Карън Робърдс
Детето на Маги (33)

33

Кравите бяха събрани в плевника и бавно се разхождаха размахвайки опашки със свистене и стъпвайки тежко на огромните си крака. Един особено едър екземпляр беше спрял точно в основата на стълбата. Когато Маги погледна надолу към животното, то вдигна масивната си глава, срещна погледа й и измуча. Малка купчинка сено, разместена от краката на Маги, се откъсна от пода и полетя надолу. Кравата отвори огромната си уста в последната секунда и пое сеното направо от въздуха. Златистите стръкчета щръкнаха от двете страни на кадифената му, черна муцуна, когато звярът започна да предъвква бавно и много шумно. Маги се сви от ужас.

— Какво, по дяволите…? — започна Ник, когато видя реакцията й, пристъпи пред нея, погледна надолу и после пак отстъпи назад. Изражението му ясно говореше, че бе намерил нужното обяснение за действията й.

— А сега какво? — попита Маги.

— И аз не знам — Ник присви рамене. Той взе ръката й, притегли я към себе си и я прегърна. — Май ще трябва да прекараме деня тук горе и да викаме ура.

Погледът, който Маги му хвърли, би поставил на мястото му някой по-малко самодоволен индивид. Ник обаче само й се ухили и когато тя блъсна раменете му, я пусна.

— Гладна съм — оплака се тя. — Иди да ги прогониш, или там нещо друго.

— Те са по-големи от мен. И мисля, че едната е бик.

— Ник… — Маги го изгледа предупредително. Не й беше до шеги.

— Ще те измъкна оттук при едно условие: първо трябва да обещаеш, че ще се ожениш за мен.

Маги спря да диша. Ник стоеше на по-малко от две стъпки от нея, подпрял се с рамо на една от грубо издяланите греди, скръстил ръце пред гърдите си, кръстосал глезените на краката си. Устните му се бяха извили в едва доловима усмивка, а очите му блестяха към нея, докато очакваше отговора й.

— Предложение ли ми правиш? — попита тя, опитвайки се да спечели време, за да се овладее от внезапния шок.

— Така звучи.

— Знаеш ли, за всичките години, през които бяхме заедно, ти всъщност за първи път наистина ми предлагаш да се омъжа за теб.

— Преди аз смятах, че това се разбира от само себе си. Очевидно съм грешил. Но този път няма да оставя място за никакви случайности. И така, какво ще кажеш? — в гласа му се прокрадна леко напрежение, в контраст с безгрижната, заучена поза на тялото му. Маги го почувства, но само защото го познаваше толкова добре и защото самата тя бе под огромно напрежение. Тя обви ръце около раменете си и отвърна с кратък, тъжен смях:

— Ник. О, Ник, сърцето ми казва да.

— Твоето сърце казва да? — повтори бавно той, повдигайки едната си вежда. А какво казва останалата част от теб?

— Останалото в мен казва, че независимо дали ми харесва или не, аз вече съм омъжена.

— Обаче аз не ти предлагам двубрачие, Магдалена. Искам само да се разведеш с Лайл Форест и да се омъжиш за мен.

И ето, озоваха се пак там, отново на централния проблем, който тя беше избягвала както в собствените си мисли, така и пред него още от оня миг, когато той я беше отнесъл от Уиндърмиър. Беше толкова щастлива с Ник. Двамата си подхождаха. И тя го обичаше — повече от всичко друго и от всеки друг на света — освен Дейвид.

При мисълта за сина й, сърцето й се сви с особена горчива болка.

Щеше да се наложи да каже на Ник за Дейвид. Перспективата за това започваше да я ужасява. Не физически, както я ужасяваше Лайл, а дълбоко, в най-скритите кътчета на сърцето й. Въпросът, който я измъчваше, беше дали Ник щеше все още да я обича, когато научеше цялата, ужасна истина за онова, което бе направила? А тя не мислеше, че би понесла да загуби любовта на Ник.

Както не би могла да понесе и да загуби Дейвид.

