Асен Разцветников
Гатанки

Бяла, бяла лехица

с черна, черна пшеница,

жънеме я с очите,

мелиме я с главите

и с погача богата

храниме си душата.

Що е то?

 

(Книгата)

 

Расъл Тодор през пости —

тънък, дълъг, без кости,

във къщи му краката,

във небето — главата;

тих ветрец ли повее,

безшумно го люлее,

огъва му снагата,

развява му косата;

луд ли вихър задуха,

оскубва му кожуха,

отвява му главата,

разкъсва му месата.

Що е то?

 

(Димът)

 

Търкуланчо от Раздолци

на гръб носи триста колци,

остави го във горица —

дебне като стар пъдарин,

затумкай му ръченица —

скача като млад сватбарин.

Що е то?

 

(Таралежът)

 

Роглю няма ушенца,

Роглю няма краченца,

а си ходи в полята,

а си гази в тревата.

На гърба му товарче —

вито-вито самарче,

пресрещни го, детенце,

побутни му рогченце —

ще си влезе в товарчето,

в товарчето, в самарчето.

Що е то?

 

(Охлювът)

 

Дълга, дълга Бърборанка

няма кости, нито сянка,

пей и тича пълзешката

през нивята, през полята.

Щом я слънце дълго грее,

тя започва да слабее,

тя започва да се свива

и да става мълчалива.

Но заплиска ли я дъжд,

тя набъбва изведнъж,

тя расте и дебелей,

и лудува, и се смей.

Що е то?

 

(Реката)

 

Голо, голо голаче

на скут седи, та плаче

като клето сираче.

Дочуха го момите,

захвърлиха иглите,

изскочиха сред село

с пъстри китки на чело.

Що е то?

 

(Гайдата)

 

Златна, златна пшеница

в синя, синя паница,

паницата некупена,

над земята захлупена.

Питаме се: къде я?

А сме всички под нея.

Що е то?

 

(Небето)

 

Воденичка

на стеничка,

денем нощем не спира,

работа си намира,

чука, трака, отпява —

сто години вървяла,

нито зрънце не смляла.

Що е то?

 

(Часовникът)

 

На стряха плаче

бяло юначе,

че ми го вече

слънце напече.

 

Ти знаеш много — кажи, кое е

това юначе, що сълзи лее?

То иде зиме тук от небето

и си отива пролет в морето.

Помисли!

 

(Ледът)

 

Тънка, дълга дългуша

няма корем, ни гуша,

няма ръце, ни крака,

а се влачи ей така!

 

Погнеш ли я с тояга,

из тревата тя бяга

и сърдито съска,

също като гъска!

Що е то?

 

(Змията)

* * *

Бели, бели главички

със зелени очички,

с тънки, тънки вратлета

и със черни крачета.

 

Белчо лежи в полята —

те са скрити в земята.

Щом се Белчо подстори

да си иде в морето,

те излизат на двори

и ни радват сърцето.

Кой ги с обич не среща,

кой се тука не сеща,

че на тия момиченца

ний казваме к.......!

* * *

С много чудесии

пълен е света —

ето, две фунии

на една греда.

 

Гредата е, драги деца, жива,

а с фуниите се течност не налива,

че през гърлата им, криви, та и тесни,

преминават само звуци, думи, песни.

 

Гатанката, вярвам, вече ще решите —

кой от вас не знае, че туй са у....!

* * *

Два извора чудни зная

на едно поле на края —

два извора обистрени

под два слога разлистени.

 

Никой от тях вода не гребе —

денем те оглеждат божето небе,

а пък нощем се покриват в мрака

с два похлупака.

 

Чудни извори са те —

имаш ги и ти, дете,

помисли си, па речи,

че се казват те о....!

* * *

Дива, дива самодива

покрай плета се прикрива,

там се ражда във зелена риза

и цял живот нийде не излиза.

 

Пазете си краката, другари,

че тя ще ви близне и опари!

 

Как се казва тая самодива?

к........!

* * *

Всеки от нас има две верни слугини,

без които сам той нито лев не чини.

Вий мислите вече, че туй са очите,

ала ще сгрешите —

слугините, за които се въпрос повдига,

имат по пет дечурлига.

 

Не бързайте, и туй не стига!

 

Децата са, значи, десет, но от всички

грамотни са само трички!

Сега вече кажете,

че това са р......!

* * *

Ний сме девет момчета,

девет чудни братлета

и едничка сестричка,

кръгла като паричка.

Ний за думи сме неми,

 

но сме бройци големи,

но сме чудни сметачи —

само дай ни задачи!

Що е то?

 

Потъркайте си челата

и отвърнете: „ч......!“

* * *

Пристигна ни златен гост,

па направи дивен мост.

Прехвърли го над селата,

от край до край на земята,

нашари го с чудна четка —

да пъстрее и да светка.

Що е то?

 

Кажете ми сега,

не е ли туй д.....!

* * *

Кротко седи на земята

една булка мустаката,

па си преде, па шумурка

без къделя и без хурка,

затуй ходи тя, горкана,

във непредена премяна.

Що е то?

 

Тая булка кротка

се нарича к....!

* * *

Търкул, търкул, Белушко,

какво носиш бе, душко?

— Нося яка премяна,

от бял мрамор изляна,

нося в сърце от злато

будилниче крилато.

Що е то?

 

По златното му сърце

ти позна, че е я....!

* * *

Тънък щърколак

само с един крак

и той го е сврял

в ботуш от метал.

Дядо стана отзарана,

за кривия врат го хвана

и отиде с него той на пазар,

тъй като тоз незнаен голищар,

макар еднокрак,

е силен и як

и като любезен юначага

той на дяда из пътя помага.

Що е то?

 

Тоз як и сух дългун

се казва б.....!

* * *

На дърво — едно летище,

на летището пък вижте;

писан-шарен самолет,

малко чудноват на глед.

Самолета полети,

нищичко не чуваш ти.

Ала кацне във клонака

и започне тъй да трака,

че жабоците в блатата

в миг се гурват под водата

и от ужас онемели,

плюят в пазвите си бели.

Що е то?

 

И сукалчетата ще рекат,

че това, дечица, си е щ.......!

* * *

— Хей, другарче, можем ли обуха

на таз баба дебела кожуха?

 

— Стой, не думай! Би се оскърбила,

а пък има тя ужасна сила

и макар че се прави светица

и си хапва медец и тревица,

ти недей се във опити впуска:

може да те схруска на закуска.

Що е то?

 

Мисля, ясно стана,

че туй е м.......!

* * *

Суха, суха госпожица,

само кости — без кожица,

а пък устата й неми

цяла педя са големи

и като намерят плат,

разпокъсват го със яд —

затуй тая голищарка

на шивача е другарка.

Що е то?

 

Кой не знай, че тая госпожица

се нарича н.....!

* * *

— Кой тука си позволява

да вдига такава

врява?

 

— Ах, недейте оскърбява!

Та това е един певец прочут!

Той е във обувки от кокал обут

и за да започва сявга с верен тон,

носи на глава си голям камертон,

само че не е от метал,

а от месо и хрущял.

Що е то?

 

И без да си от село Видраре,

ще познаеш, че туй е м.....!