Карън Робърдс
Детето на Маги (37)

37

Не намериха тялото на Лайл. Заливът беше набъбнал от двуседмичния непрестанен дъжд и ролсът беше напълно потънал в него, когато полицията пристигна на мястото. Покривът и багажникът бяха смачкани, бяха строшени всички стъкла, включително предното, а Лайл не беше вътре. Според полицаите, нахлулата вода вероятно го беше изтласкала от колата и го бе отнесла надолу по реката. Неизвестно в каква посока. Един ден, може би през лятото, тялото щеше да изплува. Удавниците винаги изплуваха.

Но като се вземеше предвид дълбочината на тази пропаст и състоянието на колата, те бяха сигурни — доколкото можеше да има сигурност в това, без да са открили трупа — че Лайл беше мъртъв.

В частен разговор Джон Хардън, шефът на полицията, който бе също и стар приятел на семейството, сподели с Люси, Хам и Маги, че в дадения случай станалото опростяваше нещата значително. Иначе скандалът щеше да бъде невероятен.

Срещата, на която Хардън ги беше извикал, за да даде обяснения за събитията, се състоя в офиса му на четиринадесетия етаж на сградата на полицията, чиито огромни прозорци имаха изглед към целия град. Беше около два часа след обяд в деня след смъртта на Лайл. Маги слушаше, загледана през прозореца. И беше в състояние да мисли само за това, колко иронично изглеждаше, че слънцето най-после грееше. След почти две седмици на непрекъснат дъжд, пролетта най-после настъпваше с целия си разкош.

Ако Лайл беше успял с плана си, тя нямаше да може да види този прекрасен ден. Тя не се съмняваше за миг, че той беше решил да я вземе със себе си предишната вечер.

Маги потръпна и съсредоточи вниманието си върху думите на Хардън.

— Изглежда, че г-н Форест е ръководел една от най-големите операции за отглеждане на марихуана в този щат, колкото и невероятно да звучи това. Говорим за наркотици на стойност милиони долари годишно. Нашата почва тук е наистина добра за това, както вероятно знаете и „Синята трева на Кентъки“ — така наричат растението. Отглеждано в щата — точно сега е изключително популярна навсякъде. Списанието, собственост на г-н Форест, явно е било на загуба от много дълго време й, когато той го е наследил, изглежда не е имал никакъв друг източник на приходи. Той е извършил онова, което, предполагам, се е чувствал длъжен да завърши, за да подобри благосъстоянието на фамилията. И вие имате късмет, че го е извършил именно по начина, който е избрал, бих казал. Цялата тази марихуана — а това означава хиляди декари — е била засадена върху общинска земя. Което означава, че в този случай федералният закон за конфискация не би могъл да се приложи. Тъй като собствеността на фамилията не е купена с пари от наркотици, и очевидно в нейните граници не са извършвани никакви трансакции с наркотици, къщата на починалия и земята около нея не е изложена на риск.

Г-н Хардън замълча, а разясненията продължи един приятен млад мъж в безупречен морскосин костюм. Началникът на полицията го бе представил като Чарлз Адамс, агент от Организацията за борба с наркотрафикантите, натоварен с разследването на случая.

— Все пак ние продължаваме да оглеждаме другите видове собственост. Г-н Форест е притежавал много пари в брой, много инвестиции, автомобили, колекции от произведения на изкуството, бижута. Някои от тях може наистина да се наложи да бъдат конфискувани. Вие ще бъдете уведомени.

— Тъй като г-н Форест е мъртъв, а като имаме предвид и крехкото здраве на г-жа Вирджиния Форест, ние ще направим всичко възможно да не вдигаме излишен шум. Така ли е, г-н Адамс? — добави г-н Хардън.

— Така изглежда — малко кисело отвърна г-н Адамс, но на Маги не й остана много време да обмисля причината за резервираността му, защото с това срещата приключи.

Когато излизаха от сградата, отнякъде се появи Линк, изглеждащ й странно в костюм и вратовръзка, и я издърпа, за да влязат в една прилична на кутийка канцелария. Люси бе решила да не й говори и най-после Маги можеше да се държи толкова студено към Хам, колкото й се искаше, така че тримата представляваха странна тройка сега, когато бяха принудени от обстоятелствата, да присъстват заедно на срещата с началника на полицията. Люси и Хам бяха избързали напред и затова Маги беше сама, когато Линк се появи изневиделица и я хвана за лакътя.

