Линда Хауърд
Между любов и вярност (9)

Глава девета

След като още една седмица дойде и отмина, Сюзан се убеди, че не знае нищо за Корд. Той беше най-тайнственият мъж, когото бе срещала. Точно когато реши, че я използва като удобен сексуален отдушник, той я обърка, като започна да я извежда всяка вечер, да я ухажва с вино и хубава храна и да танцува с нея до малките часове на утрото. Танцуването с него беше нещо специално. Той беше най-грациозният мъж, когото някога е познавала, и се наслаждаваше на танца. И за двамата танцуването беше и флирт и любовна игра. Тя усещаше силното му тяло да се движи по нея, от което сетивата й направо се преобръщаха, а невъздържаната реакция на тялото му й подсказваше, че той изпитва същото. В прегръдките му тя се чувстваше сигурна, закриляна, затворена в частния им свят. Би могла като в блян да прекара целия си живот в прегръдките му.

Той беше джентълмен във всякакъв смисъл на думата, нежен и грижовен към нея, ухажваше я по толкова старомоден начин, че тя направо се потресе, но и безкрайно се наслаждаваше на всеки миг. Даваше й няколко дни самота, след това въздържанието му свършваше с бурна невъздържаност. Вместо нежно да я целуне за лека нощ както правеше, вземаше я на ръце и я отнасяше в леглото. Когато няколко часа след това си тръгваше, тя продължаваше да лежи, изтегната гола в разхвърляните омотани чаршафи, твърде изтощена, за да стане и да си потърси нощницата, или просто да се завие с чаршафите. Спеше с блажена усмивка на подпухналата си от сладострастие уста.

Последвалите нощи бяха също толкова страстни и тя би трябвало да посърне от толкова липса на сън, но вместо това беше лъчезарна, пълна с енергия. В часовете на работа просто се рееше, твърде погълната от собственото си щастие, за да обърне наистина внимание на растящата потиснатост на Престън, защото знаеше, че когато падне нощта, тя отново ще бъде в прегръдките на Корд.

Именно щастието й стана причина въздействието на нанесения удар да бъде много по-жестоко. Тя преглеждаше доклад за производителността на малък електронен завод, който притежаваха, когато Престън се появи на вратата на офиса й. Сюзан го погледна с готова усмивка, но усмивката угасна, когато видя изнуреното му изражение, от което лицето му изглеждаше като сива маска. Краката й изтръпнаха от притеснение, тя се изправи и прекоси стаята, за да отиде при него, хвана го за ръка.

— Какво има?

За минута той се вторачи в нея и тя безмълвно се укори, задето не му обърна повече внимание през изминалата седмица. Щеше да разбере, че нещо го притеснява, но той не искаше нищо да замъгли щастието й. Изпита силна вътрешна болка заради егоизма си.

Безмълвно той й подаде документите, които държеше. Сюзан ги взе и сбърчи чело, докато ги гледаше.

— Какво е това?

— Прочети го.

Той пристъпи към един стол и се отпусна на него, движенията му бяха бавни и несигурни, странно несигурни.

Тя прелисти документите, четеше бавно. Очите й се разшириха, пак ги прочете, надяваше се нещо да не е разбрала правилно, но нямаше начин да не е разбрала. Значението на всяка дума беше пределно ясно. Корд е откупил от техен кредитор неизплатен заем на Блекстоун Корпорейшън и искаше да му бъде изплатен. Имаха тридесет дни, за да внесат сумата.

Тя почти се задуши от жестокото чувство на предателство, което се събра в гърлото й, пусна документите отгоре на бюрото и вдигна поглед към Престън. Не можеше да проговори, макар че навлажни устните си и се опита да оформи думите. Как е могъл да направи това?

— Е, сега знаеш къде е бил на онова пътуване — каза Престън с горчивина. Кимна към документите: — Далас.

