години, вечно го държеше в дълг и крадеше храната от устата му с идиотските си лихвени проценти. От друга страна, Гарвана можеше да го свърже с Черния замък и престъпленията в Оградата.

Попечителите бяха излезли на лов — търсеха човек, който харчи много стари пари. Публично не се признаваше нищо, но това, че по следата е тръгнал Вола, подсказваше на Скубльо колко присърце взимат случая горе, на хълма. За малко да получи удар, когато инквизиторът влезе в „Лилията“.

Какво беше станало с парите от преходните урни? Скубльо не видя и една монетка. Предположи, че Гарвана си ги е прибрал. Двамата бяха партньори…

— Какво каза Крейг? — попита „партньорът“ му, когато Кестенявия стигна до „Лилията“.

— Иска да му помогна да те убие.

— И аз така си помислих. Скубльо, работата стана дебела. Време е да пратим Крейг нагоре по склона. На чия страна си, партньоре, на неговата или на моята?

— Аз… ами…

— В дългосрочен план, по-добре се отърви от Крейг. Той все ще намери начин да докопа „Лилията“ в крайна сметка.

Вярно си е, помисли си Скубльо.

— Добре. Какво ще предприемем?

— Утре иди му кажи, че според теб аз продавам тела. Кажи, че смяташ Аса за мой партньор. И мислиш също, че съм го пречукал. Той ти е бил приятел, така че си разстроен. Достатъчно близо до истината е, за да го подведе… Какъв е проблемът?

Винаги имаше по някой капан. Гарвана беше прав. Крейг щеше да повярва на тази история. Но Скубльо се надяваше на не толкова пряко участие. Ако клиентът му се издънеше, щяха да намерят и съдържателя на „Лилията“ в канавката с прерязано гърло.

— Нищо.

— Чудесно. Вдругиден през нощта ще изляза навън. Ти тичаш да кажеш на Крейг. Ще оставя хората му да ме проследят. Той ще поиска да присъства на убийството ми, а аз ще му спретна засада.

— И преди си го правил, нали?

— Въпреки това ще дойде. Той е глупак.

Скубльо преглътна.

— Това не е план, който да ми успокои нервите.

— Нервите ти не са мой проблем, Кестеняв! Твой са си. Ти ги изтърваваш. И само ти можеш да ги стегнеш в менгемето.

Крейг действително се хвана на историята на Кестенявия. Беше във възторг, че Гарвана се оказа такъв злодей.

— Ако не го исках за себе си, щях да кажа на Попечителите. Добре стори, Скубльо! Трябваше да заподозра Аса. Тъй и не ми донесе новина, която да си струва изгубеното, за да бъде чута време.

Скубльо изскимтя:

— Кой би искал да купува тела, Крейг?

Лихварят се ухили.

— Не притеснявай грозната си глава с такива въпроси. Просто ми се обади, когато отново излезе на някой от набезите си. Ще му спретнем малка изненада!

На следващата нощ Скубльо докладва според плана. И изстрада най-голямото разочарование, което бе имал в живота си. Крейг настоя той да се присъедини към лова.

— Ама каква полза от мен, Крейг? Дори не съм въоръжен. А той е корав залък, няма да го заловиш без бой!

— Не съм и очаквал. Взимам те ей така, за всеки случай.

— За какъв по-точно?

— Ако има капан например, та да мога бързичко да те докопам!

Скубльо се разтрепери и изхленчи:

— Винаги съм бил честен с теб. Не съм ли бил честен?

— Винаги постъпваш като страхливец. Ето защо не ти вярвам. И муха ще те уплаши. Пък и си натрупал доста парички. Според мен е вероятно да участваш в бизнеса заедно с Гарвана.

Скубльо се вцепени. Лихварят си наметна палтото.

— Да вървим, Кестеняв! Дръж се точно до мен. Опиташ ли се да изчезнеш, ще те убия!

Съдържателят се разтрепери — мъртвец беше! След всичко, през което мина, за да разкара Крейг от гърба си… не беше честно! Просто не беше честно! Винаги се издънваше. Тромаво се измъкна на улицата, като се чудеше какво би могъл да направи — и наясно, че няма никакъв изход. Няма изход. Ако посмееше да избяга, щеше да предупреди Крейг с постъпката си. Ако пък останеше, лихварят щеше да го убие, когато Гарвана разкрие засадата си. Какво щеше да прави майка му тогава? Трябваше да измисли нещо. Трябваше да събере смелост, да вземе решение, да действа! Не можеше да се остави на течението и да се надява да има късмет. Това означаваше, че ще се озове или в Катакомбите, или в Черния замък, и то още преди изгрев-слънце.