Но не се налагаше да му каже истината още сега. Не още. Този кратък период, далеч от грубата действителност, беше само неин, дори може би й беше подарен от разкаялия се свети Джууд, който отдавна трябваше да е разбрал каква каша бе забъркал от живота й преди толкова много години. Този кратък период беше неин сега и тя щеше да се възползва от него. Оставаха й още две седмици на неземно щастие, дори вероятно малко повече. И тя щеше да е глупачка, ако го провалеше по-рано от момента, в който щеше да стане абсолютно наложително.

Щеше да се изправи с лице пред неизбежното, когато трябваше и нито секунда по-рано. Това кратко щастие, което искаше от живота сега, можеше ли да се нарече прекалено след дванадесет трагични години?

И така, Маги се усмихна на Ник — с доста колеблива усмивка, но все пак усмивка — и му отговори:

— Въпросът ти закъсня с около дванадесет години, но отговорът е да.

Очите му се присвиха. Той се отдели от гредата и се намери пред нея след две бързи, пъргави крачки. Дланта му обхвана брадичката й и повдигна лицето й към неговото. Очите му я загледаха с такова трезво внимание, като че ли можеха да проникнат през плътта, кръвта и костите й да достигнат до самите й мисли зад тях. Това я изплаши. Но тя си наложи да остане неподвижна, не трепна дори с мигли, не издаде с нищо бурята в себе си. Вместо това, решила да отвлече вниманието му, тя хвана двата края на яката на ризата му, за да приближи лицето му.

— Ще се омъжа за теб веднага, когато съм отново свободна — обеща му тя, надигайки се на пръсти, за да притисне устните си към неговите. И това не беше лъжа, каза си утешително тя. Всяка дума беше вярна. Тя щеше да се омъжи за него — с най-голяма радост — когато бъде отново свободна и ако той все още я обича.

И нямаше да си позволи да разсъждава над това, че както думата „когато“, така и думата „ако“ всъщност, за нещастие, бяха ключови.

Той посрещна устните й с дълга, дълга целувка, после я освободи от прегръдката си.

— Надявам се разбираш, че това означава, да премахнеш скалата — каза той.

За момент, Маги остана объркана. После проследи погледа му, застинал над ръката й. Огромният диамант, с който Лайл я бе белязал като своя собственост, блестеше дори в приглушената светлина на сеновала. Тя дотолкова беше свикнала да бъде на пръста й, че бе забравила за него.

— Можем винаги да го заложим — предложи сега тя с дяволита усмивка. В някогашните им дни, залагането на вещи беше начин на живот. Обикновено, но невинаги, те бяха успявали да си ги откупят после, преди да бъдат безвъзвратно изгубени.

Ник се усмихна, но поклати глава.

— Не е достатъчно постоянна мярка. Може да промениш намерението си.

— О, искаш нещо постоянно? — в главата й бе започнала да се оформя една идея. — Ще ти покажа нещо постоянно.

Издърпвайки от ръката си пръстена и подхождащата му по стил брачна халка, тя взе няколко стръка сено и ги уви внимателно през тесните, златни кръгчета. После скри изпъкналия камък под още сено, за да не се вижда изобщо и направи двете стъпки, които я отделяха от стълбата.

— Виж — каза тя и го извика с жест. Ник сбърчи чело озадачен, но покорно отиде до нея и погледна към морето от крави под тях.

— Ела, краво, ела краво — подкани ги тя. Когато няколко от тях вдигнаха глави нагоре, а сред тях, както й се стори и онази, уловила сеното във въздуха в началото, Маги пусна от ръката си стиската сено, с която бе увила пръстените си и проследи падането й с поглед.

Харесва ли ти, Лайл, мислено си каза тя с мрачно задоволство. И тогава — хрус! — една крава улови наградата — с пръстените и всичко.

— Това е постоянно — каза Ник, когато кравата започна да дъвче.

— Радвам се, че се отървах от тях — ръката й се струваше странно лека без пръстените, които почти не бе сваляла за дванадесет безкрайни години. Но никога преди не беше осъзнавала колко силно я бяха смазвали под тежестта си.

Тогава я сепна нова мисъл. Тя разтревожено погледна Ник.

— Ти не мислиш, че на кравата може да й стане нещо, като погълне тези пръстени, нали?

