Линда Хауърд
Между любов и вярност (6)

Глава шеста

Очите му бяха притворени и непроницаеми, докато я гледаше, но ръката му погали рамото й, сякаш не можеше да се въздържи да не я докосне. Пръстите му стоплиха хладната коприна на кожата й, преди да тръгнат нагоре към шията, за да уловят брадичката и да вдигнат лицето й. Не беше промълвил и дума, но нямаше и нужда. Горещата милувка на устните му й казаха всичко, което тя искаше да знае. Тихо въздишайки, тя се притисна в него и се разтопи, вдигна ръце, за да ги постави на челюстта му, където мекотата на брадата му погъделичка дланите й.

Той вдигна устата си и за момент я задържа близо до себе си. Сюзан постави ръце на лицето му, с пръсти леко започна да го гали по брадата, изцяло потопена в насладата, сгушена в него. Силният му, топъл врат сякаш я подкани и тя се вдигна на пръсти, за да го целуне нежно по кожата над яката.

— Как изглеждаш без брада? — попита тя замечтано само защото ръцете й бяха на брадата му.

Това беше първото произнесено изречение.

Той се изсмя дрезгаво — звук, който се разля на вълнички като топла вода.

— Като себе си, предполагам. Защо? Любопитна ли си?

— Ами… Остави го да изтълкува звука, както намери за добре. — Откога носиш брада?

— От миналата зима, но мустаци имам от много години. Бях заседнал за около седмица, без да имам възможност да се бръсна, можех само да стържа лицето си с тъпо ножче и тогава си дадох сметка колко много време съм прахосвал, за да изтръгвам космите от лицето си, още повече че те веднага поникваха обратно. И реших да си пусна брадата.

Тя прокара пръст по брадичката му.

— Брадичката ти с цепка ли е или с трапчинка?

Изведнъж той се разсмя и се откъсна от нея.

— Ела сама да провериш — подразни я той.

Хвана я за ръка и я дръпна след себе си нагоре по стълбите на бързи отскоци.

— Къде е банята ти?

Сюзан също се изсмя и се опита да го спре.

— Какво правиш? Много бързаш! Ще падна!

Той се обърна и я взе в прегръдките си, така силно я целуна, че устните я заболяха. Притискайки я здраво към гърдите си, той отваряше врати, докато накрая намери спалнята, влезе там и я спусна с хлъзгане на пода. Огледа се в обзаведеното съвсем по женски помещение — дантелени пердета, кремава дебела кадифена завивка на леглото, тапети с нежни цветя. Изражението му се промени, стана любопитно, изненадано.

— Ванс не е спал тук. Това е стая на жена.

Сюзан преглътна, леко изненадана от проницателността му и си призна:

— Това беше нашата стая. Но промених всичко след смъртта му. Не можех да спя тук, където всичко беше така, както когато той беше жив. Купих нови мебели и поднових всичко. Дори килимът не е същият.

— Друго легло? — попита той, наблюдавайки я отблизо.

Сюзан потрепери и промълви:

— Да. Всичко. Нов матрак, нови чаршафи… всичко.

— Добре.

Единствената дума беше тихо хриптене на задоволство. Погледът му така пламтеше, че тя разтри голите си ръце, почувства се като опърлена. Той се огледа и посочи една врата, освободи я от силата на визуалното си поле.

— Това ли е банята?

— Да, но защо…

— Сега ще видиш.

Улови я за ръка и я повлече към банята. Започна да разкопчава ризата си, разтвори я до кръста, след това я издърпа от панталоните и й я подаде, тя автоматично я улови и я окачи на ръката си.

— Няма да направиш това — каза тя, не вярвайки, след като разбра намеренията му.

— Защо не? Имаш ли ново ножче за бръсначката си. Като начало ми трябват само ножици.

— Има една малка в чекмеджето там — кимна тя по посока на шкафчето. — Корд, почакай. Не намеквах да обръснеш брадата си.

— Тя пак ще порасне, ако не одобриш голото ми лице — отвърна той провлачено.

Отвори чекмеджето и извади ножиците.

— Защо просто не седнеш и не се насладиш на шоуто?

Тъй като нямаше какво друго да прави, тя спусна капака на тоалетната и седна, очите й се разшириха, удивена, докато го гледаше как подстригва брадата толкова късо, колкото можеше с ножиците. Той пак я попита за бръсначката и тя му посочи вградената аптечка отляво. Той извади бръсначката, нови ножчета и гел за бръснене от шкафчето, след това сръчно смени ножчетата.

Намокри лицето си с топла вода, разби гела на пяна, покри лицето си с достатъчно разпенен бял сапун и заприлича на дяволит Дядо Коледа. Сюзан за малко не подскочи, когато ножчето се вряза в брадата и остави гладка следа по пътя си. Част от нея трепереше в очакване да види лицето му, но друга част никак не искаше брадата да изчезне. Тя беше толкова мека и кадифена, кожата й настръхваше всеки път, когато я докоснеше.

Той изпълни всички гърчове, съпътстващи бръсненето — извиваше врата си, накланяше глава, а Сюзан седеше като омагьосана. За първи път го виждаше без риза и погледът й се спусна надолу по мускулестото му тяло. Знаеше, че е силен, но сега видя слоевете мускули, които го покриваха, и устата й пресъхна. Раменете му блестяха под лампата, кожата му беше опъната и гъвкава като на младо момче. При всяко движение мускулите на гърба му се сгъваха и надипляха, след това се отпускаха, огъваха се в безкраен танц, който прикова вниманието й.

Сюзан установи, че ритъмът на дишането й е нарушен и тя отклони очи към огледалото, където се отразяваше лицето му. От пълното съсредоточение, което прочете там, изпита дълбока вътрешна болка. Онази бръчка беше толкова мъжествена и толкова отдавна не беше я наблюдавала. Ванс се мръщеше по същия начин. Цели пет години животът й беше лишен от нещо, защото не можеше да седи в банята и да наблюдава мъжа си как се бръсне. Просто удоволствие, но трайно. Корд отново й го предлагаше, така както й предложи присъствието си на закуска. И някак простото действие да го наблюдава как се бръсне я съблазняваше много по-пълно, отколкото биха могли разгорещените целувки.

