Карън Робърдс
Детето на Маги (26)

26

Когато спряха в двора на фермата, видяха корвета паркиран пред входната врата на къщата, в която като че ли бе запалена всяка възможна лампа. Ник направи гримаса, докато изключваше двигателя и изгасяше светлините.

— Ако имаме късмет, той е сам — каза той.

— А ако нямаме?

— Тогава ще го намерим с цял куп момичета. Той казва, че корветът е по-сигурно средство за привличането им, отколкото цяла шестинчова пачка от стодоларови банкноти — Ник я погледна и се ухили. — Но не мисля, че ще доведе подобни пиленца със себе си, щом ти си тук. Не вярвам да го направи.

— Прекрасно. Сега ще мога да очаквам с нетърпение толкова много хубави неща — Маги се отдръпна от него и протегна ръка към дръжката на вратата си.

— Магдалена — каза тихо той и улови ръката й.

— Какво? — тя се полуобърна към него.

— Почакай за минута, моля те. Имах намерение да ти спестя това докато влезем вътре, но след като Линк е тук, този вариант отпада. Искам да зная какво е направил Лайл, за да те ужаси толкова много от секса.

Ръката на Маги замръзна на дръжката.

— Не искам да говоря за това, Ник — едва чуто каза тя. — Моля те.

— Querida, не можеш ли да ми разкажеш? — гласът му беше много нежен.

Маги си пое дъх и затвори очи. Не искаше онези картини да оживяват отново в съзнанието й — но щеше да разкаже на Ник. Беше неизбежно. Ако не го направеше сега, щеше да се наложи скоро, затова по-добре да бъде сега. Така щеше да е приключила по този въпрос и може би, само може би, без постоянното напомняне за тази рана, щеше да успее още веднъж да погребе кошмара дълбоко в подсъзнанието си, там, където той бе живял толкова дълго.

— Той ми нанесе побой, после ме хвана здраво и остави деверът му да ме изнасили — каза тя с безизразен глас. След това издърпа ръката си от него и излезе от колата. Студеният въздух я сграбчи в ледения си юмрук. Тя дори не го почувства.

Ник се намери до нея, преди да успее да направи и две крачки.

— Магдалена — той я хвана през раменете и я обърна към себе си. — За бога, Магдалена, имаш предвид Хамилтън Драмънд ли?

— Съвсем същият — тя се изсмя горчиво. — Можеш ли да го повярваш? Аз не можах. Понякога все още не мога.

— Боже мой! — каза той отново и изглеждаше почти толкова шокиран, колкото се бе почувствала тя преди всичките тези години.

Но не, тя нямаше да си спомня сега как се бе чувствала. Нямаше да си позволи да си спомня. Тя гневно потисна запечаталите се като на филмова лента в съзнанието й спомени за преживяното, скръсти ръце пред гърдите си, за да се предпази от породилия се у нея вътрешен студ и извърна лице от Ник. Не можеше да го гледа, когато му разказваше.

— Ще говоря за това само сега и повече никога няма да повдигаме темата, чуваш ли ме? — започна тя и през свитото й гърло, гласът й прозвуча като дрезгав шепот. — През време на бременността ми, Лайл никога не ме докосна. Никакъв секс, разбираш ли? Аз си мислех, че се страхуваше да не нарани бебето, или може би се отвращаваше от тялото ми. И нищо чудно. Докато бях бременна, тялото ми не беше кой знае колко хубаво. А после, след раждането, аз бях дотолкова погълната от Дейвид, че цели осем месеца не се замислих за това. След това започнах да се тревожа. Исках бракът ми да успее, а как можеше да успее, когато Лайл изобщо не ме докосваше? Тогава той не ме малтретираше — аз се държах като добро момиче, правех всичко, което той ми казваше, бях покорна, тиха, благодарна и, разбира се, вече съществуваше Дейвид — и аз глупаво си мислех, че Лайл се въздържаше, защото ме щадеше, искаше да ми даде време да се възстановя. Е, аз не бях влюбена в него, но вярвах, че ако бракът ни вървеше нормално, щях да се науча да го обичам. Затова започнах да се опитвам да го прелъстя. Знаеш, с ефирни нощници и неща от този род. Но нищо не помагаше. Една нощ аз облякох един прозрачен черен халат, сресах косата си, гримирах се, напръсках се с парфюм, излязох в коридора и безшумно отидох до стаята му. Беше около два часа през нощта и великият ми план беше да се вмъкна при него в леглото му и да го възбудя така, че той да престане да вижда у мен единствено майката на Дейвид. Той винаги спеше със заключена врата на спалнята си — знаех, защото веднъж вече бях пробвала номера със среднощното ми съблазняване — но се бях погрижила и за това. Бях измъкнала един дубликат на ключа му от Луела.

