Карън Робърдс
Детето на Маги (36)

36

— Организация за борба с наркотрафикантите — каза Ник, показвайки за миг значката, която бе стиснал в лявата си ръка. — Никой да не мърда.

Пистолетът му бе насочен към Лайл. Ник не погледна към нея нито веднъж, но Маги го гледаше с широко отворени очи, застинала от шок. Организация за борба с наркотрафикантите? Ник? Самата идея за това беше толкова смущаваща, че тя не можеше да я приеме. Нима наистина бе възможно? И дори ако беше вярно, под какъв претекст членовете на тази организация можеха да нахлуят в Уиндърмиър? Доколкото й беше известно, никой от фамилията Форест не употребяваше наркотици, от каквото и да е естество. Което трудно можеше да се каже поне за единия от господата, които току-що бяха окупирали хола.

— Спрете за минута — обърна се Ник към въоръжените мъже, които продължаваха да влизат през вратата зад него. И изръмжа към Линк: — Изведи хлапето оттук!

— Мамо! — Дейвид гледаше с широко разтворени очи като нея и изпадна в паника. Маги го прегърна закрилнически през тъничките рамене и после вдигна поглед над главата му, за да срещне очите на Линк. Очите на чичото на Дейвид. Линк й кимна бързо, сякаш да й обещае, че щеше да се погрижи наистина за Дейвид.

Маги се приведе и прошепна в ухото на Дейвид:

— Всичко е наред. Върви с него. Казва се Линк. И е добро момче.

Дейвид я изгледа несигурно, а после се обърна към Линк. Маги го притисна отново в прегръдката си и го целуна бързо по бузата. После го бутна към Линк.

— Хайде, малкия, влизал ли си някога в полицейска кола? Даже ще ти разреша да пробваш светлините — Линк хвана Дейвид за лакътя и нежно, но твърдо го поведе към вратата.

— Това не ме интересува. Стар съм за такива игри — обяви нацупено Дейвид. С нов бърз поглед към Маги, той попита: — Какво става тук?

— Ще ти обясня всичко, когато стигнем до колата — обеща Линк и го изведе навън.

Веднага щом Дейвид се скри от поглед, Ник кимна и четирима мъже обградиха Типтън, казаха му нещо, което Маги не разбра, сключиха около китките му белезници и го поведоха. Ник, с още трима мъже зад него, се приближи към Лайл. Двамата се загледаха свирепо. Ник се усмихна — сурово и заплашително.

Един от мъжете, придружаващи Ник, започна:

— Лайл Форест, вие сте под арест. За нарушаване на закона, раздел…

Какво се каза по-нататък, Маги никога не научи, защото една здрава ръка изсвистя край ушите й и се вкопчи в гърлото й без предупреждение, задушавайки я, нарушавайки равновесието й и зад гърба си усети опънато като струна, яко тяло. Тя сграбчи ръката, за да се задържи на крака и в слепоочието си усети студеното дуло на нещо, което разбра инстинктивно, че бе пистолетът на Лайл.

Лайл я използваше като заложница!

— Назад! — извика Лайл с глас, който не приличаше на неговия. Ръката му около гърлото й се стегна така, че тя едва можеше да диша и ноктите й конвулсивно се впиха в мекия пуловер на ръката му, докато тя се бореше да не падне. Леден страх разтърси тялото й, когато пистолетът се заби гневно в слепоочието й. — Назад или ще я убия. Знаеш, че ще го направя, Кинг!

Ник се вцепени, а лицето му пребледня като платно.

— Чухте го, дръпнете се! — извика той, вдигнал предупредително ръка към мъжете, които бяха започнали да заобикалят Лайл и сега застанаха неподвижни като статуи. Те се подчиниха и се оттеглиха безмълвно към вратата.

— Кажи им да изхвърлят оръжията си навън. Ти също.

Когато Ник не се подчини незабавно, Лайл изкрещя:

— Направи го! Не се шегувам! Още сега!

Ник хвърли пистолета си през отворената врата и направи жест на другите да сторят същото. С явна неохота те се подчиниха. За Маги звукът на метала по каменните стъпала, прозвуча като звън на погребалните камбани, известяващи собствената й смърт. Сега нямаше нищо, което да спре Лайл, ако пожелаеше да я убие — и да убие също Ник.

