Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tears of the Renegade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 135гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2011)
Разпознаване и корекция
asayva(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Линда Хауърд. Между любов и вярност

ИК „Коломбина Прес“ ООД, София, 2001

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–038–6

История

  1. —Добавяне

Глава осма

Точно, когато навлизаше в алеята към къщата си, бързо настъпваща гръмотевична буря връхлетя откъм Залива и за малко не я удави, докато притичваше по краткото разстояние от колата до покритата част на двора. Емили я посрещна на вратата с огромен пешкир, беше я видяла, че пристига. Точно, когато Сюзан събу прогизналите си обувки и уви пешкира около косата си, дъждът спря така бързо, както беше завалял, само ободрителни дъждовни капчици продължиха да се стичат от дърветата и стрехите. Миг след това гръмотевичният облак си отиде, слънцето весело огря мокрия пейзаж и дъждовните капчици заблестяха като диаманти. Сюзан унило изгледа Емили.

— Само ако бях изчакала минутка в колата, всичко щеше да е отминало и нямаше да стана вир-вода.

Емили не можа да сдържи смеха си.

— Ако искаш предвидимо време, трябваше да живееш в Аризона. Качвай се горе и се изсуши, докато аз приготвя вечерята ти.

След петнадесет минути Сюзан отново беше долу, помогна на Емили да довърши малкото, но вкусно ястие, което беше приготвила. Емили я наблюдава, докато подреждаше едно блюдо на масата и закрилническите инстинкти на по-възрастната жена се събудиха. Шумно пусна голямата лъжица и постави ръце на бедрата си.

— Бих искала да знам защо всяка вечер се храниш сама, вместо да позволиш на Корд Блекстоун да те изведе.

Сюзан се изчерви, не беше сигурна как да реагира. Макар и това да беше нещото, от което най-много се опасяваше, накрая каза:

— Само защото той припадна на канапето и прекара нощта тук, не означава, че се интересува…

Емили раздразнено я прекъсна.

— Хайде, хайде! Аз имам очи и видях как гледаше на следващата сутрин. Ти му отговаряше със същия поглед и не се опитвай да отричаш. След това се качи горе с него и мина известно време, преди той да слезе.

— Не знам къде е — призна си Сюзан.

Безпомощно се втренчи в масата.

— Не е във вилата. Не се обади, дори не ми каза, че заминава или къде отива. Знам само, че няма да се върне.

Емили подсмръкна.

— Ще се върне, помни ми думите. Не е свикнал да дава отчет за себе си на когото и да било, а ако е възнамерявал да си тръгне завинаги, е щял да те уведоми.

— Познаваш го като момче — обади се Сюзан. Вдигна поглед към Емили, в който ясно личеше жаждата й да научи повече за него.

— Какъв беше?

Измореното от грижи изражение на Емили омекна, като видя умоляващото лице, обърнато към нея.

— Седни — настоя тя. — Ще ти кажа, докато се храниш.

Сюзан се подчини, автоматично започна да яде малкия агнешки котлет със запарени картофи, което беше любимото й ястие. Емили седна на масата срещу нея и върна спомените си повече от двадесет години назад.

— Обичах го като момче. Винаги беше готов да се смее, винаги готов за някаква лудория, а в къщата ми сякаш се чувстваше по-отпуснат. Никога не си допадаше с хората, които родителите му очакваха да бъдат негови приятели, тук изобщо не му харесваше, затова изглеждаше по-див, отколкото фактически беше по природа, но това се оказа достатъчно. Той винаги изпреварваше другите, по-силен от всички останали негови връстници, по-бърз, по-добри оценки, повече приятелки. Дори по-големите момичета в гимназията го преследваха. Всичко му се отдаваше много лесно или може би той успяваше да накара всичко да стане, както той иска. Никога не съм виждала човек толкова упорит или решен да получи своето. Като се връщам толкова назад, знам, че сигурно се е отегчавал. Нищо не го предизвикваше. Захващаше се с най-трудните неща, за които можеше да се сети, но имаше златни ръце и всичко му вървеше гладко като по вода. Такъв късмет не знам да е имал някой.

