Асен Разцветников
Задружно

Един сляп и един куц тръгнали за града. Куцият излязъл през горния край на селото и тръгнал по правия път. Слепият се заблудил и излязъл през долния край.

След като пътували цял ден, те се застигнали на сто крачки от селото.

— Който и да си, човече — рекъл слепецът, — бъди милостив и ми помогни да ида в града, че там имало един лекар, който връщал зрението на слепите!

— Как да ти помогна, когато съм куц и от зарана съм изминал едва сто крачки. И аз отивам в града при един лекар, който давал нови крака на куците.

— Но нали виждаш добре? — запитал слепият.

— Виждам като сокол, но нали не мога да вървя!

— Аз пък вървя като кон — рекъл слепият, — но не виждам накъде, затова и цял ден се въртя тука. Ала знаеш ли що? Я да се сдружим. Аз ще те нося, а ти ще ми показваш пътя. Съгласен ли си?

— Съгласен съм — отвърнал радостен куцият.

Слепецът дигнал на гърба си своя другар и рано-рано на другия ден те били в града. Явили се те там при прочутите лекари и куцият проходил, а слепият прогледал.