Глен Кук
Надвисналата сянка (11)

11.
Хвойноград — нощна смяна

Скубльо даде на Крейг само девет от десетте ливи. С монетата, която си задържа, купи дърва за горене, вино и бира, за да попълни запасите си. После и други кредитори надушиха внезапното му благосъстояние. Лекото раздвижване на бизнеса не му донесе нищо добро. Посрещна следващото си плащане за Крейг, като взе заем от друг лихвар на име Гилбърт. Откри, че направо копнее някой да умре. Още десет ливи значително щяха да улеснят преживяването на студовете. Пък и зимата беше тежка. Нито един кораб не помръдваше в залива. В Патъка не се намираше работа. За Скубльо Аса беше единствен източник на доход и развлечение. Носеше дърва винаги, когато успяваше да се измъкне от Крейг — трогателно усилие да си купи приятел.

И този път Аса пристигна с цял наръч. Прошепна на ушенце на съдържателя:

— По-добре внимавай, Скубльо! Крейг е чул, че взимаш назаем от Гилбърт!

Кестенявия пребледня.

— Вече е намерил купувач за „Лилията“. Дори набират момичета!

Скубльо кимна. Сводниците използваха точно този сезон да привлекат отчаяни жени, та когато лятото докара моряците, те да са свикнали със занаята.

— Копеле! Накара ме да си мисля, че ми е разхлабил въжето. Трябваше да знам какво ще стане. Така ще получи хем парите ми, хем заведението. Копеле!

— Е, поне те предупредих!

— Вярно си е. Благодаря, Аса!

Следващото плащане на Скубльо приближаваше като необратима напаст. Гилбърт му отказа втори заем. Насъсквани от Крейг, дребните кредитори обсаждаха „Лилията“.

Затова той занесе на Гарвана безплатно питие.

— Може ли да седна?

Гостът му оголи зъби в подобие на усмивка.

— Заведението си е твое… — и добави: — Напоследък не се държиш много дружелюбно, Скубльо!

— Нервен съм — излъга Кестенявия. Гарвана страшно тревожеше съвестта му. — Притеснявам се за дълговете си!

Гостът моментално прозря какво се крие зад извинението му.

— И си помисли, че може да съм ти от помощ?

Скубльо почти простена:

— Да!

Гарвана тихо се засмя. На Кестенявия му се стори, че долавя триумфални нотки в смеха му.

— Добре, Скубльо. Тази нощ?

Съдържателят си представи как Попечителите извозват майка му. Преглътна отвращението от самия себе си и потвърди.

— Добре. Само че този път ще си ми помощник, а не партньор!

Той пак преглътна и кимна.

— Сложи старицата да си легне и слез долу. Разбра ли?

— Да! — прошепна Кестенявия.

— Добре. Сега се махай. Дразниш ме!

— Да, господине!

И Скубльо се оттегли. През целия ден не можа да погледне човек в очите.

 

 

В долината на Пристана виеше хаплив вятър, понесъл редки снежинки. Скубльо нещастно се уви в наметалото си. Имаше чувството, че е седнал не на капрата на каруцата, а върху ледена буца. Времето се влошаваше. Промърмори:

— Защо тази нощ?

— Моментът е идеален — зъбите на Гарвана тракаха. — Надали някой ще ни види! — и зави към Свещарската алея, от която се отклоняваха безброй задни улички. — Тук ловната територия е чудесна. В нощи като тези бездомниците се намъкват в уличките и мрат като мухи!

Скубльо потрепери. Беше прекалено стар за това. Но точно по тази причина се намираше тук — за да не остане на улицата в лошото време на такава нощ.

Гарвана спря каруцата.

— Иди да провериш ей-този проход!

Болка прониза краката на Кестенявия, веднага щом стъпи на тях. Добре. Поне изпитваше нещо. Не бяха измръзнали.

