Джейн Едуърдс
Роберта (5)

V

Роберта водеше колата напълно механично, като само се стараеше да не изпуска от очи задните фарове на ягуара на Грег. Действаше като някакъв автомат, чувствайки се напълно смазана и опустошена.

Осветената вила й се стори като спасителен фар сред бурно море. Грег й помогна да слезе и я заведе до къщата. После се върна, за да вземе куфара й.

— Влизай в банята — рече той, като й го подаде. — Пусни душа и стой под него, докато отново се стоплиш.

Толкова бе изтощена, че можеше единствено да се подчини на нарежданията му. В банята най-сетне свали мокрите дрехи. Жалко за хубавите неща. Бяха напълно съсипани, особено обувките, а и чудесното велурено яке с етикет: „Да не се пере.“

Горещата струя я накара да остане без дъх. Позволи на живителните водни струи да я обливат толкова дълго, докато в един момент й се стори, че ако продължи, просто ще се стопи. Изпълнена със съжаление спря водата.

Влезе в дневната, опакована в панталони от рипсено кадифе, бял пуловер с висока яка върху блузата с дълъг ръкав и дебели къси чорапи. Грег бе сложил още дърва на огъня.

Роберта се приближи и протегна ръце към пламъците. Топлината и пращенето на сухото дърво я накараха да отмалее съвсем.

— По-добре ли си сега? — Грег се приближи с чаша, в която имаше ароматно горещо питие.

— О, благодаря. Какво е това?

— Грог. Пий го, докато е горещ.

След като Грег изчезна в банята, тя се отпусна до камината и отпи от горещата напитка. Облиза канелата от устните си и се загледа в малките локвички, оставени от мокрите му крака. След още няколко глътки стана, за да потърси салфетки и да забърше пода. Чуваше плющенето на душа и изведнъж й стана неудобно, че изразходи толкова много гореща вода.

Странно — помисли си Роберта, — допреди малко не исках и да чуя за този човек, а сега се притеснявам дали ще му стигне топлата вода. По същия начин докато се спускаше от планината, все си мислеше как той стоеше до колата й, напълно прогизнал от дъжда. Грег вероятно също не я харесваше особено. И все пак й бе помогнал да се върне обратно и й бе направил грог, за да не се разболее.

Странна двойка, наистина. Врагове, които се грижеха един за друг.

— Беше ли останала достатъчно топла вода? — запита тя, когато той отново се появи.

— Не съм свикнал с горещи душове — рече той тактично. — Не ми действат освежаващо.

— Вярно е. На мене направо ми се доспива — Роберта остави чашата си и се огледа. — Моля те, не ме разбирай погрешно, но бих искала да знам къде спиш ти и къде мога да легна аз?

Грег огледа безформения й пуловер, изтъркания кадифен панталон и огромните чорапи, напомнящи обувки на клоун, и каза с иронична усмивка:

— Не се безпокой? В този вид не можеш да прелъстиш дори затворник, прекарал две години в единична килия.

— Изобщо не се притеснявам и не искам да прелъстявам никого. Просто искам да знам къде спиш. Когато си тук горе и си сам, разбира се.

— В спалния чувал. Вън на балкона, ако не вали. Или тук вътре на пода.

— На пода?

— В спалния чувал, върху надуваем дюшек. Много е удобно. Човек невинаги се нуждае от огромна спалня.

— Не, особено когато е достатъчно изтощен — рече хапливо Роберта и се прозя. — Стаята ти за гости тук пред камината ли е?

— Всъщност не. Това е апартаментът на господаря на дома. А ти можеш да използват онова чудесно ъгълче там зад дървата.

— Какво великодушие! Дървата сигурно са пълни с паяци. Предпочитам да спя на топло и да не ме безпокоят. Ще остана тук пред камината, ако не възразяваш.

— А ако възразя?

— Да си чувал нещо за гостоприемството?

— И докъде може да стигне това гостоприемство? — Грег сложи ръце на кръста си. — Първо източваш всичката ми гореща вода, после измокряш до една хавлиените ми кърпи. Изпи и последната ми капчица бренди, без дори да кажеш, че е хубаво!

— Хубаво беше, благодаря. А аз избърсах мокрите ти следи по пода — Роберта започна сама да разтрива раменете си. — Такова нещо би направил само някой много възпитан гост, не мислиш ли? Мога ли сега да се настаня до камината или не?

— От мен да мине, но да не съжаляваш, ако през нощта ти стъпя на главата, когато реша да сложа някоя цепеница в огъня.