— Можеш ли да се оправяш там с тях, момиченцето ми? — попита Линк, когато затвори вратата след себе си.

— Къде е Ник? — зададе най-после Маги въпроса, който не й даваше покой от предишната вечер, когато Ник я беше оставил в безопасност в Уиндърмиър, а после бе изчезнал в дъждовната нощ, за да ръководи акцията по издирването на Лайл.

Линк поклати глава:

— Под изричното нареждане да стои далеч от теб, ето къде. Защото си има големи неприятности с шефовете. Те казаха, че компрометирал разследването, като се забъркал със съпругата на заподозрения — това си ти. Аз го бях предупредил, че ще си помислят, че преследва Лайл заради лична вендета, и точно така се получи. Сега те казват, че е цяло щастие, че Лайл е мъртъв, защото иначе поведението на Ник щеше да се отрази лошо при съдебния процес.

— Не мога да повярвам, че вие двамата наистина работите за Организацията за борба с наркотрафикантите — Маги се отпусна върху лекия алуминиев стол, вперила поглед в Линк, който се бе облегнал на ръба на черното метално бюро.

— Изглежда малко не в нашия стил, нали? — ухили се Линк. — Но ние се променихме много. Ник беше и на море, знаеш ли?

— На море?

— Е, във военната флота. Той се записа там малко след като ти избяга с Форест, въпреки че и сега не зная дали го направи, за да изчезне далеч от всичко това, или за да се опита да постигне нещо в живота. Както и да е, там му набиха малко дисциплина в главата и го направиха офицер. Когато той свърши службата си — те му предлагаха да поднови срока си, но той не пожела — Ник вече не беше хлапак: беше пораснал. Сега вече имаше нужда от цивилна служба, така че се нае като полицай в Кливлънд.

— Полицай? Ник? — Маги нямаше да бъде по-изненадана, ако Линк й бе казал, че Ник е отишъл на луната. Преди години те и тримата бяха мразили полицаите, с жестоката, непримирима враждебност на заклети млади нарушители на закона.

— Да, Ник — засмя се Линк. — Обаче не се задържа там дълго, защото мразеше да арестува хора. Така че напусна и използва част от парите, които беше спестил, за да направи първата вноска по закупуването на един нощен клуб от бившия му полицейски район. Клубът беше доста занемарен, с разбойническа клиентела и на ръба на банкрута. Ник мислеше, че може да го съживи.

— Е, за това той ми разказа и сам — малко сухо каза Маги.

Линк я изгледа сериозно.

— А, да. Но виж, ти трябва да разбереш, че не е можел да ти каже цялата истина. Достатъчно лошо беше и това, че тичаше по теб, докато ние разследвахме съпруга ти. Но ако ти беше казал за това разследване — или дори това, че работи за Организацията — а ти случайно се беше изпуснала пред някого по тези въпроси, нещата действително можеха да се объркат страшно и животът на някои хора щеше да бъде в опасност. Защото използваме и доста подводници, разбираш ли? Искам да кажа информатори.

— Нямаше да кажа на никого — обидено отвърна Маги.

— Зная, момиченцето ми, и Ник също го знаеше. Но можеше да се държиш по различен начин, да направиш или да кажеш нещо, което би накарало Лайл да застане нащрек. Беше прекалено рисковано. Затова Ник не го направи.

— Разбирам — въпреки че го призна с известна неохота, тя все пак знаеше, че Линк говори истината. И наистина сега разбираше доста неща. Например обещанието на Ник, че той ще се погрижи всичко да се оправи за нея, или недомлъвките му по въпроса как изкарваше прехраната си. — Добре, продължавай. Какво се случи, след като Ник купи този нощен клуб?

