Линда Хауърд
Между любов и вярност (5)

Глава пета

Към петък емоционалното напрежение беше взело своята дан и изтънялата й талия и изнуреното й лице направо стряскаха. Двете с Имоджийн бяха възстановили отношенията си. Говориха няколко пъти по телефона, без изобщо да намекват за различията в мненията им, но разговорът им беше превзет и кратък. Свекърва й просто я попита дали би отишла на вечерята, която Одри Грег дава в петък за набиране на средства за благотворителни цели. Имоджийн имала вече друг ангажимент и помоли Сюзан да отиде вместо нея, тъй като Одри й била много добра приятелка. Сюзан се съгласи, макар че нямаше желание да прекара вечер, на която да се усмихва и да се преструва, че всичко е наред, но уважи семейния си дълг. Поне не беше нещо формално, слава Богу. Одри държеше гостите й да се забавляват. Ще има танци, богат бюфет, а не просто вечеря на маса. Вероятно ще има и изпълнители, поканени от нощен клуб в Ню Орлиънс.

Пролетта отново им даваше лъжливи надежди с хубавото време, макар че само ден преди това беше студено и облачно. Днес температурата се беше повишила до двадесет и седем градуса и метеоролозите обещаваха мека нощ. При това положение Сюзан облече ефирна рокля с различни оттенъци на светлосиво и синьо с платка, която обгръщаше и очертаваше гърдите й. Беше твърде изморена, за да си играе много с косата, просто я прибра назад и я прещипа зад ушите си с филигранни гребени. Слънцето залязваше в прекрасно небе от червени, златни и пурпурни цветове, докато караше към къщата на Одри, красотата наоколо повиши духа й. Как можеше да продължава да се мръщи при такава великолепна гледка?

Доброто настроение обаче трая съвсем кратко, до момента, в който зърна Корд, небрежно-елегантен със сиви фланелени панталони и син блейзер да танцува с Черил Уорън. Отново Черил! Макар Черил да беше обичливо, изненадващо любезно, но и твърде склонно на компромиси момиче, Сюзан изведнъж почувства как ревността я жегва. Дължеше се на това, че Черил е толкова… толкова секси, дългокрака, висока, с източена и гъвкава фигура и с грацията на танцьорка. Гримът й винаги е бил малко пресилен, но винаги идеално направен и някак точно като за нея. Пепеляво русата й коса изглеждаше чудесно — пусната и секси, разрошена.

В сравнение с Черил Сюзан се почувства безлична. Простата й прическа изведнъж й се стори детинска, гримът — банален, роклята съвсем обикновена. Тя се смъмри, задето се чувстваше така. Знаеше, че роклята й бе стилна и й отиваше. Факт бе, че Корд я караше да се чувства толкова несигурна в себе си и в това, което искаше. Но веднага си призна, че знае какво иска — Корд. Но не можеше да го има. Беше напълно неподходящ за нея, пък и той не се интересуваше от нея.

Изведнъж Престън се оказа до лакътя й, със силната си ръка я поведе към бюфета. Тъжно Сюзан осъзна, че обикновено би била тук с Престън, но този път той дори не я покани. Корд беше успял да впие клин между нея и Престън, на чието приятелство тя разчиташе от толкова отдавна. Колко доволен би бил той само ако разбереше какво е направил!

Сините очи на Престън изглеждаха тревожни, когато я погледна.

— Отпусни се за малко — посъветва я той. — Стегнала си се като в корсет.

— Знам — въздъхна тя.

Наблюдава го, докато, той автоматично пълнеше чиния за нея. Знаеше любимите й ястия и ги избираше, без да пита. Като се оказа с две пълни чинии в ръка, кимна й към група празни столове и те прекосиха стаята, за да приседнат на тях. По пътя Сюзан се спря, за да вземе две чаши пунш с шампанско.

Той се загледа в нея, докато тя отхапваше от прясната сочна скарида от Залива.

— Хубава си. Но изглеждаш сякаш ще се пръснеш на милион парчета и това не си ти.

Каза го направо, с откровеността на хора, които добре се познават.

Тя успя слабо да му се усмихне.

— Не знаеш колко много ми се иска да мога да не спя неспокойно като котка. Поне Имоджийн пак ми говори.

Той се усмихна.

— Знаех, че няма да продължи много. Тя беше толкова загрижена, че чак беше смешно. Скъпа, ако това толкова те измъчва, защо не си вземеш отпуска? Забрави всичко и за известно време се махни от всички нас.

Тя тревожно го изгледа.

— Сега не мога. Не мога да те оставя, като знам, че… че…

— Знам.

Той покри ръката й със своята, леко я натисна, преди да я оттегли.

— Справям се, така че не се притеснявай много. До седмица или десет дни парите ще бъдат изплатени в сметка на Корд.

Тя прехапа устна. Знаеше, че ще му се наложи да ликвидира много активи, за да събере толкова пари, за съвсем кратко време и се почувства виновна, че не й позволи да помогне. Може би не е знаела нищо за това, но се е възползвала от парите, тъй като компанията беше укрепнала.

