Карън Робърдс
Детето на Маги (31)

31

Още щом съзря ятото от пилета, скупчили се да кълват нещо в пръстта около плевника, Маги започна да се смее. Ник я изгледа усмихнат, повдигна металното резе на вратичката, която отделяше стопанския двор от двора около къщата и й направи знак да влезе. Писукащите пилета продължиха заниманието си, без да обръщат внимание на новодошлите.

— Ти вечно ми повтаряше, че искаш да храниш пилета, значи ето, давам ти пилета. И храна за тях, в пилета — Ник размаха широко ръка по посока на нищо неподозиращите пилета.

— Но на кого са те? — все още разсмяна, Маги не направи опит да отвори пакета, стиснат в ръката й. Построен от стари, посивели от времето дъски, плевникът явно беше част от фермата. Ник беше казал, че двамата с Линк са я взели под наем, но нима бе възможно това да включваше и животните в нея? Колкото и да напрягаше въображението си, тя в никакъв случай не можеше да си представи дори единият от братята в ролята на фермер. Никой от двамата не бе имал и най-малък контакт с животни, ако не се смятаха случайните кучета или котки около Паркуей Плейс и Хорацио. А Хорацио положително не беше допринесъл с нищо да омилостиви Ник към пернатите си събратя.

— Те са на фермера, от който наехме това място. Попита ни дали може да ги задържи тук и ние нямахме нищо против. Там на поляната има и няколко крави. Уредил е и човек, който идва два пъти дневно, за да се погрижи за тях. Къщата му е зад оня хълм.

Ник кимна с глава по посока на хоризонта. Тъй като се намираха в селскостопанска област, наоколо не се виждаха много дървета. Около къщата растяха няколко дъбове и кленове и още няколко бяха разпръснати из поляната, която явно беше пасището. Полето се ширеше пред тях с яркозеления цвят на пролетна трева, сред която се забелязваха случайни кафеникави петна, където ланската трева оставаше все още в превес. Проследявайки с очи посоката, указана й от кимването на Ник, тя видя полето и сред него около дузината дебели черни крави, предъвкващи доволни младите сочни стръкчета недалеч от плевника. После отмести погледа си по-нататък, по малкото възвишение, което той бе нарекъл хълм и където пролетно пробуждащата се земя се срещаше с меката синева на небето. Оглеждайки се наоколо в кръг, тя разбра, че фермата, наета от него, се намираше в центъра на нещо като огромна купа от зелена земя, обрамчена от всички страни единствено от небето. Освен къщата и плевника, не се виждаха никакви други постройки.

Това й навя прекрасното усещане за самота.

— Заемай се с работата си — каза Ник и кимна към пилетата. После скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на вратичката, готов да наблюдава процеса.

— Е, добре — хвърляйки малко несигурен поглед към пръсналите се пилета, Маги отвори пакета.

— Елате, пиленца. Елате пиленца, — извика тихо тя, приближавайки се до една дебела червена кокошка, протегна към нея ръката си с шепа зърна. Кокошката изкудкудяка и избяга, когато Маги се приближи прекалено много. И тъй като не знаеше какво друго да направи, Маги хвърли зърната след нея. Кокошката се разкудкудяка още по-високо, когато зърната заваляха като дъжд върху гърба й. После внезапно млъкна и започна да кълве, когато те нападаха в пръстта до нея.

— Виждаш ли? — обърна се Маги към Ник, горда от успеха си.

Той й изръкопляска, усмихнат. После посочи зад нея. — Мисля, че тя иска още.

Маги се огледа и установи, че кокошката наистина бавно се връщаше към нея, кълвейки образуваната пътечка от зърна — обаче я следваха и всичките й останали приятелки. Бяха сигурно около двадесет — червени, бели, пъстри, както и една голяма черна между тях с червен гребен на главата, която сигурно беше петелът, както предположи Маги. Тя хвърли сред тях още една шепа зърна. Те се нахвърлиха върху пиршеството с радостна глъчка и когато изядоха всичко, обърнала глави към нея за още. Маги припряно отстъпи крачка назад, когато няколко от тях демонстрираха смелото си намерение да кълват прекалено близо до краката й и хвърли нова шепа зърно.

