Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически приключенски роман
- Исторически роман
- Приключенска литература
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Eternities(2011)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- moosehead(2011)
- Допълнителна корекция
- Genova39(2011)
Издание:
Петър Бобев. Гладиаторът
Роман за юноши
Редактор: Рашко Сугарев
Художник: Ани Бобева
Художествен редактор: Гичо Гичев
Технически редактор: Цветанка Николова
Коректор: Златинка Дукова
Редакционна колегия: Анастас Стоянов, Георги Атанасов, Димитър Яръмов, Кирил Назъров, Константин Площаков, Кирил Топалов и Неда Антонова
Формат 60×84/16. ЛГ-У11/65б. Тираж 40135 екз. Дадена за печат на 1.VII.1988 г. Подписана за печат на 14.XI.1987 г. Печатни коли 17. Издателски коли 15,861. УИК 13,274. Издателска поръчка №58. Техническа поръчка № 81 138. Код 24/95373/6257-1-88. Цена 1,31 лв.
Военно издателство, София, 1988
Печатница на Военното издателство, София, 1988
История
- —Добавяне
Кратки пояснения
Абола — наметало.
Аве — здравей (лат.).
Авгур — римски жрец, предсказател по полета на птиците.
Агриани — тракийско или пеонско племе по десния бряг на Струма.
Акинаке — тракийска кама.
Акропол — укрепена височина в старогръцки град.
Амфиполис — древен град между Струма и Места, дн. Неохори.
Анаитис — персийска богиня на плодоносните води.
Ангустиклавиум — туника, обшита с пурпур.
Андабат — гладиатор, който се бие, без да вижда.
Анибал — картагенски пълководец (около 247–183 г. пр.н.е.). Разбил римляните при Тразименското езеро (217 г.) и при Кана (216 г. пр.н.е.).
Анибалов прах — според някои хипотези взривно вещество, подобно на черния барут.
Аполония — древногръцки град на Бяло море близо до устието на Струма, различен от черноморската Аполония (Созопол).
Арес — древногръцки бог на войната, може би от тракийски произход. У римляните наричан Марс.
Артемида — древногръцка богиня на лова и целомъдрието.
Асклепий — древногръцки бог на медицината, може би от тракийски произход.
Атараксия — пълно душевно спокойствие.
Атаргатис — сирийска богиня на плодородието.
Атис — фригийски бог на загиващата и възраждаща се растителност.
Атриум — главна зала в дома.
Ахилесова пета — уязвимо място.
Базилевс — в древността военачалник, съдия и жрец.
Бакхус — римското название на Дионис.
Балиста — бойна машина за мятане на камъни.
Баритус — боен вик.
Бендида — тракийска богиня на лова и плодородието, отъждествявана с Артемида.
Бесапара — тракийско селище в дн. Пазарджишко, главен град на бесите.
Беси — тракийско племе по горното течение на Марица.
Бизантион — древното име на Цариград, основан от тракиеца Бизас.
Брити — келтски племена в Британия.
Вакханка — почитателка на Бакхус-Дионис, изпаднала в екстаз.
Варвари — пренебрежително название, давано от гърците и римляните на съседите им.
Велити — лека римска пехота.
Веста — дъщеря на Сатурн, богиня на домашното огнище.
Весталка — жрица на Веста, която поддържа вечния огън в храма.
Вологез — Дионисов жрец на бесите, повел борба срещу Рим. Тук става дума за негов предшественик.
Вътрешно море — Средиземно море.
Галера — дървен гребен кораб.
Гали — римско название на келтските племена, населяващи Галия.
Галия — област, обхващаща Франция и Северна Италия.
Гети — тракийско племе, населявало Добруджа и Изт. Румъния.
Гладиатори — роби, обучени за въоръжена борба помежду им или със зверове.
Гномон — стрелка на слънчев часовник.
Гракхи — Тибериус и Гайус, народни трибуни с демократични прояви.
Даки — родствено на траките племе, населяващо днешна Румъния.
Данайци — според Омир събирателно име за всички гърци.
Дарий I Хистапс — персийски цар, разбит от гърците при Маратон.
Декуманска порта — вратата на римския лагер до десета кохорта.
Делфи — древногръцко светилище на Аполон с прочут оракул.
Дентелети — тракийско племе в сегашна Западна България.
Дентелетика — страната на дентелетите.
Десудаба — тракийско селище, около град Сандански.
Децимация — наказване със смърт всеки десети човек.
Джерман — тракийски бог на топлите минерални води.
Дионис — древногръцки бог на плодородието, заимствуван от траките.
Дионисии — празненства в чест на Дионис, от които води началото си древногръцкият театър. Римляните ги наричали Вакханалии. Днес това понятие изразява разпуснати пиршества.
Доберус — сегашният град Дебър.
Дорийци — едни от основните древногръцки племенни съюзи.
Донакс — тракийското название на Рила.
