Карън Робърдс
Детето на Маги (30)

30

Мисълта, която събуди Маги, беше, че не бяха използвали никакви предпазни мерки срещу забременяване. Очите й се разтвориха, разширени от ужас, когато чудовищното значение на това завладя с пълна сила съзнанието й. Защото точно тя имаше всички причини на света, за да бъде по-внимателна. Освен ако Ник не се бе подложил на вазектомия през последните дванадесет години — в което тя определено не вярваше — той не беше безплоден. Както и тя.

В продължение на цели години тя дори не бе мислила за полово сношение с мъж, така че проблемът за контрол на раждаемостта просто не я бе занимавал. Тя трескаво пресметна дните от последния си месечен цикъл. Осем дни. Означаваше ли това, че е в безопасност? Не знаеше.

Ник разкриваше един нов свят пред нея, кисело си помисли тя. Незапланувана бременност, контрол на раждаемостта, болести, пренасяни по полов път — неща, за които не бе трябвало да се тревожи дълго, дълго време.

Тя и Ник трябваше да проведат един много откровен разговор по това още днес.

В следващия миг забеляза, че беше сама в леглото. На възглавницата до нея имаше вдлъбнатина от мястото, където бе лежал и завивките от неговата страна на леглото бяха отметнати, но от самия него нямаше следа.

Навън отдавна беше ден, естествено. През спуснатите щори бе успял да се промъкне един-единствен слънчев лъч и в блясъка му лениво танцуваха прашинки.

Отвън се чу приглушения шум от затръшването на автомобилна врата и няколко мига по-късно, съответстващия шум от затръшването и на входната врата на къщата. До ушите й долетя и откъслечен разговор между мъже — тя не можа да разбере думите, но тембърът не оставяше съмнение, че бяха мъже — и после чу шум от изкачващи се стъпки, с явно вземане по две стъпала наведнъж.

Беше Ник и си подсвиркваше. Маги регистрира всички тези факти, докато се пъхаше по-дълбоко под завивките и се зави така, че отвън останаха само раменете й. Независимо какво се бе случило между тях предната нощ, тя не можеше да го посрещне просто така, седнала гола в леглото.

И точно както беше предположила, Ник дори не почука. Дръжката на вратата се завъртя, тя се отвори и той застана на прага. Беше облечен в синя карирана риза, напъхана в плътно прилепнали джинси, беше с каубойски ботуши и кожен, ръчно изработен колан. Косата му, явно съвсем скоро сресана с гребена, беше бухнала в блестящи вълни назад от челото, а лицето му беше гладко избръснато.

— Сънливка — каза той, прекъсвайки веселото си свирукане, за да се усмихне.

— Ти не използва презерватив — каза укорително тя. Раздразнението й се подсилваше от неудобната мисъл, каква гледка представляваше в този момент — не беше измила лицето си, по него нямаше дори следа от грим, а косата й висеше на заплетени възли по раменете и надолу по гърба й. Тя стисна кичур коса, паднал върху челото й, отмахна го рязко назад и го изгледа сърдито.

— Нямах под ръка в момента — отвърна с предишното си весело настроение той и приближавайки се бодро до леглото, дари с бърза целувка нацупените й устни и същевременно пусна в скута й малко пакетче увито в кафява хартия, което тя дори не бе забелязала при влизането му. — Не се тревожи, querida, с мен си в безопасност.

От това, Магдалена стигна до извода, че той я уверяваше, че не е преносител на болест. Но сега основната й грижа не бяха болестите. А и знаеше, че ако Ник бе имал дори минимално съмнение относно състоянието си, никога не би се докоснал до нея. Тревожеше я проблемът за евентуална бременност.

— Не вземам никакви хапчета — каза тя и при очевидната му липса на загриженост, го изгледа още по-сърдито.

— Нито пък аз.

Маги вече се вбеси.

— Не можеш ли да се държиш по-сериозно?

Ник пъхна пръст в гайките на колана си и замислено сведе поглед към нея.

— Бях забравил каква малка досадница можеш да бъдеш. Не знам, дали ми се иска да се обрека на риска цял живот да ми се крещи, преди да ми е дадена възможност дори да сложа малко кафе в стомаха си? — той си даде вид, че обмисля сериозно проблема за момент, после в ъгълчето на устата му се появи онази дълбока, издайническа трапчинка. — Е, заради теб си струва. Предполагам.

Маги грабна възглавницата зад гърба си и я запрати по него. Той се наведе със смях, стрелна се към вратата, излетя през нея и й извика през рамо вече от коридора:

— Кафето вече те очаква долу. Закуската ще бъде готова след петнадесет минути. Постарай се да не изгризеш някои от мебелите дотогава.

Животно! — нарече го мислено Маги, но тази мисъл само я накара да се усмихне.

