Вацлав Чтвъртек
Румцайс (17)

Как Циписек пазеше шапката и бастуна на кмета

Когато Циписек поизрасна още малко, прииска му се пак да тръгне по света. Манка само въздъхна, че синчето й е голям скитник, а Румцайс рече:

— Само да не стане като първия път.

Циписек тръгна, заобиколи ичинския замък и изведнъж го повикаха откъм дома на кмета. Трябвало им точно такова момче, за да носи шапката и бастуна на кмета.

— Добре, ще постъпя на служба при вас — рече Циписек; той си мислеше, че покрай кмета може много да се види и научи.

Само че ичинският кмет Хумпал по цели дни седеше в креслото и гледаше как върху шкембето му подскача едно виолетово камъче, окачено на верижка. Когато се нагледаше, лениво изваждаше от джоба на жилетката си часовник. Върху циферблата цъфтеше червено лале, а като се навиеше пружинката, часовникът засвирваше песничка. Часовникарят Семерад, който имаше дюкянче близо до портата с кула, казваше, че за нищо на света не би искал да поправя този часовник.

 

 

Вече три седмици Циписек по цял ден стоеше зад креслото на кмета Хумпал. Кметът гледаше виолетовия камък, навиваше пружинката и слушаше как часовникът свири. При това той пъшкаше: „Изтрепвам се от работа!“

Един ден на обяд кметът преяде с макови кифлички и заспа по средата на песничката. Изведнъж капачето на часовника се отвори, отвътре изскочи един мъничък палячо и се оплака със звънливо гласче:

— Ама че удоволствие, непрекъснато да свириш на тоя мързеливец! Я да се поразкърша малко.

И музикалният палячо се заразхожда по жилетката на кмета, за да се пораздвижи. В този миг през отворената врата стана течение, което грабна палячото и го отнесе.

На Циписек му се подкосиха краката от страх. Той затърси навсякъде из стаята музикалния палячо, но не намери нищо. А креслото проскърца. Хумпал се събуди и нави пружинката на часовника. Часовникът не засвири.

— Ти си го развалил! — закрещя той на Циписек.

— Не съм го докосвал — каза честно Циписек. — Палячото, който живее вътре, излезе на разходка и вятърът го отнесе.

— Приказки — махна с ръка кметът и от това усилие по пода покапа пот от него.

Дотърча кметицата, видя локвата и изгони кмета в градината. Циписек му занесе шапката и бастуна.

— Накратко — прозя се разгневеният Хумпал и полегна под крушата, — ако ти, Циписек, не ми доведеш палячото, преди да се събудя, ще купя свирка, ще те изправя в ъгъла и ще ми свириш вместо него.

Кметът спеше, а Циписек търсеше палячото из градината. Викаше, търсеше, но не го намери. Накрая откъсна един зелен лист и със сок от френско грозде нарисува върху него някакви знаци. На разбойнически език това значеше:

ТРЯБВА ВЕЧНО ДА СТОЯ В ЪГЪЛА ДО КМЕТА И ДА МУ СВИРЯ НА СВИРКА

Той повика един гълъб, постави листа в човката му и го изпрати в Ржахолецката гора.

Румцайс прочете посланието и каза:

— Циписек пише, че в Ичин го обиждат.

Погали Манка, за да я успокои, и тръгна към града. Пътьом узна от врабците, че всичко е станало заради музикалния палячо. И че Циписек си е виновен.

— Да, но ще стои в ъгъла у кмета и ще му свири на свирка. А това е срам за един разбойнически син — каза Румцайс на врабчетата. — Най-напред ми помогнете да намеря изгубения палячо.

Врабците търсиха, търсиха по врабешки, но нищо не намериха. Румцайс се повдигна на пръсти и повика чевръстите горски славейчета от Ржахолец. Те откриха музикалния палячо от пръв поглед. Палячото зяпаше витрината на часовникаря Семерад и разглеждаше часовниците. Румцайс го духна в ръката си и отиде при кмета. Даде му палячото и си взе Циписек.

— А сега, кмете, ще ти дам още нещо — каза той.

И Румцайс пое дъх и силно изсвири. От Ржахолецката гора довтасаха седем стършела, всеки голям колкото птичка. Тези стършели той сложи в шапката на кмета. И оттогава насетне, щом Хумпал го хванеше мързелът, стършелите започваха да бръмчат.

Като свърши с всичко това, Румцайс хвана за ръка Циписек, поведе го към дома и му каза:

— Все още си мъничък. Преди да те пусна трети път по света, Циписек, трябва още да поотраснеш.