Карл Сейгън
Милиарди и милиарди (18) (Мисли за живота и смъртта на прага на новото хилядолетие)

Осемнадесета глава
XX век

„За да проумеем в тяхната пълнота универсалната красота и съвършенството на Божиите дела, трябва да признаем съществуването на някакъв постоянен и напълно свободен прогрес в цялата вселена… Винаги ще има бездна от неща, дремещите части от които тепърва ще бъдат пробудени…“

Готфрид Вилхелм Лайбниц, „За изначалния произход на нещата“ (1697)

„Обществото никога не напредва същински. В някои отношения то отстъпва със същата скорост, с която напредва в други. Обществото преминава през непрекъснати промени; то е варварско, цивилизовано, християнизирано, богато, научно, но… за всичко дадено по нещо се отнема.“

Ралф Уолдо Емерсън, „Самоупование“, „Есета, първа поредица“ (1841)

Двадесетото столетие ще бъде запомнено с три големи нововъведения: безпрецедентни средства за спасяване, продължаване и повишаване на качеството на живота; безпрецедентни средства за унищожаването на живота, като за първи път в историята на риск е изложена цялата глобална цивилизация; и безпрецедентни прозрения за природата на Вселената и за нашата собствена. И трите се дължат на науката и технологиите — този меч с наточени като бръснач остриета. И трите имат своите корени в далечното минало.

Спасяване, продължаване и повишаване на качеството на живота

Допреди десет хиляди години, т.е. преди да бъде изобретено земеделието и да бъдат опитомени някои животни, хората са можели да си набавят храна по два основни начина — събирането на плодове и прочие растения от естествената среда и ходенето на лов за диви животни. Но предоставените от природата храни са били толкова малко, че Земята е можела да поддържа не повече от примерно 10 милиона човешки същества. Контрастът с края на XX в. е огромен — очаква се нашият брой да е нараснал на 6 милиарда. Това означава, че 99,9% от нас дължат живота си на селскостопанските технологии и на стоящата в основата им наука — генетика и поведение на растенията и животните, химични торове, пестициди, консерванти, плугове, комбайни и други земеделски инструменти, напояване, както и замразяване в камиони, вагони, складове и домове. Голяма част от най-съществения напредък на селскостопанските технологии — включително и „Зелената революция“ — са продукт на XX в.

Чрез градското и селското благоустройство, чистата питейна вода и другите мерки за опазване на общественото здраве, чрез възприемането на теорията за болестотворните микроорганизми, антибиотиците и другите лекарствени средства, чрез генетиката и молекулярната биология медицинската наука е направила изключително много за добруването на хората по целия свят, но най-вече в развитите страни. Едрата шарка беше изкоренена в световен мащаб, а областите, в които се шири маларията, се свиват все повече с всяка изминала година; болести, които си спомням от своето детство — коклюш, скарлатина и детски паралич — днес са изчезнали почти на пълно. Сред най-важните изобретения на XX в. са сравнително евтините средства за ограничаване на раждаемостта, които за първи път позволиха на жените да контролират собствената си репродуктивна съдба и съдействаха за еманципацията на половината от човешкия вид. Те позволиха в много страни да настъпи рязък спад в опасно големия прираст, без това да изисква репресивни ограничения на половата активност. Освен това е вярно, че отделяните при технологиите химикали и радиация са довели до появата на нови заболявания, а освен това предизвикват и рак. Според някои изчисления всяка година глобалното разпространение на цигарите се явява причина за около три милиона смъртни случая (всичките предотвратими, разбира се). Според прогнозите на Световната здравна организация до 2020 г. този брой ще се увеличи на десет милиона.

Но технологиите са ни дали много повече, отколкото са ни взели. Най-ясният знак за това е, че докато през 1901 г. средната продължителност на живота в Съединените щати и Западна Европа е била 45 години, днес тя приближава 80 години — малко повече за жените, малко по-малко за мъжете. Средната продължителност на живота може би е единственият най-красноречив индекс за качеството на живота. Ако сте мъртъв, най-вероятно не си прекарвате добре. След като казахме това, нека споменем също, че на света все още има един милиард души, които нямат достатъчно храна, и че всеки ден безпричинно умират 40 000 деца.

