Ан Харъл
Диамантен огън (9)

8

Американският сенатор Самюъл Райдър младши съобразяваше трескаво.

Приемливо отричане. Именно това бе необходимо в момента.

Загледа огъня, който запали в приятната всекидневна на дома си в Джорджтаун; мъчеше се да измисли по какъв начин да се измъкне от Филип Блок и Хендрик де Гийр.

— Господи! — възкликна един от помощниците му, подавайки му понеделнишкия вестник. — Вижте само какъв късмет извадихме. Това се казва навременна злополука. Хем изглеждаш добре на първа страница на „Таймс“, хем я разкарахте от главата си. Тази дама щеше да ни създава доста главоболия.

Да, наистина какъв късмет.

Кой ли го е сторил, чудеше се той. Блок? Де Гийр? И двамата имаха толкова много за губене. Всеки бе в състояние да побутне дребната старица. Или да накара друг да го направи.

И двамата бяха научили, че тя ги застрашава пред него.

Не е твоя вината. Рейчъл Стейн беше наясно с рисковете още преди да се обърне към него.

Смъртта й можеше да е случайна. Да, именно както каза сътрудникът му — навременна.

Щеше му се Де Гийр да се обади. Не го е чувал от срещата им пред „Линкълн сентър“, докато Рейчъл Стейн е умирала — или вече е била умряла. Или е загинала по-късно? Дали беше в състояние да убие жена и после да запали пура? Този мъж живееше прикрито. Всичко можеше да се очаква от него. Но ако открие Менестрела, тогава — най-сетне — Сам Райдър ще сложи край на взаимоотношенията си с Филип Блок и ще бъде свободен завинаги.

А ако не го получи?

Приемливо отричане. Именно от това се нуждаеше. Вината не е негова. Той не знаеше. Нищо не съм направил! Да, точно тези думи трябва да успее да изрече правдоподобно. Просто за всеки случай.

Телефонът иззвъня. Опита се да не му обърне внимание, но проклетото нещо не млъкваше. Слава богу, че бе сам в къщата. Кълнейки, вдигна слушалката.

— Да?

— Лейтенант. Обаждаше се Блок.

— Какво има? Нали те помолих да не звъниш тук?

— Престани с шибаните си глупости, Сам. Напредваш ли по въпроса с диаманта?

Райдър се стегна, спомняйки си повтореното няколко пъти предупреждение на холандеца в събота. Де Гийр ще му сътрудничи при едно условие: Райдър не бива да споменава за Менестрела, за Рейчъл Стейн или за семейство Пеперкамп пред Блок. „Ако го направиш — бе казал той, — ще те убия.“

— Сержант — започна Райдър предпазливо, — направил съм прецизни планове, но те не допускат твоята намеса. Би могъл да провалиш всичко. Моля те, остави ме аз да се справя. Разбери — рискувам. Освен това гадая. Не е изключено този камък изобщо да не съществува; ако не успея да го открия, не искам да ме виниш, че не съм го намерил. Само от уважение ти казах всичко, което знам.

А ако Де Гийр разбере… Не желаеше да мисли за последствията. Той е американски сенатор. Де Гийр нищо не може да му стори.

— Глупости, лейтенанте — изсмя му се Блок. — Каза ми, защото знаеше, че ако мълчиш, ще пристигна при теб и ще извия скапания ти врат. Но да съм казвал, че искам да се намесвам? Просто ще ти задам няколко въпроса, това е всичко. Кажи ми още нещо за връзката между Стейн и Де Гийр.

— Какво още има за казване? Той е предал семейството й и хората, които са ги укривали.

— Именно от тях се интересувам. Според думите ти Стейн споменала как Де Гийр се е преструвал, че им помага, докато са се укривали, като е подкупвал немците с диаманти. Откъде е взимал диамантите?

— Вероятно от запаси на семейство Пеперкамп. Криели са диаманти от нацистите и са им ги предлагали за…

Студени тръпки го побиха и той спря, долавяйки ледената тишина от другия край на линията.

— Я пак повтори името, Сами. Пеперкамп ли каза?

По дяволите. О, да го вземат мътните, помисли си Райдър. Е, вината не е негова. Блок го изманипулира да се разприказва, да изтърси неволно името Пеперкамп. Е, сержантът не можеше да направи нищо, дори да знае името.

— Не казвай на Де Гийр, че съм ти го споменал.

— Естествено, Сами. Нямаш проблеми. Та смяташ, че диамантът е у тях?

Райдър не каза нищо; мечтаеше единствено да не го полазват ледени тръпки, да е надалеч и в безопасност от страха, обзел го преди три месеца, когато Филип Блок му позвъни със съобщението, че ще установи временен военен лагер в изолираната рибарска хижа на Райдър в Северозападна Флорида. Райдър не бе в състояние да направи нищо нито тогава, нито сега. Блок щеше да постъпи както е намислил. Единственият начин да се отърве от него — единственият му шанс — беше Менестрелът. Той ще осигури на Блок достатъчно средства да си установи постоянен лагер далеч от живота на Райдър. Но първо трябва да набави Менестрела, а за да го постигне, е наложително да се справи с Хендрик де Гийр.