След няколко подобни повторения на сцената, Маги се намери отстъпила чак до стената на плевника.

— Помощ! — провикна се плахо към Ник, когато почувства, че гърбът й опря в дъските. Беше останало съвсем малко зърно, дори недостатъчно за пълна шепа, а лакомите птици вече помитаха и последните зърна на земята и започваха да я заглеждат за още. Маги внезапно се запита какво ли щяха да направят, когато нямаше вече какво да им даде и именно тогава отправи апела си към Ник.

Той я беше последвал, но бе запазил почтително разстояние от ятото гладни птици и наблюдаваше развоя на действията й с широка усмивка на лице.

— И какво се иска от мен сега? — попита той, но не направи опит да й се притече на помощ, а остана на мястото си със скръстени ръце и тази идиотска усмивка на лицето си.

— Извикай им да се махнат — в тона й вече се бе прокраднала паника, когато тя хвърли съвсем последните зърна.

— Любима, единствените пилета, по които имам някакви познания, идват при мен в пластмасова торбичка с етикет на полковник отпред. Как да им кажа да се махнат? Ако бях на твое място, щях да избягам.

Маги му хвърли един унищожителен поглед, но после, когато най-лакомата и най-нахална кокошка дойде да кълве опасно близо до краката й, прецени, че съветът му в крайна сметка не беше толкова лош. Захвърляйки хартиения пакет настрани — тя тайно се надяваше, че пилетата могат да вземат летящия кафяв предмет за особено голямо и вкусно зърно — Маги стремително се затича надалеч от стената на плевника.

Пилетата се разхвърчаха из въздуха в пищяща, пляскаща с криле маса от перната истерия.

Маги изпищя, вдигна едната си ръка над главата и спринтира към отворената врата на плевника. Намерил се напълно обкръжен от истеричните птици, Ник ахна и бързо я последва. Той се оказа само на половин стъпка зад нея, когато тя стигна до мястото, което според нея беше безопасно. Но две особено злостни пилета прелетяха през вратата на плевника след тях.

Вътре беше полутъмно, в сравнение с ярката светлина на деня вън. Маги загуби няколко секунди, докато очите й се нагодят към тъмнината, но още в мига щом постигна това, те се фокусираха върху стълбата. Тя стигна до нея само за половин секунда и се изкатери с пъргавината на подплашена маймуна. Ник беше по петите й. Когато двамата достигнаха до убежището на сеновала, преследващите ги пилета кацнаха с обиден крясък върху току-що освободилите се пръчки на стълбата.

— Сега сме в капан — каза Маги. Тя бе застанала на ръце и колене и надничаше надолу.

— Така изглежда — Ник бе в същата поза до нея. Двамата се спогледаха и той неочаквано й се ухили. — Още ли искаш да се събуждаш всяка сутрин, за да храниш пилетата?

— Е, и какво? Аз съм градско момиче. Ще ме изправиш пред съд ли за това? — Маги се отпусна назад върху петите си.

— По-скоро бих направил едно друго нещо с теб — той придружи неудачния си опит да се пошегува с една пресилена гримаса.

— Ха, ха — Маги се огледа в сеновала. Той беше голям и заемаше около две трети от площта на пода на плевника. В празното пространство, останало между основата му и отсрещната стена, бяха прокарани хоризонтални греди за сушене на низи тютюн. И от тях, почти до пода, наистина се спускаха няколко дузини златистокафяви низи. В самия сеновал въздухът бе напоен силно с миризмата на сено — дъх земен, прашен и в същото време приятен. На около десет стъпки от мястото, където седяха Маги и Ник, започваше пирамида от стъпаловидно подредени старомодни бали сено и горният й край достигаше до гредите на покрива, а назад продължаваше до противоположната стена. По-голямата част от дървения под бе покрита също с разпилени купчинки сено. Разположени на десетина стъпки една от друга, от пода до тавана се издигаха грубо издялани греди, които служеха за опора на металните плоскости, покриващи постройката, а отгоре, през тесните като косъмчета цепнатини, се прокрадваха случайни слънчеви лъчи. По ъглите и непосредствено под покрива висяха плътно изтъкани дантели от паяжини. На отсрещния край на сеновала, незает от стифираните бали, имаше вратичка за товарене на сеното, снабдена със скрипец и въже до нея. Сега тя беше отворена и в потока светлина оттам, в далечния край се виждаше нещо, което приличаше на временно, но съвсем пригодно за работа ателие на художник. С очи, разширили се от постоянно нарастващо изумление, Маги успя да различи един статив, столче и малка маса, която, от това разстояние, изглеждаше отрупана с материали.