Сюзан опря длан на бюрото, опитваше се да се закрепи, след като в гърлото си усети киселия вкус на гадене. Тя се пребори с момента, но не можа да се пребори с болката, която заплашваше да я прегъне на две. Защо го е направил? Не знаеше ли, че това ще нарани нея толкова, колкото и Престън? Това не беше удар само срещу Престън. Той заплашваше цялата корпорация, живота й, както и живота на хиляди работници, които зависеха от работата си, за да сложат храна на масата си. Той сигурно знаеше, затова единственото предположение, което и дойде наум, е, че просто не го интересуваше. След седмицата, която прекара с него, страстта, която тя сподели с него, бруталното просветление, че всичко това не е означавало нищо за него, й подейства като плесница и тя се олюля.

— Мислех, че сме били защитени срещу подобно нещо.

Безжизнен, Престън гледаше втренчено в пода.

— Но той е намерил начин и е купил заема. Сега иска да бъде изплатен. Само Бог знае откъде може да е намерил пари да го купи или как е разбрал къде да се отнесе…

Той изведнъж прекъсна, сините му очи се свиха, когато се загледан Сюзан с болезнено обвинение.

За момент тя не можа да разчете изражението на лицето му, след това очите й заискриха, като осъзна безмълвното обвинение. Пребледня дори още повече. Как можеше толкова лесно да повярва, че тя би ги предала на Корд, след всичко, което беше направила, за да убеди Корд да не търси отмъщение? Но защо не? Защо Престън не й вярваше? Корд не й вярваше въпреки страстната преданост, която проявяваше всеки път, когато му се отдаваше.

Тя се задъха.

— Как можеш да вярваш на това? Не съм направила нищо.

— Тогава как е разбрал?

— Не знам! — извика тя.

След това се спря, притисна ръце в устата си, поразена, че губи контрол.

— Съжалявам. Аз не съм му казала. Кълна се, че не съм.

Сините му очи изведнъж се натъжиха и той си пое дълбоко въздух.

— Боже мой, той ни накара да се бием помежду си — каза той натъжено, стана и се приближи към нея.

Взе я в прегръдките си и я притисна здраво към себе си, залюля я напред-назад, опитваше се да я успокои.

— Знам, че не си му казала. Ти поначало не си продажница. Съжалявам, че бях толкова глупав. Съкрушен съм. Сюзан, той ще ни доведе до банкрут.

Доказателството лежеше на бюрото й, затова тя дори не се опита да го отрече. Притисна лице в рамото на Престън, смътно си даваше сметка, че трепери. Ужасно беше, че макар и да знаеше, че Корд е способен да бъде безжалостен и непочтен, болезнената, изгарящата любов, която изпитваше към него, ни най-малко не отслабна. Тя знаеше риска, който поема, като се чифтосва с този човешки тигър.

Колко дълго се притискаха един в друг като изплашени деца, които се опитват взаимно да се успокоят, тя не знаеше. Но постепенно се успокои и прегръдката им се разхлаби.

Имаше неща да се вършат, да се планират стратегии.

— Колко ще пострадаме? — попита тя със спокоен глас. Престън напълно отпусна ръце, обърна се и придърпа стол така, че да седне до нея на бюрото й.

— Страхотно. Не можеше да улучи по-подходящо време. В момента паричният ни приток е ограничен, защото инвестирахме толкова много в проекти, които няма да започнат да се изплащат поне още една година, навярно две. Ти се занима с документацията по лазерния проект в Пало Алто, значи знаеш колко сме погребали само в този проект.

Тя знаеше.

— Ами личните ни активи? Ако ликвидираме, ще може ли да съберем достатъчно пари, да покрием заема…

Той клатеше глава, за да я спре, тъжно й се усмихна.

— Как мислиш, че събрах парите, за да се разплатя с него за парите, които използвахме?

Тя се отпусна назад, поразена. Колко умело Корд ги беше притиснал в ъгъла! Навярно през цялото време е планирал това. Първо е заплашил да повдигне обвинения срещу Престън за кражба, след това е изчакал, без да прави нищо, давайки му време да възстанови взетата сума, знаейки, че той ще се обрули до шушка, за да покрие всичко наведнъж. Беше ги разиграл като пионки на шахматна дъска.

И все пак тя се опита да потърси решение.

— Имоджийн и аз можем да го покрием. Имаме акции, които можем да продадем, както и собственост на много добри места…

— Сюзан, престани — каза той спокойно. — Майка и аз използвахме парите на Корд и ние двамата трябва да се пожертваме, за да ги възстановим. Тя е обрулена до шушка като мен, а ти не можеше да се справиш с това сама. Ако го направиш, нищо няма да ти остане.

