Асен Разцветников
Непознат юнак

Гуглата^[1] на чича,

татювият пояс —

всичко ми прилича,

също като мое.

 

Имам дреха синя

със гайтани бели,

суча мустачиня

цели две къдели.

 

Тънката си пушка

дялах я неделя,

сабята ми мушка

де какво намери!

 

Тропна ли от прага

и погледна криво,

пряко двора бяга

с писък всичко живо.

 

Агънцата кротки

тичат под колата,

пилета и котки

емват плетищата.

 

Сам Петлан сред воя

кряка с дълга шия:

„Леле, мале, кой е

този харамия^[2]!“