— Тъкмо беше започнал да го изправя на крака, когато някакви бандити започнаха да го притискат да им даде да перат мръсните си пари чрез него. Ти познаваш Ник, него не е лесно да го притиснеш и когато той им каза не, започнаха да се случват разни неща — знаеш, като например пожар в клуба, един пребит сервитьор и други такива. И така, Ники отиде при един свой познат полицай, а ченгето докара Организацията за борба с наркотрафиканти. Та последните попитаха Ники дали ще може да използват заведението му, за да устроят капан. Той каза да, те хванаха мошениците и цялата операция премина толкова успешно, че те решиха да я изпълнят отново, в друг град. И поканиха Ники да им я организира, предложиха му работа, от която се печелеше много по-добре, отколкото с клуба. Така че той я прие, но постави условия. Тогава привлече и мен — това беше едно от условията, за които се беше споразумял с Организацията. И оттогава двамата сме непрекъснато заедно и с наша помощ станаха няколко наистина големи удара. Организацията може само да се гордее с нас. — Линк се ухили. — Е, затова си затварят очите пред някои наши щуротии. В повечето случаи свързани с мен, но този път с Ники.

— Какво, по дяволите, накара Организацията да започне да се интересува от Лайл?

Линк внезапно застана сериозен.

— Това беше дело на Ники. Преди около две години, тъкмо по времето, когато започваше да си набива в главата идеята, че трябва да се върне тук и да види дали не може да започне с теб отначало, Ник чу от информаторската ни мрежа, че в Кентъки се движи в пълен ход операция с марихуана. Човекът, който я управляваше, беше известен в бизнеса с прякора Полковник Сандърс. Предполагаше се, че нашия полковник Сандърс е богат кучи син, един от основателите на местния клуб, със синя кръв и се набърква в това просто заради спорта, защото парите иначе не са му проблем. Ники започна да проверява слуховете и името, което достигна до него, направо го нокаутира: Лайл Форест. Той едва можеше да го повярва, но разпространи из мрежата ни името на стария Лайл. За фамилия Форест се носят какви ли не слухове наоколо. Доста скоро ние стигнахме до сигурното убеждение, че полковник Сандърс не е никой друг, освен нашето момче. Ники си умря от щастие тогава — Линк се подсмихна, видя, че бе привлякъл цялото внимание на Маги и продължи: — Така че Ники отиде при големите босове, каза им какво сме научили и предложи да поставим един капан тук, в Луисвил. Те бяха надлежно впечатлени от материалите, които бяхме събрали и които им показахме и казаха да се залавяме за работа. Това, което те не знаеха обаче, бяха личните мотиви на Ник във всичко това: Ти. И сега, когато най-после разбраха, не им харесва много.

Маги имаше нужда от минута, за да възприеме докрай разказа му. После тихо попита:

— Той сериозни неприятности ли има?

Линк направи гримаса.

— Достатъчно сериозни. Вероятно ще го уволнят, но им трябва като свидетел в още няколко съдебни процеса. В такива, където показанията му ще имат тежест — киселият тон, с който Линк наблегна на последната дума, даде ясно да се разбере, че цитираше началство, което не заслужава уважението му.

— Той все още ли ми е сърдит? — Маги зададе този въпрос още по-тихо.

Линк я погледна строго:

— По този въпрос ще трябва да попиташ него. Аз зная само едно — че когато се върнахме във фермата и открихме, че те няма, аз си помислих, че Ник ще получи сърдечна криза. Оня човек, който храни кравите — Клейтън, Клоптън, не знам как — беше там и каза, че когато идвал, видял един от ония големи, фантастични мерцедеси, тъкмо потеглящ от фермата. Ние, естествено, разбрахме на кого е бил и тръгнахме светкавично след теб, като по пътя събрахме кавалерията. Е да, шефовете са бесни и заради това. Те обичат да планират всичко предварително. Те казват, че ако Ники не се беше забъркал в това, ако беше оставил някой друг да свърши цялата работа още от самото начало, вместо да използва правителствена агенция като оръжие за свое лично, отмъщение — тук цитирам буквално — тогава Форест щеше да се намери изправен пред съда и всичко щеше да стане много по-чисто. А пък аз си мисля, че са бесни, защото не могат да конфискуват Уиндърмиър. И трябва да отдам заслуженото на мъжленцето ти, моя малка — той е бил достатъчно хитър, за да не въвлича собственото си имение в никакъв наркобизнес. Доколкото успяхме да установим, той дори не е използвал телефона си там, за да се свързва със съдружниците си.