Сюзан вдигна рамене. Мисълта, че ще остане без пукната пара, не я смути.

— Ако издържим една или две години най-много, корпорацията може би ще се спаси. Това е от значение.

— Мислиш ли наистина, че ще те оставя да продадеш всичко, което Ванс ти е дал? От момента, в който се ожени за теб, той вземаше мерки да се чувстваш винаги спокойна каквото и да става. Той те обожаваше и няма да допусна да бъдат унищожени нещата, които той направи за теб.

— Ако не банкрутираме, всичко ще може да се възстанови.

— Изплащането на този заем не гарантира това. Ами ако купи друг? Очевидно той има достатъчно пари, да ни унищожи, ако реши да продължи. Ако купи още един заем, ще се окажем в процедура на банкрут дори и ти да продадеш всичко, което имаш, за да изплатиш сегашния.

Логиката на Престън беше необорима и тя се смрази.

— Нищо не можем да направим.

— Не знам. Ще трябва да обмислим всичко. Най-ужасното е, че той самият има дял в тази корпорация и това не го спира. Ще приеме загубата само за да си отмъсти. Не вярвам да отиде толкова далеч. Знам, че ме мрази, но това е… Това е истинско безумие.

Беше твърде изнервящо да си помислиш за човек, толкова решен, толкова безжалостен, че да отиде срещу собствените си интереси само за да си отмъсти. Той затягаше болтовете, натискаше, злорадстваше, изтезавайки Престън. Беше казал, че ще накара другият човек да се гърчи. Навярно има основание да се чувства така. Тя можеше да го предположи само заради ужасите, които беше преживял, след като е бил изгонен от семейството си. Видя белезите, останали по тялото му. Искаше да улови Корд за врата и да го разтърсва, докато възвърне разума си. Дори се усмихна, като си представи как разтърсва човек, който беше почти тридесет сантиметра по-висок и с около петдесет килограма по-тежък от нея.

Беше изтощена, когато се прибра вкъщи този ден. Прекараха часове да се ровят във финансови отчети, събираха силите си да се справят с предизвикателството. Престън беше великолепен корпоративен тактик, но никога дотогава не си беше давала сметка за обхвата на проницателността и опита му. Знаеше точно колко биха могли да жертват, без да си нанесат смъртоносен удар, и щеше да задвижи механизмите, за да ликвидира активите, от които смяташе, че корпорацията би могла да се лиши.

Прибра се късно, но Емили я чакаше с горещо ядене, което по-възрастната жена искаше да се увери, че тя ще изяде. Някак Емили винаги знаеше кога Сюзан е изморена или потисната и тогава полагаше допълнително усърдие да я поглези, но тази вечер никакви нежни грижи не можаха да смъкнат напрежението от лицето на Сюзан. Мислейки, че всички вечери, през които беше излизала с Корд, навярно са се оказали изморителни за нея, тя попита:

— Тази вечер пак ли ще излизаш с Корд?

Сюзан се стресна, като чу името, което резолираше в мислите й.

— О… не знам. Каза, че навярно ще закъснее тази вечер. Трябва да отиде в Ню Орлиънс по някаква работа.

Призля й при тази мисъл. Каква работа? Да намери още един гвоздей, който да забие в ковчега на Блекстоун Корпорейшън?

Емили я смъмри:

— Е, мисля, че трябва да си поспиш повече, отколкото през миналата седмица. Приличаш на парцал. Изгони го рано, ако се появи.

Сюзан успя да се усмихне на жената, благодарна за загрижеността й.

— Да, ще го направя.

Тя го обичаше, но точно сега не можеше да бъде с него. Имаше чувството, че ако погледне през рамо, ще види дръжката на нож, който пробожда гърба й.

Навярно той няма да дойде. Надяваше се да не дойде. Беше твърде изморена, твърде наранена, все още знанието за предателството му беше твърде прясно. Но защо трябваше да се заблуждава? Той нямаше да го признае като предателство, защото никога нищо не й беше обещавал. Всичко, което й беше дал, беше физическа страст и нито намек за обвързаност.