— Кой рисува? — обърна се окончателно объркана тя към Ник. Но отговорът й беше ясен, преди да го чуе от него.

— Аз — каза той малко отбранително.

— Ти? — независимо, че подсъзнателно бе знаела отговора, тя пак го прие така стъписана, сякаш той й бе казал, че е марсианец. О, още когато го бе срещнала за първи път, той рисуваше бързи скици — тя ги наричаше драсканици — като използваше каквато хартия му попадне под ръка в момента, стига да беше в настроение за това, но тя никога не бе виждала у Ник потенциалният художник. Защото поведението му бе прекалено типично мъжко и прекалено улично. — Откога?

Ник присви рамене.

— От няколко години. Момичето, с което се виждах тогава, изкарваше прехраната си, като рисуваше илюстрации за поздравителни картички. Тя вечно ходеше на разни курсове. За да й доставя удоволствие, аз веднъж я придружих. И тогава се запалих. Нямам много време за това занимание, но ми харесва. Хей, и си уплътнявам времето, за да не се забърквам в неприятности — той се усмихна, но тя чувстваше добре, че той все още бе малко притеснен, да не би тя да си помисли, че хобито му не е съвсем мъжко.

— Сега работиш ли върху нещо? Може ли да го видя?

Той кимна, но можеше да си спести жеста, защото Маги вече крачеше към статива, без да чака позволението му.

Използваше маслени бои, разбра тя, когато приближи достатъчно. Острата миризма на ленено масло и терпентин бе достатъчно силна, за да й подскаже предпочитанията му, дори преди да погледне към малките, метални тубички боя на масата.

На статива бе поставено полузавършено платно с пейзаж на околните полета и къщата, сгушена сред тях. С бърз поглед през вратата на плевнята, Маги прецени, че Ник го бе рисувал именно оттук.

— Много си добър — каза тя.

— Благодаря — той бе застанал зад нея и я наблюдаваше напрегнато. Маги го погледна през рамо, усмихна се малко нервно и продължи: — И Дейвид рисува. — Думите й бяха спонтанни. Не бе искала да ги казва, но вече беше късно. Прозвучаха странно и останаха увиснали във въздуха между тях.

— Ти вече спомена това веднъж — той я изгледа малко озадачено и смръщено и сърцето й се сви. Не беше готова още, не, не още…

— Използва ли маслени бои?

— Не, водни — отвърна тя, но напрежението се чувстваше ясно в гласа й.

— Взема ли уроци?

— Много — кимна Маги. — Много, много уроци. Ние разбрахме за изключителния му талант още когато той беше четири-петгодишен.

— Прекрасно. Така двамата ще можем да си говорим и за нещо друго, освен за теб — Ник плъзна ръка около талията й. — Искаш ли да ти покажа нещо?

Тя само кимна, защото не можеше да се довери на гласа си.

Той се протегна малко встрани от нея и свали белия плат, покриващ един голям, плосък предмет, облегнат на стената. Пред погледа й се разкри платно с неин портрет, рисуван в цял ръст. На него, тя бе обърната в три четвърти профил и едното й бледо рамо бе облегнато на някаква солидна каменна стена. Над нея и около нея се спускаха сумрачни сенки, устните й не се усмихваха, а изражението на очите й беше мрачно. На портрета беше много млада, на около шестнадесет и бе облечена в бялата тюлена рокля на абитуриентската й вечер, а в косата й имаше една-единствена сребриста роза.

— Нарисувах го по памет, преди около шест години — тихо каза той, сплел двете си ръце около талията й. — Ето, така си те представям винаги.