Пакетът, който бе пуснал в скута й, съдържаше някои жизненоважни козметични средства, шампоан, паста за зъби, четка за зъби, гребен и четка за коса. Очите й светнаха, когато видя този разкош. Ник очевидно бе отишъл заради нея до аптеката и тя му бе благодарна. Въоръжена с блестящо измита коса и червило, тя се чувстваше готова за сблъсъка със света.

С дрехите, въпросът стоеше по-различно. Можеше пак да облече тези, с които бе пристигнала, но те бяха измачкани и мръсни и предпочиташе да не го прави. Маги обмисли проблема за момент, после стана от леглото, вдигна захвърлената на пода тениска и я облече, за да не се налага да се разхожда гола, докато намереше някакви подходящи дрехи. Тъй като тази беше стаята на Ник, бе логично дрехите му да са окачени в гардероба. Значи, можеше да си вземе от тях засега.

На една от лавиците, намери сгънат анцуг от две части — черен, от плътна памучна материя. Тя го взе и отиде в банята заедно с чантичката, подарена й от Ник, изкъпа се под душа, изми косата си с шампоана и накрая уви като тюрбан около главата си една от дебелите хавлии. Ако Ник или Линк притежаваха нещо толкова практично като сешоар, тя наистина щеше да се учуди. Поне в банята не можа да намери такъв уред.

Бельото й беше изместено от мястото, където го бе окачила вечерта и тя леко се изчерви при мисълта, че Ник — дано действително да беше Ник! — се бе докосвал до него. Което бе глупаво, разбира се. Той бе докосвал съвсем осезателно тялото, за което бяха предназначени. И кое от двете беше по-интимно?

Тя облече долната част на анцуга, която се оказа прекалено голяма. За щастие, около глезените имаше ластик, а в кръста се пристягаше с връв. Тя стегна връвта около собствената си талия и се оказа облечена в нещо като шалвари, но достатъчно добри, за да изпълнят ролята си. Горната част също бе твърде голяма. Висеше до средата на бедрата й и беше широка, а ръкавите бяха поне с петнадесет сантиметра по-дълги. Не беше си давала сметка колко едър беше Ник, докато не се наложи да облече дрехите му. Може би защото неволно го бе сравнявала с Линк, който беше още по-едър.

Тя нави ръкавите почти до лактите и с това проблемът се реши. Анцугът бе наистина голям — за щастие, това съответстваше на текущата мода — и като обуеше собствените си ниски обувки, можеше да излезе дори извън къщата.

Маги се огледа в огледалото, зарадва се, че синините по лицето й избледняваха, използва червилото и малко от бледата пудра, които Ник й бе доставил. Той не беше се сетил да купи туш за миглите й — кой ли мъж би могъл да се сети? — но миглите й по принцип бяха дълги и тъмни, а днес очите й имаха странен блясък и без спомагателни средства. Бузите й също изглеждаха приятно розови — защото той не се бе сетил и за руж — а кожата й изглеждаше гладка и здрава, което съвсем не беше така преди двадесет и четири часа.

Тогава си каза, че лудото влюбване вероятно бе най-добрата козметика. Маги се усмихна на отражението си в огледалото и свали тюрбана от косата си.

Тъй като сешоар все пак нямаше, тя се задоволи да разреши сплетените кичури с четката и да оформи с пръсти местата, където иначе би издухала. Накрая пъхна крака в обувките си и забърза надолу, привлечена от апетитната миризма на пържен бекон.

Ник беше до готварската печка и сръчно разчупваше яйца над тигана с цвъртящата вече мазнина. На плота до печката бе оставил чиния, препълнена с филийки изпържен бекон и покрита с хартиена салфетка. Линк се бе облегнал на същия плот малко по-встрани и му говореше нещо, дъвчейки бекон.

Те вдигнаха очи, когато Маги се поколеба на вратата.

— Едно яйце или две? — попита я Ник, докато Линк я измери с поглед отгоре до долу и се ухили.

— Едно — отвърна Маги, притеснена от усмивката на Линк.

— Тази сутрин имаш значително по-добър вид, момиченце — Линк й смигна всезнаещо, преди да си открадне друго парче бекон от чинията. Ник заплашително размаха вилицата към него.

— Чувствам се по-добре — отвърна Маги, предпочела да не обръща внимание на закачката на Линк.

— Да, един здрав нощен сън е достатъчен за това — каза Линк и кимна мъдро.

Това вече беше прекалено много, дори за добрите намерения на Маги. — О, млъквай, Линк — сряза го тя и отвори хладилника, за да потърси плодов сок.

Линк отново се ухили, но благоразумно замълча и насочи цялото си внимание към филийките, които се зае да препича на тостера, докато Маги сложи масата и наля сок в три чаши. Но едва когато връщаше обратно в хладилника полупразната бутилка, се заслуша в песента, която Линк си тананикаше: „Здравейте, млади влюбени, където и да се намирате…“

— Той има ли си момиче? — обърна се тя към Ник, размахвайки в пренебрежителен жест палеца си по посока на нахалния му брат. — Само почакай да видиш какво ще направя аз, за да го накарам да се засрами пред приятелката си.