Надяваше се да не дойде, но не се изненада вечерта, когато чу бученето на червения блейзър, който той използваше за обикновените си пътувания. Беше започнала да си мисли, че е в безопасност тази нощ. Минаваше девет и вече мислеше да се окъпе и да се легне. Но сега той беше тук, тя седеше в кабинета и сърцето й заби в очакване. Призля й. Ръцете й бяха студени и лепкави, притисна ги в кожата си. Как можеше да се изправи пред него? Защо той не можа да изчака до утре, когато вероятно щеше да е по-спокойна?

Звънецът иззвъня, но тя продължи да стои неподвижна в средата на пода, неспособна да принуди краката си да се раздвижат. Минаха секунди и звънецът започна настоятелно да ечи, защото той притисна пръста си в него и го остави там. Едва когато той заудря по вратата, толкова силно, че едва не я изкърти от пантите, тя успя да се помръдне с разтреперани крака. Довлече се до фоайето и освободи резето.

Вратата се отвори с трясък под натиска на юмрука му, за малко не я събори. Корд се извиси над нея, лицето му мрачно и диво. Хвана я за ръцете, пръстите му се забиха в нежната й плът.

— Добре ли си? Лампите светеха, но тъй като не отвори, реших, че нещо не е наред. Щях да заобиколя и да счупя стъклото на хлъзгащата се врата…

Той не довърши изречението си. Вместо това я притегли към себе си, с една желязна ръка я хвана през кръста, с другата хвана брадичката и вдигна лицето й нагоре. Сведе глава и устата му се залепи за нейната, здраво, жадно и за миг тя забрави всичко. Обсеби я възбуждащата мъжественост на одеколона му, вкусът на кафето в устата му. Тя се притисна в него, пръстите й се забиха в яките мускули на гърба му, когато се вдигна на пръсти, за да се нагласи спрямо него.

Желанието бързо я заля, възбудено от съвършената кондиция на великолепното му тяло. Преди да се усети, той я беше вдигнал и тръгнал нагоре по стълбите, след като с ритник затвори вратата. Чувствайки, че последните остатъци от контрол й се изплъзват, Сюзан освободи устата си от неговата и въздъхна:

— Почакай! Аз не…

Той пак улови устата й, езикът му навлезе дълбоко навътре, задушавайки думите й на отчаяние, докато я полагаше на леглото. Ако тогава я беше пуснал и отстъпил, за да се съблече, тя навярно щеше да има шанс, но той остана с нея. Покри я, устата му поеха нейната със силни дълбоки целувки, ръцете му се промушиха под полата й и смъкнаха бельото й. Стъписана от настървеността му, тя забрави за срива помежду им и здраво се хвана за врата му, крехкото й тяло се огъна към неговото, когато той раздалечи бедрата й и се настани между тях. За миг се спря, за да нагласи дрехите си и осигури защитата й, след това навлезе дълбоко в нея, усещането за тялото му я раздруса.

Не само тя се изненада от настървението му. Корд беше неприятно изненадан от отчаянието, което сви стомаха му, след като тя не отговори на звъненето, виждаше я просната безжизнена в долния край на стълбите. Или че някой е нахлул вътре и я е изнасилил, преди да я убие. От последната мисъл косата на тила му се изправи и той беззвучно ръмжеше, докато биеше по вратата. След това тя отвори и застана там, бледа и мълчалива, но очевидно здрава, и желанието му избуя едновременно с успокоението. Трябваше да я вземе на място, да се зарови в нея и да задоволи тялото, както и мисълта си, че тя все още беше там, здрава и все още негова. Вкусът й, кадифеното усещане за нея в ръцете му, интимното вкопчване на тялото й, всичко това можеше да прогони страха от ума му. Той се наслади на обладанието си над нея, усещаше как реакцията й расте и напрежението в нея се засилва, и знанието, че тя го иска, че той може да я удовлетвори, му доставяше толкова голямо удоволствие, колкото удоволствието, което изпитваше от меката й плът.

