Карън Робърдс
Детето на Маги (28)

28

Тя го подлудяваше. Тежестта на тялото й върху него, меките й гърди, притиснати до неговите през съвсем изтънялата от пране тениска на Линк, копринената повърхност на бедрото й, прехвърлено върху неговото, допира на главата й, отпусната малко под рамото му. Всичко, свързано с нея — нейният сладък, изкусителен аромат, бледият блясък на кожата й, съпоставена с бронзовия загар на неговата, косата й, разпиляла се като водопад от къдрици по голите му гърди, бледият, фин профил, докосването на ръцете й… О, боже, докосването на ръцете й…

Именно при това докосване Ник за първи път разбра, че нямаше да може да запази контрол: когато започна да го гали с тези тънки бели пръсти, изгаряйки плътта му с розово лакираните си нокти, които изглеждаха примамливи като бонбон. Силата на волята му имаше граници, все пак. И той притежаваше всички нормални инстинкти. Беше пълнокръвен американски мъж.

Но той я обичаше — отчаяно, бурно, със силата на ураган, способен да помете и планини, изпречили се на пътя му. Обичаше я твърде много, за да позволи на някого да я нарани. Твърде много, за да си позволи сам да нарани чувствата й.

А тя се ужасяваше от секса. Едва не беше полудяла в кабината на камиона и бе пищяла така, сякаш бе забравила с кого е, сякаш го бе взела за непознат, опитващ се да я изнасили.

Ник се натъжи, когато си спомни. По дяволите! Тя си имаше причина! Бе преживяла повече, отколкото би следвало да преживее, която и да било жена в продължение на цели двадесет живота и затова той нямаше да направи нищо, с което да увеличи страданията й… Щеше да бъде любящ и нежен. Щеше да й даде много време, за да й помогне да надживее лошите спомени, да я накара да се почувства щастлива и безстрашна, преди да се опита да я съблазни със секс. Щеше да го направи точно така, независимо колко много щеше да му струва.

А в момента имаше чувството, че напрежението просто го убива.

Но нямаше да изгуби контрол, преди да е убил у нея спомена за Хамилтън Драмънд и онова копеле Лайл.

Тя му се беше доверила с тайната си — тайната, която досега не бе разкрила пред никого. Така че, той знаеше, че бе ужасена от секса, знаеше и защо е ужасена и разбираше, че причината й бе съвсем основателна.

Така че, какво правеше сега той? — запита се Ник с отвращение. Лежеше в това проклето, прекалено горещо легло с нея, прегръщаше я нежно, докато тя се успокояваше от кошмар така отвратителен, че я бе разбудил с писък от дълбок сън и напрягаше всичките си сили, за да мисли за нещо различно от това, да изживее върховните мигове на секса с нея, докато в същото време проклетият му член ставаше голям и твърд като телефонен стълб.

Защото той се интересуваше само от онова, което му се искаше, а не от това, което можеше да има.

Който е казал, че мозъкът на мъжете бил в панталоните им, трябва да е имал предвид точно това.

Лекото като паяче прокрадване на нокътя й по корема му, го накара да впие пръсти в косата й, но нежно, така че тя да не усети. Наложи контрол върху дишането си — вдишване, издишване, вдишване, издишване — в усилието си да наложи контрол над нуждите на тялото си.

Вдишване, издишване — не трябва да мислиш за розовия като бонбон нокът в пъпната ти вдлъбнатина — вдишване, издишване — не трябва да мислиш колко ти се иска пръстите й да се плъзнат само няколко сантиметра по-надолу — вдишване, издишване — не трябва да си мислиш как те кара да се чувстваш докосването на меките й, сексапилни устни по голата ти гръд…

Исусе! Не можеше да понесе повече. В жест на самозащита, той пъхна дланта си между устните й и гърдите си, но вече беше твърде късно.

Тестисите го боляха, а членът му беше толкова твърд, че можеше да забие и гвоздей с него. Той положи огромно усилие, за да не се поддаде на почти непреодолимото желание да издърпа тениската през главата й, да обърне тялото й по гръб под себе си и да успокои пулсиращата си жажда между бедрата й — и успя да си наложи контрол, но беше само на косъм от провала.

Обаче употребеното усилие го накара да се разтрепери като сладострастен седемнадесетгодишен хлапак.

— По дяволите! — промърмори той и изскърца със зъби. Този път нямаше начин тя да не забележи реакцията му, нямаше начин да не й позволи да се досети какви по-точно мисли го бяха занимавали, докато тя се притискаше към него, търсейки утеха.

Магдалена го погледна тогава, отмествайки глава така, че очите й срещнаха неговите. Тези големи, красиви, кафяви очи блестяха като меко, топло кадифе през булото на дългите й, черни мигли и изглеждаха толкова невинни, така загрижени. Ако той бе в състояние да размишлява трезво в този миг, вероятно би се запитал дали всъщност не изглеждаха малко прекалено невинни.

— Студено ли ти е, Ники? — попита тя.

Студено. По дяволите, не! И много далеч от това.

Сърцето на един вулкан вероятно бе по-студено от него в този момент. Последната мисъл внезапно зае централно място в съзнанието му, прогонвайки дори мигновеното подозрение, че тя извличаше невероятна наслада от отчаяното му състояние.

