Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (24)

Двадесет и трета глава

Къщата растеше не с дни, а с часове. Отначало стигаше до коляното на крокодила. След това — до шията. После го скри заедно с ръчичките. Всички бяха много доволни. Само Чебурашка с всеки изминал ден ставаше все по-тъжен и по-тъжен.

— Какво ти е? — попита го веднъж крокодилът. — Неприятности ли имаш?

— Да — отвърна Чебурашка, — имам неприятности. Канят се да затварят нашия магазин. Никой не купува преоценени стоки!

— Защо мълча досега? — отново попита Гена.

— Не исках да ви тревожа с дреболии. Стигат ви и вашите грижи.

— Хубави дреболии! — възмути се крокодилът. — Добре, ще се опитаме да ти помогнем някак.

— Измислих! — извика той след пет минути. — В колко отварят твоя магазин?

— В единайсет.

— Добре! Всичко ще бъде наред!

На следващия ден първото, което крокодилът стори, беше да помоли да го пуснат от работа. Вместо него в зоологическата градина дежури колегата му Валери.

А самият Гена и всички останали приятели, които бяха свободни тази сутрин, два часа преди отварянето се събраха пред входа на магазина на Чебурашка. Гена, Галя, Дима, дългокраката жирафа и самият Чебурашка се въртяха пред вратата, надничаха през прозорците и с нетърпение възклицаваха:

— Кога ще отворят? Кога ще отворят?

Дойдоха управителят на магазина и продавачите. Те също започнаха да надничат през прозорците на своя магазин и да възклицават:

— Кога ще отворят? Кога най-после ще отворят?

Наблизо мина баба Шапокляк с дресираната Лариска. Помисли, помисли и застана на опашката.

Приближи се дребничък дядо с голяма чанта и попита какво ще продават. Шапокляк не каза нищо, само многозначително сви рамене.

„Сигурно нещо интересно“ — реши дядото и също започна да наднича през прозорците.

С една дума, преди отварянето на магазина опашката достигна грандиозни размери.

В единайсет вратата се отвори и хората се втурнаха в магазина. Те купуваха всичко, което им попаднеше подръка. Би било много жалко да стоят два часа на опашка и да не купят нищо. Само на газените лампи никой не обръщаше внимание. Всички си имаха електричество.

Тогава управителят на магазина намери бои и написа:

Хайде на газените лампи!!!

Продажбата — в двора.

Не са много, затова —

само по две на глава!

Начаса всички купувачи хукнаха към двора и започнаха да разграбват лампите. Тези, които си купиха, бяха много доволни, а тези, за които не стигнаха, бяха много недоволни и се сърдеха на ръководството на магазина.

Що се отнася до баба Шапокляк, тя се сдоби с два чифта — за себе си и за Лариска. Лампите и досега са си у тях. Както се казва — за черни дни.