Асен Разцветников
Дядо Мраз

Цял потънал в сняг и скреж, той дошел със тих вървеж, поогледал се на прага, па заудрял със тояга:

— Чук-чук-чук-чук-чук-чук-чук! А бе кой живее тук?

Спели всички кротък сън.

Никой нямало навън — тежки порти да отвори, да го срещне в равни двори и да викне с весел глас:

— Хай добре дошел у нас!

Но в среднощния покой сам вратите бутнал той. Казват — нямало ключалка, ни голяма, нито малка, що без много „щрак“ и „щрик“ той да не отвори в миг.

Шарко млъкнал изведнъж — знаял той светия мъж.

Влязъл тихом вкъщи госта, най-напред при батя Коста, и завчас без шум и звук сложил книга, блок и чук. После, благ и зачервен, той пристъпил къмто мен и ми турил до кревата таз писалка и шейната, кимнал мигом със глава, па прибавил и халва.

Спрял при Лалка той тогаз в тихия среднощен час и си рекъл:

— Тая Лалка за писалка ми е малка, а защо й са шейни, щом е още в пелени?

Рекъл, сложил дар богат — кукличка и шоколад — и накрай с усмивка блага пак прекрачил той през прага и понесъл своя кош в снежната заспала нощ.