Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Eternities(2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
moosehead(2011)
Допълнителна корекция
Genova39(2011)

Издание:

Петър Бобев. Гладиаторът

Роман за юноши

 

Редактор: Рашко Сугарев

Художник: Ани Бобева

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

 

Редакционна колегия: Анастас Стоянов, Георги Атанасов, Димитър Яръмов, Кирил Назъров, Константин Площаков, Кирил Топалов и Неда Антонова

 

Формат 60×84/16. ЛГ-У11/65б. Тираж 40135 екз. Дадена за печат на 1.VII.1988 г. Подписана за печат на 14.XI.1987 г. Печатни коли 17. Издателски коли 15,861. УИК 13,274. Издателска поръчка №58. Техническа поръчка № 81 138. Код 24/95373/6257-1-88. Цена 1,31 лв.

 

Военно издателство, София, 1988

Печатница на Военното издателство, София, 1988

История

  1. —Добавяне

Кратки пояснения

Абола — наметало.

Аве — здравей (лат.).

Авгур — римски жрец, предсказател по полета на птиците.

Агриани — тракийско или пеонско племе по десния бряг на Струма.

Акинаке — тракийска кама.

Акропол — укрепена височина в старогръцки град.

Амфиполис — древен град между Струма и Места, дн. Неохори.

Анаитис — персийска богиня на плодоносните води.

Ангустиклавиум — туника, обшита с пурпур.

Андабат — гладиатор, който се бие, без да вижда.

Анибал — картагенски пълководец (около 247–183 г. пр.н.е.). Разбил римляните при Тразименското езеро (217 г.) и при Кана (216 г. пр.н.е.).

Анибалов прах — според някои хипотези взривно вещество, подобно на черния барут.

Аполония — древногръцки град на Бяло море близо до устието на Струма, различен от черноморската Аполония (Созопол).

Арес — древногръцки бог на войната, може би от тракийски произход. У римляните наричан Марс.

Артемида — древногръцка богиня на лова и целомъдрието.

Асклепий — древногръцки бог на медицината, може би от тракийски произход.

Атараксия — пълно душевно спокойствие.

Атаргатис — сирийска богиня на плодородието.

Атис — фригийски бог на загиващата и възраждаща се растителност.

Атриум — главна зала в дома.

Ахилесова пета — уязвимо място.

Базилевс — в древността военачалник, съдия и жрец.

Бакхус — римското название на Дионис.

Балиста — бойна машина за мятане на камъни.

Баритус — боен вик.

Бендида — тракийска богиня на лова и плодородието, отъждествявана с Артемида.

Бесапара — тракийско селище в дн. Пазарджишко, главен град на бесите.

Беси — тракийско племе по горното течение на Марица.

Бизантион — древното име на Цариград, основан от тракиеца Бизас.

Брити — келтски племена в Британия.

Вакханка — почитателка на Бакхус-Дионис, изпаднала в екстаз.

Варвари — пренебрежително название, давано от гърците и римляните на съседите им.

Велити — лека римска пехота.

Веста — дъщеря на Сатурн, богиня на домашното огнище.

Весталка — жрица на Веста, която поддържа вечния огън в храма.

Вологез — Дионисов жрец на бесите, повел борба срещу Рим. Тук става дума за негов предшественик.

Вътрешно море — Средиземно море.

Галера — дървен гребен кораб.

Гали — римско название на келтските племена, населяващи Галия.

Галия — област, обхващаща Франция и Северна Италия.

Гети — тракийско племе, населявало Добруджа и Изт. Румъния.

Гладиатори — роби, обучени за въоръжена борба помежду им или със зверове.

Гномон — стрелка на слънчев часовник.

Гракхи — Тибериус и Гайус, народни трибуни с демократични прояви.

Даки — родствено на траките племе, населяващо днешна Румъния.

Данайци — според Омир събирателно име за всички гърци.

Дарий I Хистапс — персийски цар, разбит от гърците при Маратон.

Декуманска порта — вратата на римския лагер до десета кохорта.

Делфи — древногръцко светилище на Аполон с прочут оракул.

Дентелети — тракийско племе в сегашна Западна България.

Дентелетика — страната на дентелетите.

Десудаба — тракийско селище, около град Сандански.

Децимация — наказване със смърт всеки десети човек.

Джерман — тракийски бог на топлите минерални води.

Дионис — древногръцки бог на плодородието, заимствуван от траките.

Дионисии — празненства в чест на Дионис, от които води началото си древногръцкият театър. Римляните ги наричали Вакханалии. Днес това понятие изразява разпуснати пиршества.

Доберус — сегашният град Дебър.

Дорийци — едни от основните древногръцки племенни съюзи.

Донакс — тракийското название на Рила.

Дулциарция — римска сладкарница.

Евридика — нимфа, жена на Орфей, ухапана от змия.

