Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели
Руска
Трето издание
Художник: Рада Якова, 2001
Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001
Формат 70х90/16. Печатни коли 7
Цена: 3,49 лв.
Издателство „Дамян Яков“, София, 2001
Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001
ISBN 954-527-178-8
История
- —Добавяне
- —Корекция
Трета глава
Късно вечерта на другия ден някой позвъни на вратата. На прага стоеше малко, сериозно момиченце.
— Във вашата обява — каза то — има цели три грешки.
— Не може да бъде! — възкликна Гена; той си мислеше, че са най-малко осемнайсет. — Какви?
— Първо, думата „крокодил“ се пише с „о“, и второ, как може да сте млад, след като сте на петдесет години?
— Крокодилите живеят по триста години и затова съм все още млад — възрази Гена.
— Все едно, трябва да пишете грамотно. Хайде да се запознаем. Казвам се Галя. Работя в детския театър.
— А аз се казвам Гена. Работя в зоологическата градина. Като крокодил.
— Какво ще правим сега?
— Нищо. Хайде просто да си поговорим.
Но в това време на вратата пак се позвъни.
— Кой е? — попита крокодилът.
— Аз съм, Чебурашка! — И в стаята се появи някакво неизвестно животно. То беше кафяво, с големи ококорени очи и къса пухкава опашка.
— Кой сте вие? — обърна се Галя към него.
— Не зная — отвърна гостът.
— Никаква представа ли нямате? — попита момиченцето.
— Никаква.
— Да не би случайно да сте мече?
— Не зная — каза Чебурашка. — Може и мече да съм.
— Не — намеси се крокодилът, — не е никакво мече. Мечките имат малки очи, а вижте неговите какви са грамадни!
— Тогава може да е кученце? — замисли се Галя.
— Може — съгласи се гостът. — А кученцата люлеят ли се по дърветата?
— Не, не се люлеят — отговори Гена. — Те обикновено лаят.
— Как?
— Така: бау-бау — излая крокодилът.
— Не, аз не мога така — натъжи се Чебурашка. — Значи не съм кученце!
— Сещам се — отново се обади Галя. — Сигурно сте леопард.
— Сигурно — съгласи се Чебурашка. На него му беше все едно. — Сигурно съм леопард.
Никой не беше виждал леопард и затова се отдръпнаха настрани. За всеки случай.
— Хайде да погледнем в речника — предложи Галя. — Там всички думи са обяснени по букви.
(Ако вие, деца, не знаете какво е речник, ще ви обясня. Това е специална книга. В нея са събрани всички думи, които съществуват на света, и се разказва какво означава всяка дума.)
— Хайде да погледнем в речника — съгласи се Чебурашка. — А на коя буква ще гледаме?
— На буквата „РР-РР-РРЪ“ — каза Галя, — защото леопардите РР-РР-РРЪМЖАТ.
— И на буквата „Х“ — добави Гена, — защото леопардите Х-ХАПЯТ.
Разбира се, и Галя, и Гена не бяха прави, защото леопардът не трябва да се търси нито на буквата „РР-РР-РРЪ“, нито на буквата „Х“, а на буквата „Л“.
Нали е ЛЕОПАРД, а не РР-РР-РРЪОПАРД и още по-малко Х-ХОПАРД.
— Но аз не ръмжа и не хапя — каза Чебурашка, — значи не съм леопард!…
И той отново се обърна към крокодила:
— Кажете, моля, ако не разберете какъв съм, няма ли да дружите с мен?
— Защо? — учуди се Гена. — Всичко зависи от вас. Ако сте добър другар, ще се радваме да се сприятелим с вас. Нали така? — попита той момиченцето.
— Разбира се! — съгласи се Галя. — Много ще се радвам!
— Ура! — извика Чебурашка. — Ура! — И подскочи почти до тавана.