Робин Хоб
Съдбата на Шута (1)

Пролог
Предизвикателство към съдбата

Целта на Белия ясновидец изглежда проста. Той иска да насочи света по различен път от онзи, по който е обикалял толкова дълго. Според него времето винаги се повтаря и при всяко повторение хората правят почти едни и същи глупави грешки. Живеят ден за ден и се отдават на страстите и желанията си, убедени, че вършеното от тях няма значение за света като цяло.

Според Белия ясновидец нищо не би могло да е по-далеч от истината от това убеждение. Всяка дребна безкористна постъпка насочва света към по-добро и натрупването на дребни постъпки е в състояние да го промени. Съдбата на света може да зависи от смъртта на един-единствен човек. Или да тръгне по различен път заради оцеляването му. А кой бях аз за Белия ясновидец? Неговият Изменящ. Действащият. Камъкът, който той щеше да подхвърли под колелото на времето, за да го извади от коловоза. Мъничко камъче, способно да отклони времето — така каза той и ме предупреди, че за самото камъче това рядко е приятно изживяване.

Белият ясновидец твърдеше, че е видял не само бъдещето, а множество възможни негови варианти — и повечето от тях били печално подобни един на друг. В отделни случаи обаче имало разлики, водещи към блестящ свят на нови възможности.

Първата от тях била наличието на оцелял наследник на Пророците. Това бях аз. Да ме принуждава да оцелея, да ме измъква от лапите на смъртта, която непрекъснато се опитваше да ме елиминира, за да могат колелата отново да се върнат в удобните коловози — това се бе превърнало в дело на живота му. Смъртта и смъртните опасности ме поглъщаха и всеки път той ме извличаше, очукан и измъчен, за да го следвам отново. Използваше ме непреклонно, но не и без съжаление.

И успя да принуди съдбата да се отклони от предварително заложения й път към друг, по-добър за света. Или поне така казваше. Имаше обаче и хора, които не споделяха мнението му. Хора, които си представяха бъдеще без наследник на Пророците и без дракони. Една от тях реши да осигури това бъдеще, като се отърве от глупака, който се бе изпречил на пътя й.