Еней — според митологията троянски герой, родоначалник на римляните.

Еринии — древногръцки богини на отмъщението, крилати жени с коси от змии.

Ескулап — римското име на Асклепий.

Залмокс (Салмокс) — главно божество на северните траки и даките.

Зейра — тракийско наметало с гугла, оцветено на ярки ивици.

Изида — египетска богиня на майчинството и плодородието.

Илирийци — родствени на траките племена.

Илирия — древна област по източното крайбрежие на Адриатическо море.

Имплувиум — непокрит четвъртит двор в средата на римска къща.

Индийска сол — калиева селитра в природно състояние.

Календа — първият ден на месеца.

Капител — горната част на колоната.

Капитолиум — главният храм на Юпитер в Рим върху един от седемте хълма.

Келти — древни племена, населяващи Западна Европа. В III в. пр.н.е. основали келтско царство в Тракия. Римляните ги наричали гали.

Киликия — древна област в Югоизточна Мала Азия.

Конклав — стая.

Консул — в древния Рим най-висш граждански и военен сановник.

Контубернал — принадлежащ към свитата, адютант.

Кохорта — поделение на римската пехота, 1/10 от легиона, около 600 войници.

Ктисти — съвършени, тракийска секта на отшелници вегетарианци.

Купидон — римското име на Ерос, бог на любовта, крилато момченце с лък и стрели.

Лари — богове, покровители на къщата.

Легион — голяма бойна единица в римската армия, състои се от 10 кохорти, 30 манипули и 60 центурии, 4200–6000 души.

Лееи — илирийско племе.

Лета — Река в подземния свят, от която пиели сенките на умрелите, за да забравят земния си живот.

Либия — територията на днешна Либия, в древността заселена със скитнически племена.

Лизимах — военачалник на Александър Македонски.

Ликвеатор — гладиатор с ласо и тризъбец.

Лорарии — надзиратели на роби, които ги бият.

Магадида — триъгълен струнен инструмент, на който се свири с две ръце.

Македония — древна робовладелска държава в сегашна Северна Гърция, населена с племена, родствени на гърците и траките.

Манипула — малка самостоятелна бойна единица, 1/3 от кохортата.

Марс — син на Юпитер и Юнона, бог на войната, баща на Ромул.

Матер Магна Деум Кибела — Великата Майка на Боговете Кибела, главна фригийска богиня.

Махайра — къс извит тракийски меч.

Меди — тракийско племе, населявало средното течение на Струма.

Медика — страната на медите.

Менада — на гръцки „беснееща“, равнозначно на вакханка.

Месия — в юдаизма изпратен от бога Спасител да въдвори на земята Царството небесно.

Миопарона — малък пиратски кораб, миши кораб.

Мирмилон — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.

Митра — древен персийски бог на светлината и правдата.

Неаполис — древно име на днешния град Кавала.

Небрида — наметка на вакханка от сърнешка кожа.

Немезида — гръцка богиня на съдбата.

Нестос — тракийско название на р. Места.

Нимфи — богини на изворите, от тях произхождат музите.

Нобил — благородник (лат.).

Одоманти — тракийско племе по долното течение на Струма.

Одриси — тракийско племе по долното течение на река Марица, създало най-силна тракийска държава.

Орбел — тракийско название на Пирин.

Оргия — свещенодействие, сегашно значение — разпуснато пиршество.

Орфей — прочут тракийски певец, син на Аполон и музата Калиопа.

Палисада — ограда от набити в земята греди.

Пангей — днес планината Пърнар даг.

Пандора — митологична жена, на която Зевс подарил за сватбата кутия, в която били заключени всички злини. От любопитство тя я отворила и злините се разлетели.

Парки — богини на съдбата — Клото, Лахесис и Атропос.

Патриций — римски благородник.

Педагог — в древността роб, който води сина на господаря си на училище.

Пела — столица на Древна Македония, с. Апостол, Енидже, Вардарско.

Пелта — малък кръгъл щит, отначало от опъната кожа върху оплетени пръчки.

Пенати — домашни божества покровители на семейството и държавата.

Пеплум — широка гръцка женска дреха.

Перистил — обкръжен с колони двор на римска къща.

Питагор — древногръцки философ идеалист, вярвал в безсмъртието.

Пития — жрица предсказателка в Делфи.

Платон — древногръцки философ.

Плебеи (плебс) — римско простолюдие.

Понт — римското название на Черно море, царството на Митридат.

Претекста — тога, обшита с пурпур на магистрат.

Претор — висше длъжностно лице след консула.

Преториум — в случая главния площад в римски лагер с палатката на пълководеца.

Проскрипция — списък на обявени извън закона лица.

Резос — тракийско название със значение на базилевс.

Рециарий — гладиатор, въоръжен с мрежа и тризъбец.

Речитатив — вид пеене, близко до декламацията.