Сюзан чу тихите леки вопли отзад в гърлото си, но беше безсилна да ги спре, безсилна да контролира тялото си. Тя слепешката се устреми към удовлетворението, пръстите й се впиха в косата му, тялото й се изви в неговото. Той я смазваше, но тя не усещаше тежестта му; яките му плещи и гръб я притискаха надолу, но въпреки това тя се носеше високо и свободно, забравила всичко, освен този миг във времето. Чувството беше изцяло физическо, тя се предаде на напористата му мъжественост и искаше той да й даде всичко от себе си.

Той й улови краката, издърпа ги високо, за да ги увие около гърба си, и стенанията й се превърнаха в пронизителни бездиханни викове. Той целенасочено мереше движенията си, държеше я на ръба, но не й позволяваше да го прескочи, не искаше актът да свърши. Тя стисна зъби в агонията на сладострастието, което кипеше в нея. И изведнъж вече беше неудържимо, тя чу любовните думи, които произнесе с пъшкане, думите, които винаги е копняла да изрече, но преглъщаше навътре.

Тътенът в гърдите му и стягането на ръцете му върху плътта й сигнализираха края на контрола му и той започна невъздържано да навлиза в нея. Изведнъж невероятна горещина се взриви вътре в нея, заля я в непрекъснато разширяващи се вълни и тя се разтрепери под него. Заби зъби в рамото му, опитвайки се да упражни контрол над звуците, които издаваше, и този първичен, чувствен акт го тласна отвъд ръба. Къси, прегракнали викове се изтръгваха от гърлото му, докато удовлетворението бумтеше през него, и той я сграбчи с дива сила, от която тя, останала без въздух, се задъха, сякаш той можеше за вечни времена да слее плътта си с нейната. Когато свърши, той бавно се отпусна и легна безжизнен до нея. Тежко се изтърколи по гръб и остана да лежи безжизнено върху нея, тялото му все още тръпнеше от преживяваното. Тя приглади овлажнената му коса, пръстите й нежно преминаха по влажното му слепоочие. Горещият му дъх опари гърлото й и тя усети трептенето на миглите му по кожата си, когато той задряма.

Но той лежа там само миг, преди да се разбуди и внимателно да се откъсне от нея. Тежко се изтърколи по гръб и остана да лежи там, прехвърлил мускулестата си ръка над очите си.

Сюзан продължи да лежи до него, напрежението и страхът отново започнаха да се надигат вътре в нея сега, след като апетитът на тялото й беше задоволен. В никакъв случай не трябваше да допусне това да се случи, не тази вечер, не, когато умът й беше натежал от толкова много неща. Той не можеше да я е разбрал погрешно. Струваше й се, че думите все още витаеха във въздуха, отекваха с призрачна настойчивост. Щеше ли да каже нещо или щеше да пренебрегне казаното от нея? Не беше искал никакъв ангажимент от нея, нищо повече от това, което самият той й предложи. Той навярно не се и изненада. Това едва ли беше първият път, когато някоя жена в прегръдките му е изкрещявала, че го обича.

Погълната от нещастието си, тя полуосъзна, че той е станал от леглото. Звукът на течаща вода привлече вниманието й. Отвори очи, за да го види през отворената врата на банята, докато той стоеше и жадно отпиваше от чаша вода. Видя, че вече е оправил дрехите си и ръцете й се свиха в юмруци. Тръгваше си сега, след като вече е утолил сексуалния си апетит.

Той се върна и се надвеси над нея, равните му черни вежди спуснати на очите му, толкова тъмни и настървени, че тя за малко не се отдръпна от него.

— Изкара ми акъла — заяви той. — Защо не отвори?

Неспокойна, тя седна и силно се изчерви, като видя, че полата й все още е смачкана над кръста й. Припряно заопипва материята, изглади я и я спусна надолу, за да покрие голотата си, действие, от което в очите му припламна искра. Но когато тя го стрелна с поглед нагоре, видя само същата желязна неумолимост, като тази, която се беше загнездила там, докато той чакаше отговор. Тя избута сплъстената си коса назад от лицето и с тъп тон изрече:

— Купил си заем срещу нас и искаш да бъде изплатен.

Мълчанието се настани тежко между тях в течение на дълъг момент. След това той го разсече, като грубо заяви:

— Ти не си замесена в това.