Постепенно погледът й се задълбочи и тя изследва огледалното му отражение. Тя стисна ръцете си, за да не им позволи да се присегнат и да го докоснат. Зърната му бяха плоски кръгове, малки и тъмни, с дребни точици в средата си. Прииска й се да постави устни там. Извивките на гръдния му кош бяха обвити в слоеве мускули, а солидната стена на корема му трептеше от сила. Малките къдрици по гърдите му преминаваха в права, кадифена линия, която се спускаше надолу до средата на корема и изчезваха под колана на панталоните. Той вдигна ръце и тялото му се опъна, при което се показа стегнатият, вдлъбнат пъп и фин белег, който започваше от дясната му страна, завиваше надолу и изчезваше от погледа.

Сюзан почти се задъха и този път не можа да спре ръцете си. Те отскочиха напред, докоснаха белега, нежно го обходиха. Този път трескавият й поглед отново се разходи по него, тревожно, и откри други следи от битки. Малък, сребрист, набръчкан белег на дясното рамо най-вероятно рана от изстрел накара кожата на гърба й да изтръпне от страх за него. Друга линия тръгваше от лявата гърда, завиваше към ръката, минаваше под нея и свършваше под лявата му плешка. Очевидно невинаги е успявал да се наведе навреме.

Изведнъж тя забеляза, че е притихнал под ръцете й и тя ги отпуска встрани, бързо отмести поглед от него. Съзнаваше бавните му движения, докато измиваше остатъците от пяна по лицето си и с потупвания го подсуши, но не можеше да го погледне направо.

— Няма нищо лошо, че ме докосваш — каза той пресипнало. Думите му изкънтяха във внезапната тишина. — Защо спря?

Тя преглътна.

— Страхувах се да не си помислиш, че любопитствам. Господи! Какво ти се е случило. Всички тези белези… — избухна тя невъздържано.

Той се изсмя кратко, тъжно.

— Просто много труден живот. Отдавна съм изхвърлен от лоното на лукса — отговори той грубо.

Грубият му тон я накара да вдигне поглед и за първи път, след като беше свършил с бръсненето, тя видя лицето му. Устата й отново пресъхна.

Никога през живота си не беше виждала някой с така изсечени и хладни черти. Беше оставил мустаците си, слава Богу. Не можеше да си представи лицето му без тях. Челюстта му беше слаба и ясно очертана, брадичката — четвъртита и невероятно упорита. Долната му устна беше придобила пълнота, каквато досега не беше забелязала, някаква нова чувственост. Липсваше му класическото съвършенство за красота, но той имаше лице на боец, на човек, готов да си бие за това, което иска, мъж, който се надсмива над опасността. Безстрашието му личеше повече от всякога, сякаш беше дръпнал настрани було, което го скриваше от погледа. Тя мислеше, че брадата му го правеше да изглежда повече като разбойник, отколкото всъщност беше. Но сега разбра, че обратното е вярно. Брадата скриваше безмилостното изражение на лицето му.

Гледаше надолу към нея с насмешка, сякаш знаеше, че брадата е била камуфлаж. Годините и километрите се бяха гравирали на това сурово, леко изпито лице, но то не я отблъсна. Беше привлечена като животно от глъбините на студена нощ, за да приклекне пред топлината на огъня. За кратък миг на униние, знаейки, че е изгубена, тя установи, че колкото по-неудържимо е привличането, толкова по-голям е рискът и че тя рискува целия си начин на живот, ако се свърже с него. По природа беше предпазлива и резервирана, но продължи да го гледа мълчаливо; бе решила да приеме риска. Заради сърцето си щеше да пренебрегне миналото и бъдещето, а и смяташе, че наградата си струва. С нечленоразделен звук тя вдигна ръце към него.

Странно напрегнато изражение стегна лицето му. След това с хриплив стон той я вдигна и я отнесе в спалнята, положи я на леглото все още в прегръдките си, изви се и се озова почти отгоре й. Лявата му ръка се зарови в косата й и задържа главата й неподвижна, устата му се спусна надолу, за да се спре върху нейната. Тя с удоволствие разтвори устни пред настоятелния натиск на езика му, издавайки слаба въздишка на блаженство, когато се сгуши в него, кръстоса ръце около врата и раменете му, притисна гърдите си в твърдата, топла плоскост на неговите. Тя го целуна пламенно и деликатно, предложи му се с нежна простота. Той вдигна на сантиметър устата си от нейната, дъхът му излизаше бързо на неравни струи.

— Мисля… мисля, че ще изгубя главата си заради теб. Защо не си това, което очаквах? — промълви той.

Преди Сюзан да успее да го попита какво има предвид, преди дори да й хрумне да се замисли над това, устатата му отново беше върху нейната и ръцете му се стягаха около нея със сила, която би я наранила, ако по начало вече не беше обезкостена. Всичко се комбинираше, за да покори сетивата й. С всяка пора на тялото си усещаше топлото благоухание на новия ден, слабия бриз, който влизаше през отворения прозорец, сладкото чуруликане на птиците, които се стрелкаха между огромните дървета. И след това нямаше нищо, нищо, освен докосването на ръцете и устата му.

Той свали ципа на роклята й, смъкна я надолу, за да разголи гърдите й пред себе си и жадно ги пое, първо с опитните си ръце, след това с огъня на устата си. Тя извика, тъй като силното всмукване изпрати шокови вълни от примитивна наслада, които се разбиваха в нервите й, и тя се изви като дъга в тялото му.

Телефонът до леглото й зазвъня. Той вдигна глава, мощно изруга под мустак, след това се отпусна още по-тежко върху нея, мускулестите му крака раздалечиха нейните, за да отворят място за него. Гърдите й се заровиха в къдриците по гърдите му, ръцете й здраво се вкопчиха в него. Тя копнееше всички пластове дрехи помежду им да паднат, но не й се искаше да го освободи достатъчно дълго, за да ги свали. Тя се огъна по него, искаше още, още…

— Сюзан! Телефонът!

Гласът на Емили се изкачи по стълбите, стресна ги, сякаш кофа студена вода беше излята отгоре им. Сюзан, хлипайки, си пое въздух, неспособна да отговори. Не, не! Защо сега?

— Сюзан? — извика Емили, повишавайки гласа си въпросително.

Тя прехапа устна, след това успя да се провикне:

— Да, ще се обадя. Благодаря, Емили.