Беше излъгал Крейг. В левия си ръкав криеше касапски нож. Носеше го там от чисто перчене, а лихварят не го претърси. Стария Скубльо въоръжен? Ха. Невероятно! Току-виж взел, та се наранил самичък! Старият Скубльо излизаше въоръжен от време на време, но не се хвалеше с това. Ножът правеше чудеса за самоувереността му.

Можеше да си каже, че ще го използва, че дори и да си повярва за време, достатъчно да се справи с положението. Но дойдеше ли труден момент, щеше да остави съдбата да следва пътя си.

Съдбините му бяха предрешени… Освен ако не свалеше картите на масата, включително асото в ръкава.

Как обаче?

Хората на Крейг се забавляваха с ужаса му. Бяха общо шестима… После седмина… и осмина, когато проследяващите Гарвана пристигнаха да докладват. Оставаше ли му някаква надежда да се справи с тях? Даже самият Гарван не би имал шанс!

Ти си мъртвец, прошепна му тихо гласче и продължи да го повтаря до безкрай. Мъртвец. Мъртвец.

— Тръгнал е по Свещарската — докладва един от наблюдателите. — Влиза във всички задни улички и между къщите.

Крейг попита Скубльо:

— Смяташ ли, че ще открие нещо толкова късно през зимата? Всички слабаци вече измряха!

Съдържателят сви рамене:

— Представа си нямам! — и потри хълбок с лявата си ръка. Присъствието на ножа помагаше, но не кой знае колко.

Ужасът му достигна връхната си точка и започна да намалява. Съзнанието му изстина до лишено от емоции вцепенение. Страхът изчезна и Скубльо се опита да намери незабелязан досега изход.

За пореден път някой изникна от мрака и докладва, че са на стотина метра от каруцата на Гарвана. Той влязъл в една уличка преди десет минути. И не излязъл.

— Забеляза ли те? — изръмжа Крейг.

— Не вярвам. Но човек никога не знае!

Лихварят замислено огледа Скубльо и попита:

— Кестеняв, защо ще изоставя впряга и каруцата си?

— Че откъде да знам? — изписука съдържателят. — Може да е намерил нещо…

— Да погледнем тогава!

Влязоха в уличката — един от безкрайните задънени проходи, които започваха от Свещарската алея. Крейг се втренчи в мрака и леко наклони глава.

— Тихо е като в Катакомбите. Провери какво става, Люк!

— Шефе…

— Карай полека, Люк. Старият Скубльо ще върви по петите ти. Нали така, Скубльо?

— Крейг…

— Мърдай!

Кестенявия се помъкна напред. Люк напредваше предпазливо, ръгайки мрака със зловещия си нож. Скубльо се опита да говори с него.

— Млъквай! — изръмжа той. — Нямаш ли си оръжие?

— Не — излъга съдържателят и погледна през рамо. Бяха само двамата. Стигнаха до задънения край — никаква следа от Гарвана.

— Проклет да съм! — промърмори Люк. — Откъде ли се е измъкнал?

— Не знам! Да потърсим! — дали това не беше златната му възможност?

— Аха, ето откъде! — обади се биячът. — Изкатерил е този водосток!

Ледена буца заседна в червата на Скубльо. Гърлото му се стегна.

— Да опитаме тогава. Може да успеем да го проследим!

— Аха — и Люк потегли нагоре.

Скубльо дори не се замисли. Касапският нож като по чудо изникна в ръката му и тя самичка замахна напред. Люк гротескно изви гръб и падна. Кестенявия скочи върху него, затисна устата му с длан и го подържа така през минутата, която му трябваше, за да умре. После отстъпи, неспособен да повярва, че го е направил.

— Какво става там? — поиска да знае Крейг.

— Нищо не открихме! — провикна се Скубльо. Завлече Люк до стената, зарови го под боклука и снега, и изтича към водостока.

Приближаването на Крейг се оказа страхотен стимул. Той пъшкаше, напъваше се, разтегна си мускул… но се добра до покрива. Две стъпки широка стреха, скрепена под малък ъгъл, дванадесет стъпки под ъгъл от четирийсет и пет градуса и над този участък покривът беше равен.