Със силата на волята си тя не позволяваше на погледа си често да се отклонява към Корд, минутите отминаваха, но винаги някак знаеше къде се намира той. Спря да танцува с Черил и тя се изненада от многото хора, които го ангажираха в разговор, макар че мнозина от тях все още се страхуваха от него. Защо беше тук? Не можеше да си представи, че Одри Грек го е поканила, затова сигурно е дошъл с някой друг, вероятно с Черил. Често ли се виждаше с нея?

За малко той застана сам, настрани, бавно отпиваше от чашата си с кехлибарена течност, тъмното му лице беше лишено от всякакво изражение, очите бяха притворени. Винаги беше сам, помисли си тя с болка. Дори когато някой говореше с него, той се изолираше по някакъв начин, сякаш около него се издигаше невидима стена. Навярно е трябвало да стане твърд и надменен, за да оцелее, но сега именно тази защита му пречеше да се сближи с друго човешко същество.

Беше твърде мъчително да го наблюдаваш. За да се разсее, тя подхвана разговор с Престън и твърдо задържаше погледа си настрани от Корд. Добрият приятел Престън, лесно разговаряше за разни неща и я забавляваше. Тя знаеше, че и самият той е напрегнат, дори повече отколкото нея, но се справяше добре и цялото му внимание беше за нея.

Изведнъж Престън отмести поглед от нея, синият му поглед се напрегна.

— Става опасно — едва чуто промълви. — Грант Келър се кани да се заяде с Корд.

Сюзан се извъртя и изохка, като видя каква сцена на враждебност се очертава. Грант Келър беше образ на агресивна, неистова омраза, застанал точно пред Корд със свити юмруци и с изпъкнала челюст, от която сипеше нечленоразделни думи върху по-младия мъж. Красивото му аристократично лице беше изкривено от омраза и гняв. Корд, от друга страна, изглеждаше хладен и отегчен, но в очите му се четеше гняв, който означаваше, че е на прага да излезе от кожата си. Стойката му беше отпусната, но и това беше сигнал. Владееше се и бе готов да се придвижи във всякаква посока.

Дъхът замря в гърдите й. Никога по-рано не е изглеждал толкова далечен, толкова неописуемо далечен, само естествената му гордост и арогантност бяха с него. Болка прободе сърцето й и тя се почувства сякаш се задушава. Той беше боец, който по-скоро би умрял, отколкото да бяга, защищавайки собствения си кодекс и верен на собствените си идеали. С ъгълчето на окото си Сюзан забеляза Мери Келър, която наблюдаваше съпруга си с натъжено и явно обидено изражение.

Изведнъж Сюзан се ядоса, неудържим прилив на чувства измести потиснатостта й и умората й. Тази стара вражда вече беше причинила достатъчно проблеми и мъка, а сега и друга жена щеше да бъде наранена. Мери Келър трябваше да наблюдава как съпругът й се опитва да започне битка за друга жена, нещо, което не можеше да бъде приятно. Ами Корд… какво ще стане с Корд? Младежката му любовна връзка беше станала причина да бъде изхвърлен от семейството си и суровият живот, който беше водил след това, го беше превърнал в още по-изолиран мъж. Грант Келър беше измаменият съпруг, вярно, но не беше единственият, който е страдал. Беше време всичко най-после да свърши и тя щеше да се погрижи за това!

Хора, които никога не бяха виждали Сюзан Блекстоун ядосана, се стреснаха от изражението на лицето й, и когато тя тръгна през стаята, се отдръпваха, за да й направят път. Очите й бяха в буреносен цвят на индиго, бузите й горяха, докато се придвижваше към двамата мъже и вмъкна крехкото си тяло грациозно между тях. Тя изглеждаше като мъниче пред техните размери, но никой не се усъмни, че ситуацията бързо се успокои. Тя практически пламтеше.

— Грант — обърна се тя към мъжа мило, но не успя да скрие огъня в очите си, — бих искала да говоря с теб, моля те. Насаме. Сега.

Изненадан, той сведе поглед към нея.

— Какво?

Тонът му подсказваше, че не беше осъзнал напълно присъствието й.

Твърдите ръце на Корд се затвориха около кръста й и той започна да я дърпа настрани. Тя вдигна поглед към него, усмихна му се над рамото си.

— Не… смей — процеди тя, въпреки усмивката на лицето си.

Пак погледна към Грант.

— Грант. Вън.

За да е сигурна, че ще я послуша, тя го хвана за ръка и го изведе навън от стаята, зад гърба си дочу бръмченето на приказките като на ято разгневени пчели.

— Полудял ли си? — попита го ядосано, шепнешком, когато вече не можеха да ги чуват.

Пусна ръката на по-възрастния мъж и гневно се нахвърли срещу нещо.

— Не пострадаха ли вече достатъчно хора от този стар скандал. Нещата не могат да бъдат поправени и всички платиха за него. Край!

— Не мога. — Той й отговори не по-малко ожесточено. — Главата ми пламна! Влизам в собствения си дом и намирам жена си в леглото с него. Мислиш ли, че той се засрами? Просто се вторачи в мен, като че ли си е негова жена, сякаш има право да е там!

