Вацлав Чтвъртек
Румцайс (16)

Как Циписек нареждаше кеглите на княза

Когато Циписек малко поотрасна, той отиде при Румцайс и му каза:

— Ржахолец вече опознах. Искам да тръгна по света.

— Мъничък си още — рече Румцайс, — но щом искаш, върви.

— Тръгвай веднага — каза Манка, — иначе може да размисля.

Румцайс постави нови подметки на Циписковите обувчици от невестулчина кожа, а Манка му напълни джоба с букови жълъди, за да си има занимавка за из път. И тъй, като чупеше жълъд след жълъд, Циписек тръгна по пътя към Ичин.

Така той стигна до замъка близо до пазара, където живееха князът и княгинята. И двамата бяха намерили подходящо развлечение, всеки според вкуса си.

Княгинята по цели дни наблюдаваше през прозореца пазара. Харесаше ли й някоя гъска, княгинята се провикваше:

— Отнесете я в моята кухня!

Търговката я отнасяше в замъка, княгинята й се усмихваше и това бе всичко. Гъски и патици, пуйки и гълъбчета, всичко, което княгинята харесваше, трябваше да стане нейно.

А князът се грижеше само за кегелбана си. Беше наредил да го направят отзад, в градината, от скъпо дърво, а кеглите бяха от слонски бивни; топките пък — от останалите зъби на слона. По цял ден князът, разни барончета и графчета, а също и един генерал и един херцог, играеха на кегли. За голям яд на княза той не можеше в цял Ичин да намери момче, което да нарежда по негов вкус съборените кегли. Налагаше се да ги нареждат графовете или бароните и непрекъснато се чуваше:

— Пардон, силвупле, ако обичате!

И заради тая аристократична вежливост можеха да хвърлят по кеглите само три пъти за цял следобед.

В деня, когато Циписек за първи път тръгна по света, княгинята пак гледаше от прозореца, а на кегелбана се канеха да играят. Тогава княгинята зърна Циписек. Той влезе през портата с кула на пазара и се заоглежда накъде да върви. Княгинята си каза: „Князът има утре рожден ден, а там стои едно момче като капка. Ще взема да го подаря на княза за рождения му ден, за да му нарежда кеглите.“

Тя махна на лакея Фрицек, той изскочи от вратата, грабна Циписек и го занесе при княгинята.

— Ще нареждаш кеглите на княза — каза княгинята и с това за нея работата беше приключена.

Фрицек смъкна горните дрехи на Циписек и му се скара:

— Какво се биеш като разбойник, ще ти дам по-хубави дрехи.

Навлече Циписек с дантели, жаба̀ и кордели и го напръска с парфюм, който почти го задуши. След това го помъкна към кегелбана. Князът погледна и каза:

— Бон.

Бароните, графовете, херцогът и генералът също изрекоха:

— Бон.

И Циписек започна да им нарежда кеглите, а те все казваха:

— Не така! Иначе!

Казваха го на френски, Циписек не ги разбираше, накрая захвърли топката в храста френско грозде и каза:

— Нареждайте си ги сами!

Тикнаха го в затвора, въпреки че беше толкова мъничък. И продължиха да събарят кегли, нареждаше ги отново един граф.

В същото време Манка каза:

— Избива ме нещо на плач. Циписек не се чувства добре в Ичин.

Румцайс веднага тръгна натам. Едва се появи на пазара и княгинята отскочи от прозореца. А от затвора Циписек замаха с боровата си шапка на Румцайс.

— Ей сега — каза му Румцайс. — Само да уредя едни сметки.

И отиде на кегелбана.

— Какво търсиш тук? — запита князът.

— Сина си — рече Румцайс.

— Вземи си го — ухили се князът и премести в другата си ръка топката от слонски зъб, която се канеше да хвърли към кеглите.

— Ще си го взема — рече Румцайс и измъкна топката от ръцете на княза.

Князът, княгинята, бароните, графовете, а също херцогът и генералът, само зяпнаха, като видяха как Румцайс с голяма румцайска сила запрати топката срещу затвора. Тя проби отвор в каменния зид и Циписек излезе навън.

Румцайс го водеше към Ржахолец, у дома, и му говореше:

— Мъничък си още. Преди да те пусна пак по света, Циписек, трябва да поотраснеш.