Гласът й съвсем не звучеше като нейния собствен, но Емили трябваше да бъде удовлетворена.

Корд се изтърколи от нея с въздишка. Прегракнало каза:

— Хайде, обади се. Ще дойде горе да те провери, ако не се обадиш.

Той вдигна слушалката и й я подаде, прокарвайки кабела през гърдите си, след това се отпусна на възглавниците.

Сюзан навлажни устни, пое си дълбоко въздух, за да се съвземе.

— Ало.

Чу се енергичният глас на Имоджийн.

— Ало, скъпа. Искам да те поздравя за бързата ти реакция снощи. Знаех, че няма да ни изоставиш.

Сюзан учудено се намръщи, мислите й все още бяха твърде замаяни от страст, за да може да разбере какво казва Имоджийн. Как можеше да мисли, след като беше полулегнала на гърдите на Корд и упоителният му одеколон дразнеше ноздрите й като афродизиак.

— Съжалявам, не разбирам. Какво имаш предвид?

Имоджийн отговори нетърпеливо:

— Ами намесата ти на страната на Корд. Не забравяй, че в това и ти ще загубиш толкова, колкото и ние. Залъгвай го и открий каквото можеш. Снощи си направила брилянтен ход…

Сюзан хвърли бърз, измъчен поглед към Корд, кръвта й замръзна във вените, когато видя студенината в очите му и разбра, че е чул всяка дума. И как нямаше да чуе, след като практически тя лежеше върху него? Студена, жестока усмивка изкриви устата му, когато той внимателно пое слушалката от безжизнените й пръсти и я закрепи на рамото си.

— Много избърза с поздравленията, лельо Имоджийн. Това беше тактическа грешка. Трябваше да се обадиш на Сюзан, когато брегът е чист — измърка той мазно, заплашително.

С целенасочено движение пусна слушалката на вилката, след това се обърна към нея. Усмивката на устата му беше смъртоносна и тя можеше само да чака със затаен дъх и спряло сърце.

— Господи, красива си — измърмори той, все още усмихвайки се. Очите му се спуснаха към гърдите й. — И толкова готова да ми дадеш всичко, което искам, така ли? Нищо чудно, че снощи ме остави да говоря толкова много. Мислеше ли, че ще излея душата си пред теб, че ще ти кажа всичко, което съм планирал?

Крайниците й леко се разтрепериха. Тя прошепна:

— Не. Ти трябваше да говориш, аз бях на разположение.

Беше толкова близо до него, че видя зениците му да се разширяват, черното отвътре така нарасна, че накрая остана само съвсем тънка окръжност от синьо.

Той провлече отговора си, като нарочно покри гърдите й с ръце:

— На разположение си на мен, колкото и на Престън?

Почувства се, сякаш я е ритнал и се опита да се отскубне, но той я стисна с другата си ръка и я задържа до себе си. Пръстите му започнаха да мачкат меката й плът бавно и прецизно, което я изплаши и сълзи опариха в очите й.

— Не съм на разположение на Престън! Освен като… приятелка. Не съм сексуален освобождаващ клапан за никого!

Усети как бузите й горят от обида и пак се опита да се отскубне, опит, напълно безполезен пред естествената му сила.

Той тихо изтананика:

— Разбира се, че не си. Затова си в това легло с мен. Предложи ми се, скъпа, за малко забава и игри. Но милата леля Имоджийн, Бог да благослови любопитната й душа, не можа да остане настрани от телефона и ти развали работата. Сега какво ще правиш?

Тя отчаяно се провикна, умоляваше го да я разбере:

— Не е така! Имоджийн искаше да спя с теб, за да се опитам да разбера какво смяташ да правиш, но аз отказах…

Той се изсмя, тих, дрезгав звук на недоверие.

— Наистина изглежда, че си й отказала — подразни я той и погали гърдите й. Нагласи гърчещото й се тяло по своето и направо я изгори с мъжката си топлина. — Веднъж и тя да има идея, която да ми хареса. Не би трябвало да оставим малко телефонно обаждане да ни прекъсне…

— Не!

Тя подпря ръце в гърдите му, започна да натиска в безполезно усилие да създаде повече пространство помежду им. Трябваше да направи огромно усилие, за да не избухне в сълзи, но отказа да се поддаде на тази слабост и започна ожесточено да мига.

— Защо не? Хареса ти да бъдеш…

— Използвана? — избухна тя обидено.

— Е, скъпа, нямах намерение да бъда груб. Канех се да кажа, че ще ти хареса да бъдеш пак с мъж, защото не броя Престън за такъв. Какво ще кажеш? Обещавам ти, че когато аз те… използвам, няма да те оставя незадоволена.

— Престани!

Тя почти изкрещя, ужасена от това, което се случи и колко бързо нещо, което беше толкова правилно, се превърна в нещо толкова грозно.

— Никога не съм правила секс с Престън. Пусни ме!

Той се изсмя и отново я улови, след като тя почти беше успяла да се отскубне от него. Ръката му се спусна към ханша и я притисна към себе си.

— Успокой се — посъветва я той, все още смеейки се. Как можеше да се смее, след като тя се чувстваше сякаш някой е отскубнал сърцето й, нещо, което тя не можеше да разбере. — Няма да те изнасиля. Макар че, Боже мой, жено, ако не престанеш да се гърчиш така до мен, може да променя решението си!

Тя притихна. След дълъг момент равнодушно рече:

— Моля те, пусни ме да стана.

Той насмешливо вдигна вежди, разтвори ръцете си и я освободи. Тя седна далеч от него, несръчно започна да оправя роклята си, опитваше се да нагласи плата върху гърдите си. Той стана от леглото и се отправи към банята, откъдето се върна с ризата си. Нахлузи я и я закопча, след това свали ципа на панталоните си, за да я напъха вътре, и небрежно застана пред нея. Сюзан седеше, замръзнала от ужас, твърде нещастна, за да може да прави нещо друго, освен вцепенена да го съзерцава.

— Не изглеждай толкова нещастна, скъпа — посъветва я той с подправена нежност. — Вероятно нямаше да ти кажа нищо.

Отиде към мястото, където тя седеше на леглото, наведе се, подпирайки се на ръцете си. Кратко и решително я целуна, малко груб в яда си. Когато се изправи, в очите му гореше малко огънче.

