Карън Робърдс
Детето на Маги (27)

27

Беше същият сън. Оня, който й се присънваше винаги. Маги осъзна това с най-отдалечените ъгълчета на подсъзнанието си: дори разбра ясно, че сънува. Но това с нищо не намали силата на невероятния кошмар, който изживя. Тя се разтрепери от несъзнателен страх, когато се видя отново застанала на оня познат песъчлив бряг.

Една яма зееше на по-малко от шест стъпки пред нея — една гигантска, зловонна яма, бълваща черен дим и оранжеви пламъци. От ямата до нея долитаха писъци, ужасни писъци, които я караха да се свие и да запуши уши.

Но тя не се опитваше да се предпази. Вместо това, както винаги, Маги протегна врат, за да види какво имаше в ямата и с шок, който се превърна почти незабавно в паника разбра, че беше погледнала в ада: писъците, които чуваше, идваха от душите на изгубените. Безкрайно много мъже, жени и деца протягаха ръце за помощ, която не идваше никога и пищяха в агония, докато пламъците ги поглъщаха. Тогава тя се сети — с ужас, от който й призляваше — че сега щеше да се превърне в една от тях: щеше да стане една от прокълнатите.

Чу нещо зад себе си и се обърна. Това, което видя, накара сърцето й да замръзне в гърдите. Към нея тичаше Дяволът, насочил острата си вила, за да я хвърли в ямата при останалите. Тя разбираше, че ако успее, за нея никога нямаше да има спасение. И се смееше зловещо, този черен дявол, който имаше дори рога и размахана опашка. Но това, което я ужасяваше най-много, беше лицето му.

Дяволът имаше лицето на Лайл, сините очи на Лайл.

Тя започна да бяга и да крещи, да крещи, да крещи.

— Магдалена! Магдалена! О, боже, Магдалена, какво има?

Едва когато чу тези думи, тя разбра, че беше седнала в леглото, където бе заспала само преди няколко часа и крещеше така, че огласяваше цялата къща.

Нощната лампа светна. Ник се наведе над нея и я разтърси. Линк, стиснал в ръка пистолет, определено готов за стрелба, бе застанал на вратата и измерваше с подозрителни погледи тъмните ъгли на стаята.

— Какво стана? Видя ли нещо? Ранена ли си? — въпросите на Ник звучаха остро. Маги разбра от бледостта на лицето му, че го беше изплашила много. Ръцете му стискаха силно раменете й, а погледът, с който я оглеждаше, бе потъмнял от тревога.

— Беше ужасно — каза дрезгаво тя, все още под въздействие на съня си. — О, боже, Ник, беше толкова ужасно!

— Кое? — гласът му бе изпълнен с напрежение.

Линк рязко отвори вратата на гардероба в другия край на стаята и отскочи назад, сякаш очакваше, че вътре се беше скрил някой.

— Сънят.

— Сънят? — повтори Ник, а ръцете му леко отпуснаха раменете й, когато започна да разбира какво бе станало. — Какъв сън, любима?

Безпомощна, Маги протегна ръце към него, убедена, че може да се почувства в безопасност единствено, ако бъде в прегръдките му. Той се приведе още към нея и ръцете й докоснаха голите му, мускулести рамене, плъзнаха се около шията му и се сплетоха там, притегляйки го надолу със сила, която самата тя не подозираше, че притежава.

— Какъв сън, любима? — повтори той вече с топъл глас и подчинявайки се на настоятелния й жест, седна на леглото до нея и същевременно хвърли многозначителен поглед на брат си. Линк изсумтя нещо в отговор, прекрати незабавно претърсването на стаята и излезе, затваряйки вратата зад себе си. Когато изщракването на ключалката потвърди, че бяха останали сами, Ник отмести погледа си върху лицето на Маги.

— Бях така изплашена! — промълви тя, скрила, притиснала глава към врата му. Ръцете й го стиснаха така, сякаш никога нямаше да го пуснат. Ник повдигна завивката, легна с цял ръст до нея и я привлече плътно до тялото си, завивайки отново и двамата. Ръцете му се обвиха около раменете и талията й. Тя почувства изгарящата му топлина. Сгряваше я, въпреки че продължи да трепери. Защото не студът бе причина за треперенето, й.

— Можеш ли да ми го разкажеш? — той нежно загали разбърканата й коса.

— Беше Лайл… Лайл е Дяволът.

— Зная — гласът му прозвуча сухо.

— В съня ми — настоя Маги и се разтрепери още по-силно, когато отново видя пред себе си онези демонично сини очи. Ник я обгърна по-плътно. Тя обви собствените си ръце около талията му, сгушила се до него колкото е възможно, повече.

— Разкажи ми — отново каза той.

И тя му разказа цялата объркана история на кошмара си, докато той я държеше в прегръдките си, галеше косата, раменете и гърба й. Когато стигна до онази част, където пристигаше Дяволът и изведнъж се оказваше, че той имаше лицето на Лайл, Маги потрепери отново и Ник стегна прегръдката си около нея. Когато свърши, тя зарови лице във вдлъбнатината до рамото му, въздъхна дълбоко и затвори очи.