Маги си пое дълбоко дъх и се съсредоточи върху светлината, струяща от прозорците на къщата. Тя притисна още по-силно ръцете си около тялото си, но не заради студа. Спомените бяха нахлули в съзнанието й, спомени на ужас и не можеше да погледне към. Ник, защото не искаше той да ги види отразени като в огледало по лицето й. А той стоеше неподвижен като нея, обгърнал раменете си с ръце и приковал поглед в извърнатото й лице. Тя знаеше, че я гледа, защото чувстваше тежестта на погледа му. Но докато му говореше, тя не го погледна нито веднъж. И самата не знаеше как намери сили да продължи:

— Тиха като мишка, аз отключих вратата и пристъпих вътре. Той има апартамент. Всекидневна и спалня, свързана с междинна врата. Всекидневната беше тъмна, но под вратата на спалнята се процеждаше светлина. Помислих, че може би чете в леглото. Дори ми стана някак приятно, че може би не спи. После си казах, че вероятно е по-добре да се върна, щом не спи, но все пак реших да продължа докрай. Заради доброто на Дейвид, аз наистина исках да бъда истинска съпруга на мъжа си.

Маги направи нова пауза, набирайки кураж, после заговори отново:

— Прекосих безшумно всекидневната, отворих вратата колкото може по-тихо — и не зная как не умрях още в същия този миг. Да, Лайл наистина не спеше. Стоеше в един от ъглите на стаята, гол, и наблюдаваше Хам, който задоволяваше похотливите си страсти с едно от момчетата — градинари в леглото му.

Ник промърмори нещо полугласно и неразбираемо под носа си. Все още безсилна да го погледне, Маги стисна още по-силно лактите си и разтреперана, си пое дълбоко дъх.

— Те ме видяха… и как можеха да не ме видят? Аз понечих да избягам, но Лайл ме хвана. Момчето сграбчи дрехите си и изчезна. Аз казах някои неща на Лайл — не мога да си спомня точно какви, защото бях изпаднала почти в шок — и той ме удари. Аз му отвърнах, естествено — и тогава той ме преби от бой. И после… после останалото.

— Той накара девера си да те изнасили? — думите на Ник прозвучаха като най-тихия шепот, но изумлението и яростта в тона му се долавяха ясно дори така.

— Да. Той… той наблюдаваше, казваше му какво да направите мен… и го насърчаваше с възгласи през цялото време. После… Лайл ме предупреди, че ако кажа на някого, ще ме убие. След всичко, което се случи, аз вече знаех, че е способен да го направи. Когато те… ме пуснаха, аз някак успях да се добера до стаята си. Била съм в шок, предполагам, защото не си спомням много. Зная, че се облякох и сложих палто и обувки и взех чантичката си, в която имаше някакви пари. После излязох в коридора, за да взема Дейвид. Нямаше да си замина без Дейвид. Вече се зазоряваше, защото през прозореца до стълбището горе започваше да се процежда светлина. Лайл ме хвана, когато излизах от детската стая. Той взе бебето, удари ме и ми каза, че мога да си отида, ако искам, но не с детето. Върна се в стаята на Дейвид и заключи вратата.

Маги затвори очи.

— Как можех да си замина без Дейвид? Не можех. Върнах се в спалнята си с намерението да се опитам да се измъкна на следващия ден, или на по-следващия, или изобщо, в който и да е ден, стига да успеех да изнеса Дейвид от къщата. Но Лайл знаеше какво смятах да направя. Той нае една жена, госпожица Хадли, дама-страшилище. Щеше да бъде бавачка на Дейвид. Лайл й нареди да не изпуска бебето от очите си, защото аз съм можела да му причиня вреда, тъй като съм страдала от мозъчно разстройство. Г-ца Хадли го пазеше ден и нощ. Тя беше винаги, винаги с нас.

Спомените се бяха върнали с пълната си сила вече — страшни и неумолими. Стомахът й се бе присвил болезнено от тях, а главата й бе замаяна.