— Обаче той си има цяла армия. Нали ти казах, непрекъснато ги изкушава с колата ми.

— Човече, работата не е в колата ти, а в мен. Аз съм неустоим — Линк пак се ухили. — Освен това, за какво ти е на тебе такава страшна кола, щом не можеш да я използваш както трябва? Малкото ми братче въздишаше по теб, Маги, толкова много години, че въобще не можа да схване истинските й възможности.

— Млъквай, Линк! — този път беше ред на Ник да изгледа смръщено брат си. Линк само се усмихна в отговор. Ник разпредели готовите яйца в чинии, докато Линк хвърли към масата по една препечена филия за всеки. Маги, успяла да улови своята точно преди да полети на пода, я сложи в чинията си, после я отнесе до масата и седна. Мъжете я последваха.

След това се заеха със закуската и разговаряха, но за нищо конкретно. Всъщност, тримата често се бяха хранили заедно в миналото и сега навлязоха в отдавна отъпкания път на навика, без всякакви проблеми. Маги дори престана да изпитва неудобство при мисълта, че Линк знаеше прекрасно как тя и Ник бяха прекарали нощта. Линк и без това винаги бе знаел за отношенията между двамата.

— Закъде си се разбързал толкова? — попита Ник, когато Линк се изправи още щом погълна последната си хапка. Маги беше все още по средата на закуската си, а Ник не беше много по-напреднал със своята. Разбира се, през повечето време бяха говорили тя и Ник, докато Линк бе обръщал повече внимание на храната си.

— За разни места, където имам да върша разни неща. Разбираш ли, братле? — отвърна Линк и присви рамене.

— Да. Кажи им, че ще дойда по-късно — Ник погледна към Маги. — Много по-късно.

— Аха — Линк поклати глава и се ухили. — Ще им кажа, че си се тръшнал на легло от грип. До скоро.

Той махна с ръка и излезе от кухнята. Маги го чу да се изкачва по стълбите. След десетина минути, когато Ник миеше чиниите, а тя ги бършеше и подреждаше в шкафа, Линк се появи отново в коридора на долния етаж, помаха й пак, когато улови погледа й, извика: „Чао, грипчо!“ и се скри от поглед. Секунди по-късно, тя чу отварянето и затварянето на входната врата. След още няколко минути — и мощният рев на колата.

— Проклятие! Пак ми взе колата! — простена Ник, като престана да мие последната останала чаша, за да изгледа безпомощно празното място, където бе паркиран корвета.

— Той няма ли кола? — Маги не можа да не се усмихне при тази така типична сцена между двамата братя, но за щастие Ник не я видя, защото бе обърната с гръб към него, докато подреждаше чиниите.

— Преди шест месеца той си купи съвсем нов рейндж роувър. Знаеш, с четиристепенна предавка и всичко останало. И ходеше с него навсякъде — но наистина имам предвид навсякъде — през гори, потоци, нагоре из планините, надолу из дълбоки падини. Миналия месец реши да се покаже много храбър и тръгна по един склон, който се оказа само малко по-стръмен, отколкото трябваше. Та машината му се преобърна и свърши с покрива нагоре в една урва. Линк имаше късмет, че излетя през вратата навреме, иначе нямаше да бъде с нас днес. А проклетата му кола е в сервиза досега. Той искаше да му я разбият докрай, за да може да вземе застраховката и да си купи нова, но те казаха, че повредите не били толкова лоши. И сега ги оправят.

Той може и да стане старец, преди да свършат, обаче я поправят. Междувременно, си купи тоя стар камион, за да се движи наоколо. Обаче какво използва? Моята кола.

— О! — Маги отново не се въздържа и се разсмя. Запуши устата си с ръка, но късно.

— Вижда ти се смешно, така ли? — Ник се обърна и й подаде чашата, за да я избърше.

— Само малко — отвърна Маги, неспособна да му обясни с думи колко живително й се отразяваха взаимоотношенията между него и Линк. Беше приятно да се чувства отново сред едно нормално семейство, там, където членовете му се заяждаха, дразнеха се и спореха — и се обичаха. И именно такова нещо искаше за себе си. И за Дейвид.

Тя изсуши чашата и я сложи в шкафа. Когато се обърна отново към него, той сложи в ръцете й още един малък пакет, увит в кафява хартия.

— Какво е това? — Маги го прие малко колебливо. Пакетът бе затворен и доста тежък за размерите си.

— Любима, моята мисия в живота е да накарам всичките ти сънища да се сбъднат — каза Ник, хвана я под ръка и я поведе към задната врата.