Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (14)

Тринадесета глава

На другия ден мърлявото хлапе, за което търсеха двойкаджия, се появи отново.

— Намерихте ли? — попита то Галя, както винаги без да се сети да поздрави.

— Намерихме — отговори Галя. — Струва ми се подходящо момче.

— Първо на първо, непрекъснато бяга от училище — каза крокодилът.

— Това е добре!

— Второ на второ, страшен побойник.

— Прекрасно!

— Трето на трето, шест двойки на месец и освен това ужасен мърльо.

— Двойките са малко — обобщи посетителят. — Останалото е подходящо. Къде учи?

— В пето училище — отговори Галя.

— В пето ли? — с учудване проточи хлапето. — А как се казва?

— Казва се Дима — отвърна крокодилът, като погледна в листчето. — Пълен безделник! Точно това, което ни трябва!

— „Което ни трябва! Което ни трябва!“ — разсърди се хлапето. — Съвсем не е това, което ни трябва! Това съм аз!

Настроението му веднага се развали.

— А вие нищо ли не намерихте? — попита той Чебурашка.

— Намерих — отговори той, — с осем двойки. Само че той не иска да дружи с теб, тъй като имаш само шест. На него му трябва някой, който има десет двойки! Ако получиш десет, сигурно ще се разберете.

— Не — каза хлапето. — Десет вече е прекалено. По-добре четири. — То бавно тръгна към изхода.

— Наминавай — извика след него крокодилът, — може и да намерим нещо!

— Добре! — каза момчето и излезе.