Сюзан се задъха от картината, която Емили й описа — на момче, което расте твърде бързо, без никакви ограничения, които да го спират. Той не би приел никакви ограничения, реши тя. Бил е воден от изключителната комбинация от гени и обстоятелства, която би го превърнала в прототипа на Златното момче с всички удобства и привилегии на богатството и класата: красив, невероятно интелигентен, атлетичен, природно надарен с чар и грация. Но неспокойният му, търсещ дух се е извисил над това, тласнал го е да изпробва границите на шанса си. Той е блъскал и блъскал, търсел е граница, която не би могъл да прескочи, докато накрая прекалил и бил прогонен от дома си.

В живота на Корд е имало мрачни години, моменти, когато е бил близо до смъртта, когато му е било студено и е бил гладен, но тя не можеше да си представи, че някога се е страхувал. Не, изправял се е пред всичко така, както е идвало, насмешливата извивка на устните му е предизвиквала всичко и всички да направят най-лошото. Остатъчните следи от Златното момче са били изтрити от живота, който е водил. Може би сега има пари, може би живее удобно, но невинаги е било така и сетивата му все още бяха остри като бръснач. Тя се сети за белезите по тялото му и сърцето й се сви.

— Всички се държат с него като с диво животно — каза тя тъжно. — Защо толкова се страхуват от него?

— Защото не го разбират. Защото не е като тях. Някои се страхуват от мълнията, друга я намират за красива. Но тук всички са предпазливи.

Да, той беше див и красив като мълния, също и толкова опасен. Тя погледна Емили, насълзените й очи блестяха.

— Обичам го.

Емили тъжно кимна.

— Знам, мила. Знам. Какво ще правиш?

— Май нищо не мога да направя? Просто… да го обичам и да се надявам, че всичко ще се уреди.

Безумна надежда, обречена от самото начало. Как щеше да се уреди? Невъзможно е да се спре мълния.

Той си тръгна и всяка минута, която се влачеше, късаше нервите й. Един час се равняваше на цял живот, денят — на вечността. Никаква книга, никаква градинска работа, никакво ръкоделие не можеше да облекчи дълбокото й усещане за копнеж. Можеше да мисли само за Корд, който я покорява с дръзкия си чар и силната си чувственост.

Само ако беше с нея! В негово присъствие не би я интересувал нито Престън, нито Имоджийн, каквото и да става. В прегръдките на Корд нищо не би я интересувало. Тя можеше да се изгуби в него и да реши, че загубата си струва цената на мъката. Тя го обичаше просто и пълно, и трябваше да следва само диктата на емоциите си.

Тази нощ спа неспокойно. Малко след полунощ я стресна трясък, от който прозорците се раздрънчаха. Сюзан се сгуши в топлото си легло, заслушана в пукота на гръмотевиците. След това силен пороен дъжд започна да бие по стъклата и вятърът се усили. Тя реши, че е по-добре да пусне радиото и да чуе прогнозата за времето. Седна и запали лампата до себе си. Нов мощен удар долетя до ушите й и тя се спря, малка бръчица се появи на челото й.

След това ударът се повтори и тя скочи от леглото. Някой се опитваше да разбие вратата й.

Грабна пеньоара си и се спусна надолу по стълбите, палейки лампи по пътя си.

— Кой е? Какво има? — се провикна тя, докато се приближаваше към вратата.

Дълбок смях й отговори.

— Само това, че ти си от онази страна на вратата, а аз от тази.

— Корд!

Сърцето й скочи в гърлото, тя припряно се залови с ключалката и отвори. Той влезе, див като нощта и също толкова опасен. Вятърът беше разрошил и надиплил на вълни тъмната му коса. Със себе си внесе свежия аромат на дъжд, защото вятърът беше навял цял слой по него. Беше облечен в консервативно скроен тъмен бизнес костюм, но сакото му висеше разкопчано, връзката свободно се спускаше от врата, ризата му беше разтворена до кръста. Костюмът не можеше да скрие разбойника, какъвто той си беше, и устата й пресъхна от копнеж.