— Малко — излъга той през стиснати зъби, когато по тялото му пробяга нова силна тръпка.

— В такъв случай, трябва да се пъхнеш под завивките — каза тя, широко и явно усмихната сега, а дланта й застина върху измъчените мускули на корема му, докато говореше…

И се плъзна надолу, за да докосне с върха на един нежен пръст пламналата като в огън главичка на члена му.

— Исусе Христе! — простена Ник и рязко отмести ръката й.

— Но на теб ти харесваше да те докосвам — каза тя, преплитайки пръсти с неговите. Той здраво стисна ръцете й, боейки се да не загуби напълно разсъдъка си. Тя наистина го дразнеше преднамерено — сега той вече беше сигурен — и това беше добър знак. Оставаше му просто да не изгуби самоконтрола си. Защото последното, което искаше сега, бе отново да я изплаши. Но бе време еротичната й игра да спре — и то веднага. Защото той беше на ръба на силите си.

— Магдалена, любима, querida, все още ми харесва. Наистина ми харесва. Толкова много, че ако ме докоснеш пак по този начин, не трябва да ме държиш отговорен за това, което ще последва — той стисна зъби и се постара да не строши ръката й в своята. — Трябва веднага да се махна от тук.

— Може би не искам да бъдеш отговорен. И може би не искам да се махаш от тук.

— Господи, ти просто ме убиваш — отвърна той и стисна зъбите си още по-силно — така, че изпита болка. Разбираше, че трябва да стане от леглото сега, още в този миг, но бе абсолютно неспособен да се помръдне.

— Така ли? — ослепи го тя отново с ленивата си, съвсем невинна усмивка. И тогава Ник разбра, че невинността й бе пълна измама и че малката вещица знаеше прекрасно какво му причиняваше, и че го правеше съвсем съзнателно. Сърцето му утрои ритъма си. Повдигайки главата й от гърдите си, той отметна косата от лицето й така, че тя се разпиля по раменете й като разкошен тъмен облак и разплете пръстите й от своите. Погледът й се плъзна открито и смело по тялото му — от лицето, до краката, без да пропуска нищо по пътя си.

После тя отново докосна члена му.

— Магдалена, недей, за Бога! — изстена той, когато ръката й се плъзна под ластика на слиповете, но не направи опит да я възпре. Не можеше. Беше парализиран — в буквалния смисъл — от силата на желанието си.

— Искам да ме любиш, Ники — прошепна тя, когато пръстите й се стегнаха около огромния, гранитен монолит, който заплашваше да експлодира всяка секунда. — Искам да го направиш. Моля те.

— Магдалена… — с последен отчаян изблик на истинско благородство, той отново успя да преодолее изгарящата си страст.

Ръката й леко се придвижи, топла и мека като кадифе.

— Моля те.

Той изскърца със зъби. И най-добрите му намерения не можеха да му помогнат да се въздържи повече. Проклятие! За никоя друга, освен Магдалена, не би могъл да се въздържа толкова дълго!

— Обичам те — каза той с глас, загрубял от чувство за вина и нежност, а раменете му рязко се отлепиха от леглото. Той я хвана под мишниците, обърна я, сложи я да легне и светкавично свали изпречилите се на пътя му слипове и нейната тениска, като приключи всичко това с бързи, трескави движения. — Обичам те, обичам те, обичам те!

— Аз те обичам също — прошепна тя, разтваряйки бедрата си за него.

Дъхът му пресекна окончателно, когато я видя пред себе си гола, изпълнена с желание и без следа от страх, с млечнобялото й тяло, изпънато на белия чаршаф, с разширени, блестящи и усмихнати очи и протегнати към него ръце.

Той искаше да проникне в нея бавно, да й позволи да изпита пълно насладата, да я възбуди до точка, на която да не може да мисли за нищо друго, освен за него.

Потъна в нея. Нищо досега не му бе доставяло такова удоволствие. Той простена от разкъсващата интензивност на насладата, отдаде се изцяло на мига и загуби пълна представа за всичко останало.

Движенията му бяха бързи, диви и не наподобяваха с нищо поведението му при контакти с жени преди. Допира на влажните й, горещи недра, който го обгръщаха, просто го влудяваше. Той повдигна краката й, докато ги сключи около кръста си, впи устни в нейните и усили темпото до край.

Беше толкова хубаво.

Когато почувства наближаването на неизбежния връх, той потъна дълбоко в нея, разтреперен като в треска, докато слабините му експлодираха в мощни, горещи вълни, които бяха истински екстаз.

Не можеше да бъде по-хубаво от това.

В следващите няколко минути, той не беше в състояние дори да мисли.

Но и този период отмина. Тогава се изплаши.

Беше ли я ужасил отново до смърт? Прехвърляйки бързо наум последователността на събитията, станали току-що между тях, той не можа да си спомни да е чул писъци, нито да е забелязал опити от нейна страна да се освободи — изобщо никакъв знак, че тя не се чувстваше абсолютно щастлива да се намира там, където се намираше сега.

Да не би да беше припаднала? Не и неговата Магдалена. Тя не се числеше към ония, които припадат. Но защо тогава беше толкова тиха? Ник извика на помощ всичките си вътрешни сили, повдигна глава и я погледна доста смутен в очите.