— Успях да се свържа с адвокат, без да му разкривам самоличността си, и го попитах какво бе положението ми от гледна точна на закона. Лайл научи за това — той винаги научава за всичко — и ми каза, че ако започна да разпространявам вредни слухове за него, ще се погрижи да ме вкара в лудница. И не се съмнявам, че щеше да го направи. Както е напълно в състояние да го направи и сега. Все още.

Гласът й трепна при последните думи, тя рязко се извъртя от Ник и тръгна към къщата. И не разбра дали той я последва или не, защото ускори ход и се затича. Линк, вероятно очакващ завръщането им, беше оставил вратата отключена. Тя влетя през нея, препъна се край изумения Линк и едва успя да стигне до банята, преди наистина да й призлее.

Маги остана в банята дълго, коленичила пред тоалетната чиния, затворила очи и облегнала глава назад върху хладните плочки на стената, докато изчакваше спазмите в стомаха й да се уталожат. Въздъхна безсилно, когато си помисли, че спазмите не можеха също толкова лесно да облекчат и главата й от излишния товар.

Но спомените от онази нощ никога нямаше да я напуснат напълно. Тя можеше да се надява единствено на това, да съумее да ги погребе отново и после времето да продължава да притъпява болката от тежестта им. Колко време вече беше изминало? Десет години? И тя най-после бе разказала на някого, бе споделила с Ник. И дори не бе заплакала.

Може би, ако й се дадеше достатъчно време, ужасната рана би могла да зарасне. Страхът, който заплашително надигна глава у нея сега, бе грозен като всеки друг, разтърсвал мислите й някога: Ник щеше ли да промени отношението си към нея, след като вече знаеше какво се бе случило?

Не. Не и Ник. Със сърцето си тя интуитивно знаеше, че Ник би бил вбесен заради това, което беше преживяла, но не би насочил гнева си срещу нея. Както беше казал, той бе на нейна страна.

Въпреки това, измина дълго, дълго време преди Маги да успее да събере достатъчно смелост и кураж, за да напусне банята.

Ник седеше във всекидневната, но бе изместил голямото кресло така, че да може да наблюдава вратата на банята от мястото си, а стаята се осветяваше единствено от лампата зад него. Телевизорът работеше. Тя можеше да чуе звука му, въпреки че не виждаше екрана. От там, където бе застанала, можеше да вижда само Ник. Той не отместваше поглед от вратата на банята и когато тя излезе, бе изключено да избегне сблъсъка с изморените му, но напрегнати очи.

— Всичко е наред, любима — каза той, изправи се и тръгна бързо към нея. Все още не съвсем спокойна, Маги пристъпи към него. Когато двамата се срещнаха, той разтвори широко ръце и тя се отпусна с безмълвна въздишка в обятията му. Той я обгърна цялата, притисна я към себе си и зарови лице в косата й. После я повдигна без усилие от земята, внесе я във всекидневната и се отпусна отново на креслото, притискайки я в скута си.

Останаха, дълго време така — прегърнати, неподвижни, безмълвни, а телевизорът продължаваше да гърми някъде зад тях, но нито Маги, нито Ник го чуваха.

— Приготви й ваната, моля те — каза след известно време Ник. Маги леко се размърда, но не направи опит да се обърне. Беше й ясно, че Ник говореше на Линк. Не разбра отговора, но след минута усети свистенето на вода в тръбите в коридора, от което заключи, че ваната бе някъде на втория етаж.

— Магдалена — каза Ник тогава, като че ли влизането на Линк и шума от водата го бяха накарали да се върне към действителността. — Знаеш, че те обичам.

Маги кимна, все още заровила лице в рамото му. Тя винаги бе знаела това.

— Ти ми имаш доверие, нали?

Тя отново кимна.

— Тогава чуй какво ще ти кажа: повече не трябва да се страхуваш от Форест или който и да е друг от обкръжението му. Давам ти думата си. На път е да се случи нещо — не ме питай какво, защото нямам право да ти кажа — с което проблемът ще се разреши окончателно. Те ще си получат онова, което заслужават и няма да им се размине леко. И никога повече няма да се наложи да се изправиш пред Форест. А той няма да има моралното право да ти оспорва Дейвид, както и родителските права над него.