Ритон — античен съд за вино във форма на рог или животинска глава.

Рома — римското название на Рим.

Ромфея — тракийски дълъг двуостър меч, служел и за метателното копие.

Сабини (сабиняни) — едно от най-старите племена в Италия, съседи на латиняните.

Салве — здравей (лат.)

Самнити — древно племе в Средна Италия.

Сатир — горско божество с кози крака.

Сатри — тракийско племе, обитаващо територията между Струма и Места.

Сатурн — староиталийски бог на земеделието, през неговото царуване бил Златният век.

Сатурналии — празник в чест на Сатурн, 17–23 декември.

Сбелсурд — главно божество на дентелетите, отъждествявано със Залмокс.

Секутор — гладиатор с меч, щит и шлем, противник на рециария.

Семела — тракийска богиня на земята, майка на Дионис.

Сенат — съвет на старейшините в Рим.

Серди — тракийско племе в Софийско поле.

Сердика — страната на сердите и селище на мястото на днешна София.

Сестерция — малка сребърна монета, равна на 4 аса.

Синти — племе, населяващо областта Синтия.

Синтия — страната на синтите, вероятно в днешно Петричко.

Сиринга — нимфа, превърната в тръстика; флейта.

Ситалк — резос на тракийското племе одриси, създал могъща държава.

Скаптопара — тракийско селище до днешния Благоевград.

Скития — древна област между р. Дон и Дунав, населена със скити.

Скодриски — келтско племе по р. Морава.

Скомброс — тракийско название на Витоша.

Смалт — оцветено стъкло.

Стикс — река в подземното царство, вледеняваща всичко.

Стило — калем, желязно острие за писане.

Стоик — привърженик на учението стоицизъм, устойчив в изпитанията.

Стола — дълга гръцка женска дреха, дреха на флейтист.

Стримон — тракийско название на р. Струма; Стримон, син на Арес, удавил се в същата река.

Таблинум — стаята между перистила и атриума в римска къща.

Талант — гръцка мярка за тегло 25–26 кг.

Тартар — място за наказания в подземния свят.

Тевтони — германско племе.

Терма — древното име на Солун.

Термополии — кръчми, където се продавали топли напитки.

Тирс — жезъл с борова шишарка.

Тога — връхна дреха на римляните.

Тосканци — племе в Средна Италия.

Траки — племена от индоевропейски произход, населяващи главно сегашните български земи, споменати за пръв път от Омир.

Трап — мостчето, свързващо кораба с кея.

Тракийски конник (Херос) — бог на лова, плодородието, живота и смъртта, всебог, послужил за основа на Свети Георги.

Трибали — мизийско племе, населяващо областта от Ниш до Дунав.

Трибун — висш администратор; висш офицер — във всеки легион по 6 трибуна; в случая трибун на кохортата е командирът на първата кохорта в легиона.

Триклиниум — канапе за лягане, в случая трапезария.

Трирема — галера с три реда весла.

Тур — изчезнал вид диво говедо.

Умбри — древно племе в Средна Италия.

Фавн — митичен цар на Лациум, впоследствие почитан като горски бог.

Фаланга — тактическа единица в древногръцката армия, усъвършенствувана от Филип II Македонски.

Фалери — металически украшения върху бронята на римски войник, знак за бойно отличие.

Филип IV — македонският цар, при който римляните покоряват Македония.

Фортуна — римска богиня на съдбата.

Форум — градски площад; търговски, политически и съдебен център.

Фриз — част от сградата над колоните, обикновено украсена с барелефи.

Фронтон — най-горната триъгълна част от фасадата на сграда.

Фурия — римска богиня на отмъщението.

Халдейци — древни семитски племена в Месопотамия.

Хедонисти — изповядващи учението, че удоволствието е висше благо.

Хемус — тракийско название на Стара планина.

Херакъл — наречен от римляните Херкулес, митичен герой с изключителна сила.

Херодот — първият древногръцки историк, наречен Баща на историята.

Хетера — в Древна Гърция жена от висшето общество, която води разпуснат живот.

Хефест — гръцки бог на огъня и покровител на ковачите, съпруг на Афродита; в Рим отъждествен с Вулкан.

Хидрия — съд за вода, подобен на стомна с три дръжки.

Химера — огнедишащо чудовище, смесица от лъв, коза и дракон.

Хитон — древногръцка дреха.

Хламида — древногръцко наметало.

Хумералия — металическа презрамка на бронята.

Центурион — стотник в римската армия.

Центурия — римска бойна част, състояща се от сто легионера, ½ манипула.

Ямбадула — женска богиня, посредница между хората и Залмокс.

Ямфорина — столица на медите с неустановено местоположение, вероятно около Разлог или Банско.

Янус — римски бог с две лица, бог на вратите, на всяко начало и край.

Край
Читателите на „Гладиаторът“ са прочели и: