Карън Робърдс
Детето на Маги (29)

29

Край на този проблем, тържествуваща си каза Маги. Беше успяла да се справи. Не, бе успял Ник. Ник бе разрушил бариерата, която бе потиснала сексуалните й пориви години. Тя беше свободна, бе свободна да се чувства отново нормална жена, свободна да обича своя мъж до себе си.

Тази мисъл я опияняваше. Тя не беше си давала сметка колко тежък беше товарът на страха й, докато не бе свален най-после от нея:

Когато Ник повдигна глава, за да я погледне, тя му се усмихна. Изражението на лицето му бе толкова виновно, че не успя да се въздържи, а и желанието й да го поизмъчи, още не беше я напуснало съвсем. Приведен над нея, прехвърлил тежестта на тялото си върху свитите си в лактите ръце, той изглеждаше с толкова широки рамене, че останалата част на стаята бе абсолютно скрита за погледа й. Гърдите му, с плътния си килим от черни косъмчета, бяха само на няколко сантиметра от очите й и тя мълчаливо се възхити на мъжката му красота, преди да насочи отново погледа си към лицето му. Очите й с любов се плъзнаха по едрите, остро издялани черти, квадратната челюст, сега потъмняла от наболата брада, широката уста с тънки устни, които не й се усмихваха. Тя обходи с поглед изкривения нос, широките скули, гъстите, черни вежди, лудо разрошената черна коса. Тогава и едва тогава срещна погледа му. Лешниково зелените му очи бяха потъмнели от тревога.

И точно тогава му се усмихна.

— Добре ли си? — попита той, явно не успокоен докрай от изражението на лицето й.

Тя кимна.

— Не ти причиних болка, нали? Дори не се сетих за незаздравелите ти рани.

Маги само поклати отрицателно глава.

— Изплаших ли те? — той имаше вид, по виновен от всякога, когато тревогата неволно сключи веждите му.

Маги отново поклати глава.

— По дяволите, Магдалена, говори ми! — избухна в крайна сметка той. — Чувствам се като престъпник, а ти не ми помагаш!

С това, той се дръпна от нея; отпусна се тежко по гръб на леглото, свил едната си ръка под главата и впери поглед в тавана.

— Извинявай — смирено каза тя, обърнала се към него, подпря се на лакът и го загледа.

Очите му се спряха на лицето й.

— Не, това е моята реплика. Аз трябва да се извиня — каза, изпълнен с разкаяние той. — Не исках да се случи точно по този начин.

— Беше хубаво — Маги се развеселяваше с всяка измината секунда.

— Е, остава да ти кажа едно огромно благодаря — Ник, от друга страна, звучеше положително мрачно. Очите му още веднъж се заеха да изследват тавана.

— Не исках да кажа точно това — омиротворително каза Магдалена и се разсмя, което беше нещо, което вероятно не трябваше да прави. От изражението на лицето му стана ясно, че мъжката му гордост вече беше абсолютно накърнена. Което, по някаква причина, тя намери за изключително весело.

— Всъщност, беше велико. Наистина велико. Говоря самата истина — каза тя.

Той стисна зъби, а тя отново се разсмя.

— Не се опитвай да ме заблудиш — ако можеше да се съди по лицето му, нервите му вече бяха опънати до край. Трябваше незабавно да престане, каза си Маги. Защото иначе, той бе способен да изхвърчи гол от стаята, преди да е намерила възможност да му обясни какво точно бе имала предвид. Но тя внезапно се бе почувствала толкова добре, така млада, така нормална, че й беше трудно да не се смее заради самата радост от това.

— Наистина беше велико — повтори тихо Маги. После, когато той я прониза с поглед, изясни: — Не се изплаших. Не закрещях. Дори не мислих за никой друг, освен за теб. И именно това го направи прекрасно за мен.

В очите му за миг проблесна съмнение, но после той се усмихна — с бавна доста пресилена усмивка, но все пак усмивка.

— С което ми казваш, че не си достигнала до върха на изживяването — беше като обвинение, но шеговито.

— Не този път — призна смирено тя. Около ъгълчетата на устните й трепна дяволита усмивка и тя едва не му намигна. — Виж, в кабината на камиона историята беше по-друга.

— О, нима? — той повдигна заинтересуван веждите си към нея.

— Да-а… — кимна, вече широко ухилена, Маги.

Той внезапно изправи гърба си, хвана края на тениската, която се бе набрала около бедрата й и я издърпа през главата й. Маги вдигна ръцете си, за да го улесни, разтърси косата си и продължи да го гледа усмихната, когато тениската й полетя към пода.

— Моите жени винаги изживяват секса до края — изръмжа той, обръщайки се към нея и хванал отново раменете й, я притисна обратно на леглото. — Ти какво? Опитваш се да разрушиш репутацията ми ли?

За момент той я задържа така и плъзна престорено свиреп поглед по заплетените облачета от тънки къдрици, разпилели се по тялото й като пелерина, по деликатната красота на чертите й, усмивката в очите, пухкавата мекота на щедрите й устни. После погледът му продължи надолу по гладката й бяла шия, стройните й рамене и пищните дарове след това. Въпреки че тялото й беше тънко и фино, тя винаги бе имала щедър бюст и сега Маги усети как под погледа на Ник в гърдите й започна да се разлива приятна топлина. Пълни, закръглени, млечнобели и с розово-кафяви връхчета, вече набъбнали и нетърпеливи за вниманието му — Маги знаеше добре какво бе предизвикало особения блясък в очите му. И за своя изненада, тя посрещна желанието му с радост.

Но тогава той застина, престана да се движи и почти престана да диша, а пламъкът в очите му потъмня.

За миг Маги се обърка, не разбра причината за промяната у него. После проследи погледа му — раните по гръдния й кош изпъкваха върху млечнобялата кожа с всичките си пурпурни и жълтеникави цветове. Това бе причината за ужасния израз на лицето му.

Смешно, тя почти бе забравила за тях.

— Не ме боли — каза Маги. — Сега не.

После протегна ръка и изгаси лампата на нощното шкафче. Стаята незабавно потъна в такава плътна тъмнина, че тя не можеше да различи дори върха на носа си, камо ли него.

— И така, залавяй се за работа — каза тя, повдигайки ръце, за да обвие врата му и да го привлече към себе си. — Накарай ме да стигна до края. Не искаш да разваляш репутацията си, нали?

— Магдалена… — той беше застанал сериозен, колебаеше се.

— Млъкни, глупчо, и ме целуни — прошепна тя, придърпвайки го настоятелно към себе си, докато най-после почувства допира на тялото му върху своето.

Устните му намериха нейните, целунаха ги с любов и загриженост. Езикът му проникна в сладката дълбочина на устата й, милващ, влажен, топъл. Тя отвърна на целувката му без нетърпелива настойчивост, а с дълбокото чувство, че се завръща у дома. Ръцете и загалиха раменете му, гърба му. Топлата влажност на кожата му я изпълваше с радост. Обичаше да я чувства под пръстите си.

Той обхвана гърдите й. Маги почти престана да диша, когато погали зърната й. Меките хълмчета наедряха, връхчетата им се втвърдиха.

Устните му се отделиха от нейните и продължиха милувката, започната от ръцете му. Нежно, бавно — едната зажадняла гърда, после другата. При докосването на устните му Маги усети пулсиращата болка, зародила се в слабините й.

Сякаш почувствал също тази болка, той плъзна длани надолу по корема й, погали копринената кожа там, после спря на уязвимия триъгълник от къдрици между бедрата й. Пръстите му се раздвижиха бавно, след това настоятелно, а устните му продължиха сладострастния си пир.

С кротък стон на удоволствие Маги притисна главата му до гърдите си, а пръстите й се вплетоха в гъстите му тъмни къдрици. Очите й се затвориха, а бедрата затрепериха, когато в нея забушува безнадеждна, безпомощна възбуда.