— Не-е — Ник хвърли поглед към въпросното животно, после й се усмихна. — Обаче ти ще осигуриш на някого върховното щастие на живота му: това са крави за месо, знаеш ли? Можеш ли да си представиш как ще се почувстваш, ако намериш такова съкровище в своето парче.

— Това е ужасно! — възкликна Маги, но загрижена за печалната участ на кравите, а не на пръстените си, попаднали например в някой сандвич.

— Това е светът. Животът е труден.

Ник взе лявата й ръка и загледа двете бледи ивици, останали от пръстените. Без да изпуска ръката и, той вдигна глава, за да срещне погледа й. — Аз ще ти купя друг диамант. Точно толкова голям. Обещавам.

Маги поклати глава.

— Не искам. Диамантите вече не ме интересуват — тя се приближи към него, издърпа ръката си и го прегърна през кръста. Притискайки устните си до шията му под отворената яка на ризата, тя прошепна: — Интересуваш ме само ти.

Ник я обгърна с ръце, залюля се заедно с нея, после повдигна брадичката й, за да целуне топло устните й.

— Значи, считаме го за обявено официално. Ние сме сгодени — той внезапно се засмя. — Дай ми двадесет и четири часа, за да уредя удара върху съпруга ти, след което ще изтичаме до Индиана и ще се оженим.

— Това изобщо не е смешно! — Маги се дръпна от прегръдката му. — Недей дори да се шегуваш по този въпрос. Ти да не си решил…? — Но беше въпрос, на който си отговори сама. — Не, не би направил подобно нещо.

Защото знаеше, че Ник можеше да убие Лайл със собствените си ръце, ако изпаднеше в ярост, но не би наел някой друг, който да го направи вместо него. Такова нещо бе в стила на Лайл, не на Ник.

Ник се засмя отново.

— Трябва да ми вярваш, Магдалена. Всичко ще се уреди както трябва. Сега, обаче, аз съм гладен. Какво ще кажеш да отидем да обядваме?

— Но кравите…

— Само гледай! — той се прехвърли на стълбата и заслиза надолу, тропайки силно с крака. За своя изненада, Маги видя как най-близката до подножието й крава се дръпна спокойно настрана, позволявайки му да стъпи на земята.

— Хайде! — той вдигна ръцете си към нея.

С известна доза недоверие, тя огледа големите животни, стълпили се на две крачки зад гърба му. Но те изглежда нямаха намерение да го нападат — всъщност, дори почти не обръщаха внимание на присъствието му — така че тя им обърна гръб и бързо се заспуска надолу.

Той я взе на ръце, когато и оставаха още няколко стъпала и внимателно я остави да стъпи на земята. После я хвана за ръка и я поведе към отворената врата, спокойно пляскайки по хълбоците няколко крави, които не им правеха път.

— Но ти се справяш добре с това! — каза малко обидено Маги, спомняйки си как се бе тревожила, че няма да могат да се измъкнат от сеновала.

— Случвало ми се е да ми заприщят така пътя и преди, когато се качвах горе да рисувам. Всеки път, когато видят човек в сеновала, те явно си мислят, че е дошъл да ги нахрани. Г-н Клоптън — той е мъжът, който идва да се грижи за тях — им хвърля сеното от отвора горе.

— Разбирам — това наистина обясняваше защо кравите гледаха нагоре и улавяха още във въздуха всяко полетяло към тях сено.

Маги и Ник вече бяха излезли под ярката слънчева светлина. Пилетата все още ровеха и кълвяха из стопанския двор. Дебелата червена кокошка, виждайки Маги, се затича към нея, издавайки тихи, гърлени звуци, като че я подканваше към още малко щедрост.

— Съжалявам, приятелко, нямаме повече — каза й Ник и отваряйки вратата, издърпа Маги в безопасност. После затвори вратата, сплете пръсти в пръстите на Маги и ръка в ръка, двамата продължиха към къщата.