— Ник… — думите му стигнаха до съзнанието на Маги, тя се намръщи и изправи глава. — За какво говориш? — Мина й през ум ужасно подозрение. Тя бе познавала Ник почти през целия си живот и въпреки че той не се поддаваше на спонтанен гняв, когато гневът му наистина се възбудеше, беше безкомпромисен. И никога не забравяше нищо. Както добрините, така и обидите. И положително не би забравил нещо като това, което Лайл му бе причинил преди толкова години, а още по-малко би простил посегателствата на Лайл спрямо нея.

— Ти нямаш намерение да го убиеш, нали? Или да наемеш човек, който да го направи? — тревожно попита тя.

Ник се разсмя.

— Изкушавам се — каза той. — Наистина се изкушавам.

— Но ако те хванат… Ник, няма да мога да го понеса, ако те хванат.

— Успокой се. Няма да ме хванат, защото нямам намерение да убивам никого. Форест и приятелчетата му ще си получат заслуженото по друг начин. Съвсем законен.

— Как?

— Сега не мога да ти кажа повече. Просто трябва да ми повярваш — каза Ник. — Нямаше да ти казвам абсолютно нищо, но не исках да се страхуваш вече. Няма от какво, чуваш ли ме?

— Сигурен ли си… за Лайл? — прошепна Маги с надежда, в която й бе почти невъзможно да повярва.

— Сигурен съм. Вярвай ми, Магдалена. Сигурен съм.

— Ваната е готова — извика от горния етаж Линк.

Ник погледна към отворената врата на стаята, после отново погледна върху лицето на Маги. Тя знаеше, че положително изглеждаше ужасно бледа, измъчена, разрешена и непривлекателна, но очите му бяха изпълнени с нежност въпреки това. Ръката му се протегна към нея, за да приглади косата, паднала на челото и бузите й, после усети как ръцете му се плъзнаха зад гърба и под коленете й и в следващия миг той се изправи заедно с нея.

— Аз мога да вървя — опита се да възрази тя, когато той тръгна с нея към вратата.

— Зная — отговори кротко той, а когато тя понечи отново да възрази, той я накара да замлъкне, възпирайки протеста й с целувка.

По-късно, когато приключи с банята си, тя облече голямата бяла тениска, която Ник й беше дал, за да й послужи като нощница. От невероятно големия й размер тя стигаше до коленете й и спокойно можеше да се увие два пъти около тялото й. Маги се досети, че трябва да е дошла от гардероба на Линк. Тя среса косата си, изми зъбите си с една нова четка, която бе намерила в шкафчето на стената и изпра бельото си за сутринта. Изпита известно притеснение, когато се наложи да окачи фините си дантелени бикини и сутиен на рамото на душа, защото в крайна сметка споделяше жилището с двама мъже, независимо че ги познаваше още от детството си, а в единия бе влюбена до лудост. Но не можеше да измисли друго разрешение на проблема, така че присви рамене и изхвърли от мислите си въпросът за скромността. При това, като се имаше предвид всичко останало, това бе най-дребната й грижа.

Когато излизаше от банята, Маги внезапно осъзна, че изглежда започваше да се специализира по изхвърлянето на неприятности от мислите си. Това леко я разтревожи.

Ник я чакаше в тесния коридор, облегнал рамене на стената. Когато Маги стигна до него, той й протегна една малка пластмасова чаша, пълна с някаква отровно зелена течност. В другата му ръка имаше още една чаша.

— Ето — каза той. — Изпий това.

— Какво има вътре? — тя изгледа съмнителната течност с известни резерви.

— Мислех, че ми имаш вяра — каза той и дори се усмихна накриво.

— Мога да ти поверя живота си, да. Мога да ти се доверя и по отношение на бъдещето си също. Но да ти имам доверие за някакво лекарство, не. Какво е?

— Никуил. Най-близкото нещо до приспивателно хапче, което имаме. По принцип, нито аз, нито Линк страдаме от безсъние, но той наистина се беше простудил преди две седмици.

— Нямам никаква нужда от никуил.

— Прекара много тежък ден. Трябва ти, за да заспиш. Без него няма да можеш. Не забравяй, че те познавам, Магдалена. Ти заспиваш трудно, дори когато всичко е наред. Без това, ще бъдеш цяла нощ на крак.

Маги направи гримаса. Той беше съвсем прав, разбира се, но от това нямаше да й бъде по-приятно да изпие лекарството против кашлица.

