Глен Кук
Надвисналата сянка (1)

1.
Хвойноград

Всички хора са по рождение осъдени, твърдят мъдреците. Всички сучат от гърдата на Смъртта.

Всички се кланят на Мълчаливия Властелин. Този господар на мрака вдига показалец. Едно перо полита към земята. Няма смисъл в песента Му. Добрите си отиват млади. Порочните процъфтяват. Той е крал на царствата на хаоса. Дъхът му усмирява всички души.

Открихме град, отреден в служба Нему още много отдавна, но тъй остарял, че вече е изгубил посвещението си. Тъмното великолепие на божествеността му се е изтъркало, забравено е от всички, освен от ония, що стоят в сянката му. Но Хвойноград бе изправен пред по-скорошна опасност. На един хълм, извисен над града, сянка от миналото пропълзяваше в настоящето. Затуй Черният отряд отиде там, в това странно място, далеч отвъд границите на империята на Господарката… Но не с това започна всичко. В началото бяхме на хиляди километри. Лице в лице със сянката стояха само двама наши стари познайници и една шепа хора, с които ще се срещнем по-късно.