Вацлав Чтвъртек
Румцайс (5)

Как Румцайс отиде за червена ябълка

С времето Манка се научи да домакинства по разбойнически и нямаше нужда Румцайс да й помага. Веднъж той се настани на камъка пред пещерата и започна да дълбае с костурката си луличка от буков корен. След това в пунгията си смеси: шепа жълъди, китка чемерика и щипка сяра; това беше истински разбойнически тютюн. Като свърши, завърза пунгията си и каза на Манка:

— В градината на замъка растат червени ябълки. Искам да те зарадвам, Манке, затуй ще ида да ти откъсна едничка.

Настани Манка на мъхест камък и добави:

— Седни тука и си приготви престилката. Ще ти хвърля в нея ябълката чак от Ичин.

По пътя към Ичин Румцайс напълни новата си лула с пресен разбойнически тютюн. Цъкна нокът в нокът, изскочи искра и запали тютюна в луличката. А този тютюн беше силен колкото впряг от дванайсет господарски жребци. Дръпна от лулата Румцайс един път и сливите на дванайсет австрийски мили наоколо изпокапаха. Румцайс предпочете да прибере лулата в джоба си и рече:

— Чудо тютюнец, ама трябва да се внимава с него.

И ето че вече стоеше пред оградата на градината на замъка. Прехвърли се той от другата страна и заизбира най-хубавата червена ябълка за Манка.

През това време Манка още седеше на мъхестия камък, престилката й разтворена, но в нея нищо не пада.

А Румцайс се чудеше коя от княжеските ябълки да избере. Оглеждаше ги и все му се струваше, че още не е намерил най-червената. Така стигна чак посред градината. И не забеляза, че от сума ти време княгиня Майолена го гледа от прозореца. Същата княгиня, чийто княз Румцайс бе затворил в кулата.

Румцайс продължи да обикаля дърветата. Най-сетне избра ябълка за Манка — на върха на най-високото дърво. Височината не беше пречка за него. Той зареди пищова си с жълъд и се прицели. Улучи дръжката на ябълката и тя падна в ръцете му.

Само че княгиня Майолена, която наблюдаваше разбойника ту с лявото, ту с дясното си око, си рече:

— Почакай, сега ще ти платя за всичко!

И дръпна шнура на звънеца.

Тутакси в градината от четири страни нахлуха четири ескадрона хусари под звуците на тръби и барабани.

Румцайс успя да каже само: „Измяна!“

Повече нищо не можа да направи. Само свари да хвърли над главите на хусарите ябълката в посока към Ржахолецката гора.

Хусарите прекараха Румцайс през задната врата на замъка и го поведоха по стълбите към залата, където на един трон седеше княгиня Майолена.

В същото време ябълката долетя от Ичин и тупна в скута на Манка. Отначало бе червена като бузка, после взе да бледнее и да позеленява, докато стана съвсем като зеленика.

— Лоша му е работата на Румцайс — изплаши се Манка.

В замъка княгинята огледа Румцайс, направи място на трона и каза:

— Е, разбойнико, ела да седнеш!

— Не ща — каза Румцайс.

Княгинята сладко-сладко се усмихна:

— Щом ми затвори княза в кулата, ще трябва ти да седнеш до мене, Румцайс!

Седна Румцайс на крайчеца на трона; седеше и мълчеше. Княгинята пак го огледа крадешком и каза:

— Първо ще трябва да те облечем прилично.

Веднага двадесет и седем прислужници се втурнаха през залата и докато примигне, Румцайс се видя облечен с копринена риза, с палто като на граф, панталони почти като на княза и обут с пантофки с токи. Оставиха му само брадата и мустаците, та поне малко да прилича на себе си.

Съвсем случайно в ръката му останаха луличката от буков корен и пунгията с разбойническия тютюн.

Княгинята огледа още веднъж Румцайс и примижа от удоволствие. Той се уплаши, скочи от трона и се заоглежда как да избяга. Княгинята само щракна с пръстчета. Зазвуча музика, в залата влязоха графинки и графчета. И всичко се понесе на вълни, на вълни в танц. От музиката и танците Румцайс започна да губи своето разбойническо зрение и слух. В този миг княгинята стана от трона, грабна разбойника през кръста и заигра с него рейдовачка^[1], ама по френски начин. Заусмихва му се отблизичко:

— Тре жоли, шарман!

Когато главата на Румцайс съвсем се завъртя, приближиха трима лакеи и го поляха с одеколон. Това го довърши. Той се олюля, седна на трона до княгинята и заповтаря като насън:

— Няма май да издържа. Ще се става княз.

Само че през това време Манка дотича от Ржахолец. Застана на площада и загледа в отворените прозорци на замъка. И видя всичко, което ставаше там. И танците, и как княгинята седна по-близо до Румцайс. Манка закърши ръце, ала после тропна с крак и викна:

— Опомни се, Румцайс!

Румцайс обаче прокара ръка по парфюмираните си коси и като омагьосан въздъхна изящно:

— Тре жоли я карам аз, май съм вече княз!

Княгинята пък ставаше все по-весела.

Манка подпря ръце на кръста си.

— Като не можеш да се опомниш, поне погледни какво държиш в ръка!

Румцайс погледна и видя лулата и пунгията. Поокопити се. Прехвърли лулата в лявата си ръка и викна:

— Манке, ей сегичка ще дойда при тебе!

И напълни буковата лула с разбойнически тютюн.

Княгинята го погледна подозрително.

Румцайс цъкна по разбойнически нокът в нокът, за да запали лулата. Само че искра не изскочи. Ноктите на Румцайс бяха гладки, както се полага на господар.

— Не става, Манке, няма с какво да запаля! — викна той през прозореца.

Княгинята се усмихна още по-сладко от преди:

— Утре, Румцайс, ще ти обръснем брадата и мустаците и ти ще станеш благородник!

— Няма да го бъде! Дръж, Румцайс! — провикна се Манка.

През прозореца влетяха две кремъчета. Румцайс ги улови и запали лулата си.

Дръпна един път и в лулата нещо изпращя. Всички притихнаха.

Дръпна втори път, лулата блъвна дим и всички нададоха писъци.

Дръпна трети път и лулата затрещя. Разбойническият тютюн започна да прави чудеса.

Княгиня Майолена се видя притисната на трона, в следващия миг трясъкът запрати до нея един плешив генерал, а после и двамата заедно с трона бяха запратени чак в Копидълно.

Графчетата получиха по един хубавичък удар в гърба.

Графинките се завъртяха като пумпалчета и едва се спряха.

Румцайс не чака повече, измъкна се от замъка, хвана Манка за ръка и я поведе към градината: право към ябълката с най-червените плодове.