Дулциарция — римска сладкарница.
Евридика — нимфа, жена на Орфей, ухапана от змия.
Еней — според митологията троянски герой, родоначалник на римляните.
Еринии — древногръцки богини на отмъщението, крилати жени с коси от змии.
Ескулап — римското име на Асклепий.
Залмокс (Салмокс) — главно божество на северните траки и даките.
Зейра — тракийско наметало с гугла, оцветено на ярки ивици.
Изида — египетска богиня на майчинството и плодородието.
Илирийци — родствени на траките племена.
Илирия — древна област по източното крайбрежие на Адриатическо море.
Имплувиум — непокрит четвъртит двор в средата на римска къща.
Индийска сол — калиева селитра в природно състояние.
Календа — първият ден на месеца.
Капител — горната част на колоната.
Капитолиум — главният храм на Юпитер в Рим върху един от седемте хълма.
Келти — древни племена, населяващи Западна Европа. В III в. пр.н.е. основали келтско царство в Тракия. Римляните ги наричали гали.
Киликия — древна област в Югоизточна Мала Азия.
Конклав — стая.
Консул — в древния Рим най-висш граждански и военен сановник.
Контубернал — принадлежащ към свитата, адютант.
Кохорта — поделение на римската пехота, 1/10 от легиона, около 600 войници.
Ктисти — съвършени, тракийска секта на отшелници вегетарианци.
Купидон — римското име на Ерос, бог на любовта, крилато момченце с лък и стрели.
Лари — богове, покровители на къщата.
Легион — голяма бойна единица в римската армия, състои се от 10 кохорти, 30 манипули и 60 центурии, 4200–6000 души.
Лееи — илирийско племе.
Лета — Река в подземния свят, от която пиели сенките на умрелите, за да забравят земния си живот.
Либия — територията на днешна Либия, в древността заселена със скитнически племена.
Лизимах — военачалник на Александър Македонски.
Ликвеатор — гладиатор с ласо и тризъбец.
Лорарии — надзиратели на роби, които ги бият.
Магадида — триъгълен струнен инструмент, на който се свири с две ръце.
Македония — древна робовладелска държава в сегашна Северна Гърция, населена с племена, родствени на гърците и траките.
Манипула — малка самостоятелна бойна единица, 1/3 от кохортата.
Марс — син на Юпитер и Юнона, бог на войната, баща на Ромул.
Матер Магна Деум Кибела — Великата Майка на Боговете Кибела, главна фригийска богиня.
Махайра — къс извит тракийски меч.
Меди — тракийско племе, населявало средното течение на Струма.
Медика — страната на медите.
Менада — на гръцки „беснееща“, равнозначно на вакханка.
Месия — в юдаизма изпратен от бога Спасител да въдвори на земята Царството небесно.
Миопарона — малък пиратски кораб, миши кораб.
Мирмилон — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.
Митра — древен персийски бог на светлината и правдата.
Неаполис — древно име на днешния град Кавала.
Небрида — наметка на вакханка от сърнешка кожа.
Немезида — гръцка богиня на съдбата.
Нестос — тракийско название на р. Места.
Нимфи — богини на изворите, от тях произхождат музите.
Нобил — благородник (лат.).
Одоманти — тракийско племе по долното течение на Струма.
Одриси — тракийско племе по долното течение на река Марица, създало най-силна тракийска държава.
Орбел — тракийско название на Пирин.
Оргия — свещенодействие, сегашно значение — разпуснато пиршество.
Орфей — прочут тракийски певец, син на Аполон и музата Калиопа.
Палисада — ограда от набити в земята греди.
Пангей — днес планината Пърнар даг.
Пандора — митологична жена, на която Зевс подарил за сватбата кутия, в която били заключени всички злини. От любопитство тя я отворила и злините се разлетели.
Парки — богини на съдбата — Клото, Лахесис и Атропос.
Патриций — римски благородник.
Педагог — в древността роб, който води сина на господаря си на училище.
Пела — столица на Древна Македония, с. Апостол, Енидже, Вардарско.
Пелта — малък кръгъл щит, отначало от опъната кожа върху оплетени пръчки.
Пенати — домашни божества покровители на семейството и държавата.
Пеплум — широка гръцка женска дреха.
Перистил — обкръжен с колони двор на римска къща.
Питагор — древногръцки философ идеалист, вярвал в безсмъртието.
Пития — жрица предсказателка в Делфи.
Платон — древногръцки философ.
Плебеи (плебс) — римско простолюдие.
Понт — римското название на Черно море, царството на Митридат.
Претекста — тога, обшита с пурпур на магистрат.
Претор — висше длъжностно лице след консула.
Преториум — в случая главния площад в римски лагер с палатката на пълководеца.
Проскрипция — списък на обявени извън закона лица.
Резос — тракийско название със значение на базилевс.
Рециарий — гладиатор, въоръжен с мрежа и тризъбец.