— Той имаше портативен телефон. Предпочиташе да използва него — спомни си Маги. Но тогава дори не се беше замисляла за това. Беше й изглеждало съвсем нормално, че Лайл непрекъснато използваше портативния си телефон, където разговорите се отчитаха по времетраенето им в минути. Както не беше се замисляла и по други неща. Беше останала сляпа за всичко.

— Да-а. Е, сега те продължават с проверките.

— Ти също ли имаш неприятности? — попита Маги.

Линк сви рамене.

— Е, мен още не са ме задъвкали, ако това имаш предвид. Мисля, че официалното становище по този въпрос е, че не могат да ме държат отговорен за поведението на братлето ми.

— Той във фермата ли е сега? — тя много искаше да види Ник. През изминалата нощ той я беше държал в прегръдките си така, сякаш никога нямаше да я пусне, а после бе изчезнал. Но Линк каза, че му наредили да стои настрана. Тази мисъл й даде нова надежда. Може би вече бе превъзмогнал гнева си към нея. Може би я беше разбрал и бе готов да й прости това, което беше извършила.

Линк отново присви рамене и слезе от бюрото.

— Наистина не знам. Хайде, Магдалена, нека да те придружа до колата ти. Преди висшестоящите да ме видят, че говоря с теб и сега да решат, че е дошъл ред да се захванат с мен.

Маги кимна и се изправи. Не искаше да въвлича и Линк в неприятности. Линк я хвана под ръка и въпреки настояванията й, че не беше нужно, я придружи в асансьора и до колата й навън. Беше бежово волво с четири врати — един от многото автомобили в имението — и Маги бе пристигнала на срещата сама в него. Това преживяване й бе доставило удоволствие, независимо от всичко и й бе позволило да надзърне за миг в живота, който й предстоеше вече без Лайл. Най-после, след като дванадесет години се бе налагало да бъде онова, което той искаше от нея, или да понася последствията за неподчинението, Маги беше свободна.

— Благодаря, Линк. Кажи на Ник… кажи му… — започна Маги, докато Линк й отваряше церемониално вратата и я покани да влезе.

— Кажи му сама — каза й ухилен той и затвори вратата. Маги толкова се изненада от отговора му, че го загледа намръщено през стъклото. Тогава на седалката до нея се размърда нещо тъмно и едро и привлече периферното й зрение. Тя подскочи сепнато и извъртя глава с внезапно присвило се от страх гърло.

— Ти наистина трябва да оглеждаш вътрешността на колата си преди да се качиш в нея — сухо каза Ник.

— Ник! Изплаши ме до смърт! Какво правиш тук? Линк ми каза, че имаш неприятности и трябва да стоиш далеч от мен, докато приключи всичко това!

— Да-а. Е, вярно е. А аз им казах, че докато не видя с очите си трупа на Лайл, ще остана залепен като лепило до теб. И ако това не им харесва, могат да ме уволнят.

— И направиха ли го? Искам да кажа, уволниха ли те?

Ник сви рамене.

— Не им дадох време да се изкажат. Излязох от стаята и се бях запътил надолу по стълбите, когато видях как вкарваха теб и роднините ти в офиса на главния. Тогава казах на Линк да не те изпуска от поглед, дойдох тук и влязох в колата ти. Момчето от паркинга нямаше нищо против да ми покаже коя е и дори добави, че си пристигнала с нея сама. Е, дадох му пет долара, но ги считам за добре изхарчени пари.

— Ти мислиш, че Лайл е още жив, така ли? — по тялото на Маги пробяга леден спазъм на страх.

— Не съм казал това. Всички следи сочат към факта, че е загинал. Но винаги съществува и шансът, съвсем незначителния шанс, да не се е случило така. Той се опита да те убие, Магдалена. Мисля, че е психопат. Има една малка вероятност да се върне, за да довърши започнатото с теб — или за да вземе момчето.

А тя никога не се бе сещала за тази последна възможност.