Скубльо се облегна на стръмния склон, задъхан и все още неспособен да повярва, че е убил човек. Чуваше гласове отдолу и започна да пристъпва встрани.

Някой изръмжа:

— Няма ги! Нито Гарвана, нито пък Люк или Скубльо!

— Това копеле. Знаех си, че ми прави номер!

— Но защо и Люк ще тръгва с него?

— По дяволите, не знам! Не стой като пън! Огледай се! Все отнякъде са се измъкнали!

— Хей! Насам! Някой се е качвал по този улук! Може би са тръгнали след Гарвана!

— Ами катери го проклетото чудо! Открий ги! Люк? Скубльо?

— Насам! — обади се нечий глас.

Скубльо се вледени. Какво, по дяволите?… Гарвана? Не звучеше като него.

Полека продължи да пристъпва, като се опитваше да си внуши, че не се намира над дванадесет метрова бездна. Стигна до назъбен ъгъл, по който можеше да се изкатери до равния връх.

— Насам! Мисля, че го спипах!

— Я се качвайте горе, копелета такива! — беснееше Крейг отдолу.

Легнал неподвижно на студените, заледени керемиди, Скубльо проследи две сенки, които изникнаха на стрехата и тръгнаха полека към източника на гласа. Разнесе се скърцане на метал и яростни псувни разкриха съдбата на третия катерач.

— Изкълчих си глезена, Крейг! — оплака се падналият.

— Хайде! — изръмжа лихварят. — Ще потърсим друг път нагоре!

Бягай, докато имаш възможност, сам се посъветва Скубльо. Върви си вкъщи и се покрий, докато всичко това приключи. Но не беше толкова просто. Плъзна се по стрехата и запълзя след хората на Крейг.

Някой изстена, задраска за опора и полетя в мрака между сградите. Лихварят гневно изкрещя, но не получи отговор.

Скубльо прескочи на съседния покрив. Беше плосък и обрасъл с комини.

— Гарван? — повика тихичко. — Аз съм, Кестенявия!

Докосна ножа в ръкава си, все още неспособен да повярва, че го е използвал. Появи се едва различима сянка. Скубльо приседна на керемидите и обгърна коленете си с ръце. Попита измъчено:

— А сега какво?

— Какво правиш тук?

— Крейг ме помъкна със себе си. Идеята беше пръв да съм жертва, ако това се окаже капан… — и разказа на Гарвана какво е сторил.

— Проклет да съм! Все пак си имал кураж!

— Той ме завря в ъгъла. А сега какво?

— Шансовете се подобряват. Нека си помисля!

Крейг извика нещо откъм Свещарската алея. Гарвана се разкрещя в отговор:

— Насам! Точно зад него сме! — и сподели със Скубльо: — Не знам колко време мога да го мамя. Смятах да ги убивам един по един. Не предполагах, че ще си доведе цяла армия!

— Чувствам се ужасно! — призна Скубльо. Височините бяха още едно от нещата, които го ужасяваха.

— Дръж се. До края остава още доста — и събеседникът му отново се провикна. — Резни го! Що не опита? — след което се изправи. — Хайде, Скубльо!

Кестенявия изостана, не можеше да поддържа темпото му — не беше пъргав като Гарвана.

От мрака изникна сянка и той изквича ужасен.

— Ти ли си, Скубльо?

Беше един от хората на Крейг. Сърцето на Кестенявия заподскача.

— Аха. Видя ли Гарвана?

— Не. Къде е Люк?

— Проклятие, беше тръгнал точно към теб. Как си го изпуснал? Я виж! — и Скубльо посочи неравните следи в снега.

— Е, човече, не съм го видял! И не ми се нахвърляй, все едно си Крейг, че ще ти вържа задника около ушите!

— Добре, добре! Успокой се! Уплашен съм и искам да приключваме вече! Люк падна. Ей-там. Подхлъзна се на лед или нещо подобно. Така че внимавай!

— Чух, но ми прозвуча като Милт. Бих се заклел, че беше Милт! Това е глупаво. Тук мръсникът лесно ще ни излови. Трябва да се върнем и да опитаме по друг начин!

— А, не! Сега го искам. Нямам намерение да треперя до утре! — Скубльо остана изумен. Колко лесно му идваха лъжите на устата! Наум наруга събеседника си, че не се обръща с гръб към него.

— Имаш ли втори нож?

— Ти? Да тръгнеш с нож? О, я стига! Стой с мен, Скубльо. Ще се погрижа за теб!