— Жалко, че не можа да изчака още половин час, преди да се обади — каза той.

С пръст докосна бузата й.

— До скоро.

След това небрежно сбогуване той си тръгна. Тя продължи да седи като парализирана, заслушана в уверените му стъпки надолу по стълбите. След това се чу звукът на вратата и миг по-късно гърленото ръмжене на мощен добре настроен двигател.

Дълго след това тя най-после успя като вдървена да се изправи, но това беше всичко, което успя да насили тялото си да направи. Облегна се на стената със затворени очи, докато се опитваше да си даде сметка за случилото се. Тя почти мразеше Имоджийн, задето застана между нея и Корд, макар и не нарочно. Не, ако Имоджийн знаеше, че Корд е тук, тя не би направила нищо, за да разлюлее лодката. Тя просто нямаше да повярва, че Сюзан ще се съгласи да проституира за доброто на семейство Блекстоун, или по-точно за самата Имоджийн и Престън. Според нея, ако Сюзан имаше нещо общо с Корд, то се е основавало на някакви скрити подбуди.

Беше особено мъчително, защото за малко той изглеждаше сякаш сваля ужасните си бариери, съвсем малко. Целувките им изграждаха крехък мост на разбирателство помежду им, докато Имоджийн с тежката си ръка не го разби. В продължение на няколко часа Сюзан беше на прага на екстаза, толкова дълбок и мощен, толкова широкообхватен, че й беше трудно да повярва в изобилието, което се стичаше едва ли не до връхчетата на пръстите й.

Черно отчаяние я обзе, депресия, толкова дълбока, че само смъртта на Ванс можеше да се сравни с нея. След погребението на Ванс, когато тя се оказа принудена да си признае, че няма чудо, което би могло да й го върне, известно време сякаш в живота й нямаше нищо, което да си струва. Ако беше възможно, тогава тя би умряла тихичко в съня си, толкова огорчена и безпомощна се чувстваше след непоправимата празнота от смъртта. Времето я излекува, времето и деликатната сила на собствената й природа, но тя не успя да си възвърне насладата от това, че е жива, способна отново да изпитва удоволствие, докато Корд не навлезе в живота й, не я докосна със силните си пръсти и не разпали огньове до буйно горене, които бяха потискани в течение на пет години.

Мина час, преди мисълта й да започне да се връща в скованото й съзнание. След смъртта на Ванс тя научи, че дори и най-скъпоценният живот може да угасне, научи също, че смъртта е окончателна. Но тя беше твърде много жива, също и Корд. Не можеше да го пусне просто ей така да си тръгне! Ако истински обичаш някого, тогава трябва да си готов да се бориш за него, а тя беше готова да се бори с целия свят, ако се наложи. За щастие, не беше нужно да се захване с целия свят, но упоритият, опасен мъж, пред когото трябваше да се изправи, беше нещо достатъчно лошо. Ако не беше толкова важно за живота й да го накара да я изслуша, тя никога нямаше да може да събере смелост. Би могла да застане пред всекиго, но Корд можеше да смути дори самия дявол.

Без да си дава време да мисли, защото спреше ли се, щеше да спре изобщо, каза на Емили, че ще отсъства до края на деня, грабна чантата си и изтича към колата. Наруши ограниченията на скоростта, докато караше към вилата, не дръзваше да си повтаря това, което щеше да му каже, но знаеше, че трябва да го накара да я изслуша.

Изтрещя по моста над Джубилий Крийк и колата й се изви като риба, когато взе дългия широк завой по наклона, водещ към лекото възвишение, на което беше разположена вилата. Яркочервен блейзър с огромни гуми беше паркиран пред предните стълби и тя спря зад него, разпръсквайки камъчета и прах. Преди още колелата да бяха спрели да се въртят, тя беше отворила вратата, излязла от колата и вече изкачваше стъпалата по твърде неженствен начин. Беше ударила два пъти по вратата с юмрук, когато пронизващо изсвирване достигна до ушите й и тя се завъртя. Корд бе долу при рекичката, на около стотина метра. Той вдигна ръка, кимна й да се присъедини към него. Тя беше твърде нетърпелива, за да използва стълбите. Скочи от края на верандата и се спусна надолу по наклона в бърз ход.

Той продължи да работи, силните му ръце с лекота ритмично размахваха косата, от което рояк разбунтувана зеленина се разхвърчаваше във въздуха, докато той разчистваше гъста растителност. Приближавайки се, тя забави ход. Когато стигна до него, застана настрани, далеч от режещото острие. След миг той спря, облегна се на дръжката, изгледа я с непроницаем поглед, лека усмивка разтегли устните му. Прокара ръка по потното си лице и провлачено каза:

— Орловите нокти са неконтролируеми. Ако някога решим да покорим света, достатъчно е само да изпратим няколко резника орлови нокти и да изчакаме една година. Всички ще бъдат изтощени да се борят с пълзящите растения, така че ние ще можем, танцувайки, да завземем новите територии.

Тя се усмихна на приумицата, но за южните фермери, това не беше голямо преувеличение. Сега, вече застанала пред него, тя не можеше да измисли какво да му каже. За момента беше достатъчно, че е просто там, загледана в него, пиейки от гледката на великолепната му мъжественост. Той блестеше от потта, тъмната му коса беше мокра и полепнала по черепа, беше навил бяла кърпичка за нос на лента и завързал около челото си, за да предпази очите си от потта. Ризата му захвърлена лежеше на земята. Джинсите му бяха мръсни. Нищо нямаше значение. Дори да беше със смокинг, едва ли щеше да й се види по-хубав.

След като тя не каза нищо, той извърна глава въпросително, очите му лукаво проблеснаха.

— Имаш ли някаква причина, за да дойдеш тук?

Тя преглътна, опитвайки се да овладее гласа си.

— Да. Искам да ме изслушаш.

— Слушам, скъпа, но не казваш много.

Тя потършува за съвършените думи, които да използва, за думите, които биха го накарали да й повярва, но с прискърбие разбра, че такива думи няма. Той продължи насмешливо да я гледа, да наблюдава терзанията й.

Тя избухна:

— Когато Имоджийн ме помоли да те шпионирам, аз отказах, а тя не е свикнала някой да й казва не. Някой сигурно й е казал какво се случи снощи и тя е предположила, че съм променила решението си. Но това не е вярно.

