Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (8)

Седма глава

Галя дълго боледува от грип и лекарите забраниха на приятелите й да я посещават, за да не се заразят. Така Гена и Чебурашка останаха сами.

Една вечер след работа Чебурашка реши да се отбие в зоологическата градина при крокодила.

Както си вървеше по улицата, изведнъж видя едно мръсно кученце, което седеше на платното и тихичко скимтеше.

— Защо ревеш? — попита Чебурашка.

— Аз не рева — отвърна кученцето. — Аз плача.

— А защо плачеш?

Но кученцето не отговори, а заплака още по-жаловито.

Чебурашка седна до него на бордюра, почака, докато се наплаче, и после заповяда:

— Хайде, казвай какво се е случило!

— Изгониха ме от къщи.

— Кой те изгони?

— Стопанката ми. — Кученцето отново захлипа.

— Защо? — попита Чебурашка.

— Просто така. За нищо.

— Как се казваш?

— Тоби. — И като се поуспокои малко, кученцето разказа на Чебурашка своята кратка и печална история.

Ето я.

Кратката и печална история на малкото кученце Тоби

Тоби бил мъничко кученце, съвсем-съвсем мъничко сукалче, когато го занесли в дома на бъдещата му стопанка.

„Ах, колко е хубаво! — казвала стопанката му, когато го показвала на гостите си. — Нали е много мило?“

И всички гости се съгласявали, че е много мило и много хубаво. Всички си играели с кученцето и го черпели с бонбони.

Времето минавало и кученцето растяло. Вече не било толкова симпатично и тромаво, както преди. Сега стопанката, когато го показвала на гостите, не казвала: „Ах, колко е хубаво!“, а напротив: „Моето куче е ужасно грозно! Но не мога да го изгоня от къщи, нали? Имам такова добро сърце! След пет минути ще се пръсне от мъка!“

Но един ден някой й донесъл ново кученце. То било също толкова симпатично и тромаво, както Тоби по-рано.

Тогава стопанката, без да му мисли много, изхвърлила Тоби от къщи. Не можела да се грижи за две животни едновременно! И след пет минути сърцето й не се пръснало от мъка. Не се пръснало и след шест минути, дори след деветдесет и осем. Сигурно никога нямало да се пръсне.

„Какво да правя с това кученце?“ — помисли си Чебурашка.

Можеше, разбира се, да го вземе със себе си. Но не знаеше как ще реагират приятелите му. Ами ако не обичат кучета? Можеше да го остави на улицата. Но му беше много мъчно за него. Ами ако се простуди и се разболее?

— Знаеш ли какво? — каза Чебурашка най-после. — Ето ти ключа. Иди в моята къща, изсуши се и се стопли. А после ще измислим нещо.

И продължи да крачи към зоологическата градина.