Асен Разцветников
Котакът Мър

Мър, котакът, си съдрал

в трънките кожуха бял,

но с игла и тънка свила

майчица му го зашила

и кожухът снежнобял

станал пак отново цял.

 

И немирният котак

тръгва гордо-гордо пак,

важно свива дясна вежда,

къмто котките поглежда

и с усмивка под мустак

леко тупа крак след крак.

 

Мърчо с бързите крака,

ти не би вървял така,

ако да не беше жива

твойта майчица грижлива —

да те кърпи хей така

с майсторската си ръка!