Той шумно се изсмя и учудено поклати глава.

— Ами тогава какво правеше с мен в онова легло? Егото ми не е толкова голямо, за да се хвана на това, че просто не си могла да устоиш на чара ми. Знам каква е репутацията ти, мадам, винаги строга и праволинейна, както всички знаят. Имам своите съмнения за Престън…

— Млъкни!

Тя извика и сви ръце в юмруци.

— Казах ти и пак ти повтарям, че…

Той отегчено я прекъсна.

— Знам. Не си спала с Престън.

— Вярно е!

— Той е влюбен в теб.

Стресната от проницателността му, тя призна.

— Да. Но не го знаех допреди няколко дни. Това не променя нищо. Много държа на Престън, но не съм влюбена в него. Между нас никога не е имало нищо интимно.

Той атакува рязко, сменяйки позицията си.

— Това означава, че в живота ти не е имало никой, имам предвид романтично, след смъртта на Ванс, от което изглежда твърде невероятно така изведнъж да си паднеш по мен. Трябва да има някаква причина.

Сюзан пребледня.

— Има. Когато те срещнах, разбрах, че не съм мъртва. Тъгувах по Ванс цели пет години, но той не се върна, а аз съм много жива. Ти ме накара отново да почувствам нещата. Аз не съм като теб. Никога не съм била смела и авантюристична, никога не съм поемала риск за каквото и да било, но когато съм с теб, се чувствам малко по-смела, малко по-свободна. Искам да бъда с теб заради себе си, не заради Имоджийн, Престън или за каквато и да е сума пари.

Очите му потъмняха, докато я слушаше, след това се втренчи в нея в течение на дълъг, мъчителен момент, поемайки напрежението от крехката й фигура, почти безнадеждната прямота в очите й, очи в толкова тъмно синьо, че изглеждаха като дълбокия Пасифик. Накрая той развърза кърпичката за нос около челото си и използва квадратното парче плат, за да изтрие поточета пот от лицето и ръцете си, след което го прокара по гърдите си. Мълча толкова дълго, че накрая Сюзан не можеше да търпи повече и го сграбчи за ръката. В отчаянието си рече:

— Много е просто. Единственото, което трябва да направиш, е да не казваш нищо! След като вече си предупреден как бих могла да узная нещо? Как изобщо е възможно да те използвам?

Той въздъхна, поклати глава и накрая проговори. Гласът му беше толкова тих, че тя потрепери.

— Сюзан, ти самата го каза. Ние сме много различни. Животът ми беше суров и невинаги съм бил на правилната страна на закона. Ти изглеждаш, сякаш през целия си живот си била носена на кадифена възглавница. Ако мислиш, че искаш красиви думи, красиви цветя и да се държим за ръце на лунно осветление, по-добре си намери друг мъж. Не се задоволявам с държане на ръце.

Тя отново потрепери, клепачите й, натежали от страст и желание, се спуснаха и забулиха очите й.

— Знам — прошепна тя.

— Така ли?

Той пристъпи по-близо до нея, толкова близо, че упойващият аромат на разгорещеното му тяло я обгърна и възбуди сетивата й.

— Наистина ли знаеш какво искаш? — Ръцете му я прихванаха през кръста, пръстите му се забиха в нежната й плът. — Не съм от мъжете, които благовъзпитано опипват в мрака, по разписание всяка събота вечер. Аз съм много по-груб от това и много по-жаден. Искам да смъкна дрехите ти и цялата да те вкуся — отряза той и я привлече по-близо, така че телата им се докоснаха.

Вътре в нея радостта задейства мощен сигнал като за пожар и тя връхлетя върху него като приливна вълна, която се засилва към брега.

— Искам да поема зърната ти в устата си и да ги смуча, докато се втвърдят и заплачат за още. Искам да чувствам краката ти увити около гърба ми и толкова дълбоко да навляза в теб, че да не мога да кажа къде свършвам аз и къде започваш ти. Именно това искам точно сега и това е, което съм искал всеки път, когато те видя. И ако ти не искаш това, по-добре бягай, защото аз ще го получа.

Сюзан унесено въздъхна. Тялото й беше живо, страдащо, туптящо, искащо всички тези неща, които той описа, и още. Искаше да му даде сърцето си и заедно с него мекото си, пламнало от страст тяло. Не можеше да му даде думите. Усещаше, че той не иска любов, че ще се почувства обременен, ако му признае, че го обича, затова ще преглътне обратно думите и вместо това ще се задоволи, като му предложи тялото си.

— Аз не бягам — каза тя във влажното убежище на врата му.

— А може би трябва — промълви той грубо и я пусна. — Но вече е много късно за това. Ти имаше своя шанс, скъпа. Чувството ми за чест не отива толкова далеч!

Наведе се, взе я на ръце, мускулестият му гръб и рамене без усилие поеха лекото й тяло. Тръгна нагоре по хълма с решителна крачка. Когато Сюзан дръзна косо да погледне нагоре към лицето му, потрепери от ожесточеността на изражението му. От мисълта за риска, който беше на път да поеме, като му се отдаваше, й призля и тя извърна лице към топлото му рамо. През живота й само един мъж я беше любил и то с любов и дълбока нежност. Корд не й вярваше. Щеше да я вземе сладострастно, но не с любов, и тя не знаеше дали е достатъчно силна да се справи с това. От друга страна, без никакво съмнение знаеше, че трябва да опита да стигне до него, да опита да му покаже, така нежно отдавайки му се, че не е коварен и користолюбив човек. Трябва да му покаже какво е любов, защото той никога не беше разбрал.

Закриляният й живот не я беше подготвил за това, както не я беше подготвил за реалността, когато съпругът й умираше в ръцете й, докато кръвта му изтичаше през дрехите й. След смъртта на Ванс малка част от себе си тя напълно изолира от света, пазеше се да не бъде наранена и си позволяваше да даде възможно най-нищожна част от любовта си само на най-близките. Изолацията й остана непокътната, докато не срещна Корд. Той я събуди, за да опознае тя по-дълбоко себе си, да осъзнае, че не е същество на условностите, за каквото винаги е мислила, че е. Не беше толкова дива като Корд, толкова свободна, нито някога е била човек на риска, но искаше да се възползва от шанса, че може да го накара да я обикне. Трябваше да се възползва от този шанс. Толкова неща не знаеше за него, но по същество за нея това нямаше значение, благодарение на обединената сила на сърцето, душата и тялото, още при първия поглед тя в него видя другаря в живота си, единствения мъж, който би могъл да означава за нея повече от всекиго другиго, когото можеше да си представи. Беше обичала Ванс, обичала го беше дълбоко, но сега онова чувство изглеждаше толкова слабо в сравнение с това, което изпитваше към Корд — като лек пролетен дъжд в сравнение с мълниите и яростта на развилняла се буря. С удоволствие би последвала този мъж навсякъде по земята, където той би искал да отиде.