 

 

За Маги и Ник, следващите няколко дни бяха идилични като истински меден месец. Линк, демонстрирайки отвращението си към това, което той наричаше непрекъснато гукане и умилкване, се връщаше във фермата само за да се стовари късно вечер в леглото си и за да изчезне отново рано сутринта всеки следващ ден. Маги почти не го виждаше, въпреки че Ник се измъкваше рано от леглото, за да размени няколко думи с брат си всяка сутрин. Маги знаеше, че по някакъв начин Линк прикриваше отсъствията на Ник пред някой свързан с общата им работа, но не се тревожеше за това. Имаше толкова много други неща, за които да мисли и най-важното от тях в момента беше сексът.

Защото неочаквано бе открила, че харесваше секса. Дори нещо повече от това — обичаше секса. По някаква причина, това че разказа на Ник за неописуемите неща, причинени и от Лайл и от Хам, като че ли успя да лиши действието от ужасната му сила. Психологическата бариера, която застрашаваше да я остави инвалид за цял живот, се беше срутила. С Ник, тя не само че не се страхуваше от секса, а дори гореше от нетърпение да го изживява, което можеше да се причисли като заслуга само на лековитата сила на любовта.

Тя беше лудо, безумно влюбена в Ник. И той в нея.

Двамата правеха любов по всяко време и навсякъде. В леглото, на кушетката във всекидневната, на пода на кухнята, под душа в банята. Правеха любов, докато Ник се изтощеше, а под очите на Маги се образуваха тъмни кръгове поради недостатъчно сън. Правеха любов, докато презервативите в кутия свършваха и Ник трябваше да изтича до аптеката да купи още. Правеха любов, докато получеха удовлетворение — за момента. После започваха пак.

За Маги, това беше период на открития. За първи път в зрялата си възраст, тя изследваше границите на собствените си сексуални възможности. Винаги преди, когато Сара или Бъфи или някоя от другите жени, в чиято компания обикновено се движеше, започваше да се оплаква, че не получава достатъчно секс, от което се чувства болезнено възбудена и че направо ще умре, ако не го получи скоро, Маги не бе чувствала нищо, освен отвращение. Звучеше й така, сякаш й говореха на чужд език, защото нищо не разбираше от думите им.

Сега знаеше що за възбуда изпитваха приятелките й и какво им трябваше, за да се успокоят. Това беше една прекрасна, върховно приятна тайна, която тя бе готова да споделя единствено с Ник.

Една нощ, седнала гола и усмихната в леглото, тя каза на Ник, че се чувства възбудена. Ник, наметнат само с хавлията след душа, който двамата току-що бяха споделили и под който далеч не се бяха задоволили само с простото къпане, я изгледа така, сякаш не можеше да повярва на ушите си. После избухна в смях, пусна хавлията, падна върху тръпнещото й от нетърпение тяло и се зае много съвестно с разрешаването на проблема. Тя се надяваше единствено лудото скърцане на пружината да не достигне до стаята на Линк.

Физическите преживявания с Ник никога не пропускаха да разтърсят душата й из основи. Десетминутен контакт в кабината на камиона се оказваше по някакъв свой начин толкова удовлетворяващ, колкото и часовете на нежности в леглото. Маги дори не беше си мечтала, че той можеше да я накара да се чувства така, както се чувстваше сега. Той беше виртуоз, а тя неизменно искаше още и още. Достатъчно беше само да го погледне по определен начин, или той да я погледне така и веднага започваше да чувства горещината, разляла се по тялото й. Копнееше за целувките му, копнееше за докосванията. Копнееше за него.

Защо? Той беше сексапилен, разбира се. Който бе измислил този термин, сигурно бе имал предвид Ник. Всичко от него — като се започне от среднощно тъмните къдрици на косата му, до измамно сънените зелени очи, до дяволитата усмивка и тялото му на атлет — всичко караше сърцето й да ускорява пулса си. Достатъчно бе само да си помисли за него, за да почувства как се разтопява цялата. Но истинската причина беше, че тя му принадлежеше, както й принадлежеше и той. Те бяха отново заедно, Ник и Магдалена, Магдалена и Ник.

По някое време през седмицата започна да вали — Маги бе дотолкова ангажирана с Ник, че не забеляза точно кога — и времето остана лошо. Дъждът се лееше безспир, докато стопанският двор се превърна в кално поле, а около плевника потече едва ли не река. Но тъй като тя и Ник прекарваха по-голямата част от времето си в леглото, дъждът бе добре дошъл. Ромоленето на капките по покрива създаваше уют, а захлаждането от дъжда й служеше като допълнително извинение да се гуши плътно до едрото, топло тяло на Ник в леглото.