Да, това можеше да се очаква от Корд, високомерно да изгледа дори самия дявол. Но тя отхвърли всичко това.

— Сигурно имаш лоши спомени, но просто трябва да се справиш с тях. Все още обичаш първата си жена? Така ли е? Сега имаш Мери, забрави ли? Помисли ли за нея? Помисли ли си как може да се чувства точно сега, като те гледа да се биеш за друга жена? Защо просто не отидеш при нея и не й зашлевиш плесница? Предполагам, че от това няма да я заболи повече, отколкото я боли точно сега.

Той пребледня, загледа се в нея. На лицето му изби пот и той изтри челото си с нервна ръка.

— Господи, не бях помислил — заекна той. Сюзан забоде показалец в гърдите му.

— Край на въпроса — категорично заяви тя. — Ако някой… който и да е, иска да се бие с Корд за нещо, случило се преди четиринадесет години, първо ще си има работа с мен. Сега се върни при жена си и се опитай да компенсираш стореното!

— Сюзан… — Той замлъкна, загледан в бледото й, разгневено изражение, каквото никога по-рано не беше виждал в нея. — Нямах предвид…

— Знам — каза тя омилостивена. — А сега върви.

Тя леко го побутна и Грант си пое дълбоко въздух, очевидно се готвеше да се изправи пред една съпруга, която имаше пълното право да бъде засегната, унижена и ядосана. Сюзан за миг остана след него, самата тя си пое дълбоко въздух, докато не усети да възвръща равновесието си и да измести мощния прилив на адреналин, който я накара да прелети през стаята и да застане между двамата разгневени мъже.

— Доста лош навик си придобила.

Дълбокият, проточен глас дойде зад нея и тя се извърна, задъхана, докато Корд бавно излизаше от сянката. Тя неочаквано потрепери, гневът вече не я закриляше, след като охлаждащата нощ най-сетне беше проникнала в съзнанието й. Тя хвърли бърз поглед към тълпата гости, които се виждаха през градинските врати, някои отново танцуваха, отдадени на собствените си грижи. Тя се намеси твърде бързо, за да се случи нещо вълнуващо, значи нямаше да има и много клюки.

— Всички знаят, че сме тук навън, но никой няма да се намеси. Дори и Престън, Момчето Чудо — каза той цинично.

Докосна нежната извивка на бузата й с пръст, плъзна го надолу към грациозната дължина на шията й.

— Майка ти никога ли не ти е казвала, че е опасно да се намесваш между биещи се животни?

Тя пак потрепери и когато се опита да проговори, установи, че гласът й беше хриплив и напрегнат.

— Убедена бях, че няма да посегнеш срещу мен, колкото и да си разгневен.

Пръстът му пак се раздвижи, плъзна се убийствено бавно по ключицата й, след това леко я погали по чувствената вдлъбнатинка на рамото. Сюзан установи, че докосването на този пръст, хипнотичното му движение някак влияе на дишането й. Ритъмът на гърдите беше напълно нарушен, в един момент тя едва ли не хипервентилираше, в следващия задържаше дъха си. Вдигна поглед към него, видя движението на устните му, докато говореше, но вниманието й беше приковано в милувката му и думите нямаха смисъл. Тя преглътна, овлажни внезапно пресъхналите си устни и едва процеди:

— Съжалявам. Какво…

Единият ъгъл на устата му се вдигна в странна полуусмивка.

— Казах, че щеше да бъдеш в много по-голяма безопасност, ако ми нямаше доверие. Тогава щеше да стоиш настрани от мен и нямаше да се опариш. Не знам какво да мисля за теб, скъпа.

— Какво искаш да кажеш?

Защо гласът й не можеше да бъде по-силен? Защо не можа да извади нещо повече от дрезгав шепот?

Пръстът му отново се раздвижи, бавно премина по другото й рамо, галеше я по начин, който караше сърцето й лудешки да бие. Никога не си е давала сметка, че раменете й са толкова чувствени, но той правеше с нея неща, от които тя се олюляваше от сладострастие.

— Не мога да реша на чия страна си — измърмори той, като същевременно наблюдаваше и пръста си и начина, по който се вдигаха гърдите й, докато тя се бореше да регулира дишането си.

— Ти или си най-добрата актриса, която някога съм срещал, или си толкова невинна, че трябва да бъдеш заключена, за да си в безопасност.

Изведнъж бледите му очи отскочиха нагоре, погледът му се сблъска с нейния със сила, която я порази.

— Повече не заставай пред мен. Ако Грант дори неволно те беше ударил, щях да го убия.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но каквото и да беше намислила, то завинаги се изгуби, след като той прокара пръста си надолу по гърдите й, очертавайки вдлъбнатината помежду им, след това се спусна под материята на корсажа й и леко я потупа по сатененото зърно. За миг тя успя да се въздържи да не изохка, но след това във въздуха се разнесе насечено стенание. Бавно и уверено, той промъкна ръката си под роклята й, с дланта си я притисна в смела прегръдка, напълно сигурен в себе си, сякаш не бяха в двора, където всеки момент някой от петдесетината присъстващи можеше да ги прекъсне. Той се загледа в лицето й, разнежено, удавено в чувственост, и внезапно се замисли дали изглежда така, когато Престън я докосва. Тя или беше най-чувствената жена, която той някога бе виждал, или беше фантастична преструвана. При мисълта за Престън той издърпа ръката си, оставяйки я учудена и объркана.