Без да мисли, тя го сграбчи за ръкава.

— Къде беше? Защо не се обади? Толкова се тревожех…

Спря се, изведнъж си даде сметка какво казва и се втренчи в него с очи, изразяващи цялата й уязвимост.

— Ух, ух — тихо изтананика той. — Никакви въпроси, нали помниш? Нищо няма да ти кажа, нито къде бях, нито кога ще отида пак.

Дива радост освети лицето му, когато нова гръмотевица разтърси цялата къща, и зъбите му блеснаха в усмивка.

— Обичам бурите — измърмори той.

Пристъпи към нея, с ръка я обхвана през кръста в желязна прегръдка.

— Обичам да правя любов, когато вали.

Нещо не беше наред. Тя не можеше напълно да си поеме дъх. Гледаше го като замаяна и дърпаше реверите му за опора.

— Точно щях да включа радиото да чуя прогнозата — заекна тя.

Той пак се усмихна.

— Предупреждение за гръмотевична буря с възможни силни ветрове — каза той.

Притегли я по-близо, докато накрая тя не се оказа напълно притисната в него.

— Кого го е грижа?

Блясъкът в очите му все още пречеше на дишането й.

— Кога… кога се върна? — попита тя.

Беше увиснала на ръката му, краката й някак вече не докосваха пода.

— Или може би това е още един забранен въпрос?

— Тази вечер — отговори той. — Карах към къщи, мислех си колко страхотно съм изморен и колко приятно би било да се тръшна на леглото. След това си помислих колко по-добре би било да се тръшна на леглото с теб и ето ме тук.

— Не изглеждаш изморен — отбеляза тя предпазливо.

Не изглеждаше изморен. Изглеждаше сякаш съперничи на бурята с енергията си. Той почти я изгаряше с докосването си.

— Ами съвзех се — каза той и я целуна.

Подходът му беше директен, без колебание, целува я дълго. Тя се вкопчи в него, първо в реверите му, след това свитите й ръце някак си намериха пътя до рамото му и накрая се увиваха около врата му. Той я вдигна и се заизкачва по стълбите, оставяйки запалени всички лампи след себе си, защото това беше последното нещо, за което мислеше.

В спалнята й я пусна да стъпи на краката си, огледа я с лениви притворени очи, докато сваляше връзката от врата си и небрежно я захвърли на един стол. Връзката беше последвана от сакото му, след това ризата беше изтеглена от панталоните и захвърлена. Когато изрита и обувките си и се наведе да свали чорапите си, Сюзан преглътна при гледката на това полуголо тяло, толкова гладко и силно, и тя развърза колана на пеньоара си, свали го и го сгъна на стола. Тя чувстваше погледа му върху себе си, върху ледено розовата нощница, която наполовин разкриваше тялото й.

Той пусна панталоните си и ги остави да лежат на пода. Единствената дреха, която остана на него, бяха шорти като за джогинг, тъмносиня коприна с бял ръб, които по никакъв начин не скриваха възбудата му. Мълния от вълнение премина през нея, когато той небрежно отстъпи от бельото си и се приближи към нея, гол и неотразимо красив като древен бог.

Бързо тя вдигна края на нощницата над главата си и я съблече, коприната прошумоля по голата й кожа. Жадният му поглед почти се ожесточи, когато се присегна към нея. След като я положи на леглото, Сюзан посегна към лампата, но той я спря, яките му пръсти се затвориха на китката й.

— Оставя я да свети — нареди й той. Гласът му беше груб и стържещ.

— Мислех за това през цялото време, докато ме нямаше. Няма да пропусна и една минута от гледката.

Тя не можа да предотврати руменината, която оцвети гърдите й и се разпространи нагоре към бузите. Той я намери за очарователна. Без да продума, я взе в прегръдките си.