В тясната пряка беше съвсем тъмно. Претърси я по-скоро опипом, отколкото с поглед. Под една козирка намери увит в парцали човек, но той се размърда и изруга. Скубльо побягна. Върна се при каруцата точно когато Гарвана хвърли нещо отзад. Кестенявия отклони очи. Момчето не беше на повече от дванадесет годинки! Зловещият му партньор покри тялото със слама.

— Ето първия. В нощ като тази сигурно ще намерим най-малко дузина!

Скубльо преглътна възраженията си и се настани на капрата. Сети се за майка си — не би издържала и една нощ като тази.

На следващата пряка намери и първия си труп. Старецът беше паднал и, неспособен да се изправи отново, бе замръзнал в гротескна поза. С натежало сърце Скубльо замъкна вкочаненото тяло до каруцата.

— Нощта ще бъде ползотворна! — заключи Гарвана. — Нямаме съперници, а и Попечителите не биха излезли в такова време! — и добави тихичко: — Надявам се, че ще успеем да изкачим хълма!

Когато стигнаха до брега и всеки беше намерил по още един труп, Скубльо попита:

— Защо правим това?

— И на мен ми трябват пари. Очаква ме дълъг път, а така получавам големи суми бързо и без особена опасност.

Скубльо пък си мислеше, че опасността е много по-голяма, отколкото Гарвана е склонен да признае. За такива като тях Попечителите си имаха цял списък с възможни изтезания. Например — разкъсване на части…

— Не си от Хвойноград, нали?

— От юга съм. Преживях корабокрушение.

Не му повярва, разбира се. Акцентът на Гарвана не звучеше като на човек „от юга“, въпреки че беше доста мек. На Скубльо обаче не му стигаше кураж да нарече събеседника си лъжец, нито да го притисне за истината.

При все това от време на време се опитваше да посъживи разговора. Не научи нищо ново за произхода или мотивите на странния си клиент.

— Тръгни натам — посочи му Гарвана. — Аз ще проверя ей-тук. Последна спирка, да знаеш! Стига ми за днес!

Кестенявия кимна. И на него му се искаше нощта вече да приключва. За свое отвращение беше започнал да гледа на бездомниците като на предмети и ги мразеше, задето умират на толкова неудобни места.

Чу тихо подвикване и бързо се извърна. Гарвана бе намерил един. Това стигаше. Изтича към каруцата. Спътникът му вече беше на капрата и го чакаше. Кестенявия се покатери горе, загърна се и направи опит да скрие лицето си от вятъра. Гарвана плесна с юздите и подкани мулетата да се раздвижат.

Каруцата беше преминала средата на моста над Пристанищната река, когато Скубльо чу стенание. Обърна се и възкликна приглушено. Едно от телата мърдаше!

— О, о, мамка му, Гарван!

— Тоя и бездруго ще умре!

Кестенявия се загърна по-плътно и се втренчи в постройките на северния бряг. Искаше да спори, дори да налети на бой, щеше му се да направи нещо, с което да отрече участието си в подобно зверство. Час по-късно вдигна глава и не позна околностите.

Пътят минаваше между раздалечени една от друга, зловещо надвиснали големи къщи, в чиито прозорци не блещукаше ни една светлинка.

— Къде сме?

— Почти пристигнахме. Остава ни половин час, ако пътят не е прекалено заледен.

Скубльо си представи как каруцата се хързулва в канавката. Тогава какво? Ще изоставят всичко и ще се надяват, че Попечителите не биха могли да ги свържат с престъплението? Страх замени отвращението му.

Малко след това осъзна къде се намират. Наблизо нямаше нищо друго, освен прокълнатия Черен замък.

— Гарван!…

— Какво има пък сега?

— Тръгнал си към Черния замък.

— А ти къде мислеше, че отиваме?

— И там живее някой?

— Да. Да не би това да те притеснява?

Гарвана беше чужденец. Надали можеше да разбере какво Черният замък внушава на Хвойноград. Хората, които се приближаваха твърде много, изчезваха. Местните предпочитаха да се преструват, че тази постройка не съществува.