— Дейвид… — изпаднала във внезапна паника да достигне по-скоро до сина си, Маги запали колата, включи на скорост и потегли с рязко изсвистяване на гумите. — Аз го пратих на училище. Мислех, че ще му бъде по-добре, ако не излиза от ежедневния си ритъм. Вместо да се тревожи… и да скърби.

— Хей! Намали скоростта, може ли? — Ник стисна здраво страничната дръжка на вратата, когато полетя напред от маневрата й — Дейвид е под закрила, ясно ли е? Адамс не е глупак, само е влюбен в законите и разпоредбите. При него всичко трябва да върви като в учебниците. Но когато аз му изтъкнах, че вината ще падне върху него, ако се окаже, че Форест е жив и наистина се върне за хлапето, той се съгласи да назначи хора за охрана на Дейвид. И сега има един дежурен, в училището на Дейвид.

— Ти ме плашиш.

— Нямах такова намерение. Както ти казах, най-правдоподобният сценарий е Лайл да е мъртъв. Но ако не е и ако е хитър, сега се крие някъде. А той е хитър. Един от най-хитрите мошеници, който съм срещал някога.

— О, боже! — Маги затвори очи, само за да ги отвори бързо, когато Ник извика и хвана волана.

— Не може ли да гледаш накъде караш? — като се вземеше предвид и факта, че едва не се блъснаха в една от бетонните колони, служещи като подпорни на четириетажния паркинг, Ник изглеждаше изненадващо спокоен. — Виж, Магдалена, отбий тук. Дай аз да карам.

Маги си пое дълбоко дъх и поклати глава.

— Не. Нищо ми няма. И обичам да карам. Много години не съм имала такава възможност.

Ник отвърна с гримаса и нещо неразбираемо под нос. А на нея каза:

— Тогава карай. Само че гледай да не ни убиеш, нали?

— Добре.

Ник остана мълчалив докато тя изкара колата от паркинга, плати на изхода и сви надолу по Втора улица, в посока към реката.

— Гладна ли си? — попита Ник, когато излязоха на Ривър роуд.

Маги поклати глава. Ръцете й стискаха волана така, че кокалчетата й бяха побелели. И като знаеше как се чувстваше, предполагаше, че и лицето й бе пребледняло. За известно време, в продължение само на няколко скъпоценни часове, тя се бе чувствала свободна. Сега, когато Ник бе споделил опасенията си, че Лайл можеше и да е жив, тя отново се страхуваше. Страхуваше се отчаяно.

— Яла ли си нещо?

Маги повторно поклати глава.

— Тогава си гладна. Спри тук до Кингфиш и ще си вземем сандвичи.

— Дейвид излиза от училище в три и половина. Връща се с колата на свой приятел, но аз трябва да съм в къщи най-късно в три и четиридесет и пет.

— Ще бъдеш. Не се безпокой. Няма за какво да се безпокоиш, разбираш ли? — когато Ник я погледна, на устните му внезапно трепна усмивка: — Да кажем, че можеш просто да ме считаш за твоя бодигард, става ли? И няма да те изпускам от погледа си. Ще бъдеш в безопасност.

— А Дейвид? — Маги бе прекалено разтревожена, за да отвърне на усмивката му.

— И Дейвид — отвърна Ник и усмивката му се стопи. Самият начин, по който изрече името на сина им, подсказа на Маги, че раната, която тя му бе нанесла, далеч не беше чудотворно излекувана. Тя се обърна към него, когато паркираше пред „Кингфиш“.

— Ник… — започна тя, след като спря колата. — За Дейвид…

— Спести си думите — отвърна той хладно, досетил се от тона за темата, която тя възнамеряваше да подхване. — Докато цялата тази ситуация не се успокои, не мисля, че някой от нас двамата може да си позволи този вид емоционална дискусия, която ще възникне неминуемо, ако започнем да говорим за Дейвид. Последният път, когато ти ме разстрои по този повод, аз те оставих сама, а Форест те намери и ти едва не заплати с живота си за това. Затова тъкмо сега предпочитам между нас да не става нищо, което би повлияло отново на хладнокръвната ми преценка. Затова нека да се опитаме да поддържаме по-неутрални разговори, можем ли? Докато всичко това свърши.

После той отвори вратата и излезе от колата.