Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (27)

Двадесет и шшшеста глава

Празникът мина много добре. Всички строители се събраха много радостни и елегантни. Крокодилът Гена облече най-хубавия си костюм и сложи най-красивата си сламена шапка. Галя беше със своята любима червена шапчица. А жирафата Анюта и маймунката Мария Францевна изглеждаха така, сякаш са дошли направо от ателието за химическо чистене. Галя, Гена и Чебурашка се качиха на тераската.

— Уважаеми граждани — първа започна Галя.

— Уважаеми гражданки — продължи крокодилът.

— И уважаеми гражданчета — последен произнесе Чебурашка, за да каже и той нещо.

— Сега Чебурашка ще произнесе реч! — завърши Галя.

— Почвай — бутна го крокодилът. — Готов ли си?

— Рашбира ше — отговори той. — Сяла нощ ше упрашнявах!

И Чебурашка произнесе реч.

Ето я речта на Чебурашка:

— Е, какво мога да ви каша? Ние всиски шме много радошни! Штроихме, штроихме и накрая поштроихме! Да шивеем ние! Ура!

— Ура! — закрещяха строителите.

— Как е? — попита Чебурашка. — Цудешно ше полуси, нали?

— Цудешно! — похвали го Гена. — Ти ши юнашага!

След това крокодилът тържествено прегриза лентата, вързана над прага, а Чебурашка под общите аплодисменти отвори входната врата.

Но щом Чебурашка отвори вратата, на главата му най-неочаквано падна голяма червена тухла! В главата на Чебурашка всичко се обърка. Той вече не разбираше къде е небето, къде е земята, къде е къщичката и къде е той самият — Чебурашка.

Но въпреки това веднага разбра кой е сложил тухлата над вратата.

— Почакай! — закани се той. — Почакай, Шапокляк такава! Ще ти го върна!

През това време Шапокляк такава стоеше на балкона си вкъщи и гледаше с далекоглед, как върху главата на Чебурашка израства огромна цицина.

Тя разрешаваше и на своята дресирана Лариска да наднича през далекогледа. И двете бяха безкрайно щастливи.