Вацлав Чтвъртек
Румцайс (6)

Как Румцайс удави змея

Князът седеше заключен в кулата, княгинята още не се беше върнала от Копидълно и уж всичко беше наред, ама може ли животът на разбойника да тече по мед и масло?

Един ден на Румцайс му се свършиха жълъдите за пищова. Той взе един чувал и каза на Манка:

— Трябва да видя узрели ли са тазгодишните жълъди, че да има с какво да си зареждам пищова.

Като стигна до дъба на кръстопътя, що да види — на най-високия клон седи ичинският помощник-учител Очичко, разглежда жълъдите през увеличително стъкълце и пише нещо в един тефтер. По едно време калемчето му се изплъзна от пръстите, Очичко посегна да го улови, тогава пък пропадна непохватният му учителски крак. Очичко политна и висна на клона само на токата на обувката си. Висеше той и крещеше, та огласяше цял Ржахолец.

Румцайс приближи дъба с лек разбойнически скок, разклати го и Очичко благополучно тупна в ръцете му. Най-напред провери дали не се е пукнало увеличителното му стъкълце и една след това каза на Румцайс:

— Благодаря. Аз съм Очичко, помощник-учител, естествоизпитател, химик и физик от Ичин. Ако ти потрябва някакъв съвет, можеш да ме намериш в училището.

Румцайс кимна, изведе Очичко от гората и му показа главния път за Ичин.

После се върна при дъба. Там го чакаше Манка с пълно панерче разбойническо пране. Тя се усмихна сладко и рече:

— Исках да простра прането, но съм забравила щипките в пещерата. Ще пазиш ли панерчето да ида да ги взема?

Румцайс кимна и Манка припна. А той, за да му е по-удобно да чака, се подпря на дъба. Дали от гръмотевица бе поразен този дъб, дали много силно го бе разклатил Румцайс, когато свали помощник-учителя, но вътре в него нещо изпращя, той рухна и подире му остана една дупка. Манка, която вече се бе върнала с щипките, надникна смаяна. От дупката започваше някакъв подземен проход, който водеше надолу.

— Да не си посмяла да влизаш — каза Румцайс. Донесе един смолист клон, цъкна с нокти и го запали като факла. Слезе в дупката и тръгна — все по-навътре и все по-надолу. Колкото повече вървеше, толкова по-топло ставаше в подземния проход, сякаш някъде там гореше печка. И някакъв особен дим се процеждаше, сякаш някой бе забравил да затвори вратичката на печката. Така Румцайс стигна до самото сърце на планината, над която зеленееше Ржахолецката гора.

И ето — проходът свърши, а в края му лежеше един змей. Отпуснал беше върху лапите трите си глави и спеше. Очите му бяха затворени, а от шестте отвора на ноздрите му излизаха пламъци и дим.

Румцайс бързо угаси факлата. Змеят се размърда, излъчи зловещо зелено сияние, крайната му глава примигна и рече:

— Главици-сестрици, събудете се, тука има някой!

Другите две глави огледаха Румцайс и средната рече:

— Охо!

Румцайс не се уплаши и също рече:

— Охо!

Трите глави обаче ревнаха в един глас:

— Охо-хо-хо-хо!

— Я да не си крещим — предложи Румцайс. — С кого имам честта да разговарям?

Главите една през друга казаха:

— Ти, Румцайс, разговаряш със змея, който утре по това време ще дойде да вземе Манка.

Румцайс излезе от дупката и внимателно каза на Манка:

— Не плачи, утре ще дойде да те вземе един змей. Змейовете могат да летят, във въздуха се чувстват най-добре. Нищо, въпреки това ще го надвия.

Манка прежълтя като месечина.

— Няма да те пусна!

— Манке, стига приказки!

Когато един разбойник каже така, разбойническата стопанка трябва да мълчи. Манка само прошепна:

— Да беше се посъветвал с Очичко!

 

 

Когато Румцайс пристигна в училището, естествоизпитателят Очичко тъкмо правеше своите фокуси. Чуваше се пращене и хвърчаха искри. Румцайс не бе успял да разкаже наполовина случилото се, а Очичко рече:

— Стига си разправял. Ето ти апарат против змейове. Тръгвай си, че ще ми угаснат искрите.

Румцайс отнесе апаратчето в пещерата. Двамата с Манка дълго го оглеждаха. Два балона, свързани с ремъче, това беше всичко. Като го пуснеш, политаше към тавана. Имаше и едно дървено весло.

Въртеше балоните из ръцете си Румцайс, та дано разбере що за апарат е туй. Най-сетне се плесна по челото и лицето му се проясни.

— Вече знам каква е тая машинария!

 

 

На следния ден в уречения нещастен час дофуча змеят. Запристъпва нетърпеливо през пещерата и загъгна:

— Аз съм тука. Къде е Манка?

Румцайс изтърси от брадата си пчелите, да не пострадат, излезе навън и рече:

— Ами тя отиде до Ичин да си купи панделки, за да ти се хареса.

През това време той бавно си нахлузваше апарата, който Очичко му беше дал.

— Какво току се въртиш и какво моташ там? — запитаха нервно трите глави на змея.

— Мотам, каквото мотам, намотах го вече — отвърна Румцайс, завърза и последното възелче на ремъка и взе дървеното весло. — Ако искаш, да литнем заедно да търсим Манка.

 

 

Змеят се съгласи. Румцайс се покатери на гърба му и той излетя. Летеше змеят към Ичин и бълваше пламъци и дим. Румцайс пък внимаваше да не се подпалят балоните.

Прелетяха над Ичин, отминаха го, но от Манка ни следа. Първата глава на змея гневно се обърна към Румцайс:

— Къде е?

— Имам само две очи — викна й Румцайс.

Обърна се и втората глава:

— Къде е, питам те?

— А ти имаш шест очи — викна пак Румцайс.

Третата глава се стрелна към него:

— Къде е тая Манка, отговаряй!

— Ако не вдигаше толкова шум и ако гледаше както трябва, сам щеше да я видиш. Ей там е, чака те край езерото — отвърна Румцайс и посочи с дървеното весло надолу, където сред ливадите като око блестеше езерото Книже.

Змеят полетя натам. Като стигнаха на височина колкото е полетът на врабче, змеят се вгледа в езерото с шестте си очи като в огледало и изрева:

— Кой е този долу?

Румцайс се понаведе и каза:

— Ами че някакъв змей трябва да е. Закъснели сме, той сигурно е грабнал Манка преди тебе.

Тогава змеят с всички сили се хвърли срещу другия. И влетя в езерото. Заби се толкова дълбоко в дъното, че нямаше сила, която би могла да му помогне да се измъкне оттам.

В последния миг преди змеят да потъне във водата, Румцайс скочи от гърба му. Балоните на Очичко го подхванаха и го издигнаха почти до облаците. Румцайс се носеше над Ичин като върху облаци, а с веслото гребеше към Ржахолецката гора. Там вече го чакаше Манка.

— Какво стана, Румцайс? — запита тя разтреперана.

Пък Румцайс отвърна:

— Какво стана ли? Всичко се обърна наопаки: сега на нас ни е добре, а пък на оня змей — зле.