— По-добре се върни вътре — промълви той.

След това се обърна и се отдалечи, изчезна в сенките на нощта, оставяйки я по-самотна, отколкото се е чувствала след смъртта на Ванс.

Тялото й гореше от милувката му, но въпреки това трепереше от нещо като хлад. Сякаш имам треска, помисли си тя смътно, едновременно изгаряше и зъзнеше. Той беше треска, която я поглъщаше, и тя стигна да ужасяващото заключение, че вече не може да контролира чувствата си към него. Без тя да го иска, той твърде много я вълнуваше. Тя играеше на руска рулетка с чувствата си, но беше твърде късно, за да спре.

Остана няколко минути навън в студената нощ, преди тихомълком да се промъкне вътре и да се присъедини към гостите. Престън се приближи към нея и леко я докосна по ръката.

— Добре ли си?

Попита я с нежна загриженост и в очите му тя видя любов, която той не можеше напълно да скрие.

Достатъчно се владееше, за да му отговори с най-успокояващата си усмивка, от която повечето хора чувстваха, че всичко на света е наред.

— Да, добре съм.

— Грант и Мери си тръгнаха. Какво му каза? Той изглеждаше шокиран, когато влезе, и се запъти направо към Мери.

Тя поклати глава, все още усмихвайки се.

— Всъщност нищо. Просто го успокоих.

Погледът му показваше, че не й повярва напълно, но я целуна леко по челото. Неизбежно, когато се огледа наоколо, Сюзан видя Корд, застанал отсреща в стаята и загледан в нея със студени, непроницаеми очи. Сърцето й се изпълни с тъга и мъка. Той никога нямаше да й повярва, помисли си тя, и й се прииска това да нямаше толкова голямо значение за нея.

Одри Грек намери възможност да й благодари, задето предотврати една сцена, след което Сюзан се извини и потегли към дома си, където се отпусна на леглото, чувствайки се изтощена, но след десет минути стана и нервно закрачи напред-назад из къщата. Накрая включи телевизора, за да гледа комедията на Джери Луис и Дийн Мартин, остави лудориите им да избистрят ума й. Тя се беше увлякла във филма, сама избухваше в смях, когато на вратата се позвъни. Беше почти полунощ, часът на вещиците.

— Кой е? — провикна се тя през вратата, стягайки по-здраво колана на пеньоара си.

— Корд.

Тя дръпна резето и му отвори. Той се изправи от отпусната си поза, облегнат в рамката на вратата, и влезе. Погледът й се спусна към бутилката уиски, която носеше в ръка. Полупразна бутилка уиски.

— Пиян ли си? — попита тя предпазливо.

— На път съм.

Той й се усмихна и отпи от бутилката.

— Трудно ми е да се напия, но шампанското винаги ме довежда до такова състояние. Такава е химията ми. Просто се опитвам да стигна до край с това.

— Защо искаш да се напиеш?

Той тръгна към кабинета и тя автоматично го последва. Ако беше пиян или дори подпийнал, естествено се справяше добре. Походката му беше стабилна, говорът ясен. Седна на канапето и простря дългите си крака напред, пъшкайки, докато мускулите му се отпускаха. Сюзан отиде до телевизора и го изключи в средата на някакъв забавен номер на Луис. Тя повтори въпроса си.

— Защо искаш да се напиеш?

— Просто, изглежда, това е нещо съвсем естествено. Данък на миналото.

— Значи вдигаш чаша… Извинявай, бутилка… за доброто старо време.

— Точно така.

Той пак отпи, след това шумно остави бутилката на пода и прикова в нея искрящия си поглед.

— Защо застана между нас? Исках да го ударя. Господи, как исках да го ударя!

— Още един данък на миналото? — попита тя рязко.

— На Джудит.

Той я поправи, леко усмихнат.

— Знаеш ли какво ми каза той? Дойде при мен и ми каза: „Значи курвичката не остана и с тебе.“ Бях готов на място да му извия врата.

Сюзан не беше чувала името преди, но знаеше, че Джудит е била първата жена на Грант, жената, която той е заловил с Корд. Тя седна до него, загърна пеньоара около краката си и зачака. Беше спокойна, цялото й внимание насочено към него. Хората често разговаряха с нея, разказваха й неща, които не разкриваха пред никого другиго, без да са съвсем наясно какво точно у нея ги караше така да й вярват. Самата Сюзан не го разбираше, единствено може би само това, че тя наистина ги слушаше.

Той отпусна глава назад и клепачите му наполовин покриха очите му.

Тя беше истински огън — започна той след кратко мълчание. — Напълно неподходяща за Грант Келър. Имаше червена коса и дръпнати сиви очи, като на котка. Цялата искреше. Обичаше да се смее, да танцува и да се весели, да прави всичко, на което Грант беше твърде неспособен да се наслади. Не беше тип, който би плувал гол през нощта или да танцува по улиците по време на Карнавала. Но доколкото знам, тя му е била напълно вярна.

