Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (20)

Деветнадесета глава

Една вечер крокодилът дойде първи на строежа. И изведнъж видя, че по цялата ограда се точи следният надпис:

ВниМАнИЕ! ЗлО КучЕ!

„Ама че работа! — помисли си Гена. — Кой го е довел? Може би Чебурашка? Той има най-различни странни познати!“ Крокодилът седна на стъпалото, за да дочака Чебурашка.

След половин час, тананикайки си песничка, пристигна Чебурашка.

— Имаш ли представа — обърна се крокодилът към него, — откъде се е взело тук зло куче?

Чебурашка опули очи.

— Не зная — каза той. — Вчера го нямаше. Може би Галя го е довела?

Но когато Галя дойде, се изясни, че и тя не е водила никакво зло куче.

— Значи кучето е дошло само̀ — предположи Чебурашка.

— Само̀ ли? — учуди се крокодилът. — А кой е написал надписа?

— То го е написало. За да не го безпокоят за дреболии!

— Както и да е — реши момичето, — трябва да го измъкнем оттам! Хайде да завържем на връвчица парченце салам и да го хвърлим през оградата. А когато кучето го захапе, ще го измъкнем през вратата.

Така и направиха. Взеха парченце салам от вечерята на Чебурашка, завързаха го с канап и го прехвърлиха през оградата. Но никой не дръпна канапа.

— Може пък да не обича салам? — каза Чебурашка. — Може би обича рибни консерви? Или сандвичи с кашкавал?

— Ако не бяха новите ми панталони — избухна Гена, — щях да му дам да разбере!

Не е ясно как щеше да свърши всичко, ако зад оградата не беше изскочила една котка. Тя беше захапала салама на връвчицата.

Котката погледна приятелите и бързо-бързо избяга. Толкова бързо, че Чебурашка дори не успя да дръпне канапчето с вечерята си.

— Какво е това? — разочаровано каза той. — Пишат едно, а в действителност излиза друго! — Той се провря през портичката. — Няма никакво куче!

— И не е имало! — сети се Галя. — Просто някой е решил да ни попречи! Това е всичко!

— И аз зная кой! — извика Гена. — Това е баба Шапокляк! Няма кой друг! Заради нея цяла вечер не работихме! А утре ще измисли нещо друго. Ще видите!

— Утре нищо няма да измисли! — твърдо заяви Чебурашка. Той изтри първия надпис и написа на оградата:

След това избра дълъг и здрав прът и го подпря отвътре на портичката. Ако някой я отвореше и пъхнеше вътре любопитния си нос, прътът непременно щеше да го чукне по главата.

След това Галя, Гена и Чебурашка спокойно тръгнаха всеки по работата си.