Обърна й гръб, наведе се и отвори един от вградените шкафове зад пейките. Хвърли два спални чувала по средата на помещението и изръмжа:

— Избери си единия.

— Кой е твоят?

— Ако ти кажа, сигурно ще ми вземеш и него.

— Каква глупост. Изобщо не трябваше да ме подмамваш тук — Роберта внимателно заразглежда чувалите, за да удължи шегата. Умората й изведнъж изчезна. — Зеленият ми харесва повече.

— Така си и знаех. Той е моят.

— Така ли? Откъде можех да знам. Ти каза да си избера единия.

Грег не отговори. Измъкна два малки, навити на руло пакета. После изрови от шкафа някакъв странен предмет, приличен на пъпеш, от който излизаше дълъг маркуч.

— Какво е това? — Роберта видимо се изненада.

— Крачна помпа. С нея се надуват дюшеците. Функционира като духало — развърза единия пакет и разстла тежкия пластмасов правоъгълник на пода. Роберта наблюдаваше с интерес как той пъхна края на духалото във вентила на надуваемия дюшек. Грег мълчаливо се изправи и започна с ожесточена физиономия да помпи с крак.

Когато се зае с втория матрак, Роберта се приближи до зеления спален чувал. Беше сгънат грижливо и пристегнат с ремък. Тя отвори закопчалката и разстла чувала в пълната му дължина.

— Как се влиза в това нещо?

— Дръпни ципа и се мушкай вътре.

— И после ципът се затваря отново. Няма ли опасност вътре да се разболееш от клаустрофобия?

— Страхуваш ли се?

— Всъщност не.

Роберта колебливо изпробва ципа. Функционираше безупречно. Въпреки това продължи да стои нерешително.

— Имала съм рокли, при които ципът заяжда някъде по средата и не мога нито да ги облека, нито да ги съблека. Какво ще правя, ако и тук ми се случи?

Грег затвори вентила на надуваемия дюшек и кимна към кухненската ниша.

— Виждаш ли онова чекмедже там? Второто от горе на долу. Можеш да потренираш дотам скокове в чувал, после да дръпнеш дръжката със зъби и да измъкнеш клещите…

— Ти се подиграваш с мен!

— Да. Но шегата настрана. Само ми кажи, ако ципът заяде. Веднага ще стана и ще извикам пожарната. Обещах, че няма да те докосвам, не помниш ли?

— Знам, знам.

Грег сложи единия от дюшеците в ъгъла до дървата и разстла върху него синия спален чувал. После отмести настрана възглавниците за сядане, наредени до камината, и сложи дюшека на Роберта на тяхно място. С мрачно изражение нагласи отгоре чувала, разтвори донякъде ципа и отгърна чувала така, както камериерките в хотелите отгръщат чаршафите за гостите.

— Леглото ви е готово, мадам.

Тя се мушна вътре. Пухеният спален чувал бе невероятно мек и топъл, а надуваемият дюшек — еластичен като водно легло.

— Няма ли свалиш чорапите си и този отвратителен пуловер? — запита Грег.

— Не зная дали е необходимо. Никога не съм спала в такова нещо.

— Е, все ми е едно.

Грег угаси светлината и се пъхна в своето „легло“. След няколко минути Роберта все пак реши да се вслуша в съвета му. Седна, събу чорапите си и съблече пуловера. Така беше по-добре. Почувства обаче, че коланът на панталона я стяга. Сигурно следобед не трябваше да яде толкова. На светлината на пламъците от камината хвърли поглед към Грег. Той лежеше настрана с лице, обърнато към стената. Дишаше тихо и равномерно. Може би вече спеше. Тя събу кадифения панталон и веднага се почувства по-добре. Ако сега махнеше и тясната блуза, наистина щеше да спи като къпана.

Хвърли блузата на пода и копчетата издрънчаха в камината.

Грег се стресна.

— Какво правиш, по дяволите? — простена той, извърна се и видя Роберта да седи по бельо върху спалния си чувал.

— Нищо — отговори тя бързо. — Всичко е наред, честна дума. Спи си спокойно!

— Трудно ще стане — изпъшка Грег. — Веднъж като се събудя, ми трябват часове, за да заспя отново.

— Нима? И какво ще правиш през всичкото това време?

Няколко минути той мълчаливо я гледа. Погледът му я накара да изтръпне.

— Зная какво бих правил с най-голямо удоволствие.

— И то е? — тя искаше да се върне в чувала, но нямаше сили да се помръдне.