Той млъкна, загледан в миналото.

Минаха няколко минути, преди Сюзан да го подтикне:

— Докато ти…

Той вдигна очи и й хвърли кос поглед, в който се долавяше болка й вина.

— Докато не срещна мен — съгласи се той направо.

С ловко движение сграбчи бутилката и я долепи до устата си. Тя го наблюдава като замаяна как работи силното му гърло. Когато пусна бутилката, тя беше празна. Той диво я изгледа.

— Не беше достатъчно.

Тя се замисли дали той ще може да каже същото, когато тялото му започне да абсорбира току-що погълнатия алкохол, дали изобщо щеше да бъде в състояние да каже нещо.

Лека лъскавина от пот изби на лицето му, той я изтри с опакото на ръката си.

— Имахме връзка почти година, преди да ни заловят. Гласът му беше пресипнал, напрегнат.

— Много пъти настоявах да се разведе с Грант, да тръгне с мен, но под целия този блясък Джудит беше страшно консервативна. Репутацията й означаваше много за нея и тя обожаваше децата си. Просто не можеше да скъса всичките си връзки. Но нямаше никакъв шанс, след като Грант ни хвана.

Сюзан преглътна, опитвайки се да не си представя сцената. Как ли би се почувствал всеки един от групата от трима души, замесени в триъгълник, когато съпругът влиза и заварва жена си в леглото с любовника й?

— Тя беше разпъната на кръст.

Той се надигна от канапето и нервно тръгна из стаята. Това, което тя видя в изражението му, я изплаши.

— Не й остана и един приятел. Собствените й деца не искаха да разговарят с нея, след като Грант я изхвърли от къщата. Милата ми леля Имоджийн беше водачът в отлъчването й от обществото. Престън не знае, че аз знам какво направи той, защото се потруди да не попадне в групата, но той организира нещо като сцена от сбирщина от хора. Група тийнейджъри хулигани един следобед танцуваха около Джудит на паркинга пред една бакалия и викаха „Курвата на Блекстоун“. Май звучи почти викториански? Онази нощ хванах едно от децата и… ах, убедих го да ми кажи кой е организаторът. Потърсих Престън, но той офейка и не можах да открия къде е отишъл.

Значи, ето защо той така силно мразеше Престън! Тя можеше да разбере горчивината му, но продължаваше объркано да го съзерцава. Не можеше ли да разбере, че отмъщението често се връща обратно, наказвайки отмъстителя също толкова жестоко, колкото и жертвата му?

Беше свил до побеляване юмруците си отстрани и дръпнал устните си назад над зъбите. Разтревожена, Сюзан стана и отиде при него, покри с нежни длани юмруците му. Беше свалил връзката си и ризата му беше разтворена на врата. Очите й бяха на равнището на тези къдрици и за миг тя се взря в тях като в транс, преди да отблъсне мислите от опасната посока, по която те поемаха, и да вдигне поглед нагоре.

— Къде е тя сега? — попита тя, представяйки си Джудит някъде в някакъв долен бар, на средна възраст и отчаяна.

— Мъртва е. — Гласът му сега беше тих, почти нежен, сякаш беше поставил някаква дистанция между себе си и спомените си. — Съпругата ми е мъртва и този негодник я нарече курва!

Сюзан тихичко, пое въздух, шокирана от това, което току-що той каза. Съпругата му!

— Какво се случи?

— Те сломиха духа й.

Той дишаше дълбоко, почти отчаяно, но беше разтворил ръцете си и сега пръстите му се вплетоха с нейните, държаха я толкова здраво, че я заболя. Лицето му беше изкривено в болезнена гримаса.

— Оженихме се веднага след развода й. Но тя никога повече не беше онази Джудит, никога не беше смеещата се, танцуваща жена, която толкова много желаех. Не бях достатъчен, за да заместя децата и приятелите й и тя просто угасна.

— Трябва да те е обичала, след като е рискувала всичко това — отбеляза Сюзан натъжено.

— Да, обичаше ме. Само че не достатъчно, за да няма угризения, да не остави болката да я разяжда. Разболя се от пневмония и не искаше да се бори. Предаде се, отпусна му края.

Той процеди през зъби:

— Искаш ли да научиш цялата идиотщина? Тя се промени, нямаше нищо общо с жената, която обичах, но останах с нея, защото се отказа от толкова неща заради мен. По дяволите, заслужаваше повече! Направих каквото можах, за да не го разбере никога, и се надявам, че си отиде от света с мисълта, че все още я обичам, но чувството отдавна си беше отишло. Аз също съм виновен за това, което се случи с Джудит. Дяволски виновен!

Очите му бяха сухи, пламнали, и Сюзан разбра, че макар и да не беше в състояние да плаче за покойната си жена, той беше на път да се разпадне пред нея. Тя насила изтръгна ръцете си от смъртоносната му хватка и с длани го хвана за лицето, положи хладните си крехки ръце на горещата му плът като благословия. Меката му брада погъделичка дланите й и тя нежно я погали. При докосването той затвори очи.