Любовната им игра продължи, тъй като той изследваше подробно тялото й, сякаш вече не беше правил любов с нея и никога не беше прекарал окъпан в слънце ден, в легло с нея. Когато тя се огъваше по него, тласкана от неудържима нужда, той се спря за момент, за да вземе панталоните си, и Сюзан разбра какво прави той. Без да продума, той поемаше отговорността за любенето им. След това се извърна към нея и бързо се настани между краката й, навлезе така мощно, че вопли на удоволствие се изтръгнаха и от двамата. Търпението му беше към края си и той започна да тласка силно в бърз и невъздържан ритъм. Сюзан обви крака около него и прие силата на тласъците му със също толкова невъздържано очакващото й тяло, толкова замаяна от удоволствие, че отново е в прегръдките му, че го целува, отдава му се в най-интимния акт между мъжа и жената, така че той не можеше да забрави за нея в неспирното търсене на удоволствие. Мощното кълбо, което се беше свило вътре в нея, изведнъж се освободи и цялото й тяло затуптя с пулсиращите вълни, които препускаха надолу по краката, до пръстите й, преди да се пръснат нагоре по цялото й тяло като жар. Чу дивите викове, които се изтръгнаха през стиснатите му зъби, почувства го как се гърчи в нея безпомощно. След това изведнъж отново настъпи спокойствие, тъй като бурята беше отминала и той легна върху нея в доволно изтощение.

След миг въздъхна, внимателно се освободи от нея и се изтърколи настрани. Сюзан го докосна с нежните си пръсти.

— Това вероятно не е било необходимо — измърмори тя. — Аз… аз не съм сигурна, че мога да забременея. Ванс и аз никога не сме се пазили, но не съм забременявала. Аз съм много… нередовна.

Той затвори очи и лека усмивка докосна устата му. Отпусна се и пъхна ръка под главата си.

— Това не е много успокоително. Имам чувството, че ако има мъж на земята, от когото да забременееш, този мъж трябва да бъда аз. Миналата седмица много рискувахме, но отсега нататък ще внимаваме.

Той леко отвори едно око и я огледа през тесния процеп.

— Кажи ми, ако е твърде късно да внимаваме, или може би сме имали късмет. Веднага, щом като разбереш.

— Да — съгласи се тя и потъна във възглавницата, затвори очи, отдадена на удоволствието си.

Чувстваше, че е напълно естествено да бъде в леглото с него, да разговарят за такива интимни неща, да чувства топлината на тялото му толкова близо до себе си. Сгуши се по-близо до него и разтърка лицето си в гърдите му, почувства как меките къдрици се сплитат с миглите й.

Той се унесе и заспа с нея, легнала отстрани до него. Събуди се, когато бурята, която бяха забравили в собствената си любовна буря, отново се развилия, със светкавицата, която удари толкова близо, че гърмът се чу едновременно с нея. Сюзан седна в леглото при безпогрешния звук от клон, който се откършва от дърво и се стоварва на земята. Преди да има време да даде гласност на тревогата си, той я сграбчи отзад и я катурна на матрака.

— Къде си мислиш, че отиваш? — изръмжа той с престорена грубост.

— Дърветата — започна тя и точно в този момент лампите примигнаха и угаснаха.

— О, по дяволите — възкликна той, внезапно ядосан. Друга светкавица удари в земята и мистериозна синкавобяла светлина освети стаята. Той също седна.

— Къде има фенер и къде е радиото?

— Фенер има в най-горното чекмедже на нощното шкафче — каза тя и уви чаршафа около себе си.

Беше почувствала влажния хлад във въздуха.

— Радиото е долу в кабинета.

— Батерия?

— Да.

Тя се заслуша, докато той опипваше нощното шкафче, накрая намери фенера и го запали, светлинният лъч разпръсна мрака. Той изхвърли дългите си крака вън от леглото.

— Ще донеса радиото тук. Стой мирно.