Смях се разнесе от гърлото й, смях, който прозвуча почти като ридание, и тя бързо се изправи на крака, напускайки леглото, на което тя така пълно му се беше отдала. За миг се изплаши, че краката й няма да я издържат, но след първоначалното олюляване, възстанови контрола си над тях и се отдалечи на няколко крачки от него.

— Би трябвало да съм. Знаеш, че всичко е навързано. Ако атакуваш тях финансово, атакуваш и мен. Ако причиниш техния банкрут, ще причиниш и моя.

— Няма за какво да се тревожиш. Аз ще се погрижа за теб.

От студената арогантност на думите му тя почти се задъха и невярваща се нахвърли върху него.

— Трябва ли това да означава, че всичко е наред? Ще ме превърнеш в… в държанка и се очаква да ти бъда благодарна?

Една тъмна вежда потрепна.

— Не виждам проблема ти — каза той.

След това с неочаквано ожесточение добави:

— В края на краищата, каза, че ме обичаш.

Тя потрепери, не можеше да повярва, че я атакува толкова скоро, макар че тя самата сложи оръжието в ръката му. Изведнъж се почувства твърде близо до него и се отдалечи по цялата ширина на стаята, оттегли се толкова далеч от него, колкото беше възможно. Сведе глава, неспособна да го погледне, да се изправи пред ужасния факт, който знаеше, че ще се прочете в погледа му.

— Наистина ли… наистина ли ще тласнеш всички ни към банкрут само за да си отмъстиш на Престън? Макар и да знаеш, че много други хора са замесени и че те ще изгубят работата си?

— Да.

Гласът му беше безжалостен, толкова безжалостен, колкото беше и самият той, и в нея угасна и последната искрица надежда. До този момент все още имаше някакъв остатък от вяра. Надяваше се, че той само наказва Престън и ще спре, преди нещата да отидат твърде далеч. Провикна се:

— Ще нараниш и себе си! Как можеш да направиш това?

Той небрежно сви рамене.

— Имам други неща, на които да се опра.

Тя вече беше молила, безрезултатно, но отново беше принудена до го направи.

— Корд, спри това! Моля те! Не продължавай, преди да е станало твърде късно. Кога ще бъдеш задоволен? След като разориш всички ни, тогава какво? Това ще ти върне ли Джудит?

Лицето му се вкамени, очите му се присвиха. Диво, тласната от собствената си болка, тя се нахвърли срещу него, мислеше, че ще намери начин да го нарани.

— Опитваш се да успокоиш собствената си вина за Джудит, заради твоето участие в това, което се случи с нея…

С ръмжене той премина през стаята, сграбчи я, преди тя да успее да отскочи настрани и да го избегне. Ръцете му се забиха в раменете й и той леко я разтърси.

— Престани да говориш за Джудит! Сгреших, като ти разказах за нея, но ти ще сгрешиш още повече, ако още веднъж я споменеш пред мен. За последен път, стой настрани от това.

— Не мога. Вече съм в него.

Тя се вторачи в него с такива огромни очи, че те затъмниха цялото й лице, очи, толкова изпълнени с мъка, че всяка друга жена би ридала неконтролируемо. Те щяха взаимно да се унищожат, Корд и Престън, а тя беше безсилна да ги спре. В тази семейна война нямаше да има победители, защото когато връзката в общата кръв се разруши, тя създава цепнатина, която никога не може да бъде излекувана. Тя виждаше пропастта, която се разширяваше между самата нея и Корд, и искаше да закрещи в отчаян протест, но не можа да направи нищо. Остана неподвижна в болезнената му хватка, опитвайки се да потисне крещящата агония, която разкъсваше сърцето й.

Хватката му се разхлаби и с палци той погали крехките краища на ключиците й.

— Толкова си крехка за всичко това — измърмори той на себе си.

След това нежно я притегли в прегръдките си, премести ръцете си, за да я задържи. Тя мълчеше, отпусна се на него, защото знаеше, че няма сила да се откаже от нещо, което се страхуваше, че може да бъде последният път, когато той ще я държи така. Той наведе глава, за да притисне топлите си устни в чувствената извивка, където шията й се свързваше с рамото, сладка тръпка се разнесе по тялото й. Просто само така, само с неочаквани милувки той можеше да я накара тя отново да го иска. Обичаше го твърде много, твърде опасно, защото не можеше да спести нищо от себе си. Нямаше начин да се защити.