— Да бе. Виж, следата тръгва натам! Да приключваме!

Мъжът се извърна да огледа следата на Гарвана. Скубльо извади ножа си и го удари с всичка сила. Противникът му изпищя, обърна се рязко и ножът се счупи. Съдържателят за малко да излети от покрива. За разлика от него, жертвата му не успя да се задържи и падна. От околните стрехи се разнесоха въпросителни подвиквания, Крейг и хората му явно до един бяха на покривите.

Когато Скубльо спря да трепери, отново тръгна напред, като се опитваше да си спомни разположението на сградите в карето.

Искаше да слезе и да си иде вкъщи. Гарвана сам да довършва тази лудост!

На следващия покрив попадна на лихваря.

— Крейг! — изхленчи. — Боже! Искам да се махна оттук! Той ще ни избие всичките!

— Аз ще те убия пръв, Скубльо! Капан беше, нали?

— Крейг, не!

Какво можеше да направи? Вече нямаше и касапски нож. Освен да лъже и да хленчи…

— Крейг, трябва да ме измъкнеш оттук! Той вече свали Люк и Милт, и още някого. Щеше и мен да хване, когато докопа Люк, само че той падна и аз се измъкнах. После пак ме догони, докато говорех с един от твоите момчета ей-там. Те се сбиха и някой падна от покрива. Не видях кой, но се обзалагам, че не е Гарвана. Трябва да слезем долу! Тук и без друго не знаем на кого ще връхлетим, тъй че трябва да внимаваме. Можех да го хвана последния път, ама си нямам оръжие и не знаехме, че не идва някой от нашите! Гарвана няма такъв проблем. Когото види тук, горе, значи му е враг, тъй че няма нужда да внимава толкова…

— Млъквай, Скубльо!

Крейг се хвана. Кестенявия заговори още по-високо с надеждата Гарвана да чуе, да дойде и да приключи тази работа. Някъде по покривите се разнесе нов писък.

— Това беше Тескъс! — изръмжа Крейг. — Дотук четирима. Нали така?

Скубльо наклони глава.

— За толкова знам. Може да сме останали само ти и аз. Крейг, трябва да се махнем оттук, преди да ни е открил!

— Може и да има истина в думите ти, Скубльо! Може би. Не трябваше да се качваме горе. Хайде!

Кестенявия го последва, като продължаваше да бърбори:

— Беше идея на Люк. Той мислеше, че така ще се изяви пред теб. Нали разбираш, видяхме го на върха на този улук, а той не ни видя, тъй че Люк каза: Що не се качим след него и да го хванем, и стария Крейг ще…

— Млъкни, Скубльо! За Бога, млъкни! От дрънкането ти ми се гади!

— Да, сър, господин Крейг! Само че не мога. Толкова ме е страх, че…

— Ако не млъкнеш, ще ти затворя устата за вечни времена! И няма да има защо да се притесняваш от Гарвана!

Скубльо спря да приказва. Не се осмели да продължи да нахалства.

Малко по-късно Крейг се закова на място.

— Ще заложим засада близо до каруцата му. Той ще се върне там, нали?

— Така предполагам, господине. Но каква полза от мен? Тъй де, нямам оръжие, пък и не знам как да боравя с него, даже и да имах!

— Млъквай. Прав си, никаква полза от теб, Скубльо! Но мисля, че чудесно ще ми послужиш за отвличане на вниманието! Изпречи му се на пътя, поговори с него, а аз ще го издебна отзад.

— Крейг…

— Млъквай! — лихварят се претърколи през ръба на покрива и се хвана за парапета, търсейки стабилна опора, на която да стъпи. Скубльо се наведе надолу. Три етажа имаше до земята…

Ритна пръстите на Крейг, който изруга, задраска за по-добра опора, пропусна, изтърва се, и, крещейки, падна с приглушено тупване. Скубльо проследи как едва различимият му силует се гърчи, после застива.

— Пак го направих! — и се разтрепери. — Не мога да остана тук! Хората му ще ме открият!

Метна се през парапета и се спусна като катерица по стената на сградата. Повече се боеше да не го хванат, отколкото от падането.

Крейг още дишаше. Всъщност беше в съзнание, но парализиран.

— Ти беше прав, Крейг! Сложихме ти капан. Не трябваше да ме притискаш! Накара ме да те мразя по-силно, отколкото се страхувам от теб!

Скубльо се огледа. Не беше толкова късно, колкото му се струваше. Ловът по покривите изглежда не беше продължил много време. Но къде изчезна Гарвана?