Чрез радиото, телевизията, фонографите, касетофоните, компактдисковете, телефоните, факсовете и компютърните информационни мрежи технологията е променила до неузнаваемост лицето на масовата култура. Тя е направила възможни предимствата и недостатъците на развлекателната индустрия, на мултинационалните корпорации, които не са обвързани с нито една конкретна страна, на групите с преходни интереси и на прекия достъп до политическите и религиозните възгледи на други култури. Както видяхме от силно отслабения бунт на площад „Тянанмън“ и от този в „Белия дом“ в Москва, факсовете, телефоните и компютърните мрежи могат да бъдат могъщи инструменти във време на политически промени.

Появата — през 40-те години на XX в. — на масовите издания с меки корици внесе в живота на обикновените хора съкровищата на световната литература и прозренията на нейните най-големи мислители, минали и настоящи. И макар цената на книгите с меки корици днес да се покачва, все още могат да се намерят много изгодни предложения — например класическите произведения на „Дувър Букс“, които се продават по един долар. Заедно с разпространението на грамотността, подобни тенденции също допринасят за Джеферсъновия тип демокрация. От друга страна, това, което минава за грамотност в Америка от края на XX в., е едно много зачатъчно познаване на английския език. Освен това най-вече телевизията изкушава масовата публика и я откъсва от четенето. Целейки се в колкото се може по-голяма печалба, тя се е принизила до програми на принципа на най-ниския общ знаменател, вместо да се развива с цел да образова и вдъхновява.

От кламерите, ластиците, сешоарите, химикалките, компютрите, диктуващите и копиращите машини, електрическите миксери, микровълновите печки, прахосмукачките, пералните и миялните машини и сушилни и широко разпространеното вътрешно и улично осветление до автомобилите, авиацията, промишлените машини, водноелектрическите централи, конвейерното производство и огромните строителни съоръжения — с всички тези неща съвременната технология е премахнала тежкия монотонен труд, създала е възможност за повече свободно време и е повишила качеството на живота на много хора. Тя освен това е довела до отмирането на голяма част от рутината и договореностите, които са били в сила през 1901 г., например.

Използването на потенциално животоспасяващи технологии е различно при различните нации. Съединените щати например имат най-високата детска смъртност от всички индустриални страни. В Америка има повече чернокожи младежи в затвора, отколкото в колежа, както и по принцип повече лишени от свобода граждани от всяка друга развита страна. Превърна се в нещо обичайно младите американци да се представят лошо — в сравнение с учениците на същата възраст в други страни — на стандартизираните тестове по математика и природни науки. През последното десетилетие и половина бързо се задълбочава както неравенството на реалните доходи на богатите и бедните, така и упадъкът на средната класа. Съединените щати са на последно място сред индустриалните държави по процента от националния си продукт, който дават в помощ на други страни. Високотехнологичните производства напускат американските брегове. След като в средата на века са били водещи в почти всички тези аспекти, в края на столетието в Съединените щати се забелязват някои явни признаци на упадък. Бихме могли да изтъкнем качеството на управлението, но също така е налице и спад в желанието на гражданите да мислят критично и да развиват политическа дейност.

Тоталитарната и военната технология

През XX в. средствата за водене на война, за масово унищожение и за изличаването на цели народи от лицето на земята са се развили до безпрецедентни нива. През 1901 г. не е имало нито бойни самолети, нито ракети, а най-мощните оръдия са можели да изпратят снарядите си едва на няколко километра и да убият шепа хора. През втората третина на столетието бяха натрупани около 70 000 глави ядрено оръжие. Много от тях са прикрепени към стратегически ракетни двигатели, изстрелвани от силози или подводници и способни да достигнат до всяка една точка на света. Всяка бойна глава има достатъчно мощ да разруши голям град. Днес се гърчим в родилните мъки на големи съкращения на ядрените арсенали — в Съединените щати и в бившия Съветски съюз — както по отношение на бойните глави, така и в системите за тяхното пренасяне. И все пак в обозримо бъдеще ще продължаваме да сме в състояние да унищожим глобалната цивилизация. Освен това много държави по света притежават ужасяващо смъртоносни химически и биологични оръжия. В едно столетие, което прелива от фанатизъм, идеологически постулати и душевноболни лидери, това безпрецедентно натрупване на смъртоносни оръжия не предвещава нищо добро за бъдещето на човечеството. През XX в. във военни действия и по преките заповеди на националните водачи са били избити над 150 милиона човешки същества.

