Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (7)

Шшшеста глава

На следващата вечер Чебурашка първи отиде при крокодила. Гена четеше. Той много обичаше да чете точни и сериозни книги: справочници, учебници или разписанието на влаковете.

— Слушай — попита Чебурашка, — къде е Галя?

— Обеща да мине — отвърна Гена. — Но, кой знае защо, още я няма.

— Хайде да й отидем на гости — предложи Чебурашка, — нали приятелите трябва да си ходят на гости.

— Хайде — съгласи се крокодилът.

Завариха Галя вкъщи. Тя лежеше в леглото и плачеше.

— Разболях се — каза тя на приятелите си. — Имам температура. И заради мен ще се провали спектакълът в детския театър. Децата ще дойдат, а представление няма да има.

— Ще има! — гордо заяви крокодилът. — Аз ще те заместя.

(Едно време, като малък, той беше участвал в драмкръжок.)

— Наистина ли? Чудесно ще бъде! Днес ще даваме „Червената шапчица“ и аз играя внучката. Спомняш ли си приказката?

— Разбира се, че си я спомням!

— Отлично! Ако играеш добре, никой няма да забележи смяната. Талантът прави чудеса!

И тя даде на крокодила червената си шапчица.

Когато децата отидоха в театъра, гледаха много странно представление. На сцената се появи Гена с червена шапчица. Той вървеше и си тананикаше:

По улицата се кандилка

една голяма, крокодилка…

Насреща му излезе вълкът.

— Здравей, Червена шапчице — произнесе той с безизразен глас и се втрещи.

— Здравейте — отвърна крокодилът.

— Накъде си тръгнала?

— Така. Разхождам се.

— Не отиваш ли при баба си?

— Да, разбира се — опомни се крокодилът, — при нея отивам.

— А къде живее баба ти?

— Баба ми ли? В Африка, на брега на Нил.

— Аз пък бях сигурен, не баба ти живее ей там, в края на гората.

— Точно така! Там също имам баба. Сестра на дядо ми. Точно се канех пътьом да се отбия.

— Добре — каза вълкът и избяга.

После, както си му е редът, той дотича до къщичката, изяде бабата на Червената шапчица и легна вместо нея в леглото.

През това време Гена седеше зад кулисите и препрочиташе забравената приказка. Най-после се появи пред къщичката.

— Здравейте — почука той на вратата. — Кой тук е моята баба?

— Здравейте — отвърна вълкът. — Аз съм вашата баба.

— А защо имаш такива големи уши, бабо? — попита крокодилът, този път правилно.

— За да те чувам по-добре.

— А защо си толкова рошава, бабо? — Гена отново беше забравил ролята си.

— Нямам време да се обръсна, внучке, много работа имам… — ядоса се вълкът и скочи от леглото. — А сега ще те изям!

— Това още не се знае! — каза крокодилът и се хвърли върху вълка.

Така се беше увлякъл, че съвсем забрави къде се намира и какво трябва да прави.

Изплашен, вълкът избяга. Децата бяха във възторг. Те никога не бяха гледали толкова интересна „Червена шапчица“. Дълго ръкопляскаха и искаха да започнат отначало. Но кой знае защо, крокодилът отказа. И кой знае защо, дълго моли Чебурашка да не казва на Галя как е минало представлението.