Ник я слушаше, без да я прекъсва, само продължаваше да я притиска до себе си и ръцете му не спираха с нежните си ласки.

— Сънувам същия сън от години — приключи тя почти с шепот, притиснала устни до топлата кожа на шията му. Той все още бе полуседнал в леглото до нея, облегнал гръб на възглавницата й, а тя се бе сгушила до тялото му. Ръцете й бяха обгърнали гърдите му и се сключваха отзад върху голия му гръб. — Този сън ме ужасява до смърт.

— Забрави ли, querida, казах ти, че вече няма защо да се боиш от Лайл? Той вече не те застрашава с нищо. Сега аз ще те пазя от него и много скоро той няма да е в състояние да причинява неприятности както на теб, така и на който и да е друг.

— О, Ник, сигурен ли си? — на Маги толкова много й се искаше да му вярва. По-рано през деня тя си бе помислила, че наистина му бе повярвала, но сега, след отново преживяния ужас разбра, че доверието й към Ник през цялото време бе имало пукнатини. Защото в крайна сметка, Лайл беше много, много влиятелен човек. Ник бе красив, сексапилен, очарователен, силен, интелигентен и абсолютно прекрасен във всичко, но щеше ли да може той да извади жилото на един толкова зъл и хитър стършел като Лайл?

Не, никак не беше лесно да му повярва.

— Сигурен съм. Той никога повече няма да ти причинява неприятности. Кажи го, Магдалена. Повтори след мен: „Лайл Форест никога повече няма да ми причини неприятности. Ник казва така.“

Маги се поколеба и ноктите й напрегнато се впиха в силните, гъвкави мускули на гърба му. Но ако не в друго, тя вярваше в решимостта на Ник да я защитава. Осъзнала това, тя се подчини и послушно повтори: „Лайл Форест никога повече няма да ми причини неприятности. Ник каза така.“

За своя изненада, тя се почувства по-добре веднага след като изрече думите.

Все още леко разтреперана, тя се сгуши отново на гърдите му. Страхът й бавно се отдръпна, оставяйки само смътен спомен за ужаса, разтърсил я до дъното на душата й в съня. Ръцете на Ник още я прегръщаха, топлеха я, галеха утешително косата й.

Бавно, постепенно, тялото й започна да се отпуска. От кожата му се излъчваше мускусния аромат на мъж и тя го вдишваше дълбоко, с благодарност. Към естествения дъх на тялото му се примесваше мириса на същия сапун, който тя бе използвала в банята преди, от което заключи, че Ник е взел душ само преди час или два. Къдравите косъмчета по гърдите му галеха приятно бузите й.

Тя освободи едната си ръка и плъзна длан по твърдия, силно изпъкнал мускул пред рамото му, където почиваше бузата й и зарови пръстите си в стегнатите, черни къдрици. Тогава и едва тогава, Маги за пръв път наистина осъзна, че плътта под главата й беше гола.

Тя леко се намръщи и погледна крадешком към останалата част на тялото му. Той бе издърпал завивката около нейните рамене, но не си бе дал труда да покрие себе си. Видя, че бе облечен само в чифт бели, спортни слипове. Само толкова.

Откритието й би трябвало да я разтревожи, но странно, голотата му нямаше този ефект. В крайна сметка, този полугол мъж до нея беше Ник. Тя се сгуши още по-удобно до топлото му тяло, зарови още по-плътно лице на гърдите му и вече не затвори очи.

Той имаше великолепно тяло. Тази бе най-съществената мисъл, която се оформи и задържа в съзнанието на Маги, докато погледът й поемаше всяка негова извивка. Тя замечтано оглеждаше широките му рамене на футболен играч, извисили се сега над нея, силните, загорели от слънцето ръце, които я прегръщаха, широкият, мускулест гръден кош, върху който бе отпуснала глава и който се стесняваше в класически трапец надолу до плоския и твърд като скала корем, който на свой ред изчезваше под слиповете му. Тя реши, че слиповете му бяха може би дори по-интересни, отколкото голата му плът. Меката им памучна тъкан обгръщаше с любов всяка извивка и вдлъбнатина на тялото му и не предлагаше никакво прикритие на набъбващата му мъжественост, очертана ясно под бельото.

Тъй като лицето й бе прикрито от острия му поглед, Маги си позволи да се усмихне тайно, докато наблюдаваше това. Той я желаеше силно и нямаше начин да прикрие желанието си. Но Ник, нейният Ник, по-скоро би се подложил на мъките на ада, преди да се поддаде сляпо на страстта си. Колкото и много да му струваше това, той би поставил на първо място нейните желания, а не своите. И винаги го беше правил. Очите й отминаха гледката на слиповете му и продължиха пътешествието си надолу, над окосмените бедра и силните глезени, до големите, типично мъжки стъпала. И се върнаха по обратния път.

Набъбването не беше изчезнало. Маги спря замислена погледа си там. Колкото и жестоко да й се стори внезапното й желание, тя не можеше да устои на изкушението да го подразни, поне мъничко.