— Моля те! — добави той с подканваща усмивка. Тя се намръщи още повече, но взе чашата и изпи сиропа. Той веднага й подаде другата чаша, в която имаше вода. Тя изпи и нея, с много по-голямо удоволствие.

— Сега, след като ме упои с приспивателното си — каза тя, когато той се върна от банята, оставяйки двете чаши — къде ще ми предложиш да спя?

— Ела с мен — Ник я поведе към една от двете спални на втория етаж. Беше малка и оскъдно обзаведена — с двойно легло с блестящо бели чаршафи и синьо-бяла плетена покривка, нощно шкафче с лампа, гардероб с огледало и люлеещ се стол-кресло. По стените висяха няколко морски пейзажи в евтини рамки. Всички мебели бяха боядисани в бяло, вероятно защото оригиналните им цветове не си подхождаха, тъй като бяха събирани безразборно. На прозореца бе окачено обикновено бяло дантелено перде, а зад него се виждаха бели спуснати щори, осигуряващи уединение от външния свят. Върху широките борови дъски на пода, бе проснат ръчно тъкан килим в синьо, розово и бяло.

Но тя се почувства трогната от състоянието на леглото. То очевидно бе застлано току-що, защото сменените чаршафи още стояха на куп до него. Да, чаршафите бяха сменени, възглавниците бухнати, а покривката отметната за нея. Явно от Ник, който твърдеше, че единствените му домакински способности се ограничават до готвенето. И който винаги бе мразил особено много оправянето на легла.

— Благодаря, Ник — каза тихо тя, обръщайки се да го погледне с изпълнени с нежност очи.

— За какво? — попита глухо той, но ръката му се протегна и топло обви врата й.

— За това, че се грижиш толкова много за мен.

— Винаги, любима — той докосна върха на носа й с устни и лекичко я побутна навътре в стаята. После я придружи до леглото.

— Скачай вътре — каза той.

Тя се подчини, защото я гледаше така очаквателно и защото бе твърде изтощена, за да направи нещо друго.

— Ти къде ще спиш? — докато се наместваше под завивките, тя внезапно се сети, че вероятно бе заела неговото легло. Освен ако той не възнамеряваше да се присъедини към нея — а тя не очакваше да е решил така. Не Ник. Той знаеше, че не е готова за това.

— При Линк. В неговата стая има две легла. Не се тревожи. И друг път сме споделяли една стая с него.

Тя знаеше, че е вярно. Като деца, двамата бяха спали дори на едно легло, защото то бе единственото в целия им апартамент. Майка им спеше на кушетката.

Успокоила съвестта си от това, Маги отпусна глава на меката възглавница и се изпъна на леглото, чувствайки физически комфорт, какъвто не бе изпитвала в продължение на много дни. Болките в областта на ребрата се бяха отпуснали от горещата вана и от естествения процес на лечение с времето. Спазмите в стомаха й, предизвикани от преживяния стрес, също се бяха успокоили, а заедно с тях и острото главоболие, което ги бе придружавало. А имаше и нещо много по-хубаво от това — най-ужасната й болка, болката в душата й, беше намаляла. Изпитваше облекчение сега, след като бе разказала на Ник за онази кошмарна нощ, споменът, за която я бе преследвал години. И страхът й от Лайл, страхът за себе си, страхът за Дейвид — вече не беше толкова силен.

Ник й беше казал да му се довери и тя му вярваше. Щом като той беше казал, че нямаше за какво да се тревожи, тогава тя наистина щеше да престане да се тревожи.

Поне за тази нощ.

Дала си този безмълвен обет, Маги въздъхна, зави се по-плътно с одеялото, после се обърна на лявата си страна, изпъна се и вдъхна с наслада приятния аромат на чистото бельо, почувства приятно хладния му допир. Ник я наблюдаваше през цялото време с полуспуснати клепачи и непроницаемо изражение на лицето. Когато тя най-после избра най-удобното си положение, той се приведе, подпъхна краищата на завивките и изгаси лампата.

— Лека нощ, Маги-Май — прошепна той и я целуна леко по устните. После се обърна и излезе от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

Маги потъна в дълбок сън почти веднага след това.

Изминаха часове. Часовникът в кухнята отброи полунощ, после два сутринта. Някъде около това време, Маги започна да сънува.