Нашите технологии са станали толкова могъщи, че вече сме в състояние да променяме мащабно околната среда не само преднамерено, но и по невнимание. Можем да изложим на риск много видове на земята, включително и нашия собствен. Простите факти показват, че извършваме безпрецедентни експерименти с глобалната околна среда и че противно на всяка надежда се надяваме, че проблемите ще се разрешат и ще изчезнат от само себе си. Единственото светло петно са Протоколът от Монреал и допълнителните международни споразумения, по силата на които индустриалните нации по света се съгласиха да спрат производството на ХФВ и други химикали, които атакуват озоновия слой. Но прогресът в намаляването на изпускания в атмосферата въглероден диоксид, в решаването на проблема с химическите и радиоактивните отпадъци и в други области е болезнено бавен.

На всеки континент избуяха етноцентрични и ксенофобски вендети. Появиха се опити да бъдат изличени цели етнически групи — най-вече в нацистка Германия, но също така в Руанда, в бивша Югославия и другаде. Подобни тенденции са съпътствали цялата човешка история, но едва през XX в. технологиите направиха убийствата с подобен мащаб осъществими на практика. Стратегическите бомбардировки, ракетите и артилерията с голям обсег имат „предимството“ противниковите страни да не се изправят лице в лице с причинената от тях агония. Не е необходимо съвестта им да ги тревожи. В края на XX в. глобалният военен бюджет наближава цифрата един билион долара годишно. Помислете си колко много човешки блага могат да бъдат осигурени дори за част от тази сума.

Двадесетото столетие беше белязано с гибелта на монархии и империи и с въздигането на поименната демокрация (както и на много идеологически и военни диктатури). Нацистите си съставиха списък с омразни групи хора, които се заеха систематично да изтребят: евреите, хомосексуалистите и лесбийките, социалистите и комунистите, недъгавите и хората с африкански произход (каквито по това време в Германия почти не е имало). В рамките на войнствено защитаващия „живота“ нацистки режим, жените са ограничени в „Kinder, Küche, Kircher“ — децата, кухнята и църквата.^[1] Колко отвратен би бил един добър нацист от американското общество, което повече от всяко едно друго на планетата доминира света и в което евреите, хомосексуалистите, недъгавите и хората с африкански произход имат пълни политически права, социалистите по принцип са най-малкото толерирани, а жените заемат рекордно много работни места. И все пак едва около 11% от местата в Американския конгрес са заети от жени — вместо малко над 50%, както би било, ако се практикуваше пропорционалното представителство. (В Япония съответният дял е 2%.)

Томас Джеферсън е проповядвал, че демокрацията е непрактична, освен ако хората са образовани. Според него независимо от това колко строго Конституцията и законите защитават народа, богатите, силните и безскрупулните винаги ще се изкушават да подкопаят основите на едно управление, осъществявано от и за обикновените хора. Противоотровата в случая се свежда до силна подкрепа за изразяването на непопулярни възгледи, масова грамотност, дискусии по реално съществуващи проблеми, общо познаване на критичното мислене и скептицизъм към заявеното от властимащите. Всичко това са основни съставни части на научния метод.

Откровенията на науката

Двадесети век стана свидетел на невероятен напредък във всеки един клон на науката. Специалната и общата теория на относителността и квантовата механика революционализираха основите на физиката. През това столетие за първи път прозряхме природата на атома — с протони и неутрони в централното ядро и електрони, които обикалят като облак около него. За първи път зърнахме съставните части на протоните и неутроните — кварковете. За първи път под водачеството на високоенергийните ускорители и космическите лъчи се появиха цяло множество от екзотични и недълговечни елементарни частици. Разпадането и синтезът направиха възможна появата на съответните ядрени оръжия, на работещите на принципа на разпада електроцентрали (които не са нещо изцяло положително), както и създадоха перспективата за изграждането на функциониращи въз основа на ядрен синтез централи. Вникването в радиоактивното разпадане ни даде категоричното познание за възрастта на Земята (около 4,6 милиарда години) и за времето на възникването на живота на планетата (преди около 4 милиарда години).