Какво друго можеше да прави? Тя сви нагоре колене и положи брадичката си на тях, впери поглед в бурята, която вилнееше навън точно пред прозорците й. Беше шумна и великолепна, настървена, но тя жалеше за щетите на огромните стари дървета, които обкръжаваха къщата й. Ако едно от дърветата падне, то би могло да отнесе покрива и да срути стените.

Корд се върна в стаята с радиото, захранвано с батерии, в една ръка. Беше го настроил на местната станция Байлъкси. Постави го на нощното шкафче, угаси фенера и се вмъкна в леглото при нея, придърпа я да легне и да се сгуши в прегръдките му.

Само след няколко мига развеселеният провлачен говор на радиоговорителя изпълни стаята.

— Предупреждението за гръмотевична буря за района на Байлъкси е отменено. Предполагам, че хората от метеорологичната служба напоследък не са поглеждали навън през прозорците. Е, сега това е нещо, което наричам дъжд. Съобщения за сериозни щети няма, но има съобщения за множество прекъсвания на тока, също и някои пътни знаци са съборени. Нищо сериозно, приятели. Държим връзка с метеорологичната служба и ако вземе сериозен обрат…

Корд протегна дългата си ръка и изключи радиото, накара говорителя да млъкне в средата на изречението.

— Вече отминава — продума той.

Тя забеляза, че светкавиците вече не са толкова мощни, гръмотевиците се отдалечаваха. Лампите изведнъж отново светнаха и заслепиха и двамата с неочаквания си блясък.

Той се изсмя и седна.

— Щях да остана при теб, докато нямаше ток — каза той.

Стана и посегна към бельото си.

Учудена, Сюзан също седна, впери поглед в него. Той облече долните си дрехи, след това панталоните си, преди тя да проговори.

— Няма ли да останеш?

— Не.

Той й хвърли кос поглед, който изведнъж изглеждаше студен и далечен.

— Но, така или иначе е толкова късно. Защо да караш до Джубилий Крийк…

— Три причини — прекъсна я той.

Груба нотка се долавяше в дълбокия му глас.

— Първо, обичам да спя сам. Второ, наистина се нуждая от сън, какъвто не бих могъл да си осигуря, ако остана тук. Трето, на Емили окото не й мигна, когато ме видя заспал на канапето, но да ме види в леглото ти, е нещо съвсем друго.

Силна, студена болка я прободе в гърдите, погледна го и видя как се затвори в себе си. Тя призова всичките си сили, за да му отговори с усмивка, която трепна съвсем слабо.

— Да не би да се тревожиш за репутацията си?

Тя успя да го подразни.

— Обещах да поема цялата вина за съблазняването ти.

Опитът й да прояви лекомислие даде резултат. Той се усмихна, седна на ръба на леглото и погали меката й буза с дланта си.

— Не се тревожи — промълви той.

Но бидейки толкова близо до нея, той усети болката й, макар че тя правеше всичко възможно да я скрие, равните му вежди се събраха. Нямаше навик да дава обяснения или да говори за миналото си, но сега установи, че се опитва за първи път от години да даде обяснение за действията си.

— Сюзан, не се чувствам удобно, като спя с друг човек, вече не. Прекарах много години да пазя гърба си. Мога да задремя, след като съм се любил, но никога не заспивам дълбоко. Част от мен винаги е нащрек, готова да действа. Така не мога да си почина, а тази вечер наистина съм изморен. Нуждая се от малко сън. Ще излезем да вечеряме утре… т.е. тази вечер, тъй като вече е почти сутрин. Седем и половина?

— Да. Ще бъда готова.

Той й намигна.

— Няма да имам нищо против, ако не си облечена.