Устните му се отделиха от гърдите й и тя усети топлата влага на пътя им, когато се заспускаха надолу, поспряха за миг на корема й, където езикът му погали пъпната вдлъбнатина. Тя потръпна, после застина неподвижна, когато продължиха още по-надолу. Пръстите й се впиха в косата му, когато усети дъха му до триъгълника от къдрици, докато ръцете му се плъзнаха, за да обхванат хълбоците й и да я повдигнат за пълното нашествие на устата му.

— Моля те, Ник — простена тя, когато почувства интимния жар на устата му, изгарящата ласка на езика му. Но самата тя вече не знаеше дали стонът й бе израз на протест или молба.

Маги вече не чувстваше нищо, освен настойчивата милувка на устата му и острото до болка удоволствие, свило се като пружина още по-осезателно в слабините й, разпалвано от тази дяволска уста.

Ръцете й бяха изпънати плътно на леглото, пръстите й се бяха впили в чаршафите, мачкаха ги, дърпаха ги, разтреперани. Клепките й бяха спуснати, устните полуотворени, а главата й се мяташе безпомощно върху възглавницата.

Боже, колко й харесваше това, което той правеше с нея! Искаше й се да не спира никога…

Но той спря. Точно когато тя си мислеше, че няма да издържи на ласките му дори още само секунда, той вдигна глава и бавно се плъзна нагоре по нейното треперещо, извиващо се тяло, а устните му спираха на всеки сантиметър по пътя си, за да оставят горещия си, влажен печат, клеймото, доказващо, че тя му принадлежи. Когато спряха на гърдите й, Маги извика.

Той продължи нагоре и бедрата му се плъзнаха между нейните, сякаш бяха направени по модел, за да паснат с нейните, а нажеженото до червено връхче на ерекцията му се докосна до сърцевината на пулсиращата й утроба. Почувствала го там, Маги леко, неволно простена. Тя чу звука, но не разбра, че беше неин стон.

— Все още не, любима — прошепна той и целуна устните й.

Тя отвърна жарко на целувката му, задъхана от нетърпение да го приеме в себе си, вкопчила конвулсивно ръце в раменете му, изгаряща с нокти гърба му. Но с нищо не можеше да го накара да побърза — той проникваше бавно, бавно в нея, сантиметър след влудяващ сантиметър, докато тя започна да се извива под него, опитвайки се да посрещне тялото му.

Но той все още не бързаше. Обхванал с длани гърдите й, без да престава да целува устните й, той бавно навлизаше и се отдръпваше от нея, и отново и отново, с премерени, съзнателни движения, целящи да я влудят докрай.

Когато тя стигна до върха на изживяването си, то бе с такава разтърсваща сила, че тя импулсивно сключи ръцете и краката си около тялото му, изви гърба си на дъга и изплака името му.

— Ник! О, да! Да! Ник!

Ударните вълни на екстаза, който я разтърси, доведоха и него отвъд ръба на контрола. Маги почувства как тялото му застина до нейното, после потръпна. Тя усети екстаза му, когато той проникна дълбоко вътре в нея и осъзнаването на мига на неговото удоволствие послужи да засили нейното.

После дълго след това двамата останаха неподвижни, вплетени в прегръдка, той отпуснал тежестта на тялото си върху нея. Маги загали косата му и устните й се извиха в замечтана усмивка. Тя извърна главата си към него и докосна небръснатата му буза с целувка.

— Успях да го направя — прошепна тя в ухото му.

— Нали ти казах! — отвърна той с такава гордост и самоувереност, че й напомни за момчето, което беше някога и тя се усмихна още по-широко. Повдигайки глава, за да положи бърза целувка на устните й, Ник се търкулна настрани, увличайки я със себе си, прегърнал я с едната си ръка, докато с другата издърпа завивките над тях. Той намери възглавниците, които бяха избутани до таблата на леглото, пъхна едната под главата си, остави другата за нея и целуна върха на носа й.

Няколко секунди по-късно равномерното му дишане подсказа на Маги, че вече бе заспал.

Изтощен е, бедничкият, каза си тя и заспа с усмивка на лицето и глава, сгушена на гърдите му.