— Тя е била възрастен човек и е направила своя избор, когато е решила да има връзка с теб — изтъкна тя тихичко.

Искаше да облекчи мъката му, да направи нещо, което да отнеме страданието от лицето му. Боже мой, та той е бил малко повече от момче, а е бил изправен пред такова изпитание!

— Стресът е бил твърде голям за нея, но не смятам, че грешката е била толкова твоя, колкото нейна.

Той постави ръцете си върху нейните и извърна лице, за да зарови устни в лявата й длан, след това отърка бузата си в ръката й. От гърдите му се откъсна дълга, лека въздишка и той отвори очи.

— Ти си опасна жена. Нямах намерение да ти разказвам всичко това — измърмори той сънливо.

Сюзан го погледна и разбра, че изпитият алкохол го удря силно и бързо. Внимателно го подкани да седне на канапето и той тежко тупна на него. За миг се поколеба, след което взе решение. Той не беше в състояние да шофира, значи трябва да прекара нощта там. Наведе се и започна да сваля обувките му.

— Какво правиш? — измънка той, клепачите му спускаха още повече.

— Свалям обувките ти. Мисля, че е по-добре да прекараш тук нощта, вместо да рискуваш да шофираш до вкъщи.

Слаба усмивка трепна на устните му.

— Какво ще си кажат хората? — попита той с насмешка.

След това очите му се затвориха, той пак въздъхна, странен миролюбив звук.

Сюзан вдигна рамене при този въпрос. Какво щяха да си кажат хората, след като се разбере, че е прекарал нощта тук, не можеше да си представи. Но не мислеше, че има избор. Той беше напълно изтощен, а и пиян, и ако някои решаха да клюкарстват, тя не би могла да ги спре Не би рискувала живота му заради това. Приключи задачата си и прилежно подреди обувките му на една страна, след това хвърли дългите му крака на канапето.

Той изсумтя и намести дългото си тяло върху възглавниците, отпусна единия си крак настрани, а другият прехвърли през облегалката на канапето. Изтегнат в тази измъчена поза, той заспа тихичко и лесно като дете.

Сюзан поклати глава, неспособна да потисне една усмивка. Беше й казал, че става коварен, когато е пил? Наблюдавайки го така, както така спокойно сега си спеше, тя се усъмни. Качи се горе, за да вземе възглавница и одеяло. Върна се, разстла одеялото върху него и постави възглавницата под главата му. Той изобщо не се събуди дори при това движение.

Отпусната в собственото си легло, тя изпита дълбоко чувство на задоволство само от факта, че той е под същия покрив. Топлият копнеж на тялото й подсказваше, че тя иска повече от него, не само присъствието му. Искаше да се любят пълноценно и до край, да бъде всичко за него, всяка мечта, която той е имал някога, всяко желание, което е изпитвал. Искаше да го облекчи и утеши, да го накара да забрави черното си минало. Знаейки, че той твърде продължително оставаше сам, за да допусне някой да означава толкова много за него, ни най-малко не промени чувствата й. Колко странно, че след като отново обичаше, обичаше човек толкова различен от самата нея.

Но и Ванс беше различен. За разлика от Корд, Ванс отстъпваше, поне външно, но тя винаги е знаела, че Ванс можеше да бъде и суров, опасен мъж, ако някой или нещо застрашеше тези, които той обичаше. Обстоятелствата бяха различни за Ванс в сравнение с тези за Корд и тази част от личността му не се беше развила, макар и потенциалът да беше налице. С Ванс тя се чувстваше закриляна и обичана, защото усещаше, че Ванс би застанал между нея и всичко, което би я застрашило, без да се замисля какво това би му струвало.

Така, както аз обичам Корд! — помисли си тя, шокирана от дързостта на тази съвършено нова за нея мисъл. Стресна се, като си помисли, че би могла да бъде предизвикана да прояви насилие, но като се сети за гнева, който я изпълни миналата вечер, разбра, че би направила всичко, за да попречи на Грант Келър да удари Корд. Тя не се страхуваше за Корд. Той беше способен да се грижи за себе си. Просто не можеше да понесе мисълта, че той ще изпита и най-слабата болка. С удоволствие самата тя би понесла плесница през лицето, вместо да остави тя да бъде залепена на Корд.

Бързо заспа и се събуди, преди да звънне будилникът. Слънцето надничаше през прозореца й, ярко и топло, казваше, че настъпва нов прекрасен пролетен ден. Тананикайки си, тя си взе душ и облече чисто дантелено бельо, избра ярка лятна рокля, която отразяваше повишения й дух. Чистата бяла материя с фина дантела по края и пролетни цветя в ярки тонове я караше да се чувства свежа като новия ден и изпълнена с надежда. Все още тананикайки си, тя слезе долу и надникна в кабинета, където Корд продължаваше да спи на канапето. Беше се обърнал по корем с главата си към облегалката на канапето, при което се откриваше сплъстената му черна коса. Тя затвори тихо вратата и отиде в кухнята.