— Не се връщай на работа — нареди й той тихо.

Леко докосна косата й с устни.

— Остани си вкъщи, не се намесвай в това. Ванс те остави осигурена и каквото и да се случи на Престън, това изобщо няма да те засегне.

С ръка бавно я погали по гърба и раменете, докосването й подейства хипнотично.

— Каза ми, че ме обичаш. Ако ме обичаш, тогава не вземай неговата страна срещу мен.

Кратък сладък момент на слабост, тя не искаше нищо друго, освен да направи точно това, което той каза, да остави здравата му прегръдка да я закриля и да я накара да забрави всички други съображения. След това тя се стегна и бавно се отблъсна от него, лицето й беше бледо и напрегнато.

— Да, обичам те — каза тя тихо.

Нямаше смисъл да се опитва да го крие повече от него. Как можеше да го отрече, след като тялото й му казваше истината всеки път, когато той я докоснеше?

— Но трябва да направя каквото мога, за да ти попреча да доведеш семейството до банкрут.

Очите му се свиха.

— Избираш него пред мен?

— Не. Но мисля, че грешиш, като се опитваш да направиш това, и ако не искаш да спреш, ще трябва да му помогна да се пребори с теб.

Черна ярост се събра в него, заблестя в бледите му очи, но той я потисна.

— Твърде много ли искам, като настоявам да ми повярваш в това? — каза раздразнено той, внимателно наблюдавайки я.

— Толкова, колкото и ти на мен? Само преди миг ти самият ми каза, че се опитваш да ни доведеш до банкрут! Очаква ли се това да ме успокои?

Той подигравателно изсумтя, огънят в очите му се превърна в лед.

— Трябваше да знам! Изплю този боклук, че ме обичаш, след това толкова сладко ме молиш да бъда милостив с Престън. Добра си в леглото ми, миличка, ти си най-доброто, което съм имал, но нямаш толкова силно влияние над мен.

— Знам — прошепна тя безизразно. — Винаги съм го знаела. Но не съм правила опити емоционално да те изнудвам. Мисля… мисля, че е по-добре да си вървиш.

— Мисля, че си права.

Докато минаваше покрай нея, тя замига към него с очи, изведнъж замъглени от сълзи. Той си отиваше и тя знаеше, че няма да се върне.

— Сбогом — задави се тя, чувствайки как цялата се тресе отвътре.

Той мрачно я изгледа.

— Не е сбогом, все още не. Ще ме виждаш, но ще ти се иска да не ме виждаш.

И си тръгна, леко се спусна по стълбите с елегантни скокове. Бавно тя го последва и стигна до вратата навреме, за да види червения блясък на задните светлини на блейзъра, когато вземаше завоя. Затвори и заключи вратата, след това методично обиколи къщата, за да се увери, че е обезопасена. Дори седна и изгледа последния филм до край, след това си даде сметка, че не е разбрала нищо от него. Дори не знаеше как се казва, нито имената на актьорите. Не мислеше за нищо, просто седеше там с вцепенен мозък. Искаше да бъде вцепенен, защото знаеше, че когато вцепенението мине, щеше да я боли повече, отколкото би могла да понесе.

Извърши всички действия, които вършеше преди лягане, взе си душ, облече си нощницата, навлажни лицето си, оправи леглото си и сложи мръсните дрехи в коша за пране. След това лежа в леглото до сутринта, с отворени очи, вперени в тавана. Той си отиде.

Той си отиде! Това беше болка, която неспирно отекваше през нея, вътрешен акомпанимент на сивите, печални дни, които последваха. Не виждаше никакво слънце, функционираше само инстинктивно и неотстъпно решително. Тя продължи да живее след смъртта на Ванс и същата стоманена решителност я държеше изправена дори когато не искаше нищо друго, освен да се свие в някое кътче в спалнята си и повече да не излезе оттам.

