Линда Хауърд
Между любов и вярност (13)

Епилог

Корд лежеше тежко върху нея, сладко отпуснат след вихъра на любенето им. Сюзан леко хапеше рамото му, той мушна ръка в косата й. Отново започна да я целува, бавни, упоителни целувки, които отново палеха огньове помежду им, огньове, които се разгаряха все по-високо и по-горещо година след брака им. Тъкмо беше започнал да се движи вътре в нея, слаб, нервозен вик улови вниманието им, вик, който бързо ескалира в настървен рев.

Той цветисто изруга, като се изпързаля от нея.

— Улучва най-невероятния момент! — изропта той и гол бавно напусна стаята.

Възмущението му личеше във всяка линия на силното му тяло.

Сюзан издърпа чаршафите над голото си тяло. Беше й студено без топлината му до нея. Бавна, мила усмивка докосна устните й, като си представи сцената в съседната стая. Корд можеше да роптае и да се оплаква, но щеше да се размекне, щом зърне малката си дъщеричка, която точно се беше научила да пуща мехури. А тя зърнеше ли баща си, щеше да престане да реве, ръчичките и крачетата й нямаше да спрат да се движат, докато цялото й телце се огъва от удоволствие. Щеше да го почерпи с целия си репертоар от постижения — от ритане до пускане на мехури, а той щеше да се самозабрави от възхита и боготворене. Алисън Мари беше четиримесечен тиранин и въртеше Корд на малкото си пръстче.

Добре стана, че се ожениха толкова бързо, защото след месец стана ясно, че Сюзан наистина е бременна. Корд я подразни, преди Алисън да се роди, настоявайки, че ако бебето е момиче, ще го кръсти Буря, а ако е момче, трябва да бъде наречено Блейзър. Тя малко се тревожеше за това как ли той щеше да приеме бащинството, но се тревожеше напразно. Никой мъж не би могъл да бъде по-очарован от детето си.

Тя се приготви да накърми бебето и след миг Корд се върна в спалнята, гушнал Алисън в извивката на силната си ръка, тананикаше й, докато пълните й ръчички се размахваха във въздуха и се опитваха да уловят брадата му.

— Ще трябва да я разменим за модел, който не мокри толкова — каза той, като се върна в леглото, все още с Алисън на ръце, докато Сюзан подпъхваше възглавница зад гърба си.

Когато тя пое бебето, той пусна ръка около нея, задържа я така, че голяма част от тежестта й се отпусна на гърдите му.

— Погледни малкото прасенце — каза провлачено той, докато бебето се нахвърли жадно и ожесточено към набъбналото от мляко зърно.

Той беше очарован от всичко в нея, още от момента, когато разбра за бременността на Сюзан.

Макар и да беше първото й дете, месеците на бременността преминаха леко. Рядко се чувстваше зле сутрин, не изпитваше ненаситен глад и износи бебето лесно. Най-големият й проблем беше Корд, който я преследваше и не й даваше да смени дори една крушка. Алисън се роди с минимум суетня, Корд беше там, за да поеме дъщеря си, която тежеше някакви си два килограма и триста и двадесет и пет грама.

Сега голямата му ръка докосваше малката, кръгла главичка, приглаждаше назад черните къдрици, които я покриваха. За малко тя отвори очи, разкривайки бледосини ириси, обкръжени с пръстен от по-тъмно синьо. Тя беше негов портрет и той я обожаваше. Но в момента я занимаваха сладостите на майчината гръд и тя пак затвори очи и мощно засмука.

Скоро отново заспа, зърното на Сюзан се изплъзна от отпусната уста като розова пъпка.

— Ще трябва скоро да я отбия — въздъхна тя.

— Защо?

— Започват да й растат зъби.

Той тихо се изсмя и просна голотата си на леглото.

— Опасно, а?

— Страхотно.

Тя отнесе Алисън обратно в детската стая, за миг застана с безкрайно ценния малък вързоп в ръцете си. Бебето изсумтя, като го положиха на коремчето му, здраво свито юмруче първо премина по устата й, след това в съня си тя го захапа и шумно засмука кокалчетата.

Той я чакаше, когато тя се върна в спалнята им, придърпа я в обятията си. Сюзан се сгуши в него, постави главата си на широките му, космати гърди. Бракът й с него се оказа по-добър, отколкото беше мечтала, защото никога не си представяше, че неспокойният й ренегат ще бъде толкова доволен.

Той и Престън постигнаха примирие, работни отношения, благодарение на които между тях можа да се установи мир. Престън продължи да бъде президент на компанията, защото опитът и способностите му бяха твърде добри, за да се прахосат. Дръзновението и замахът на Корд се смесиха с вниманието, което Престън отделяше на подробностите, и те заедно създаваха компания, новаторска, но не безразсъдна, здраво стъпила на краката си, но не прекалено предпазлива. Корд продължаваше да се омайва от предизвикателството, а вечер се връщаше в прегръдките й, нещо, за което тя винаги е молила небето.

Той се присегна и изгаси лампата, прозя се във внезапния мрак. Нагласи я в прегръдките си, в спящата им поза и тя отърка уста в плътта му. Точно както мечтаеше преди месеци, да спи с него всяка нощ беше страхотно удовлетворение. Говориха в мрака, споделяха неща, които им се бяха случили през деня, планираха какво искат да правят заедно. Ръката му се движеше бавно по мекото й тяло, след това намериха гърдите й и намеренията му станаха по-очевидни.

— Сюзан? Мислиш ли, че този път ще се събуди?

Сюзан се изсмя, обви ръце около врата му. Ненагледният й разбойник, скъпият й ренегат продължаваше да я отнася в тъмния, магически свят на любовта.