Емили вече беше там, спокойно и сръчно приготвяше закуска. При появата на Сюзан, по-възрастната жена вдигна поглед и се усмихна:

— Кой е гостенинът?

— Корд Блекстоун — отговори Сюзан.

Върна й усмивката и сама си наля чаша прясно кафе. Докато кафето изстиваше, тя извади чинии и сребърни прибори, за да сложи масата.

— Корд Блекстоун.

Емили се замисли, погледът й се размекна.

— Боже, Боже, мина толкова време откакто не съм виждала това момче. Той дори прекара няколко нощи под моя покрив, когато беше по-млад.

— Снощи беше пиян — обясни Сюзан. Подреждаше чиниите на масата, разсеяно поставяше салфетки, сребърни прибори, след това ги местеше на милиметри, докато накрая не остана доволна.

— Не си го спомням като човек, който пие, но разбира се това беше много отдавна. Не казвам, че не пиеше, но просто никога не му влияеше. Моето момче губеше съзнание, но Корд се държеше здраво на краката си, както винаги.

Сюзан наля още една чаша кафе и я отнесе в кабинета. Внимателно я постави на малката масичка, след това приклекна пред канапето. Сложи ръка на покритото с одеяло рамо на своя гост, през плътната материя почувства топлината на плътта му.

— Корд, събуди се.

Нямаше нужда да го разтърсва. Усетил докосването и доловил гласа й той се обърна, омотавайки се неволно в одеялото и очите му се отвориха, разкривайки светли, искрящи ириси. Той се усмихна, прозя се, протегна ръце над главата си.

— Добро утро.

— Добро утро.

— Искаш ли кафе? — попита тя.

Той се изправи в седнало положение, прокара пръсти през косата си. Пак се прозря и след това се присегна за кафето, поднесе чашата към устата си и внимателно отпи от димящата течност. Притвори очи, докато кофеинът си пробиваше път към стомаха му.

— Господи, хубаво е! Да не би да надушвам нещо с бекон?

— Ако мислиш, че можеш да ядеш…

— Казах ти. Нямам махмурлук — бързо отвърна той сякаш се боеше, че ще му отнемат закуската.

Сюзан не можа да потисне смеха си.

— Да, но ти също ми каза, че си коварен, когато си пиян, а се оказа просто голям котарак! Голям, сънлив котарак.

Той се присегна и я улови за ръката, погледът му прикован в сияйното й смеещо се лице.

— Зависи от компанията ми как ще се държа, когато съм пиян. Мога да бъда коварен, когато трябва.

Допи кафето и остави чашата, след това се хързулна назад в полулегнало положение, затвори очи, придържайки леко ръката й.

Тя разтърси рамото му със свободната си ръка.

— Не заспивай отново! Време е за закуска…

Без да отваря очи, той я притегли към себе си и тя се озова, просната върху него в твърде непристойно положение. Очите й се разшириха и се превърнаха в големи сини езера. Тя се опита да придърпа полата си надолу, но усилията й бяха възпрепятствани, защото краката й незнайно как се бяха омотали в одеялото и не можеше да ги изправи.

Той рязко пое въздух, вплете пръсти в косата й и я накара да замре.

— Предпочитам теб за закуска — измърмори той хрипливо.

Пръстите му упражниха точно толкова натиск, колкото тя да може бавно да извие глава, сантиметър по сантиметър, докато той докосна устните й със своите. Сюзан потрепери, устните й се разтвориха за неговите като нежен пролетен цвят. Като добре дошъл, стар приятел езикът му лениво навлезе навътре и започна да изследва острите краища на зъбите й, мекотата на устните, чувственото огъване на езика й, когато срещнеше неговия. Ръката му напусна косата й и се придвижи надолу по гърба, търсеше нежната извивка на гръбнака, бавно и неумолимо като смяната на годишните времена.

Сюзан забрави за закуската. Тя обви ръце около врата му, пръстите й се промъкнаха в косата му и тя посрещна явната жажда на устата му. Беше толкова сладко и хубаво. Нищо друго не й трябваше — само да бъде в прегръдките му. Тя усети ръцете му по тялото си, опитни, спокойни ръце, докато се спускаха надолу до нежната извивка на талията й, след това още по-надолу по закръглеността на бедрата. Задъхан, плъзна длани по меката им извивка и я притисна към себе си. Дивата сексуалност на движението му я изпълни с наслада, от която се замая, неспособна да овладее горещите искри от желание, които се стрелкаха по цялото й тяло. Тя беше жена, а Корд знаеше точно какво да прави с тялото й. С няколко бързи движения вдигна полата й, ръцете му се оказаха под плата, и след миг дланите му опариха хладната й кожа.

Сюзан простена и звукът беше погълнат от устата му. Зъбите му докосваха долната й устна, деликатната извивка на челюстта, нежното ухо. Дъхът бурно влизаше и излизаше от дробовете й, сърцето й препускаше безконтролно. От усещането си за него тя обезумяваше и искаше да потъне в нещо, за да задоволи необузданата си нужда. Сега той хапеше шията й, зъбите му жилеха кожата й. След това я успокояваха с леко близване с език. Пръстите й неумолимо се впиваха в гъстата му, жива коса. Тя искаше да му даде всичко, всяка част от себе си, да слее мекотата на собственото си тяло с якостта на неговото. Емили се провикна от кухнята:

— Две минути!