Докато той се обличаше, Сюзан го наблюдаваше и уви чаршафа около голотата си. Тя прехапа устната си, опита се да се насили да потисне собствените си чувства, за да помисли върху неговите. Беше доловила, че се чувства неспокоен, когато си позволява да се отпусне, ако до него имаше някой. Увери се, че представата й за него като за човек, който изоставя жените си сами в леглата им, е била точна. Неговите жени. Тя се беше присъединила към тях, към тази дълга опашка от жени, които са го държали в прегръдките си, за да усетят рая, след това са били изоставени разплакани в студените си легла, след като той си е тръгнал. Но въпреки това тя не би го отблъснала, не би пропуснала собствения си шанс да усети рая. Ако можеше да върне времето назад, тя би тръгнала с него още първата вечер, когато го срещна, нямаше да пропилее и миг от времето с него.

Той свърши да се облича и посегна към сакото си, след това се наведе, за да я целуне набързо. Сюзан пусна чаршафа и се изправи на колене, сключи ръце зад силния му врат и подаде лице за целувка. Той се спря, загледа се надолу към нежната й уста, вече подпухнала от целувките му. Очите й бяха бистри езера, черните й мигли, сънливо отпуснати, неосъзнато секси. Беше гола Венера в прегръдките му, мека, топла и женствена, ръцете му автоматично потърсиха заоблените й форми, докато я целуваше продължително и силно с език дълбоко вътре в устата й. Въпреки умората желанието втвърди тялото му и той едва успя да се изтръгне от нея.

— Ти ще бъдеш смъртта ми — измърмори той.

Преди да напусне стаята, й хвърли поглед, който тя не можа да разчете. Сюзан остана на колене, докато чу звука на затварящата се входна врата. След това рухна на леглото и започна борба с горещите сълзи, които напираха да излязат. За момент тя почувства, че той се е изкушавал да остане, но само за да успокои напъните на невероятно мъжественото си тяло, а не защото той й вярваше, не защото чувстваше, че може да спи в прегръдките й. Тя знаеше, че можеше да продължи да го гали, да се гърчи в него, той вероятно щеше да я събори обратно на матрака, но не това искаше тя. Тази гореща, възхитителна лудост, която я обземаше при най-лекото му докосване, беше чудесна, но тя искаше още. Тя искаше любовта му, доверието му.

Тигърът е величествен звяр, дивно красив и страхотно властен, но той е затворен сам във величието си. Красивият тигър е самотник, който ловува сам, спи сам. Тигърът се чифтосва и за известно време е по-малко самотен, но моментите на физическо съединяване бързо отминават и тигърът отново тръгва да се скита самотен. Корд беше тигър по природа и след чифтосването си тръгна да потърси леглото си, далеч от всяко друго същество на земята, защото не се доверяваше на никое друго същество.

В безмълвното си объркване тя удари с юмрук по матрака. Защо не се влюби в мъж, който обича да заспива сгушен, който не е прекарал живота си в скитане по земята, по забравени от Бога места, който прави всички нормални неща като ходене на работа през седмицата и косене на тревата в уикенда. Защото, самата тя гневно прекъсна собствените си мисли, такъв мъж нямаше да бъде Корд. Той беше див, красив и опасен. Ако не искаше мъж, който не е всички тези неща, щеше отдавна да се влюби в Престън.

Лежа будна с очи приковани в тавана, докато часовете отминаваха и утрото дойде и си отиде. Част от нея беше наранена и унижена, задето той дойде при нея заради секс и си тръгна веднага, след като се задоволи, но друга част от нея се радваше, че изобщо дойде при нея, каквато и да е причината. Естествено, ако той правеше любов с някоя жена, тя искаше тази жена да е самата тя. Искаше й се да повярва, че към нея изпитва нещо повече от физическо желание, но ако не беше така, тя ще се опита да използва желанието му като база, върху която да гради. Докато той продължава изобщо да идва, тя ще се надява.