Тя потърка бузата си по гърдите му. Той се стегна.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той с едва чут шепот и махна ръцете си от нея.

— Мммм — Маги се сгуши още повече в него със закачлива невинност, затягайки обръча на прегръдката си. Когато той не пожела да върне ръцете си на предишното им положение, тя прошепна:

— Прегърни ме, Ник!

Стори й се, че той се подчини малко неохотно, но все пак го направи.

Маги още веднъж потърка бузата си по къдриците, покриващи гърдите му и затвори очи, наслаждавайки се на възбуждащия им допир по кожата й. Пръстите й леко се придвижиха по гърба му, проследявайки бавно очертанията на напиращите под тях мускули.

Ник се размърда неспокойно. Маги потисна усмивката си.

Маги полуотвори очи, за да не му позволи да види блясъка в тях, когато отново плъзна поглед надолу към слабините му. Сега той беше така набъбнал и твърд, че тя вече можеше да види връхчето на ерекцията му, подало се леко от ластика на слиповете. В този случай някои хора биха могли да я обвинят в жестокост, каза си тя и дори да й прикачат някой не много красив епитет за това, което причиняваше на Ник, но беше толкова прекрасно да се чувства отново освободена да си позволи любовна игра с мъж. А и Ник нямаше да й се разсърди за това, че си позволяваше да изпитва наслада за негова сметка, тя бе сигурна в това. Всъщност, той дори би я аплодирал, ако тази игра се окажеше стъпка напред в лечението на травмата й, причинена от Лайл.

Голите й крака лежаха изпънати до неговите. Тениската й се бе набрала и повдигнала нагоре почти до границата на неблагоприличието, така че тя можеше да почувства прекия им, горещ допир. Тя прехвърли бедрото си върху неговото — само експериментално — и усети моменталното стягане на мускулите му. И не пропусна да забележи как мъжествеността му набъбна до крайност и сега само опънатата до последен предел материя на слиповете му я задържаше да не се изправи перпендикулярно нагоре.

— По-добре да те оставя да заспиш отново — глухо каза Ник и ако в тона му прозвуча известно отчаяние — а то наистина прозвуча — Маги предпочете да не му позволява да я откъсва от заниманието й.

— Не ме оставяй, Ник — думите й бяха жалостив шепот.

Стори й се, че чу как той изскърца със зъби, но ръцете му я обгърнаха отново, въпреки че прегръдката му бе някак предпазлива.

Усмихвайки се на себе си, Маги се успокои и остави тялото си да се отпусне с пълната си тежест върху него. Вече се чувстваше съвсем доволна — като котка, свила се до топъл радиатор и полуунесена в дрямка. Да, мястото й беше тук, в прегръдките на Ник. Неговата близост, солидната сила на тялото му до нейното, топлината му, специфичният му мирис бяха за нея по-упояващи, отколкото бутилка старо уиски. Дори самата му неподвижност я унасяше в транс. Защото й подсказваше колко силно я желаеше той и въпреки това нямаше да направи нищо, дори не и една-единствена увертюра към онова, за което считаше, че тя не е готова. Съзнанието за това прогони последните следи от страха й. С него, тя можеше да отиде дотолкова далеч, колкото сама пожелаеше.

Косъмчетата на гърдите му гъделичкаха брадата й и тя сбърчи нос и ги издуха. Опънатата като сатен върху стомана тъкан на кожата му я привличаше, затова тя я пробва с пръсти, галейки бавно добре оформените му гръдни мускули. Силно осезаемото удоволствие от това, че само го докосваше, бе просто удивително. Как беше могла да забрави колко хубаво бе усещането на мъжки гърди под върховете на пръстите й? С лениви, почти сънени движения, тя остави пръстите си да пълзят по очертанията на гръдния му кош, да затанцуват по твърдия му като скала корем, да поспрат за миг в пъпната вдлъбнатина. Докато пръстите й продължаваха безмилостната си разходка, слиповете му се изпълниха още повече и връхчето на ерекцията му, подало се от ръба, видимо нарасна.

Тя знаеше прекрасно, че го довеждаше до границата на силите му и се опиваше от съзнанието за това, както бе сигурна, че можеше да прекрати във всеки миг онова, което бе започнала. Ник никога нямаше да я подчини на желанията си със сила — както и никога нямаше да я укори за това, което му причиняваше сега.

Той понасяше ласката на пръстите й без нито едно движение, без реакция с думи, но лежеше схванат като дъска до нея, със стегната като обръч ръка около раменете й и сърцето му биеше с все по-ускорен ритъм под бузата й.

Тялото му овлажня, покри се със ситни капчици пот там, където го докосваше. Маги неведнъж бе чувала, че потта имала солен вкус и реши да провери дали това беше вярно. Извръщайки леко глава, тя притисна устните си до гърдите му, докосна повърхността им с езика си.

Целувката й бе лека като пърхане на пеперуда, деликатна като капчица роса.

— Недей! — рязко каза Ник и пъхна дланта си между устните й и гърдите си.

— Ник? — попита тя, поглеждайки го изпод вежди.

— По дяволите! — измърмори той и започна да трепери.