Сюзан чу, но изобщо не проумя за какви две минути става дума. Корд изпъшка и ръцете му се стегнаха около бедрата й в знак на отказ. След това неохотно се откъсна от съблазнителните й форми.

— Мислех, че две минути са предупреждение само във футбола — измърмори той, избутвайки я на една страна.

Тя седна, зашеметена и болезнено объркана, чудеше се защо наркотикът на докосването му така внезапно беше отнет от трескавата й, упоена плът. Той се загледа в лицето й — толкова нежно и уязвимо в страстта — и челюстта му се скова от усилието, което трябваше да положи, за да не се присегне отново. Тя беше твърде много жена, за да бъде строга моралистка и благовъзпитана и той все повече се очароваше от това, че тя не беше строга моралистка и благовъзпитана. Тя беше забраненият плод, на всичкото отгоре мамещ, но логиката нямаше нищо общо с начина, по който той я желаеше.

Сюзан си заповяда да бъде спокойна, насили омекналите си крака да я държат, когато се изправи, насили гласът си да прозвучи лъжливо хладнокръвно.

— Вероятно искаш да се измиеш, преди да хапнеш — измърмори тя и му показа пътя към банята на долния етаж.

— Когато свършиш, мини през кухнята.

Но въпреки цялото си външно спокойствие, трябваха й няколко мига, след като влезе в кухнята, за да събере мислите си. След като огледа с невиждащ поглед малката маса в нишата за закуска, подредена за трима, с ваза весели маргаритки в средата, връхлетя я мисълта, че за първи път от пет години ще споделя закуската си с мъж. И то не с какъв да е мъж! Пред него всичките й познати бледнееха. Тръпка на желание отново премина по тялото й и тя се изчерви при мисълта, че само преди няколко минути щеше да му позволи да я обладае, просната на канапето като развратница, с Емили в кухнята. Измърморвайки някакво извинение, че трябва да прибере чашата му от кафе, за няколко минути тя се измъкна навън, за да събере мислите си.

Върна се с чашата и отново я напълни с прясно, димящо кафе, което постави до чинията му, когато Корд се спря на вратата, атакувайки чувствата й с размерите си, доминирайки над всичко в женската й къща. Около него витаеше атмосфера на твърда жизненост и за момент тя можеше само да стои и безпомощно да го наблюдава. Състоянието й по никакъв начин не се подобри задето знаеше, че той така влияе на всички жени. Дори Имоджийн не беше имунизирана срещу него. А сега и Емили, като се обърна да го поздрави, лицето й поруменя от удоволствие.

— Корд Блекстоун, кълна се, по-красив си от всякога!

Той огледа лицето й само за около секунда и леденосините му очи гледаха остро. След това лицето му се разтегли в сърдечна усмивка.

— Госпожо Ферис!

Без да се спира, той прекоси помещението и лепна една целувка по развълнуваната й уста — топла и приятелска целувка, за която Сюзан искрено завидя на своята Емили.

Жената се смееше и го потупваше по бузата.

— Тази брада! Наистина изглеждаш като прокуден! Седни, седни! Надявам се, че все още обичаш яйцата си рохки?

— Да, госпожо — отговори той.

Вродената му южняшка куртоазия не му позволяваше да се обърне към нея по друг начин. Той настани Сюзан и Емили на столовете им, преди да вземе собствения си стол, дългите му крака трудно се събраха под масата, но Сюзан нямаше нищо против колената им да се допират. Присъствието му на масата й за закуска беше толкова естествено, като нещо съвсем обикновено и слънцето отново грейна за нея след пет години отсъствие. Тя усещаше погледа на Емили върху себе си, но не можеше да контролира сияйната си усмивка.

Не само тя се усмихваше. Емили хихикаше около Корд, бъбреше и пърхаше около него, а той приемаше всичко с доволен вид, което подсказваше на Сюзан, че отдавна не се е радвал на удоволствието да бъде глезен по такъв прост и многозначителен начин. Сюзан не говореше много, просто слушаше разговора им. Разбра, че Корд и най-големият син на Емили са били неразделни приятели в тийнейджърската си възраст и че Корд е изял много яденета, сготвени от Емили. Емили запозна Корд със сегашния живот на Джак, но на Сюзан й направи впечатление, че Корд не даде никаква информация за себе си. Миналото му беше затворена книга. Тя разбра, че не знае нищо за това какво е правил и къде е бил, след като е напуснал Мисисипи, нито къде е бил непосредствено преди да се завърне.

Стана й неприятно, че закуската свърши, масата бързо беше вдигната и кухнята изчистена, последната чаша кафе изпита. Тя го изпрати до вратата, сърцето й биеше бавно, тежко. В любовта към него нямаше средно положение. Беше или ярка слънчева светлина или най-тъмни сенки, болезнено установи тя. Спря се в средата на хола, сърцето й туптеше в очите, докато го изпращаше с поглед.