Ръцете й неволно се придвижиха нагоре и покриха дланите му и после тя застина неподвижна, неспособна да говори, неспособна да направи нищо друго, освен да гледа втренчено портрета.

След няколко мига се обърна в прегръдката на Ник и обви ръце около шията му.

— Обичам те — прошепна трескаво тя и се надигна на пръсти, за да го целуне. Той я спря в движение, обхванал с двете си треперещи длани лицето й и остана така за един дълъг, дълъг момент, докато очите му попиваха всяка нейна черта така, сякаш искаха да запомнят образа й за цял живот. Накрая срещна погледа й и изразът в очите му, накара дъхът й да спре.

— Ти си толкова божествено красива — тихо каза той. После ръцете му обвиха тялото й и я притиснаха така, сякаш никога нямаше да я пуснат, приведе глава и намери жадните й устни. Маги отвърна страстно на целувката му, отметнала глава назад, изгаряна от собствената си отчаяна нужда. Почувства как коленете й внезапно омекнаха, неспособни вече да издържат тежестта на тялото й и се изплаши, че ако той я пуснеше сега, щеше неминуемо да се свлече на пода. Но той беше далеч от подобни намерения. Тя чувстваше разгарянето на собствената му страст, чувстваше изгарящото му желание в горещото му, стегнало се до краен предел тяло, притиснато в нейното, в неприкритата настойчивост на устните му. И отвърна без резерви на тази настойчивост.

Най-после устата му напусна нейната и се плъзна горещо по бузата и към ухото й. Маги изстена, когато се спря там.

— Вещица — прошепна дрезгаво той, а топлият му дъх я накара да потръпне. — В каква магия си ме оплела, та продължих да те желая така през всичките тези години?

— Същата, в която си ме оплел и ти — прошепна в отговор Маги, докосвайки с устни топлото гнездо под брадичката му. — Мисля, че се казва любов.

Тя се отпусна в прегръдките му, оставяйки тялото му да поеме цялата й тежест. Обхванал с едната си длан главата й отзад, той я наклони така, че да има свободен достъп до мекотата на шията й. Маги затвори очи, когато един заблудил се слънчев лъч прониза сребристите паяжини плетеници високо над главите им и загуби представа за всичко друго, погълната изцяло от усещането за допира на ръцете на Ник, устните му, тялото му върху плътта й.

Устните му бавно очертаха пътя си надолу по шията й — топли, тръпнещи, нежни. Достигнаха до трапчинката в основата й и за миг поспряха там, сякаш за да отброяват ударите на ускорения й пулс. Тя усещаше твърдата му челюст, приятното бодване на небръснатата му брада, влажната горещина на устата му. После едната му длан обхвана гръдта й.

Чувствителните окончания на върха й трепнаха и се стегнаха мигновено, напиращи към дланите му през тъканта на тениската и сутиена й. Маги почувства втвърдяването им като остра, фантастична комбинация от удоволствие и болка, която спря дъха й в гърлото. Ник обхвана настойчивата пъпка между палеца и показалеца си и леко я притисна. Маги се изненада, която я разтърси такова силно удоволствие, че коленете й се подкосиха.

Тя се олюля и Ник бавно се отпусна заедно с нея на твърдия посипан със сено под. Полуприведен над тялото й, той я целуна отново, а ръката му се плъзна по гърдите, корема, после отново нагоре. Когато пръстите му откриха сутиена й, те нежно проследиха очертанията на фината дантела, прикриваща гърдите й, а после се плъзнаха, търсещи, по гърба й. След няколко минути, той вдигна глава. Маги трепна, отвори очи и примигна, не разбрала причината за внезапното прекъсване. Той я гледаше смутено усмихнат.

— По какъв начин се сваля това нещо? — попита той и леко подръпна ластичния колан на сутиена.

Маги седна, хвана краищата на тениската си и я издърпа през главата. После хвана с малко несигурни движения с пръсти миниатюрната пластмасова тока между гърдите си и я натисна.

— Ето така — прошепна тя, когато токата се отвори. Повдигайки чашките на гърдите си, тя свали презрамките от рамене си и пусна сутиена на пода до себе си.