В областта на геофизиката открихме тектониката на плочите — набор от конвейерни пояси под повърхността на Земята, които носят континентите от тяхното раждане към смъртта им и се движат със скорост от около 2,6 см на година. Тектониката на плочите е от ключово значение за разбирането на природата и историята на земните форми и на топографията на океанското дъно. Появи се новото научно поле на планетарната геология, което ни позволява да сравним земните форми и вътрешността на Земята с тези на други планети и техните луни. Освен това можем да съпоставим химичния състав на земните скали с този на такива от други светове — теоретично или със средствата на далечно наблюдение, или въз основа на донесени от космически апарати проби и метеорити, за които вече знаем, че произхождат от други планети. Сеизмологията проникна в структурата на дълбоките вътрешни части на Земята и откри под земната кора една полутечна мантия, течно желязно ядро и — вътре в него — още едно твърдо ядро. Трябва да си обясним всичко това, ако искаме да познаем процесите, чрез които се е образувала нашата планета. Сега вече можем да си обясним масовото измиране на видове в отминали епохи с огромни мантийни пламъци, които са разкъсвали повърхността и са създавали морета от лава там, където по-рано е имало твърда земя. Други подобни катаклизми се дължат на сблъсъци с комети или астероиди, които са възпламенявали небето и са променяли климата. Най-малкото, което трябва да направим през следващия век, е да съставим списък с кометите и астероидите, — за да проверим дали нашето име не е написано на някои от тях.

Една друга причина за научно тържество през XX в. беше откриването на природата и функцията на ДНК, дезоксирибонуклеиновата киселина — ключовата молекула, която отговаря за наследствената информация на хората и на повечето други растения и животни. Научихме се да разчитаме генетичния код и сме направили карти на гените на много още организми. Така вече знаем за какви функции в организма отговарят повечето от тях. Генетиците са напреднали много по пътя на картирането на човешкия геном^[2] — едно постижение, което съдържа огромни потенциални възможности (както за добро, така и за лошо). Най-значимият аспект на историята с ДНК е, че фундаменталните процеси на живота сега вече изглеждат напълно разбираеми посредством методите на химията и физиката. Изглежда, няма жизнена сила, нито дух или душа, които да са отговорни за него. Същото е валидно и за невропсихологията — като начало изглежда, че разумът е израз на 100 билиона невронни връзки в мозъка, плюс няколко прости химикала.

Понастоящем молекулярната биология ни позволява да сравним всеки два вида, ген по ген, молекулярен градивен елемент по молекулярен градивен елемент, и така да открием степента им на сходство. Тези експерименти по един убедителен начин доказаха дълбоката родствена близост между всички живи същества на Земята и потвърдиха общите връзки, които по-рано бяха открити от еволюционната биология. Хората и шимпанзетата например имат 99,6% еднакви активни гени, което още веднъж доказва, че шимпанзетата са нашите най-близки роднини и че и двата вида имаме един общ предшественик.

През XX в. за първи път полеви изследователи живяха в общности на други примати, като внимателно наблюдаваха тяхното поведение в естествената им среда. Те откриха състрадание, далновидност, етика, лов, партизански войни, политика, употреба и изработване на сечива, музика, зачатъчен национализъм и още много други характеристики, за които до този момент си мислехме, че са изключително и само присъщи на човека. Дискусиите относно езиковите възможности на шимпанзетата продължават и досега. Но в Атланта има едно бонобо („шимпанзе пигмей“) на име Канзи, което с лекота борави със символичен език от няколкостотин знака и което освен това се научи да изработва каменни сечива.

Много от най-поразителните скорошни постижения на химията са свързани с биологията, но тук ще спомена само едно, което има много по-широко значение: разбрахме природата на химичната връзка — тези сили на квантовата физика, които определят кои атоми обичат да се свързват с други атоми, колко силно и в каква конфигурация. Освен това открихме, че ако приложим радиация към една атмосфера, която правдоподобно наподобява примитивната среда на Земята и други планети, ще получим аминокиселини и други основни градивни елементи на живота. Открихме също така, че в експерименталната установка нуклеиновите киселини и другите молекули се възпроизвеждат и освен това възпроизвеждат и своите мутации. Така през XX в. направихме значителни крачки напред в разбирането и пресъздаването на произхода на живота. По-голямата част от биологията може да бъде сведена до химия, а голяма част от химията, може да се сведе до физика. Това все още не е напълно вярно, но фактът, че е вярно дори и в някаква малка степен, е най-важното ни прозрение относно естеството на Вселената.