— Да продължа оттам, докъдето бях стигнал преди идиотското си признание. Или да взема един студен душ, но този път не защото е свършила топлата вода — Грег излезе от чувала си.

Роберта забеляза, че носеше само тениска и слип. Явно джинсите не му се струваха особено удобни за спане.

— Какво си намислил? — запита тя и преглътна. О, небеса, наистина бе събудила заспалия тигър.

— Обещах да не те докосвам, но не и да не те гледам. Много си хубава.

Грег стисна устни. Наистина се бореше със себе си. После се приближи до големия прозорец и погледна навън. След известно време каза:

— Невероятно, но дъждът престана.

— Означава ли това, че ще спиш навън? — против волята си Роберта бе обхваната от някакво разочарование.

— Не — извърна се той към нея с многозначителна усмивка. — Означава, че няма да се измокрим, ако сега решим да отидем до топлия басейн.

— Звучи ми доста съмнително — рече Роберта, седна и кръстоса дългите си крака върху спалния чувал, следвайки едно внезапно хрумване. „Защо просто да не обърна копието?“ — запита се тя. Грег си бе заслужил наказанието. Можеше да го подразни малко и после да му пожелае лека нощ.

— Не казах, че ще останем сухи, само по пътя няма да се измокрим.

Роберта бавно се приближи към него.

— Разбирам. Това е горе-долу като да не ядеш цял ден, а вечерта да те чака галавечеря.

— Нещо такова — Грег прокара език по изсъхналите си устни. — Боже, какъв страхотен сутиен! И доста добре изпълнен. Но другото нещо!

— Какво? Да не би другото нещо да не стои добре?

Грег извъртя очи и се втренчи в тавана.

Роберта едва се удържа да не се разкикоти и започна да разкопчава ризата му. Правеше го малко припряно.

— Караш ме да полудявам — простена Грег.

Подчертано бавно тя разтвори следващото копче.

— Чакам отговора на въпроса си.

— В сравнение с ужасната ти опаковка отпреди малко тези неща ти стоят изключително добре — измърмори уклончиво той. — Но тази дантела не е ли прекалено тънка?

— Да, но тук е достатъчно топло. Скоро сам ще се убедиш — тя бавно мушна ръце под тениската му и пръстите й замилваха мускулите му.

Тениската падна на земята.

— Наистина си си направил чудесно любовно гнезденце тук горе — прошепна тя, докато ръцете й милваха гърдите му. — Често ли водиш тук бедни беззащитни момиченца?

— Най-малко веднъж в седмицата. Роберта, знаеш ли, че самообладанието и на най-силния мъж си има граници?

— Така ли?

— Да, по дяволите!

Наистина изглеждаше много напрегнат. Тя кръстоса ръце зад врата му и очерта устните му с език. Той стоеше със стиснати юмруци.

— Грег, ако ти позволя да оттеглиш обещанието си, ще отидем ли до топлия басейн?

— Възможно е.

— Защо не веднага? Нали сам искаше?

— Никога не съм срещал жена като тебе. Бъди разумна! Суха си само от десет минути и вече отново искаш да се намокриш.

— Може да съм дошла на този свят като русалка. Представяш ли си как бих изглеждала с рибя опашка?

— Роберта!

— Да, Грег.

— Ще престанеш ли да ме мъчиш най-сетне?

— Да, Грег. Как се чувства човек, когато му се отплаща със същото?

— Неприятно, меко казано.

— Добре — изръмжа тя победоносно. — В такъв случай те освобождавам от обеща…

Но още преди да довърши, той вече я бе сграбчил и жадно я целуваше. Малко по-късно обаче я пусна също така рязко, както я бе привлякъл към себе си. Без да каже нито дума, събра двата дюшека пред камината, а от спалните чували направи примамливо гнездо. После застана пред нея, подпрял ръце на хълбоците си.

— Ти докара нещата дотам. Знаеш, нали?

Роберта сви рамене:

— Имах чувството, че не може да продължаваме така.

Той я грабна на ръце, косата й падна върху лицето му. Целуваше шията, брадичката, трапчинките по бузите й. После ненаситно се впи в устните й.

Тя обви ръце около врата му и потъна в целувката. През целия ден бе мечтала за това. Сега се вкопчи с всичка сила в Грег. Истинско блаженство бе да усеща топлината на кожата му. Още преди да разбере какво става, вече лежеше до него върху пухените чували.