— Звучи ми правдоподобно — продължи Блок.

Разбира се, че е така. Нешлифованият Менестрел трябва да е в ръцете на Пеперкамп — ако съществува. Рейчъл Стейн определено не вярваше, че съществува. „Говори се, че Хендрик е използвал Менестрела като допълнителна примамка, за да ни помогне — сподели тя пред сенатора в отчаяния си опит да го накара да повдигне обвинения срещу холандеца. — Но това са глупости! Откъде ще му попадне подобен камък? Менестрелът е легенда. Хендрик де Гийр винаги се е интересувал единствено от себе си, действал е самостоятелно и е готов да обещае на всекиго всичко, само и само да се спаси.“

В собственото си отчаяние Райдър се вкопчи в Менестрела и реши, че той съществува. Трябва да съществува. И холандецът трябва да му го набави; да бъде принуден да му го набави. Беше рисковано, налудничаво рисковано, но трябваше да даде резултат.

Само да знаеше къде е Де Гийр в момента. „Ще ти донеса камъка — обеща холандецът. — Чакай. Нищо не предприемай и с никого не приказвай. Иначе ще отговаряш пред мен.“

Студените тръпки преминаха в студена пот и Райдър се наведе по-близо към огъня. Кой го плашеше повече? Блок? Де Гийр? Отрепки! Единственият му шанс е да ги насъска един срещу друг.

— Искам имената им, лейтенанте — говореше Блок. — Искам да знам кои са, къде живеят, всичко.

— Не мога!

— Ако олееш нещата, Сами, искам сам да тръгна след камъка. Затова говори!

— Господи! — Райдър си пое дълбоко въздух. Пот се стичаше от него, въпреки че изпитваше адски студ. — Обещаваш ли да не се намесваш? По дяволите, сержант, ще ми дадеш ли шанс?

— Естествено, Сами.

Все едно Блок се изсмя в лицето му; обещанието прозвуча абсолютно фалшиво. Но какво можеше да стори Райдър? Знаеше кога е победен. Ако не проговори, Блок ще цъфне във Вашингтон. Какво ще прави тогава Райдър?

— Добре — пророни той сковано, като се стараеше тонът му да не е примирен. — Според госпожица Стейн представителите на семейство Пеперкамп са четирима. Йохан Пеперкамп, шлифовчик на диаманти от Антверпен; по моя преценка най-вероятно той знае най-добре къде се намира камъкът.

— Йохан Пеперкамп, диамантен специалист, Антверпен. Звучи добре. Продължавай.

— Но той е главният…

— Ами ако не знае, глупако? Тогава какво? Каза, че са четирима. Давай нататък.

Райдър затвори очи и усети солената пот върху горната си устна. Огънят в краката му бумтеше.

— Има една Вилхелмина Пеперкамп. Живее в Ротердам и е пенсионирана държавна служителка със скромни средства. Не смятам…

— Стават двама. Следващият.

— Тя има сестра — Катарина Фол, живее в Ню Йорк и е собственица на пекарна. Очевидно тя е готова да потвърди обвиненията на госпожица Стейн срещу Де Гийр, но сега, при внезапната й… смърт…

Гласът му заглъхна. Защо заговори за това?

— Тъкмо навреме, не намираш ли? Нещо, за което вече няма защо да се безпокоиш.

Отпускайки се още по-дълбоко на дивана, Райдър си припомни как сержант Блок не търпеше никаква недовършена работа. В битките тази му страст спаси не един и два живота. Ала сега са цивилни. Райдър почти до кръв прехапа долната си устна, но си рече, че Блок няма причина да убие Рейчъл Стейн или да уреди някой да я убие. Нещастен случай е. Нали видя колко е крехка и стара?

До този момент не възприемаше като крехка решителната, цинична и все пак сърдечна стара холивудска агентка.

— Станаха трима — отбеляза Блок. — Кой е номер четири?

Райдър не помръдна. Отвори очи и в червеникавооранжевите пламъци съзря светлите копринени коси на Джулиана Фол, тъмнозелените й очи, извивката на гърдите й. Блок няма да посмее да я докосне. Тя е прекалено известна, прекалено красива.

— Една млада жена — отвърна той дрезгаво. — Невъзможно е да знае нещо за цялата тази история. Тя не е…

— По дяволите! Кажи ми името й!

— Няма!

— Добре. Сам ще го разбера.

— Недей… Фол — постави трепереща ръка върху устните си, сякаш да спре напиращите думи и Блок да не ги чуе. — Казва се Джулиана Фол. Дъщеря е на Катарина Фол.

— И тя ли живее в Ню Йорк?

— Да — тихо потвърди Райдър.

— Значи това са четиримата.

Той почти чу как Блок се прозява.

— Сержант, държах се повече от честно с теб. Поне ми кажи какво възнамеряваш да…

— Сами, Сами. Просто ще се подсигуря, че няма да сговниш нещата. Както впрочем постъпвам винаги.