Дългите му крака погълнаха разстоянието, докато се изкачваше по хълма, без по нещо да личи, че носи нечие тяло в ръцете си. Той скочи нагоре по стълбите и с рамо отвори вратата на вилата, след това се извъртя настрани, за да влезе с нея. С тока на ботуша си ритна вратата и с трясък я върна обратно в рамката. Отнесе я направо в спалнята и я пусна да стъпи на крака, свитите му очи впити в бледото й напрегнато лице. Хладна, цинична усмивка се появи на лицето му, когато се отпусна на леглото, просна се отгоре му, издърпа една възглавница и я сви на топка, която постави зад тъмната си глава. Кръстоса обутите си в ботуши крака и очите му я огледаха цялата.

— Добре. Събличай се — каза той провлачено.

Сюзан протегна ръка, за да се закрепи, тъй като се олюля. Стаята лудешки се завъртя и внезапното бръмчене в ушите й я накара да си помисли, че не е чула правилно.

— Какво? — попита тя глухо, преглътна и пак попита. Вторият път гласът й прозвуча като слабо хриптене.

Небрежно и оскърбително той огледа гърдите й.

— Събличай се. Свали си дрехите. След като така неудържимо искаш да ме пробваш в леглото, давам ти шанс. Може би си разчитала на бързо вдигане на полата, но това, което аз имам предвид, ще отнеме повече време.

Той не мислеше, че тя ще го направи. Тя изведнъж си даде сметка, че навярно си е мислил, че е трябвало само да я притисне малко повече и тя ще побегне обратно разплакана при Престън. Какво ли го е накарало да бъде толкова предпазлив, че не можеше да вярва на никого?

Бавно с разтреперани пръсти тя протегна ръце назад и се опита да хване ципа на роклята си. Напипа малкото езиче, но не успя да го задържи. След като то се изплъзна от треперещите й пръсти за трети път, тя си пое дълбоко въздух и отпусна ръце, обърна се към него и седна на ръба на леглото до него. Тихо се обади:

— Не се справям с ципа. Би ли го направил вместо мен?

Дълъг, смълчан момент той не помръдна, тя усети как очите му я пронизват отзад. След това матракът се размърда, той докосна ципа. Бавно, много бавно ципът се спусна надолу и роклята й се отпусна. Когато той пусна езичето, тя се изправи, преди да е изгубила смелостта си, и се обърна с лице към него.

Лицето му беше безизразно, черните му клепачи спуснати, така че закриваха всичко, което очите му навярно биха искали да й кажат. Коварен трепет тръгна от краката й и се разпространи нагоре, размеквайки я отвътре. Тя отстъпи от сандалите си, хвана презрамките на плажната си роля, пусна ги по раменете си и измъкна ръце от тях. Роклята падна до кръста й, разголвайки гърдите. Не носеше сутиен с малката си рокличка, през отворения прозорец струеше благоуханен пролетен бриз и докосна бледокафявите й малки зърна, които набъбваха в нежни, сочни пъпки. Макар че Корд не се беше помръднал, тя усети напрежението, което стегна всеки мускул на тялото му. Очите му продължаваха да са забулени, но визуално докосваха кадифените възвишения, които тя му предлагаше: Гърдите й бяха високи и твърди, великолепно закръглени, и тя изведнъж се почувства страшно радостна, че женското й тяло можеше да го съблазни.

Дълбоко вътре в нея, надигаща се от бездънния резервоар на любовта й, се намираше вродената нужда да му принадлежи. Тя беше жена и той беше мъж. Тя беше неговата жена — по всякакъв начин, по който той я желаеше, стига само да я вземеше. За нея нищо друго не беше толкова важно, колкото времето с него. Това време можеше да бъде мимолетно и тя трябваше да внимава да съхрани всяка скъпоценна секунда от него. Обстоятелствата можеха да ги разделят или той можеше да си тръгне без предупреждение, воден от неспокойния си дух. Прекарал е твърде много години в скитане по тъмните кътчета на земята, за да може някога напълно да се установи на едно място. И колкото и време тя да има с него, ще приеме всеки ден така, както идваше, ще му се наслади изцяло, сякаш на земята няма нищо друго и никога няма да има нищо друго. Не би могла да постави граници на това колко да даде от себе си на него. Трябваше да му даде всичко, всяко грамче любов.

С точни грациозни движения тя смъкна роклята надолу по бедрата си и я пусна в нараснала купчина около краката му. Тя отстъпи от нея, тялото й беше изцяло разголено пред него, като се изключат дантелените бикини. Той виждаше гладките й добре оформени крака, плоския корем и заоблените бедра, грациозната извивка на талията й. Стоеше неподвижна пред него, оставяше го да гледа всичко, което искаше, долавяше напиращата нужда, която започваше да тупти в тялото му.

Ако времето все още съществуваше, тя не го съзнаваше. Може да са минали секунди или минути, откакто седеше там, чакаща, нечуваща нищо, освен веселите песни на птиците по дърветата вън от прозореца, бръмченето на насекомите. След като той не помръдна, тя вмъкна пръсти под ръба на бикините си и започна да ги смъква надолу по бедрата, разкривайки последната загадка на женствеността си. Сърцето й биеше толкова диво в гърдите, че ребрата я заболяха. Ами ако той й обърне гръб? Реши, че ще умре на място, ако това се случи. Поемайки си дълбок, неравномерен дъх, тя избута бикините надолу по бедрата си и ги пусна на пода.