 

 

Следващия следобед се изненада, след като внезапните спазми й сигнализираха, че безметежно прекараният ден в любене не е бил плодотворен. През целия ден се чувстваше апатична, но отдаваше това на липсата на сън предишната нощ. Още повече се изненада, когато избухна в сълзи и едва в този момент си даде сметка, че тя несъзнателно се е надявала семето на Корд да намери плодовита почва. Почти мразеше тялото си, задето е толкова непредсказуемо, толкова негостоприемно. Тя искаше детето му, част от него, която да бъде нейна завинаги. Никога нямаше да използва бременността си, за да го обвърже, ако той искаше да си тръгне, но как би обичала бебето, направено от него! Ръцете я заболяха при мисълта, че може да държи бебе с мека тъмна коса и бледосини очи, празните й ръце напълно помрачиха чувствата й.

Беше бледа, под очите й имаше тежки сенки, когато Корд пристигна да я вземе за вечеря. Веднага му каза, че няма нужда да се тревожи за бременността й и почти потрепери от облекчението му, което той не се опита да скрие. Въпреки това вечерята им мина приятно, след като се нахраниха, танцуваха на бавна, унасяща музика от четиридесетте. Беше я завел в ресторант в Ню Орлиънс, където тя никога преди не беше ходила. Хареса й атмосферата като на място извън времето. Той знаеше, че тя се чувства неразположена и не във форма, и тя изцяло се наслади на начина, по който той я глези тази вечер. Тя пи малко повече вино, отколкото беше свикнала, и сякаш се носеше леко над земята, докато я караше към къщи в лъскавия бял ягуар, с който пристигна, макар че тя очакваше червения блейзър.

Мъжът имаше стил, помисли си тя замечтано, галейки с пръсти кожата на седалките. В светлината на таблото лицето му беше твърдо и вълнуващо, мъжествената четина на мустаците му точно очертаваше горната му устна. Тя се присегна и с пръсти леко премина по устата му, от което веждите му въпросително се извиха.

— Красив си — прошепна тя пресипнало.

— Чувствай се свободна да ми се наслаждаваш по всяко време, мадам — прикани я той официално.

Но в лукавия му чувствен блясък в очите нямаше нищо официално. Тя беше леко пияна, очите й изпълнени с мечти и той знаеше, че тя с готовност ще се отпусне в прегръдките му, ако той спреше колата и посегнеше към нея точно в този момент. Той неудобно се размърда на седалката, тъй като тялото му реагира на мислите му. Той я искаше, но знаеше, че тя не се чувства добре, а искаше и тя да се наслади на любенето толкова дълбоко, колкото и него, а не просто да остави тялото си да бъде използвано за неговото удовлетворение. Той си спомни как тя изглежда в разгара на страстта и желанието така силно го удари по вътрешностите, че той подскочи на седалката. Когато това приключи, когато свърши всичко, което искаше, той си обеща, че ще я заведе на дълга ваканция, може би на круиз, и ще прави любов с нея толкова много, колкото иска. Ще задоволи копнежа си по нея веднъж завинаги, ще се насити на крехкото й сатенено тяло, което беше изненадващо чувствено. Чувствеността й беше толкова неосъзната, толкова естествена, че той предполагаше, че тя дори не я съзнава. Съвършена дама, мислеше си той, докато не я взе в прегръдките си. След това тя се превърна в гореща, сладка развратница, която спираше дишането.

Не правеше по-далечни планове за бъдещето, защото те му пречеха на способността да реагира на обстоятелствата. Когато хората чертаеха планове в главите си, те даваха точна насока на мислите си и не можеха да отстъпят от нея, не можеха да се съобразят с непредвидимите засечки или отклонения. Когато Корд планираше действията си, той не се обвързваше. Винаги предвиждаше възможност да отскочи наляво, вместо надясно, или дори напълно да отстъпи назад. Благодарение на тази гъвкавост той оцеляваше и живееше в хармония с чувствата си. Промяната на обстоятелствата означаваше само, че трябва да постигне целта си по друг път. Обикновено беше подготвен за каквото и да е и за всичко. Но когато се завърна в Байлъкси, се оказа неподготвен за примитивното желание, което изпита към жена, която с един крак бе във вражеския лагер и беше твърде решена да го задържи там. Плячката е за победителя и той изгледа Сюзан с твърда решителност. Когато спечели, тя ще бъде негова и той ще избие от главата й всичките мисли за роднините й. Няма да й позволи да мисли за някого другиго, освен за него. Дивата нужда на собственик, която изпитваше към нея, го принуди съответно да нагоди действията си, но накрая… накрая всичко ще бъде според плана му и Сюзан ще бъде негова според неговите условия.