Трябваше да приеме голата истина за смъртта на Ванс, защото видя безжизненото му тяло, погреба го. С Корд беше по-лошо. Той си тръгна от нея, но сякаш беше навсякъде. Срещаха се на много места по различни поводи и тя трябваше да се държи, сякаш не се прегъва от мъка, като го виждаше. Обикновено беше с Черил, разбира се, макар и да научаваше, че той не се ограничава само с тази жена. Тя беше принудена да го вижда, да го чува да произнася всички тези любезни неща, докато ледените му очи я режеха, трябваше да го вижда как спуска ръката си около кръста на Черил, представяше си как целува другата жена, как я докосва с горещите си, магически пръсти, притегля я под себе си в голямото си легло във вилата.

За да запази разсъдъка си, тя трябваше да работи всеки ден, да работи все повече и повече часове, да работи ожесточено с Престън, опитвайки се да събере достатъчно пари, за да изплати заема, без сериозно да отслаби корпорацията. Беше невъзможна задача. И двамата знаеха, че ако Корд реши да ги атакува отново, те няма да могат да удовлетворят исканията му.

Тихомълком, без да казва на Престън, Сюзан продаде някои от хубавите си имоти в Ню Орлиънс, които Ванс й беше оставил и прибавил към постъпленията в паричния им фонд. Престън по-скоро би умрял, вместо да й позволи да продава от личната си собственост, но тя знаеше, че той мощно ликвидира своята. Понякога, когато се сетеше, че Корд целенасочено ги принуждава да разпродават земя, която от поколения е семейна собственост, тя го мразеше, но омразата винаги се смесваше с любов. Ако не го обичаше толкова много, нямаше да се чувства толкова измамена от действията му, нямаше да се чувства толкова дълбоко разгневена, когато виждаше как Престън, без да се оплаква, лично се разорява, за да спаси корпорацията от банкрут.

Всичко това разтърси и Имоджийн, до самите й основи. От вечерта, когато тя и Сюзан така ожесточено спориха, тя малко беше притихнала, сякаш част от духа й я беше напуснал. Навярно тогава беше почувствала, че няма да може да се пребори с Корд, че с акта на самото му завръщане той беше спечелил. Винаги дотогава Имоджийн активно се месеше във всички корпоративни решения, но този път остави Престън и Сюзан да поемат бремето. За първи път възрастта й пролича.

Накрая успяха. Имаха достатъчно пари да покрият заема. Сюзан и Престън споделиха момент на успокоение, но тревогата остана. Използваха и последната стотинка от резерва, който имаха, и един нов удар щеше да им дойде твърде много. Все пак успокоението беше достатъчно силно и същата вечер те го отпразнуваха във Френския квартал — в много по-шумен ресторант от този, в който Корд я беше завел. Но шумът й хареса и този път се нахрани добре. От момента, в който Корд напусна къщата й, тя отслабна с няколко кила, които не й бяха излишни. Дължеше се както на прекалената работа, така и на депресията или поне така си казваше всяка сутрин, когато намръщено се оглеждаше в огледалото, отбелязвайки, че облеклото й беше станало твърде широко, за да пада както трябва по все по-изтъняващото й тяло.

По пътя за вкъщи Престън я стресна с извиненията си.

— Скъса с Корд заради това, така ли?

Не можеше да го отрече, нямаше нужда да съчинява калпави извинения, които нямаше да минат, затова просто измърмори:

— Да.

И с това се свърши.

— Съжалявам. — Той я погледна смутено. — Би трябвало да се радвам, защото не ми харесваше да си с него, но съжалявам, че си наранена. Не исках да се забъркаш във всичко това.

— Аз сама реших. Той настоя да взема страна и просто нямаше да мога да гледам как всичко това ще струва работата на толкова много хора, без да се опитам да направя нещо.

— Надявам се, че знае какво е изгубил — каза Престън с ожесточение и отново насочи вниманието си към шофирането.

Дори и да знаеше, това нямаше да има значение за него, помисли си Сюзан тъжно. Сигурно не чезнеше по изгубеното. Изглеждаше все по-добре всеки път като го видеше, суровото му тъмно лице ставаше все по-тъмно, тъй като късното пролетно слънце продължаваше да го обгаря. Беше ли свършил да разчиства земята около рекичката? Работеше ли още във вилата?

Когато я изхвърли от живота си, той я остави изгубена и безнадеждна, без емоционален фокус. Чудеше се дали остатъкът от живота й ще бъде такъв, скръб и мъка, които да търпи, докато продължава да живее.