Карън Робърдс
Детето на Маги (40)

40

Този ден отбеляза повратната точка в отношенията между Ник и Дейвид. Когато Маги ги видеше заедно, в гърдите й се разливаше приятна топлина. Беше очевидно, че Дейвид харесваше Ник, а тя разбираше, без да е необходимо Ник да й го казва, точно какво изпитваше към Дейвид, любовта на нейния живот. И Маги вярваше, че ако му се дадеше възможност, Ник би доказал, че може да бъде много по-добър баща на сина си, отколкото Лайл. През дванадесетте години, когато двамата бяха разделени, не само Маги се бе променила: Ник също бе съзрял.

Дейвид буквално разцъфтяваше под ненатрапчивото внимание и одобрение на Ник. Докато Лайл бе изразявал гордостта си от Дейвид само когато Дейвид се справяше отлично с неща, които Лайл считаше за важни, Ник се интересуваше от всичко, с което Дейвид се занимаваше — дори когато Дейвид не постигаше кой знае колко добри резултати. Докато Лайл залагаше ревностно на съревнователния характер в отношенията им, Ник се задоволяваше да остане и в сянка. Когато двамата играеха тенис и Дейвид го победи, Ник се ухили, а Дейвид закрещя от възторг. А когато Дейвид заведе Ник в Клуба и откри, че новият му приятел дори не знаеше как се играе голф, му предаде „първия урок“. Маги, седнала в количката за голф наблюдаваше внимателно Ник, който подхвърли топката три пъти последователно, замахвайки всеки път във въздуха, без да я уцели, се преви от конвулсивен смях. Както, впрочем, и Дейвид. Обаче Ник прие с веселие това, което за Лайл щеше да бъде повод за невероятна и болезнена обида и доста скоро в играта се включи и Маги, защото нямаше начин да се прояви по-зле на игрището от Ник. И така, тримата играха заедно и се забавляваха от сърце, когато топките им полетяваха напосоки из полето, а радостта на Дейвид бе огромна и от факта, че той ги победи.

В една събота Ник ги заведе на фермата. Сара се беше обадила предния ден, за да каже, че Вирджиния тъжеше за Уиндърмиър и Люси, която никога не бе притежавала никакво чувство за такт, обяви в присъствието на Дейвид, че взема Луела и Хърд, така че Вирджиния да види познати хора около себе си, и заминаваше заедно с тях, за да може да бъде при майка си през последните дни от живота й. Маги се бе свързала с лекуващия лекар, който бе потвърдил, че Вирджиния не се намираше в никаква непосредствена опасност, но Дейвид въпреки това беше разстроен. Тогава Ник беше предложил да ги заведе във фермата, за да развесели момчето. И сполучи. Дейвид беше очарован от животните. Той се оказа много по-сръчен при храненето на пилетата, отколкото Маги и дори не се плашеше особено от кравите, които Маги все още наблюдаваше с известна подозрителност. Линк също беше там, а Ник им направи хамбургери за обяд и четиримата седнаха на масата в приятелска и топла атмосфера — нещо, за което Маги някога си бе мечтала.

След обяда, когато Ник остана в къщата, за да поговори с Линк, Маги и Дейвид решиха да се върнат в стопанския двор. Той пожела да се качи на сеновала, така че тя го последва. Двамата бяха седнали, кръстосали крака на една бала сено и си говореха за незначителни неща, докато наблюдаваха пътешествието на един паяк, който напредваше на подскоци от греда на греда по тавана, провлачвайки след себе си копринената си нишка, когато Ник се присъедини към тях.

— Е, приятелчета, готови ли сте за тръгване? — попита той, надвесил се над тях.

— Трябва ли? — простена Дейвид и се изпъна по гръб.

— Струва ми се, че искаше да хванеш филма от четири часа.

— О! Да — беше „Терминатор II“ и Дейвид беше възхитен, че му бяха позволили да го гледа. Сега щеше да се наложи да го гледат на по-малък екран, тъй като премиерата му беше минала преди няколко месеца, а тогава Маги не му бе разрешила. Но Ник я беше помолил да бъде добра и да му разреши само този един-едничък път и Маги си помисли, че Дейвид просто щеше да се пръсне от благодарност, когато тя се съгласи.

— Мислех си, че първо може да покажеш рисунките си на Дейвид — каза тя с обичаен тон.

— О, така ли? — Ник я изгледа остро. Маги му се усмихна. Тя знаеше, че той се опасяваше, да не би да прекаляват с Дейвид, като не му дадат достатъчно време, но знаеше също и колко зле се чувстваше Дейвид от това, че големият му талант бе окачествен като немъжествен. Затова, ако толкова мъжествен тип като Ник рисуваше без предубеждение, това занимание незабавно би придобило други измерения в очите на Дейвид.

— Ти рисуваш? — изумен попита Дейвид.

— Да, наистина.

— Аз също.

— Зная. Майка ти ми каза. И каза също, че си много добър в това — Ник протегна ръка към Дейвид и Маги очарована видя, как синът й хвана ръката му без всякакво колебание. Ник го издърпа на крака.

Прекосиха сеновала заедно, а Маги преднамерено остана малко назад. Днес, отдалеченият край на сеновала, където Ник рисуваше, бе потънал в сенки, тъй като вратата му бе затворена. Но Ник дръпна въжето, което освобождаваше вратата и ярката слънчева светлина внезапно освети статива, масата и струпаните, покрити платна.

Ник все още работеше върху пейзажа край фермата, забеляза Маги, когато приближи.

