Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rumcajs, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод отчешки
- Соня Каникова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2011)
Издание:
Вацлав Чтвъртек
Румцайс
Václav Čtvrtek
Rumcajs
Albatros, Praha, 1973
Чешка
Второ издание
Художник: Ивайло Николов, 1996
Коректор: Нина Иванова
Компютърен дизайн: София Делчева
Формат 70х90/16. Печатни коли 8
Издателство „Дамян Яков“, София, 2000
Печат „Симолини — 94“ АД — София
ISBN 978-954-527-056-X
История
- —Добавяне
Как се роди Циписек
Един ден Манка излезе от пещерата и каза:
— Румцайс, роди ни се синче, ще му викаме Циписек[1].
— Ще гръмна с пищова от радост! — провикна се разбойникът.
Зареди пищова с жълъд и гърмежът беше толкова силен, че от Ржахолецката гора се чу чак в Ичин.
— А сега ще ида да погледна нашето синче.
Циписек лежеше в люлчица от издълбан боров пън, тъй като борът е по-мек от дъба и не убива толкова. Под главата си имаше възглавница от мъх, а един лист от репей му служеше за завивка.
— Знаеш ли какво, Манке, ще взема да му направя обувчици — каза Румцайс.
Манка му каза, че е смахнат.
— Ами че Циписек ще направи първата си крачка най-рано след година.
— Вярвай си, като си нямаш друга работа — засмя се Румцайс, а Манка отиде навътре в Ржахолецката гора да помоли горските пчели за восък, та да има с какво да маже Циписек след къпане.
Румцайс се залови да ушие обувчици. Тъй като още помнеше обущарския занаят, той ги уши от млада кора на габър, а носовете им украси с перца от сойка. Обу Циписек с обувчиците, зави го пак внимателно с листа от репей и тръгна да отреже малко яворова и малко букова кора за елече и панталонки на момчето. Никоя кора обаче не му изглеждаше достатъчно хубава, затова обикаляше от дърво на дърво, а когато бе навлязъл дълбоко в гората, чу как Манка вика откъм пещерата:
— Къде си тръгнал с Циписек? Донеси го веднага обратно в люлката!
Румцайс се завтече към пещерата и преди още да бе стигнал, викна:
— Бих го върнал с удоволствие, Манке, но не съм го вземал!
Манка обърна репейовия лист в празната люлка и занарежда:
— Сигурно го е отнесъл ястреб. Или лисица. Или го е грабнал язовец. Или го е откраднала врана.
Румцайс мълком седна на пънчето и зареди пищова с най-коравия жълъд, който намери в джоба си.
— Който го е взел, ще трябва да го върне.
Като зареди пищова, той отмахна косата над ушите си и се заслуша няма ли да се обади Циписек отнякъде. Надясно жужаха пчели и похъркваше язовец. Наляво топуркаха еленови копитца и шляпаха заешки лапки. Отзад не се чуваше нищо, там безшумно бродеха лисици. Отгоре шумяха криле на ястреб и врана, но съвсем безгрижно, явно на ястреба и враната нищо не им тежеше на съвестта. Всичко това Румцайс чуваше с лявото си ухо. С дясното чуваше как някой отвъд горската поляна чупи орехи.
— Чувам разни работи — каза той, — но не е нашият Циписек.
Той погали Манка нежно по бузата и с лека разбойническа стъпка тръгна да кръстосва Ржахолецката гора, за да намери Циписек. Очите му като игли се впиваха във всеки храст и тъмен кът. И пак нищо. Само отвъд поляната някой продължаваше да чупи орехи.
Румцайс пресече поляната и отиде в съседната гора, където растяха червени борове. Изведнъж на шапката му падна орехова черупка. Погледна — в едно гнездо на бора седеше катеричка с три катеричета. А с тях и Циписек, който чупеше орехи и хранеше с тях старата и малките.
Румцайс насочи към катеричката пищова, зареден с жълъд.
— Значи ти си откраднала нашия Циписек!
— Аз?! — каза катеричката. — Той си дойде сам. Дотича до пътечката и се покатери при нас на бора.
— Знам аз — рече Румцайс. — Насочиш ли пищова към катеричка, тя започва да се оправдава.
Ала когато се покатери на дървото и посегна да извади Циписек от гнездото, видя, че катеричката не лъже. Подметките на първите Ципискови обувчици бяха протрити.
— Сам дойде — рече катеричката. — Аз бях много уморена от чупенето на орехи и той започна да ми помага.
Румцайс така се възгордя със синчето си Циписек, че гръмна три пъти с пищова.
Първия път гръмна, за да знае Манка, че Циписек се е намерил.
Втория път гръмна, за да разбере Манка, че Циписек е протрил първите обувки.
А третият изстрел — третият изстрел беше ей тъй, от радост.