Бавно, но решително Грег мушна пръсти под закопчалката на сутиена. Отвори я, освободи гърдите й от леката материя и нежно ги целуна.

Роберта очерта с палец внушителната линия на брадичката му. Беше като самия него — силна, решителна и невероятно мъжествена.

— Какво щеше да стане, ако не бях те освободила от обещанието ти? — запита тя.

— Знаеш ли как реагират тийнейджърите на забранен филм? — помилва гърдите й и дълго се спря на розовите им връхчета. Роберта скри лице в косата му. Измърка доволно, когато почувства устните му върху кожата си. При докосването на езика му връхчетата на гърдите й се втвърдиха.

— Хубаво е, нали? — прошепна Грег. — Кажи ми всичко, което обичаш да правиш!

— Не зная — простена тя, учудена от молбата му. — В тази област съм абсолютно невежа.

— Как така?

— Няма ли да ми се смееш?

— Не, скъпа — отвърна той нежно и съвсем сериозно.

Бузите й пламнаха като огъня в камината. Но тя знаеше, че той няма да се подиграе на нейната неопитност.

— Случвало ми се е само два пъти, и то преди около пет години — рече тя и тихо добави: — Не знаех какво да правя, а и не ми хареса особено.

— Не се ли получи? — Една жена рядко прави подобно признание — помисли си Грег. Почувства се някак особено възбуден от доверието й.

— Не. Бях слушала, че е хубаво, но… — тя смутено се извърна. — Може би при мен нещо не е наред.

— Годеникът ти нещо не е бил наред. Май че е бил истински егоист — в гласа на Грег имаше гняв срещу Брайън. Наведе се и целуна връхчето на носа й. — Най-важното в леглото — или по-точно върху надуваемия дюшек — е всеки да получи своето. Разбираш ли?

Тя кимна. Първоначалният й страх постепенно отстъпи на радостното предчувствие за онова, което й обещава страстният му поглед. Приятен трепет обхвана цялото й тяло. Да, Грег наистина й бе влязъл под кожата.

Когато отново затвори очи, той смъкна презрамките на сутиена от раменете й и пусна малкото парче плат на земята. Започна да изучава тялото й с ръце и устни. Когато чу стоновете й, ръцете му се плъзнаха под бикините и ги свлякоха по дългите стройни бедра. После се съблече и той.

В един незабравимо дълъг миг двамата просто лежаха и се гледаха на светлината на пламъците.

— И ти можеш да ме милваш — окуражи я Грег.

Как отгатна, че копнея да го докосна? Роберта сложи ръце на гърдите му и топлината му проникна в нея. Той хвана пръстите й и ги насочи надолу. Усети възбудата му и й се стори, че за миг той остана без дъх.

— Кажи ми какво обичаш да правиш? — бе смаяна от новото си самочувствие.

Грег вътрешно се засмя и я взе в прегръдките си.

— Виждаш ли? Наистина е хубаво!

Зацелува я страстно, обхвана талията й, пръстите му замилваха хълбоците и плоския й корем, а после се плъзнаха между бедрата.

Докосванията му напълно отнеха разума й. Дишаше учестено. Грег й шепнеше нежности, а на нея й се струваше, че гори цялата. Едва издържаше на напрежението.

— Грег, моля те, престани! Струва ми се, че ще експлодирам.

— Не бързай! Само се отпусни и този огън ще те отнесе в рая.

Последните му думи още звучаха в ушите й, когато светът сякаш се взриви. Грег бе проникнал в нея внимателно и мощно. Беше чудесно. Раздвижи се над нея, а тя се нагоди към ритъма му. Грег я отведе на седмото небе и когато тя се отпусна, той също не можеше да се сдържи повече.

Надуваемият дюшек под Роберта още повече усилваше чувството, че се носи по развълнуван океан. На върха на екстаза сякаш потъваше в някаква бездна. Когато Грег потръпна и високо простена, тя се усмихна. Движенията им постепенно се успокоиха и те останаха да лежат в блажена отмала с преплетени тела.

Когато по-късно той й помогна да влезе в единия от спалните чували, пухът още пазеше общата им топлина. Роберта въздъхна. Прекрасно бе да си лежи просто така и да се наслаждава на пълното щастие за първи път в живота си.

Грег понечи да затвори ципа, но тя хвана китката му и рече:

— И никаква пожарна, обещаваш ли?

Той я зави, затвори очите й с целувка.

— Никакъв пожарникар няма да успее да влезе тук през нощта, скъпа, дори и да се опита да разбие вратата с брадва.