Двамата мъже бяха погълнати в дискусия за палитри, цветове, четки и ножове, на която тя обърна малко внимание. Вместо това, тя се облегна на вратата, за да подиша сладостния, свеж мирис на фермата.

После обърна поглед към сина си и неговия баща. Загорялото от слънце лице на Ник изглеждаше толкова погълнато от сериозния им разговор, колкото и бледото лице на Дейвид и мисълта, която бавно се оформи в главата й, бе само една: „Аз съм щастлива. Аз съм истински, истински щастлива“.

Ник очевидно до голяма степен бе съумял да остави зад гърба си онова, което тя му бе сторила. Чувстваше го, без да е нужно да й го казва. Въпреки че между тях сега нямаше никакви физически взаимоотношения, вече ги свързваше една нова близост, породена от стремежа им да направят света отново добър за своя син. А ето, Дейвид започваше да се привързва към Ник. Може би свети Джууд, опитвайки се да компенсира някогашния си погрешен жест, най-после наистина се бе погрижил за нея.

— Мога ли да видя някои от картините ти? — попита накрая Дейвид.

Вместо отговор, Ник свали покриващите платна от две от тях. Дейвид изкоментира, Ник отговори, а после свали покривалото от портрета на Маги.

— Това е майка ми — каза Дейвид след минута, поглеждайки към Ник, после отново към портрета и пак обратно.

— Наистина е тя — отвърна Ник, но само Маги, която го познаваше така добре, можеше да долови нервността на Ник, очакващ реакцията на Дейвид.

— Толкова е млада! — учудено каза Дейвид като всяко дете, което трудно може да си представи, че родителите му някога са били деца на неговата възраст.

— На шестнадесет.

— И е хубава — забележката на Дейвид прозвуча почти като обвинение. Очите му се стрелнаха към Маги, която му се усмихна.

— Да, беше хубава.

— Ти тогава беше ли нейният приятел?

— Да.

— Защо тогава не се ожени за нея?

— Исках. Но тя се омъжи за друг, преди да успея да го направя.

— За татко ми.

Ник не отговори. Дейвид замълча за момент.

— Ако се беше оженил за майка ми тогава, сега щеше да си моят баща, нали?

По лицето на Ник не трепна нито едно мускулче.

— Предполагам, че да.

Дейвид го изгледа втренчено, после направи ужасна гримаса.

— Човече, това щеше да е истински провал!

— Дейвид! — извика гневно Маги и се отдели от стената. Но Дейвид вече бе хукнал към стълбата. Ник улови ръката й, когато тя понечи да го последва.

— Остави това сега.

— Съжалявам — каза Маги и го погледна.

— Хлапето има право на собствено мнение — въпреки че го каза спокойно, Маги знаеше, че бе засегнат дълбоко.

— Съжалявам — повтори безпомощно тя. — Вероятно е имал усещането, че така е нелоялен към Лайл…

Ръката около лакътя й внезапно се стегна.

— Как си могла да го направиш, Магдалена! — избухна Ник, а зелените светкавици в очите му я пронизаха. — Как можа да ме лишиш от моя син!

Той пусна ръката й и гневно излезе, а Маги го последва няколко минути по-късно в тъжно мълчание.

Обратното пътуване до Уиндърмиър не беше приятно. По-късно, когато Маги изпрати Дейвид да се измие преди лягане, а после го придружи до спалнята му, тя се държа необичайно нервно. В последния миг, когато се наведе да го целуне за лека нощ и се изправи, за да излезе, той я хвана за ръката.

— Е добре, мамо. Изплюй камъчето — каза той с въздишка. — Знам, че ми се сърдиш. Виждам го.

— Ти беше изключително груб към Ник днес — сурово каза тя.

— Зная. Не можах да се въздържа — той се поколеба, после избухна: — Просто изглежда, че… ти го харесваш толкова много повече отколкото харесваше татко. Усмихваш се винаги, когато си с него. И… аз го харесвам също. И просто не изглежда честно.

— Ти обиди Ник.

— Нямах такова намерение. Но стана, защото… просто за миг, почти си пожелах той да ми беше баща. После си помислих за татко и се почувствах зле за това, че Ник ми харесва.

Последва пауза.

— Дейвид — тихо каза Маги — не мислиш ли, че ако татко ти наистина ни е обичал, това, което той най-много би искал за нас сега, когато го няма, е ние да бъдем щастливи.

Дейвид обмисли това около минута.

— Да-а — бавно каза той. — Предполагам, че е така.

— Когато съм с Ник, аз се чувствам щастлива. Мисля, че ти също.

— Предполагам, че да — неохотно призна Дейвид.

— Добре — Маги леко щипна носа му. — Прощавам ти. Но за в бъдеще, бъди учтив към Ник.

Дейвид се усмихна:

— Добре.

— Лека нощ.

— Лека нощ, мамо.

Маги загаси лампата и се върна в своята спалня. Хорацио беше в клетката си в ъгъла. Скрил глава под крилото си. Когато тя светна лампата до леглото си, той измъкна главата си и я изгледа враждебно.

— Извинявай Хорацио — усмихна му се тя и се запъти към банята си. Среса косата си, изми зъбите си, изкъпа се във ваната, после облече нощницата и халата. Бе изминал вероятно около половин час, откакто бе оставила Дейвид. И ако изобщо знаеше нещо за сина си, той вече спеше дълбоко.

Боса, тя излезе на коридора и надникна в спалнята му, за да провери. За момент остана така, заслушана в равномерното му дишане: оказа се права, той спеше.

После се запъти по стълбите за предстоящия сблъсък с Ник.