На бърза ръка Кестенявия сподели страховете си. Спътникът му сви рамене.

— Нищо не знаеш ти!

Тъмният силует на замъка вече се различаваше през снежната завеса. На хребета валеше по-слабо, но пък вятърът беше по-силен. Победен, Скубльо промърмори:

— Да приключваме тогава!

Силуетът отсреща прерасна в стени, зъбери и кули. Не се виждаше и една светлинка. Гарвана спря пред високата порта и слезе от капрата. Потропа с голямото чукало. Скубльо се присви, като се надяваше никой да не излезе.

Портата обаче се отвори незабавно. Гарвана се покатери обратно на капрата.

— Хайде, дий, мулета!

— Няма да влизаш вътре, нали?

— Че защо пък не?

— Хей. Няма начин. Не!

— Млъквай, Скубльо! Ако си искаш парите, ще ми помогнеш да разтоварим!

Кестенявия потисна хленча си. Не се беше цанил да участва и в това!

Гарвана мина през портата, зави надясно и спря под голяма арка. Един-единствен фенер се мъчеше да разпръсне обгърналия прохода мрак. Странният работодател на Скубльо скочи долу. Помощникът му го последва, напрегнат като пружина. Смъкнаха телата от каруцата и ги нахвърляха на каменните плочи наблизо. После Гарвана каза:

— Сега се върни в каруцата. И си затваряй устата!

Едно от телата се размърда. Скубльо изпъшка и спътникът му го срита здравата.

— Млъквай казах!

От мрака излезе тъмен силует. Създанието беше високо и слабо под широките черни панталони и расо с качулка. Огледа набързо телата. Вероятно остана доволно. Обърна се към Гарвана и Скубльо съзря лицето му — съставено като че ли само от остри ъгли и сенки, хищно, маслиново, студено, с чифт сияещи меко очи…

— Тридесет. Тридесет. Четиридесет. Тридесет. Седемдесет — изброи сянката.

Гарвана му се възпротиви:

— Тридесет. Тридесет. Петдесет. Тридесет. Сто.

— Четиридесет. Осемдесет.

— Четиридесет и пет. Деветдесет.

— Четиридесет. Деветдесет.

— Дадено!

Пазаряха се! Гарвана не се интересуваше от пазарлък за старците. Високото създание не искаше да вдигне цената за момчето. Виж, умиращият подлежеше на пазарлък…

Скубльо проследи как високото същество наброява монетите в краката на труповете. Това си беше цяло проклето състояние — двеста и двадесет къса сребро! С толкова можеше направо да събори „Лилията“ и да построи нова сграда, а и да се разкара от Патъка.

Гарвана прибра монетите в джоба на връхната си дреха. Даде пет на Кестенявия.

— Това ли е всичко?!

— Не е ли добро заплащане за една нощ работа?

Беше си хубава месечна заплата, че и отгоре. Но да получиш пет от…

— Последния път бяхме партньори — поясни Гарвана и се метна на капрата. — Може пак да повторим. Но тази вечер ми беше наемен работник. Ясно?

В гласа му престъргаха стоманени нотки. Скубльо кимна, обладан от нови страхове.

Спътникът му подкара каруцата на заден и съдържателят усети внезапен хлад. Тук, под арката, беше горещо като в ада. Потрепери от алчния глад, с който ги наблюдаваше онази твар.

Тъмните, лъскави и лишени от сглобки камъни преминаваха покрай тях.

— Боже мили!

Сега вече — с привикнали към мрака очи — виждаше и вътре в стената. Различаваше кости и парчета от тях тела, цели и разчленени, и всички те бяха споени, сякаш летят в нощта. Когато Гарвана зави покрай портата, Скубльо зърна дори зяпнало лице.

— Що за място е това?

— Не знам, Скубльо. Не искам и да знам. Това, което ме засяга, е, че плащат превъзходно. Парите ми трябват. Имам доста път да извървя!