Лайл продължаваше да я държи в задушаващата си хватка, опрял дулото в слепоочието й. Ник, обърнат напрегнато с лице към него, беше невъоръжен. Маги чувстваше, че единствената причина, поради която двамата бяха все още живи, беше съвсем правилната преценка на Лайл, че докато той положително можеше да ги застреля преди някой да успее да го спре, точно толкова сигурно нямаше да може да избяга и да спаси собствения си живот. Присъстваха твърде много мъже и един или двама от тях неминуемо щяха да се доберат до оръжието си, преди да е успял да се спаси. Маги започна да се моли тази пречка да продължава да бъде пречка. Гореща молитва…

— Пусни я Форест — каза Ник.

Лайл зловещо се изсмя.

— За да можеш да я вземеш ти? Не, не мисля да ти позволя.

— Дотук към теб сме повдигнали обвинения само в качеството ти на наркотрафикант. Още никой не е пострадал. Можеш да си наемеш солиден адвокат и да си поиграеш по заобикалянето на закона. С твоите пари може и да сполучиш.

— Може би да, но може би не. Така че нямам намерение да залагам на игра — за наказание, пръстите на Лайл се впиха още по-жестоко в гърлото на Маги. Погледът на Ник потрепна и се плъзна към лицето й — неволно, както си помисли тя — и когато тя го погледна с изпълнени с ужас очи, челюстта му се втвърди като гранит. Това бе единственият признак, на напрежение, преди вниманието му да се насочи отново към Лайл.

— Пусни я. Тя няма нищо общо с това.

— Така ли? А пък аз си мисля, че има. Мисля си, че точно покрай нея започна цялата работа. Ти никога не би започнал да се ровиш из работите ми, ако не беше заради тази малка кучка тук — Лайл натисна така жестоко дулото в слепоочието й, че тя извика от болка. Ник отново срещна погледа й и от това, което прочете в очите му, Маги изтръпна от окончателен, истински ужас. Защото той също беше завладян от ужас. Ужас за нея.

Лайл забеляза страха на Ник и се разсмя.

— Страх те е, че ще пръсна мозъка й направо тук, пред очите ти ли, Кинг? Може и да го направя, ако не за друго, то поне за да ти дам урок. Но ако си умен, ако ми позволиш да изляза оттук, няма да я убия. Поне не тази вечер.

— Форест… — гласът на Ник бе дрезгав. Маги се беше обляла в пот и сърцето й биеше толкова силно, че чуваше с мъка оглушителното му пулсиране в ушите си. Тя познаваше Лайл, както не го познаваше никой от тези мъже, дори Ник. И знаеше, че беше способен на всякакво зверство.

— Кажи им да се махат — изръмжа Лайл, посочвайки с глава към мъжете, струпали се между него и вратата. — Кажи им да освободят вратата. Веднага.

— Отдръпнете се — сковано се разпореди Ник. Мъжете, които бяха вероятно около дузина, изпълниха заповедта му. Лайл повлече Маги към вратата.

— Пусни ги да минат! — изрева Ник към някакъв невидим за нея човек и Маги усети как тялото на Лайл се стегна. Тя затвори очи и отново се замоли горещо, после отново ги отвори, когато Лайл я избута грубо през прага. Когато заслизаха по не стръмните стълби, тя се спъна, но Лайл рязко я издърпа на крака, без да пуска шията й. Отворила широко уста, за да може да си поема въздух, практически увиснала на ръката му, тя беше принудена да заобиколи паркирания ролс.

— Ще се видим в ада, Кинг! — победоносно изкрещя Лайл, когато отвори вратата и набута Маги на предната седалка. Той скочи веднага след нея и затръшна вратата. Задържа пистолета насочен към главата й. Достатъчна му беше само секунда, за да завърти ключа на таблото — ключовете бяха оставени там от Типтън, което правеше по навик винаги, когато трябваше да докара колата отпред — и част от секундата, за да включи на скорост.

И с триумфален смях натисна педала на газта.

— Глупаци! Не беше зареден! Пистолетът през цялото време не беше зареден! — информира я весело той.

В огледалото пред себе си Маги зърна само за миг Ник и армията мъже, които бе довел със себе си, затичани по стълбите, преди ролсът да потегли с рев по алеята. Едва тогава осъзна какво й беше казал Лайл.