Речитатив — вид пеене, близко до декламацията.
Ритон — античен съд за вино във форма на рог или животинска глава.
Рома — римското название на Рим.
Ромфея — тракийски дълъг двуостър меч, служел и за метателното копие.
Сабини (сабиняни) — едно от най-старите племена в Италия, съседи на латиняните.
Салве — здравей (лат.)
Самнити — древно племе в Средна Италия.
Сатир — горско божество с кози крака.
Сатри — тракийско племе, обитаващо територията между Струма и Места.
Сатурн — староиталийски бог на земеделието, през неговото царуване бил Златният век.
Сатурналии — празник в чест на Сатурн, 17–23 декември.
Сбелсурд — главно божество на дентелетите, отъждествявано със Залмокс.
Секутор — гладиатор с меч, щит и шлем, противник на рециария.
Семела — тракийска богиня на земята, майка на Дионис.
Сенат — съвет на старейшините в Рим.
Серди — тракийско племе в Софийско поле.
Сердика — страната на сердите и селище на мястото на днешна София.
Сестерция — малка сребърна монета, равна на 4 аса.
Синти — племе, населяващо областта Синтия.
Синтия — страната на синтите, вероятно в днешно Петричко.
Сиринга — нимфа, превърната в тръстика; флейта.
Ситалк — резос на тракийското племе одриси, създал могъща държава.
Скаптопара — тракийско селище до днешния Благоевград.
Скития — древна област между р. Дон и Дунав, населена със скити.
Скодриски — келтско племе по р. Морава.
Скомброс — тракийско название на Витоша.
Смалт — оцветено стъкло.
Стикс — река в подземното царство, вледеняваща всичко.
Стило — калем, желязно острие за писане.
Стоик — привърженик на учението стоицизъм, устойчив в изпитанията.
Стола — дълга гръцка женска дреха, дреха на флейтист.
Стримон — тракийско название на р. Струма; Стримон, син на Арес, удавил се в същата река.
Таблинум — стаята между перистила и атриума в римска къща.
Талант — гръцка мярка за тегло 25–26 кг.
Тартар — място за наказания в подземния свят.
Тевтони — германско племе.
Терма — древното име на Солун.
Термополии — кръчми, където се продавали топли напитки.
Тирс — жезъл с борова шишарка.
Тога — връхна дреха на римляните.
Тосканци — племе в Средна Италия.
Траки — племена от индоевропейски произход, населяващи главно сегашните български земи, споменати за пръв път от Омир.
Трап — мостчето, свързващо кораба с кея.
Тракийски конник (Херос) — бог на лова, плодородието, живота и смъртта, всебог, послужил за основа на Свети Георги.
Трибали — мизийско племе, населяващо областта от Ниш до Дунав.
Трибун — висш администратор; висш офицер — във всеки легион по 6 трибуна; в случая трибун на кохортата е командирът на първата кохорта в легиона.
Триклиниум — канапе за лягане, в случая трапезария.
Трирема — галера с три реда весла.
Тур — изчезнал вид диво говедо.
Умбри — древно племе в Средна Италия.
Фавн — митичен цар на Лациум, впоследствие почитан като горски бог.
Фаланга — тактическа единица в древногръцката армия, усъвършенствувана от Филип II Македонски.
Фалери — металически украшения върху бронята на римски войник, знак за бойно отличие.
Филип IV — македонският цар, при който римляните покоряват Македония.
Фортуна — римска богиня на съдбата.
Форум — градски площад; търговски, политически и съдебен център.
Фриз — част от сградата над колоните, обикновено украсена с барелефи.
Фронтон — най-горната триъгълна част от фасадата на сграда.
Фурия — римска богиня на отмъщението.
Халдейци — древни семитски племена в Месопотамия.
Хедонисти — изповядващи учението, че удоволствието е висше благо.
Хемус — тракийско название на Стара планина.
Херакъл — наречен от римляните Херкулес, митичен герой с изключителна сила.
Херодот — първият древногръцки историк, наречен Баща на историята.
Хетера — в Древна Гърция жена от висшето общество, която води разпуснат живот.
Хефест — гръцки бог на огъня и покровител на ковачите, съпруг на Афродита; в Рим отъждествен с Вулкан.
Хидрия — съд за вода, подобен на стомна с три дръжки.
Химера — огнедишащо чудовище, смесица от лъв, коза и дракон.
Хитон — древногръцка дреха.
Хламида — древногръцко наметало.
Хумералия — металическа презрамка на бронята.
Центурион — стотник в римската армия.
Центурия — римска бойна част, състояща се от сто легионера, ½ манипула.
Ямбадула — женска богиня, посредница между хората и Залмокс.
Ямфорина — столица на медите с неустановено местоположение, вероятно около Разлог или Банско.
Янус — римски бог с две лица, бог на вратите, на всяко начало и край.