Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (19)

Осемнадесета глава

На другия ден пред детската градина спря голям камион и двама работници разтовариха хиляда тухли.

— Непременно трябва да оградим мястото — каза Галя, — за да не ни пречи никой, докато строим.

— Правилно — съгласи се Гена. — Точно с това ще започнем!

Намериха няколко десетки дъски, набиха по ъглите на мястото стълбове и направиха ниска ограда. След това работата започна.

Чебурашка и Галя носеха глина, а крокодилът сложи брезентова престилка и се превърна в зидар.

Само едно нещо смущаваше Гена.

— Разбираш ли — каза той на Чебурашка, — ще ме видят познати и ще кажат: „Гледай го ти, крокодилът Гена се занимава с такава несериозна работа!“ Неудобно е…

— Сложи си маска — предложи Чебурашка. — Тогава никой няма да те познае!

— Вярно, бе! — плесна се по челото крокодилът. — Как не се сетих!

Оттогава той идваше на строежа на къщичката само с маска. И никой не можеше да го познае под маската. Само веднъж крокодилът Валери, колегата на Гена, като минаваше край оградата, извика:

— Охохо, какво виждам! Крокодилът Гена работи на строеж! Е, как върви работата?

— Добре върви — отговори Гена с преправен глас. — Само че аз не съм Гена — това първо. И второ, изобщо не съм крокодил!

С това той веднага постави Валери на мястото му.