Не че имаше нужда от такова извинение.

Сутринта на втората й неделя във фермата, когато Ник се измъкна от леглото рано, тя почувства липсата му толкова остро, че се събуди. Остана да лежи известно време сама, но без него леглото бе толкова празно, че не можа да понесе това. Той сигурно беше долу в кухнята, на чаша кафе с брат си и Маги реши да се облече и да слезе при тях. Тя вече беше толкова увлечена в любовта си, че непрекъснатото заяждане на Линк по този повод, отдавна не я смущаваше. А Линк нямаше да пропусне да я подразни и този път, когато се появеше долу, следвайки Ник по петите.

Ромео — така Линк беше започнал да нарича брат си. Ник се дразнеше, но Маги го намираше някак сладко.

Тя прокара четката набързо през косата си, облече бялата хавлия на Ник, която бе прехвърлена през рамката на леглото именно за тази цел и се оправи към кухнята.

Беше сиво, мрачно утро и изглеждаше доста по-рано от десет часа, както твърдяха стрелките на будилника в спалнята. Зад прозорците, дъждът все така се стелеше в кротка пелена. В последните дни бе валяло толкова много, че цялата къща бе пропита с влага.

Както беше предположила, Ник и Линк се оказаха в кухнята. Лампата светеше. Маги можеше да види светлото петно на пода в коридора, очертано от разтворената врата. Докато слизаше по стълбите, чу и гласовете им.

Линк казваше:

— Трябва да побързаме вече. Хората, които дърпат конците, не са особено щастливи, че си се сврял тук с една жена. А можеш да си представиш реакцията им, когато разберат, че освен това е и съпругата на Лайл.

— Все едно. Тя няма да се върне там — непоколебимо отвърна Ник.

— Нямах намерение да ти предлагам това. Знаеш, че аз съм привързан толкова много към малката, колкото и ти — е, не чак толкова, но почти. Обаче трябва да признаеш, че ситуацията става доста заплетена. Ето защо, настоявам, че трябва да побързаме.

Маги забави ход, а после спря окончателно на няколко крачки пред вратата, наострила докрай уши. Последва кратка пауза, преди Ник да отговори:

— Добре. Имаме вече всичко необходимо. Форест и хлапето имат самолетна резервация за следващата събота. Можем да нанесем удара на летището… не, там ще има твърде много хора. Ще нанесем удара на следващата сутрин, в Уиндърмиър — Маги не можеше да види лицето на Ник от мястото си, но почувства мрачната усмивка в тона му, когато той добави. — Ако отидем около девет, той вече ще е станал и ще е облечен. За църква.

Линк се изсмя.

— Направо поетично.

— Нали?

— Ники… — Линк се поколеба, а когато продължи, тонът му бе по-сериозен. — Може би трябва да свърша тази работа без теб. Като се вземе предвид как стоят нещата между теб и Магдалена, някак ще изглежда като лична вендета от твоя страна срещу Лайл.

— Така ли? — отвърна Ник с известно съжаление. — Може и да е. Защото, когато отидем там, първият ми порив ще бъде да прострелям оня кучи син право между очите.

Маги ахна и бързо закри устата си с ръка. Не можеше да повярва на ушите си.

— Ето защо… — Линк внезапно млъкна.

— Магдалена, ти ли си? — дочу се острият глас на Ник. Маги, разтърсена от разговора им, остана още секунда застинала на място. Когато чу изскърцването на краката на стол върху пода, тя изпъна гръб, стисна устни, а в очите й блеснаха светкавици. После гневно закрачи към кухнята.

Двамата мъже се бяха изправили, а Ник бе тръгнал да заобиколи масата, за да провери причината за шума в коридора. Когато я видя, той спря и устните му започнаха да се разтягат в усмивка. Докато не огледа по-добре изражението на лицето й.

— Искате ли да ми кажете за какво по-точно си говорите двамата тук? — попита остро Маги.