Някой трябваше да разчисти. Той сграбчи Крейг и го помъкна към каруцата на партньора си. Лихварят стенеше силно и Скубльо се уплаши да не привлекат нечие внимание. Но не се появи никой — все пак се намираха в Патъка.

Крейг изпищя, когато Кестенявия го метна в каруцата.

— Удобно ли ти е, друже?

После довлече Люк и тръгна да търси и други тела. Намери още три. Но не и Гарвана. Промърмори под нос:

— Ако не се появи до половин час, ще ги закарам сам и да върви по дяволите! — а след малко добави: — Какво ти става, Кестеняв Скубльо? Та да се стовари и този грях на главата ти? Значи имаш кураж в крайна сметка, но какво от това? Това не те прави Гарван!

Някой идваше. Измъкна прибрания от един от жертвите кинжал и се скри в сенките.

Гарвана стовари труп в каруцата.

— Откъде, по дяволите?…

— Аз ги събрах! — обясни Скубльо.

— И кои са тук?

— Крейг и хората му.

— Мислех, че е избягал. Предположих, че пак ще трябва да мина през същия кошмар. Какво стана?

Съдържателят му обясни и Гарвана поклати невярващо глава.

— Предполагам, че си има граница и на това колко могат да те уплашат! — поясни Кестенявия смутено.

— Вярно си е. Но никога не съм предполагал, че ще я преминеш. Скубльо, изумяваш ме! Но и ме разочароваш малко. Исках лично да се разплатя с Крейг.

— Е, именно той издава тези звуци. Счупил си е врата или нещо подобно. Убий го, ако искаш!

— Жив струва много повече.

Скубльо кимна. Горкият Крейг!

— Къде са останалите?

— Има още един на покрива. Според мен последният се измъкна.

— Проклятие! Това означава, че не сме свършили!

— Можем да се справим с него по-късно.

— Да, а междувременно той ще разкаже на другите и всички ще хукнат по петите ни!

— Смяташ, че ще си рискуват живота, за да отмъстят за Крейг? Няма начин. Ще започнат да се бият помежду си, ще се опитват да завземат мястото му. Чакай тук, аз ще донеса последния!

— Побързай! — предупреди Скубльо. Реакцията го догонваше. Беше оцелял и „старият Скубльо“ се завръщаше, понесъл и истерията си със себе си.

 

 

Когато се спускаха от замъка, розовите и пурпурни стръкове на изгрева вече се виждаха на хоризонта между върховете на Уоландър. Кестенявия попита:

— Защо още пищи?

Високото същество беше започнало да се смее и плати сто и двадесет ливи за Крейг. Писъците му още се чуваха.

— Не знам. Не поглеждай назад, Скубльо! Прави каквото трябва и мърдай! — и, малко по-късно Гарвана добави: — Радвам се, че приключихме!

— Приключихме ли? Какво искаш да кажеш?

— Това беше последното ми посещение! — Спътникът му потупа джоба си. — Стига ми толкова!

— И на мен също. Платих дълговете си. Мога да престроя „Лилията“, да настаня майка си на някое добро място и пак ще ми остане достатъчно да изкарам следващата зима, все едно как върви заведението. Смятам да забравя, че замъкът съществува!

— Не съм убеден, че ще успееш, Скубльо! Ако искаш да се измъкнеш от лапите му, най-добре ела с мен. Иначе винаги ще те вика, когато спешно ти потрябват пари.

— Не мога да замина! Трябва да се грижа за майка си!

— Добре. Предупредих те! — и Гарвана смени темата, като попита. — Ами Аса? Той е сериозен проблем. Попечителите ще продължат издирванията си, докато не намерят хората, нападнали Катакомбите. Той е слабото звено.

— Мога да се справя с Аса.

— Надявам се, Скубльо. Надявам се!

 

 

Изчезването на Крейг стана главна тема за слуховете в Патъка. Скубльо се преструваше на озадачен и твърдеше, че не знае нищо. Макар че клюките разнасяха обратното, лъжата му издържа — нали си беше страхливеца Скубльо. Единственият, който знаеше истината, не тръгна да я издава.

Най-трудното беше да се изправи пред майка си. Старата Юни не казваше нищо, но слепият й поглед го обвиняваше. Тя го караше да се чувства зъл, езичник и анатемосан в тайните ъгълчета на съзнанието й. Бездната помежду им стана непреодолима.