Навярно той не е искал тя да улови реакцията му, но чу как шумно той си пое въздух. Това й даде смелост да продължи да стои пред него, уязвима по начин, който само друга жена би могла да разбере. Предлагайки му се по този начин, тя даваше израз на дълбоко, огромно доверие в него като човешко същество, приемайки на доверие, че макар и той да притежаваше силата да я нарани жестоко, ако беше жесток и нехаен, въпреки това той би се отнесъл към крехката й плът и сърце с грижовност, каквато заслужаваха. Тя седеше неподвижна в яркото утринно слънце, но въпреки това беше статуя, излъчваща топлина, с гъвкава кожа, а циркулиращата топлина на животворната кръв й придаваше слаб, розов отблясък. Очите й бяха дълбоки езера от среднощно синьо, които го канеха, мамеха го да навлезе в света на сладострастието и любовта, които го очакваха.

Той продължаваше да лежи изтегнат на леглото, но всички мускули на тялото му бяха напрегнати, плътната материя на джинсите му допринасяше много повече да се очертае възбудата му, отколкото да я скрие. Силна червенина избуя по високите му насечени скули и езикът му неволно премина по долната му устна, сякаш той вече вкусваше сладостта й. Накрая той се раздвижи, бавно седна, погледът му не напускаше тялото й, което пламтеше, докато той изследваше всеки сантиметър от него с очи. Наведе се, за да си свали ботушите и чорапите, захвърли ги настрани, където те се приземиха с приглушен тропот. След това се изправи, разгърна високата си фугира и се извиси над нея. Устата й бе съвършено суха. Тя изведнъж осъзна разликата в размерите им, в силата им, в самата форма и тъкан на телата им. Той беше мъж, силен и агресивен. Тя беше изцяло жена, мека и кадифена, но способна да поеме цялата му агресия и сила и да я превърне в израз на любов. Тя се надяваше, о, как се надяваше!

Жилестите му ръце задърпаха катарамата на колана, откопчаха я и извадиха колана от панталоните с едно уверено движение. Когато понечи да разкопчае джинсите си, Сюзан се съживи и се присегна, за да покрие ръцете му със своите.

— Нека аз — прошепна тя.

Ръцете му увисваха встрани и той отново дълбоко и неравномерно вдиша въздух.

Бавно, разтегляйки времето и момента, тя освободи гайката и смъкна надолу ципа, нежните й ръце навлязоха вътре през разтворената дреха, за да погалят бедрените му кости, да изследват стегната малка вдлъбнатинка на пъпа му, след това се придвижиха, за да обхванат твърдата стегната закръгленост на ханша. Нежно спусна ръце надолу по бедрата му, придръпвайки и джинсите и установи, че е без бельо. Когато джинсите му се озоваха под колената му, той изведнъж се раздвижи, сякаш търпението му внезапно се изчерпа. Отстъпи от омотания деним, изрита го и едновременно с това я сграбчи и падна на леглото с нея в прегръдките си, сгушвайки я в гърдите си. Като доброволно жертвоприношение пред сладострастния му олтар тя обви ръце около мускулестия му врат и вдигна уста към неговите, тялото й се огъваше по неговото в бавен, изящен танц. Устата му се затвори върху нейната страстно и пламенно до влудяване и той я притегли още по-плътно към себе си, преплете крака с нейните, дъха си с нейния, езика си с нейния, вкуса си с нейния. Тръпчивостта на желанието му се утаи като упоително вино на устните й и тя жадно отпи от него. Тя беше жива, извисена, цялото й същество се беше съсредоточило върху него и ликуваше от силата на съществуванието й.

Той освободи устата й, за да плъзне устните си като горяща главня по извивката на челюстта й, след това надолу отзад по нежната й шия. Сякаш открил рядко съкровище, той притисна лице в нежната вдлъбнатинка на рамото й. Езикът му изскочи навън и вкуси от нея, Сюзан потрепери от безрезервна наслада, пръстите й се заровиха в косата му и го притиснаха към нея.

— Боже мой — промълви той глухо. — Прокарваше острите си бели зъби по плътта й, предизвиквайки болезнена чувственост. — Влудяваш ме. Понякога мисля, че бих убил, за да те имам, дори и да знам, че Престън те е имал.

За миг тя изпита болка, толкова силна, че я заслепи, едва не разкъса вътрешностите й, и рязко си пое въздух. Но успя да я преодолее. Прие, че трябва да му докаже, че той може да й вярва, във всичко. Раздвижи се по него по начин, който изтръгна стон от устните му. С гъвкаво, мощно извиване на тялото си той се обърна и се настани отгоре й, мускулестите му крака контролираха нейните.

С разтреперан пръст той очерта малките кръгове около зърната й, наблюдавайки как кадифената плът набъбва в сочни пъпки.

— Сладка моя Сюзан — с въздишка промълви той и снижи главата си, за да отдаде почит на устата й.

Като огън, устните му пламнаха по меките възвишения на гърдите й и той възбуди трептящите хълмове с дяволския си език. Сюзан изстена, звук, незабелязан, освен може би за по-дълбоките първични инстинкти на мъжа, надвесен над нея. Вътрешностите й се бяха размекнали, тялото й беше като втечнено от потока от желания, които я притискаха неумолимо да продължава. Той всмука мощно гърдите й и стоновете се превърнаха в стенания, тихи умоляващи звуци.

Той се задържа над нея, сякаш решен да се наслади на всичко в нея. С ръце и уста я изследваше, откриваше различните тъкани и вкусове на тялото й, търсеше най-чувствените места с изпитателни пръсти и любопитен език. Тя се огъваше под докосването му, бедрата й се движеха, докато тя все по-високо и по-високо като дъга се извиваше към слънцето, кожата й вдишваше парфюма на страстта. Тя дрезгаво извика, неволна реакция, когато ръката му се придвижи със сигурна, сърцераздирателна интимност, за да установи степента на нейната готовност, и той си пое дълбоко въздух.

— Сега — каза той, твърдо и решително.

С ръка отдели бедрата й и ги разтвори. Сюзан на момента се подчини, неспособна дори да си помисли да не го направи, отвори се за него като уязвимо цвете, приковавайки го към себе си с доверието си много по-сигурно, отколкото той би могъл да я прикове със силата си.

