Вацлав Чтвъртек
Румцайс (22)

Как Румцайс и Циписек прогониха огъня от тухларната на кмета

Веднъж Румцайс Вървеше по пътя между ливадите след дъжд и срещна ичинския помощник-учител Очичко. Очичко стоеше над една локва, вадеше от джоба си листче след листче и шареше по тях с моливче.

— Какво пишеш? — запита Румцайс.

Очичко си отбеляза нещо.

— Изчислявам дали тази локва ще успее да изсъхне, преди да е валяло отново.

— В тия науки не се бъркам — каза Румцайс. — Какво ново в Ичин?

Очичко каза, че не знае, но после се сети нещо:

— Сред ичинските учени се говори, че кметът Хумпал строи тухларна, но няма с какво да загрява пещта.

— Че защо това е стигнало чак до учените? — поклати глава Румцайс.

Очичко пак бе започнал да прави сметки за локвата.

— Ами как могат да помогнат на кмета с някоя хитрина от физиката.

— Може би кметът иска да накара светкавиците да му загряват пещта — засмя се Румцайс и продължи накъдето беше тръгнал.

Ала когато се прибра в пещерата, той се позамисли над тези думи и каза на Манка:

— Когато Хумпал си науми нещо, то рядко има добър край.

Повика от яза при потока Циписек и го взе със себе си до Ичин, за да узнаят нещо повече.

Като стигнаха там, Румцайс започна да повдига Циписек към различни прозорци на кметството, докато синът му даде знак:

— Този е прозорецът на тайната стаичка!

А в тайната стаичка до масата седяха ичинският кмет Хумпал и някакъв непознат човек с черно палто. Това беше най-тайният съветник, който се грижеше за отоплението на самия крал във Виена. Той беше също така голям учен и каза на кмета:

— Преди да дам съвет за отоплението на тухларната, трябва да знам голяма ли е учеността в Ичин.

Кметът подръпна с пръст долната си устна.

— Ами има няколко учени. Най-учен е отшелникът от Либосад, който има и някакви книжки.

Най-тайният съветник строго каза:

— Малко е.

— А, и помощник-учителят Очичко — сети се кметът. — Той все прави някакви фокуси в кабинета си и хвърчат искри.

— С искри не можеш да изпечеш тухла — засмя се многознайно най-тайният съветник.

Кметът Хумпал въздъхна като мях.

— Ами с тухларната какво ще стане, вече е почти готова?

Най-тайният съветник излъчи такава ученост, че по тайната стаичка преминаха пламъчета, и каза:

— Няма ли в гората някой файерман?

Кметът уж се замисли, но след миг бе принуден да признае, че не разбира. Погледнаха в една книжка и стана ясно, че файерман е огнен мъж.

— А, има един в Ржахолец! — плесна се по бузата кметът. — Горещ е като разпалена пещ!

Най-тайният съветник каза бавно, като че сечеше дукати:

— Хваща се такъв файерман, затваря се в тухларска пещ и се загражда с непечени тухли. После се вбесява. Файерманът се разпалва и изпича тухлите, та чак звънят.

— Тая няма да стане — каза под прозореца Румцайс. Качи Циписек на рамото си и се отправи към Ржахолец, за да предупреди огнения мъж.

Това беше грешка. По това време огненият мъж беше в трети горски участък. Понеже си беше добряк, помагаше на въглищарите да палят струпаните дърва. Румцайс търсеше огнения мъж из Ржахолец, а кметът Хумпал, който имаше очи и уши навсякъде, вече бе изпратил в третия участък бъчонка с вода и седем пожарникари. Огньото тъкмо духаше пламъчета към купчината дърва за въглища, когато пожарникарите и бъчонката пристигнаха. Тъй като беше наведен, той не можеше добре да вижда и чува какво става наоколо. Пожарникарите се приближиха с бъчонката чак до него и я изляха върху му. В миг той почерня като въглен и стана не по-горещ от гърне за супа. Пожарникарите го вързаха с мокри въжета. После го поведоха към тухларната на кмета.

Когато Румцайс узна всичко това от пощенската сойка, той се заразхожда из пещерата и започна сам да се ругае:

— Ама че я свърши, Румцайс!

Манка не каза нищо. Само даде на Румцайс три шепи орехови ядки. Той вече дояждаше третата шепа, когато изведнъж му хрумна какво да прави; това беше като неочаквана гръмотевица.

— Циписек — каза Румцайс, — вече знам какво и как да се направи.

И той благодари на Манка за орехите и заедно с Циписек тръгна към тухларната.

Кметът Хумпал вече бе зазидал огнения мъж в пещта.

— По дяволите, какво нещастие! — каза Румцайс и зачака да види какво ще стане по-нататък.

На един голям камък близо до пещта стоеше тайният съветник от Виена, за да дава команди. На по-нисък камък — кметът Хумпал, за да помага. А на голата земя стояха дванайсетте градски съветници, за да вбесяват с лоши думи огнения мъж и той да изпече тухлите. На самия връх на комина седеше общинският слуга Котръч, за да препраща лошите думи на градските съветници долу.

Румцайс огледа пещта с вярното си разбойническо око.

В този миг най-тайният съветник посочи с пръст кмета, кметът посочи градските съветници, а градските съветници започнаха да ругаят според ранга си.

— Огньо прегорял!

— Огньо пощурял!

— Огньо вариклечко!

— Огньо тухлопечко!

Котръч пък спускаше всичко това през комина в пещта.

Не достигаше може би само една думица, за да започне огненият мъж да пече кметските тухли. Тогава обаче Румцайс зърна една малка вратичка, каквато има всяка тухларска пещ, за да може да диша.

— Влизай през тази вратичка! — пошепна той на Циписек. — И хубавичко успокой огньото!

Циписек се вмъкна в пещта и се настани до огнения мъж. И щом градските съветници кажеха лоша дума, той веднага казваше нещо обратно.

— Няма да ме разпалите — мърмореше огньото и седеше кротко.

Най-сетне тайният съветник започна да се чуди, че пещта остава хладна като риба.

— Отворете — каза той. — Ще хвърля вътре учен поглед.

Откъртиха с мотика малко от зидарията и най-тайният съветник пъхна глава в дупката. В същия миг огньото го зърна. Разпали се в такива пламъци, че те подгониха най-тайния съветник по главния път право към Виена. Пламъкът изплющя пред самия нос на кмета Хумпал и подпали пешовете на градските съветници. От страх те изскочиха от обувките си и побягнаха. А обувките останаха пред тухларната за смях на цял Ичин.