Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (2)

Първа глава

Едно време в една гъста тропическа гора живеело много забавно зверче. Наричали го Чебурашка. По-точно отначало, докато живеело в тропическата гора, не го наричали никак. Нарекли го Чебурашка по-късно, когато напуснало гората и се срещнало с хората. Нали именно хората дават имената на животните. Те са казали на слона, че е слон, на жирафа — че е жираф, на заека — че е заек.

Но ако беше помислил, слонът и сам би могъл да се сети, че е слон. Името му е толкова просто! А какво да каже звярът с толкова сложно име като хипопотам? Върви се сети, че не си хи-по-там, нито по-по-там, а точно хи-по-по-там.

Така и нашето зверче — то никога не се беше замисляло как се казва, а просто си живееше в далечната тропическа гора.

Веднъж се събуди рано сутринта, скръсти лапи отзад и тръгна да се поразходи и да подиша чист въздух.

Както си се разхождаше, изведнъж край голямата овощна градина видя няколко сандъка с портокали. Без да му мисли много, Чебурашка скочи в един от тях и започна да закусва. Изяде цели два портокала и така преяде, че не можеше да помръдне. Затова си легна да спи направо върху плодовете.

Чебурашка спеше дълбоко и, разбира се, не чу как дойдоха работниците и заковаха сандъците.

После натовариха портокалите заедно с Чебурашка на един кораб и ги изпратиха на далечно пътешествие.

Дълго пътуваха сандъците по морета и океани и най-после се озоваха в магазин за плодове в някакъв много голям град. Когато ги отвориха, в един от тях почти нямаше портокали, а само Чебурашка — дебел, ама много дебел.

Продавачите измъкнаха Чебурашка от каютата му и го сложиха на масата. Но Чебурашка не можеше да седи на масата — прекалено дълго бе прекарал в сандъка и му бяха изтръпнали лапите. Той седя, седя, оглежда се наоколо и изведнъж взе че се пречебураши от масата на стола.

Ама и на стола не се задържа дълго — пак се пречебураши. На пода.

— Гледай го ти, Чебурашка такъв! — каза управителят на магазина. — Не го свърта на едно място.

Така нашето зверче разбра, че се казва Чебурашка.

— Какво да те правя сега? — попита управителят. — Не мога да те продам вместо портокали, нали?

— Не зная — отговори Чебурашка. — Каквото искате, това ме правете.

Наложи се управителят да вземе Чебурашка под мишница и да го занесе в градската зоологическа градина.

Но там не го приеха. Първо, зоологическата градина беше препълнена, и второ, Чебурашка се оказа съвсем неизвестен на науката звяр. Никой не знаеше къде да го настанят: при зайците ли, при тигрите ли, или може би при морските костенурки.

Тогава управителят пак взе Чебурашка под мишница и се запъти при един свой далечен роднина, също управител на магазин. В този магазин продаваха преоценени играчки.

— Какво пък — каза управител номер две, — този звяр ми харесва. Прилича на бракувана играчка. Ще го взема на работа. Ще дойдеш ли?

— Ще дойда — отговори Чебурашка. — А какво трябва да правя?

— Трябва да стоиш на витрината и да привличаш вниманието на минувачите. Разбра ли?

— Разбрах — каза зверчето. — А къде ще живея?

— Къде ще живееш ли?… Ами може и тук! — Управителят показа на Чебурашка една стара телефонна кабина при входа. — Това ще бъде твоят дом!

Така Чебурашка остана да работи в големия магазин и да живее в малката къщичка. Разбира се, тя не беше най-красивата в града. Но пък Чебурашка винаги имаше подръка телефон и можеше да позвъни на когото си иска, без да излиза от къщи.

Всъщност засега нямаше на кого да се обажда, но това никак не го тревожеше.