Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (11)

Десета глава

На следващата вечер Галя приемаше посетители в Дома на приятелството, а Гена и Чебурашка седяха настрани и играеха на лотария.

Рязко се позвъни и на прага застана едно момченце. Това момченце щеше да е съвсем обикновено, ако не беше толкова необикновено рошаво и мърляво.

— Тук ли дават приятели? — попита то, без да поздрави.

— Не дават, а подбират — поправи го Галя.

— Все едно. Важното е дали е тук, или не?

— Тук е, тук — успокои го момичето.

— На тебе какъв приятел ти трябва? — намеси се крокодилът.

— Трябва ми, трябва ми… — каза момчето и очите му заблестяха. — Трябва ми… двойкаджия!

— Какъв двойкаджия?

— Кръгъл.

— И защо ти е кръгъл двойкаджия?

— Как защо? Например мама като ми каже: „Пак имаш шест двойки в бележника!“, аз ще отговоря: „Голяма работа, шест! Пък един мой приятел има осем!“ Разбра ли?

— Разбрах — каза крокодилът. — И ще е много добре, ако е и побойник, нали?

— Защо? — попита момчето.

— Как защо? Връщаш се вкъщи, а майка ти казва: „Пак имаш цицина на челото!“, пък ти й отговаряш: „Голяма работа, цицина! Един мой приятел има четири цицини!“

— Точно така! — весело извика момчето, като погледна крокодила с уважение. — И да стреля добре с прашка! Казват ми: „Пак ли си счупил прозорец?“, а аз им отговарям: „Голяма работа, един прозорец! Пък моят приятел счупи два прозореца!“ Нали е така?

— Така е — подкрепи го Гена.

— Но трябва да е добре възпитан.

— Защо? — попита Галя.

— Как защо? Мама не ми разрешава да дружа с лоши момчета.

— Значи така — каза Галя, — ако съм ви разбрала правилно, на вас ви трябва добре възпитан двойкаджия и пакостник?

— Точно така — потвърди момчето.

— В такъв случай ще трябва да дойдете утре. Ще се опитаме да подберем нещо за вас.

Мърлявият посетител се оттегли с достойнство. Разбира се, без да се сбогува.

— Какво да правим? — попита Галя. — Струва ми се, че трябва да му потърсим не пакостник, а добро момче.

— Не — възрази Гена, — трябва да му намерим това, което иска. Иначе ще излезе, че лъжем. Аз не съм възпитан така.

— Правилно — каза Чебурашка. — Трябва да му намерим това, което иска. За да не плаче детето!

— Добре — съгласи се Галя. — Кой от вас ще се заеме с тази работа?

— Аз ще се заема! — заяви Чебурашка. Той винаги гледаше да се нагърби с трудните задачи.

— И аз ще се заема! — каза крокодилът. На него просто много му се искаше да помогне на Чебурашка.