Сюзан усети контрола, който упражни, когато я целуна леко и я остави на вратата, беше твърде изморена, твърде много й се спеше поради прекалено многото вино, за да се опита да разбере защо си тръгна така внезапно. Знаеше само, че се разочарова. Можеше да приготви кафе и да поседнат заедно и да изгледат късните новини, така, както тя и Ванс често правеха. Но Корд не беше Ванс.

Сюзан застана в затъмненото фоайе и огледа красивата, елегантна къща, която Ванс построи за нея. Лампата, която остави да свети горе на стълбата, осветяваше бледите стени и елегантните прозорци, високи от пода до тавана, вносните плочки във фоайето. Домът й беше топъл и приветлив, защото беше дом, познал любовта, но сега тя седеше в мрака, заобиколена от неща, дадени й от Ванс, а можеше да мисли само за друг мъж. Корд изпълваше дните, нощите, мислите и мечтите й. Бледите му магнетични очи я владееха, както луната безмълвно владее приливите и отливите. Опита се да си представи лицето на Ванс, но чертите му отказаха да се оформят в мисълта й. Той й беше показал какво е любов. Нежната му грижовност й помогна да се оформи в топла и любяща жена. Но той си отиде и за нея той вече беше лишен от субстанция, не беше нищо повече от носеща се мъгла. Ванс, аз наистина те обичах, мълчаливо се провикна тя към него, но там нямаше нищо. Ванс беше мъртъв, а Корд беше жизнен и жив.

Вместо да се качи горе и да си легне, тя влезе в кабинета и запали лампите. След това безпогрешно се отправи към точно място в библиотеката, където се намираше малък албум. Бяха минали поне четири години, откакто го беше разглеждала. Смъкна книгата с кожената обвивка, отвори я и се загледа в снимките на Ванс.

Колко млад изглеждаше! Колко свеж и галантен! Видя познатия, закачлив блясък в сините му очи, малко изкривената усмивка, силните черти на Блекстоун. С нежния си пръст проследи линиите на лицето му, установи приликите с Корд. Твърде много приличаше на представата й за Корд, преди изпитанията да му бяха отнемали младежкото му удивление от света, преди животът да беше разбил всичките му идеали.

— Обичах те — промълви тя в усмихнатото лице на Ванс. — Ако беше останал, щях вечно да те обичам.

Но той не остана и сега Корд, ренегатът, открадна любовта й.

Внимателно върна на място албума и излезе от стаята, бавно се изкачи по стълбите към празното си легло, мисълта и сетивата й изпълнени със спомени за предишната нощ, когато Корд нахълта вътре с дъжда, див и мокър, а въздухът около него направо трептеше от разпалената му страст. Тя дори не си помисли да го отблъсне, макар че той изчезна цяла седмица без дума предупреждение. Тя просто се съблече, жадна за милувката му, срещу която не би протестирала дори и ако я беше награбил там във фоайето.

Тя изчисти грима от лицето си, леко притвори очи, за да се пребори със слабото замайване, причинено от виното. Колко страстен беше той предишната нощ и колко внимателен тази вечер. Опита се да се убеди, че той държи на нея, но непрекъснато си спомняше, че не загуби никакво време да се разделя с нея, след като я докара вкъщи. А предишната нощ си тръгна, след като я беше любил. Той ме иска само за секс, тихо го заяви тя на отражението си и здраво стисна очи при тези думи. Трябваше да бъде нещо повече от това, защото не беше сигурна дали няма да се разпадне, ако не бъде.