Физиката и химията, обединени с най-мощните компютри на Земята, се опитаха да вникнат в развитието на климата и общата атмосферна циркулация на планетата. Този могъщ инструмент се прилага при изчисленията, свързани с бъдещите последствия от продължаващото отделяне на CO₂, и други предизвикващи парников ефект газове в земната атмосфера. Междувременно — нещо, което е много по-лесно — метеорологичните спътници позволяват да предсказваме времето поне с няколко дена напред, което всяка година спестява свързани с реколтата загуби, възлизащи на милиарди долари.

В началото на XX в. астрономите бяха приковани към дъното на океана от турбулентни въздушни течения и оттам трябваше да се взират към далечните светове. В края на XX в. големи телескопи обикалят на орбита около Земята, като наблюдават небесата в спектрите на гама- и рентгеновите лъчи, на ултравиолетовата, видимата и инфрачервената светлина, както и на радиовълните.

Маркони осъществява първото си радиопредаване през Атлантическия океан през 1901 г. Сега вече използваме радиовръзката, за да общуваме с четири космически апарата, които понастоящем се намират отвъд най-външната планета на Слънчевата система, както и за да слушаме естествените радиоемисии на квазари, отдалечени на 8 или 10 милиона светлинни години от нас. Освен това регистрираме и т.нар. „радиационен фон на черното тяло“ — радиоостанките от Големия взрив или голямата експлозия, която е поставила началото на настоящото превъплъщение на Вселената.

Изстреляли сме изследователски апарати, които трябва да проучат 70 свята и да се приземят на три от тях. Този век стана свидетел на едно почти митично постижение — изпратихме 12 човешки същества на Луната и успешно ги върнахме обратно, заедно с повече от сто килограма лунни камъни. Роботизирани апарати потвърдиха, че вследствие от масиран парников ефект повърхностните температури на Венера са почти 425°C; че преди четири милиарда години климатът на Марс е бил подобен на този на Земята; че на Сатурновия спътник Титан от небето подобно на манна небесна падат органични молекули; че може би една четвърт от всяка комета е изградена от органична материя.

Четири от нашите космически апарати са се отправили по техния път към звездите. В последно време открихме други планети около други звезди. Разбрахме, че нашето Слънце се намира в далечната периферия на една обширна лещовидна галактика, която обхваща близо 400 милиарда звезди. В началото на XX в. хората са мислели, че Млечният път е единствената галактика. Сега вече знаем, че има може би сто милиарда други галактики, които се раздалечават една от друга — сякаш са останали от някаква колосална експлозия, Големия взрив. Открихме екзотични обитатели на космическия зоопарк, за каквито дори не бяхме сънували в началото на века — пулсари, квазари, черни дупки. Възможно е отговорите на някои от най-дълбоките въпроси, които хората някога са си задавали за произхода, природата и съдбата на цялата Вселена — да се намират на достъпно за нашите наблюдения разстояние.

Може би най-мъчителният страничен ефект от тази научна революция беше, че показа несъстоятелността на някои от най-обичаните и най-успокояващите ни представи. Подредената антропоцентрична сцена на нашите прадеди беше заменена от една студена, огромна и безразлична вселена, в които хората са изблъскани на най-невзрачно място. Но аз виждам как в нашето съзнание се появява представата за една величествена вселена, за един сложен и прецизен ред, който надминава всичко, което нашите предци са могли да си представят. И ако можем да научим толкова много неща за Вселената само посредством няколко прости естествени закона, то вярващите в Бог със сигурност могат да припишат тези красиви правила на един Разум, който изпълва цялата природа. Моето лично мнение е, че ще бъде много по-добре да разберем Вселената такава, каквато е наистина, отколкото да се преструваме, че Вселената може и да е такава, каквато ние я искаме.

Дали ще придобием разбирането и мъдростта, които са необходими, за да се преборим с научните проникновения на XX в. — това ще бъде най-голямото предизвикателство на двадесет и първото столетие.