Той се задвижи върху нея, очите му пламнали от сладострастие, силното му тяло, разтреперано, покри нейната мекота. Той подпъхна ръце под нея, с длани обхвана гладките извивки на ханша й и я приповдигна за навлизането си. Сюзан тихичко изхлипа, желаеше го до болка и подканващо се изви. Той я пое с мощен тласък, който го вкара дълбоко вътре в нея, целия го прибра в обгарящото кадифе на плътта й. Мърканията в гърлото на Сюзан, като шокова вълна, като тътен се разнесоха по цялото й тяло, по целомъдреното й тяло, което не беше изпитало мъжка страст от смъртта на Ванс. Рефлексивен вик на болка се изплъзна от устните й и пръстите й се забиха в бицепсите му, усещайки ги как се стягат от напрежение, докато той отчаяно се опитваше да се контролира.

Той увисна над нея, загледан надолу със замръзнало от удивление изражение.

— Боже мой — промълви той хрипкаво.

Устните й се разтвориха, дъхът й се движеше бързо навътре и навън между тях, докато тялото й се бореше да го приеме.

— Корд? — въздъхна тя.

Имаше нужда да бъде утешена, беше леко изплашена, почувствала чисто инстинктивен, женски страх. Той замря.

— Искаш ли да спра? Не искам да ти причиня болка.

— Не, не! Не спирай! Моля те, не спирай.

Думите се превърнаха в стенание, докато излизаха от устата й. Почувства, че ще умре, ако той я напусне сега, сякаш жизненоважна част ще бъде откъсната от нея. Но той не се отдръпна. Отпусна се неподвижно върху нея, докато напрежението не напусна тялото й и той не усети вътрешното й отпускане и тя не се размърда под него с леки инстинктивни вълнообразни движения на бедрата си. Притисна се в него с ръце около врата му, краката й скопчени около кръста му, докато накрая той не започна сам с движения да отговаря на движенията й. Беше бавен и нежен, поемаше я невероятно грижовно, караше я да се почувства сигурна, че е с него с всяка стъпка по пътя, по който той тласкаше тялото си към удовлетворение. Ръцете и устата му погребаха съзнателната й мисъл под вихрушка от милувки, от които огънят в слабините й лумна с още по-голяма сила, извади я от контрол, отне й всяка привидност на приличие и благовъзпитание. В прегръдките му тя не беше тихата, въздържана Сюзан Блекстоун. Превърна се в нещо диво, горещо и изискващо, загрижена само за приливите на сладострастие, които я всмукваха все по-навътре в морето. Тя се вкопчи в него с влажни, отчаяни ръце и петите й се забиха в гърба му, в ханша му, отзад в бедрата му. Той вече не беше нежен, а воден от същите демони, които водеха нея, заблъска в нея с дива сила, която преследваше само една цел.

— Не мога да ти се наситя — процеди той през стиснати зъби.

Искаше да смеси плътта си с нейната, докато разделящите ги линии се заличат и той изцяло я погълне в себе си. Искаше да се зарови толкова дълбоко в нея, че тя да не може никога да го извади, така че тялото й, всяка клетка от плътта й винаги да чувства отпечатъка на страстта му.

Докато я изгаряше с докосването си, Сюзан го изгаряше със своето. Никога не си беше давала сметка колко непълноценна се е чувствала до този момент, в който позна разтърсващото удоволствие от това, че е цяла. Тя опита с ръцете си, с устата си, с вълнообразната милувка на тялото си да му покаже колко много го обича, даваше му всичко, което имаше, с всяко движение декларираше любовта си, сливаше се с него в акт на любов, който превъзхождаше физическото.

Там, на окъпаното в слънце легло тя отдаде сърцето си на един отритнат от обществото и намери рая, за чието съществувание и не подозираше.

Смълчани, отдадени на изживяването след страстта, те лежаха един до друг, телата им бавно се охлаждаха, пулсът им постепенно възстановяваше нормалния си ритъм. Времето отминаваше, но те продължаваха да лежат заедно, не искаха да се раздвижат и да развалят магията, не искаха да се изправят пред момента, когато плътта им вече няма да бъде съединена. Пръстите й се провряха в мекотата на тъмната му коса, нежно започнаха да я галят и той отпусна цялата си тежест върху нея с почти беззвучна въздишка на доволство. Сюзан се вторачи в тавана, толкова щастлива, сякаш чувстваше, че може да се разпръсне на милион малки частици от екстаз. Устните й силно се разтрепериха и образът на грубия дървен таван се размаза. Тя прехапа устна, за да задуши хлипането, което напираше в гърлото й и настояваше да му се даде възможност да бъде чуто, но не можа да спре подобния прилив на влага, която бликна в ъгълчетата на очите й и изчезна в косата по слепоочията й. Той се беше отпуснал и заспиваше и тя се опита да не го смущава. Беше толкова глупаво да плаче, след като най-чудесното нещо в живота й току-що й се беше случило!

Но той беше мъж, който винаги е оставал жив, защото е обръщал внимание на сетивата и инстинктите си. Вероятно почувства слабата напрегнатост в тялото й. Главата му рязко се вдигна, много съсредоточено се вгледа в преливащите й очи. Изправи се на лакът и вдигна ръка, за да изтрие с палец сълзите й, грубата възглавничка леко одраска чувствителната кожа на слепоочията й. Намръщи се, тъмните му, равни вежди се спуснаха над присвитите очи, които заоглеждаха деликатното й лице, толкова внимателно, че тя почувства като че ли той може да навлезе вътре в мисълта й.

— Това е, защото те нараних ли? — избоботи той.

Тя бързо разтърси глава и се опита да му се усмихне, но устните й не й се подчиниха и усмивката изчезна.

— Не. Не си ме наранил. Не очаквах…

Не можа да произнесе думите, преглътна, опита се да насили гласа си.

— Беше просто толкова… толкова специално.

Още една сълза се изтърколи от окото й.

Той я пое с устните си, сетне прокара устни по слепоочието й извади езика си, за да попие солената течност от кожата й.

— Сюзан — въздъхна той едва чуто. Произнесе името й, сякаш искаше да го вкуси, сякаш искаше да се наслади на звука му. — Искам те пак.

Златиста слънчева светлина изпълваше стаята с яркост, не позволявайки на никакви сенки да прикрият страстта им и не допускайки никакви сенки до сърцето й. Устните й отново се разтрепериха, тя се присегна към него, привлече го в нежната си прегръдка.

— Да — каза тя просто, защото не можеше да откаже на сърцето си.