Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (17)

Шестнадесета глава

След няколко дни Гена свика вечерта малко съвещание.

— Може да не е съвсем тактично това, което искам да кажа — започна той, — но все пак ще го кажа. Много ми се харесва нашата идея. Просто чудесно го измислихме! Но откакто така чудесно го измислихме, нямам мира! Даже нощем, когато всички нормални крокодили спят, аз трябва да ставам и да приемам посетители. Така не може да продължава! Непременно трябва да намерим изход!

— Струва ми се, че вече намерих — каза Чебурашка. — Само че се страхувам, че няма да ви хареса!

— Какъв е?

— Трябва да построим нов дом. Това е всичко!

— Вярно — зарадва се Гена. — А стария ще закрием!

— Временно ще го закрием — поправи го Галя. — А после отново ще го открием в новия дом!

— И така, с какво ще започнем? — попита Гена.

— Преди всичко трябва да изберем място — отговори Галя. — А след това трябва да решим с какво ще го строим.

— Мястото е лесно — каза крокодилът. — Зад къщата ми има детска градина, а до нея малка площадка. Там ще строим!

— А с какво?

— С тухли, разбира се.

— А откъде ще ги вземем?

— Не зная.

— И аз не зная — каза Галя.

— И аз също не зная — въздъхна Чебурашка.

— Слушайте — изведнъж предложи Галя, — хайде да се обадим в „Бюро справки“!

— Хайде — съгласи се крокодилът и веднага вдигна телефонната слушалка. — Ало, „Бюро справки“! — рече той. — Бихте ли ни казали къде можем да намерим тухли? Искаме да построим малка къщичка.

— Момент — отговори „Бюро справки“. — Да помисля. — После каза: — С въпроса за тухлите в нашия град се занимава Иван Иванович. Така че идете при него.

— Той къде живее?

— Той не живее — отговори „Бюро справки“, — той работи. В голямото здание на площада. Довиждане.

— Какво пък — каза Гена, — да вървим при Иван Иванович! — И извади от гардероба най-елегантния си костюм.