Преди да успее да предприеме каквото й да е действие, пистолетът се стовари с жестока сила върху черепа й Маги извика, погледът й се премрежи и инстинктивно вдигна ръка, за да се предпази от следващия удар, който беше жесток като първия.

— Приготви се да умреш, кучко! — изкрещя Лайл. Колата прелетя със свистене по първия завой на алеята и Маги внезапно се досети какво щеше да последва. Изходът на алеята беше блокиран от полицейски коли — тя вече можеше да види проблясващите им сини светлини — така че Лайл нямаше избор, оставаше му само смъртта. И беше решил да вземе и нея със себе си.

— Не! — изпищя тя, когато ударът се стовари отново върху главата й. Тя запълзя към вратата откъм пасажерската страна, решила да се хвърли навън. Лайл успя да хване края на анцуга й и да я издърпа към себе си, натискайки рязко газта, когато в нощта пред тях изникна най-опасния завой.

— Довиждане, любов моя — пропя превзето той и я удари отново с пистолета. Тъй като тя се бореше, ударът само леко одраска главата й, а не я изпрати в безсъзнание, което вероятно бе целта му.

На разположение й оставаха само няколко секунди за действие.

Ужасът й вдъхна сила и бистър мозък и парадоксално прогони сковаващия страх. Тя се хвърли върху него, заби нокти в бузите му и захапа здраво носа му. Лайл изпищя, замахна с ръка, за да я отхвърли от себе си — и тогава Маги буквално плонжира към вратата.

Пръстите й бързо напипаха дръжката, вратата се отвори рязко и тя се хвърли навън, в студената, влажна нощ.

Почувства сблъсъка на тялото си със затревената площ край алеята така, сякаш беше сблъсък със солиден бетон. Маги се претърколи по гръб и остана да лежи неподвижна, с избит от гърдите си въздух, докато ситните капчици дъжд закапаха по незащитеното й лице. Само след няколко секунди чу невероятния грохот, когато колата се сблъска с вековната каменна стена, ограждаща завоя. Камъните на стената бяха наредени един върху друг без всякаква спойка между тях и при скоростта, с която се движеше ролсът, нямаше никакъв шанс да успеят да го удържат. Маги погледна към мястото навреме, за да види как колата се вряза в нея и продължи да лети напред, а задните й светлини описаха луда дъга на фона на среднощното небе, когато изчезна зад ръба.

Това, което последва, вече не представляваше интерес: единственият звук, който оповести разбиването на колата в тридесет и петметровата пропаст преди залива долу, беше само приглушен плисък.

— Магдалена! О, боже мой, Магдалена! — по алеята кънтяха стъпки. Ник тичаше, тичаше бясно към мястото, където бе изчезнал ролсът. Зад него тичаха и останалите, но Ник бе далеч пред тях. Неподправеният страх, който му вливаше сили, звучеше ясно в гласа му, когато викаше името й.

— Магдалена!

Маги си пое дълбоко, болезнено дъх.

— Насам — изохка тя, обърна се по корем и направи отчаян опит да се изправи на ръце и колене. — Ник! Тук съм!

Този път той я чу. Маги се беше отпуснала на коленете си, когато той спря и се наведе към нея.

— Слава на Пресветата Дева! — прошепна той и протегна разтрепераната си ръка към лицето й — Мислех, че с теб е свършено.

После я взе в прегръдките си. Маги обви ръце около шията му и двамата останаха дълго време така, докато дъждът се сипеше над тях и подгизваше разкаляната трева, на която бяха коленичили и чуваха как шумолеше по настилката на автомобилната алея встрани. След известно време някой извика името на Ник и той вдигна глава.

— Идвам! — извика в отговор той и се изправи, вдигайки Маги на ръце. Все още разтреперана, тя не протестира, когато той тръгна обратно към къщата заедно с нея, сгушена на гърдите му, когато мина край потока от тичащи, възбудено крещящи мъже и край половин дузината коли, които бяха преместени явно за да могат да осветят с фаровете си мястото в стената, през което беше полетял ролсът. Беше като сюрреалистична сцена на тотално объркване. За Маги, единственото реално, солидно и безопасно нещо беше Ник.