Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели
Руска
Трето издание
Художник: Рада Якова, 2001
Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001
Формат 70х90/16. Печатни коли 7
Цена: 3,49 лв.
Издателство „Дамян Яков“, София, 2001
Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001
ISBN 954-527-178-8
История
- —Добавяне
- —Корекция
Девета глава
На другата вечер работата закипя. Гена като главен специалист по обявите седеше на масата и пишеше:
Открива се Дом на приятелството.
Всеки, който иска да има приятел, да дойде при нас.
Чебурашка взимаше обявите и тичаше на улицата. Лепеше ги навсякъде — където може и където не може. По стените на къщите, по оградите и дори по минаващите край него коне.
През това време Галя разтребваше къщата. Като свърши с чистенето, сложи в средата на стаята един стол и му прикрепи табелка:
За посетители
След това седнаха на дивана да си починат малко.
Изведнъж входната врата тихичко изскърца и в стаята се промъкна малка, пъргава бабичка. Тя водеше на връвчица голяма сива мишка.
Галя извика и си качи краката на дивана. Гена скочи от мястото си, вмъкна се в гардероба и затвори вратата. Само Чебурашка спокойно си седеше на дивана. Той никога не беше виждал мишки и не знаеше, че трябва да се страхува от тях.
— Лариска! Марш на място! — изкомандва бабичката.
Мишката бързо се вмъкна в малката чантичка, която висеше на ръката на стопанката й. От чантата сега се виждаше само хитрата й муцунка с дълги мустаци и черни като мъниста очи.
Постепенно всички се успокоиха. Галя пак седна на дивана, а Гена излезе от гардероба. Беше си сложил нова вратовръзка и се правеше, че само заради нея бе влязъл в гардероба.
През това време бабичката седна на стола с табелката „За посетители“ и попита:
— Кой от вас е крокодил?
— Аз — отговори Гена, като си оправяше вратовръзката.
— Това е добре — каза бабичката и се замисли.
— Кое е добре? — попита Гена.
— Добре е, че сте зелен и плосък.
— А защо да е добре, че съм зелен и плосък?
— Защото, ако легнете в тревата, няма да се виждате.
— А защо трябва да лягам в тревата? — отново попита крокодилът.
— После ще разберете.
— А вие коя сте — най-после се намеси Галя — и с какво се занимавате?
— Казвам се Шапокляк — каза бабата. — Събирам зла.
— Не зла, а злини — поправи я Галя. — И защо?
— Как защо? Искам да се прославя.
— А не е ли по-добре да правите добрини? — намеси се крокодилът Гена.
— Не — отговори бабата, — с добрини не можеш да се прославиш. Аз правя по пет злини на ден. Трябват ми помощници.
— А какво правите?
— Много работи — каза бабата. — Стрелям по гълъбите с прашка. Поливам минувачите от прозореца с вода. И винаги пресичам улицата, където не трябва.
— Прекрасно! — възкликна крокодилът. — А аз защо трябва да лежа в тревата?
— Много просто — обясни Шапокляк. — Лягате в тревата и тъй като сте зелен, никой не ви вижда. Завързваме за едно въженце портмоне и го хвърляме на улицата. Когато минувачът се наведе да го вземе, вие му го измъквате изпод носа. Добре ли съм го измислила?
— Не — обидено каза Гена. — Никак не ми харесва! Пък и в тревата ще настина.
— Страхувам се, че няма да се разберем с вас — каза Галя на посетителката. — Защото искаме да вършим добрини. Дори мислим да открием Дом на приятелството.
— Какво? — извика бабичката. — Дом на приятелството! В такъв случай аз ви обявявам война! Чао!
— Почакайте — задържа я крокодилът. — За вас има ли значение на кого ще обявите война?
— Няма.
— Тогава обявете я на някой друг, не на нас. Ние сме много заети.
— Може и на някой друг — каза бабата. — Все ми е едно! Лариска, напред! — изкомандва тя мишката.
И двете изскочиха навън.